№ 82
гр. Разград , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
С Решение №51/24.02.2021г., постановено по гр.дело №42 по описа за 2021г.ИРС е
изменил размера на месечната издръжка, присъдена с решение от гр.дело №112/2016г. по описа
на същия съд, която В.К. И. от гр.Исперих е осъден да заплаща на малолетното си дете П.В. И.а,
чрез неговата майка и законен представител ПЛ. П. П., като я е увеличил от 120 лв. на 200 лв.,
считано от 08.01.2021г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до възникването на
законовите предпоставки за нейното изменяване или прекратяване.
Недоволен от така постановеното решение е останал бащата В.И., поради което го обжалва
в срок чрез пълномощник.
Във въззивната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност и неправилност на
решението, като се сочи,че съдът не е съобразил всички обстоятелства по делото.Прави се искане
за присъждане на издръжка в минимален размер.
Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок отговор, чрез пълномощник, като
застъпва становище за нейната неоснователност.Тази страна не е атакувала решението в
отхвърлителната му част, над уважения размер от 200 лв.до претендирания такъв от 250 лв.,
поради което в същата то е влязло в сила.
С жалбата и отговора не се правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.
В съд.заседание въззивника, лично и чрез пълномощника си поддържа подадената жалба,
като заявява, че според него дължимата издръжка следва да бъде присъдена към минималния
размер, предвиден в закона, предвид податните му възможности.Отново изтъква процесуални
нарушения, релевирани с жалбата, а именно това, че ищцовата в това производство страна не е
1
била надлежно представлявана.Представя ново писмено доказателство, а именно трудов договор
от 29.04.2021г., сключен между дружество „Елсти-М“ ЕООД, гр.Исперих и него като работник на
длъжност “ монтьор, ремонт на машини и оборудване“, при условията на чл.70,ал.1 от КТ и
уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 650.00
лв.
Въззиваемата П.П., при редовност в призоваването не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по жалбата, окръжният съд, след преценка на доказателствата, доводите
и становищата на страните, намери следното:
С молба, представляваща, предявен насрещен иск, малолетната ищца П.В. И.а , чрез своята
майка и законен представител ПЛ. П. П., действаща чрез пълномощник е сезирала ИРС с иск по чл.
150 СК.
За да претендира увеличение на даваната от бащата месечна издръжка от 120 лв. на 250 лв.
месечно, в молбата са наведени обстоятелства за изменение на нуждите на малолетното дете,
спрямо тези, при които през 2016г. е определена издръжката му, както и изменение на
възможностите на задължения за издръжката родител.
С отговора на исковата молба ответникът, сега жалбоподател В.И. е оспорил иска изцяло, по
съображения, че той също полагал грижи за отглеждането и давал издръжка на детето, като
липсвали доказателства за нарасналите му податни възможности.
По отношение на доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения при разглеждане
на делото от районния съд , изразяващи се в липса на представителна власт за адвоката
осъществил процесуално представителство на страната на ищеца, този съд намира същите за
неоснователни.В исковата молба е посочено, че законния представител на детето, майката се
представяла от адвокат Е.К., който адвокат е представлявал същата и в производството пред РС по
същество на делото.Вярно е, че адвокатското пълномощно на адвоката носи датата на
съд.заседание, което обаче не влече ненадлежно сезиране на съда, предвид, че този иск е бил
предявен като насрещен по гр.дело №626/2020г.по описа на РС-Исперих, а и липсва оспорване на
представителната власт на адвоката от съответната страна, която той е представлявал.
Спорът е единствено в частта относно размера на издръжката, определен от съда, която
бащата следва да заплаща на малолетната си дъщеря от предявяване на иска до настъпването на
законни причини за изменяването или прекратяването й.Районният съд е определил, като дължима
от бащата месечна издръжка в размер на 200 лева, за периода след завеждане на иска, като над този
размер, до първоначално претендирания такъв от 250 лева, искът е отхвърлен, като в
отхвърлителната част, решението не е обжалвано.
Въззивникът счита, че издръжката на детето, дължима от него следва да бъде определена в
минималния, предвиден от закона размер, предвид невъзможността му да заплаща такава над
същия. Задължението за заплащане на издръжка на непълнолетно дете е безусловно. Разпоредбата
на чл.143, ал.1 и 2 от СК предвижда, че родителите дължи издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си и са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние да осигурят
условия на живот, необходим за развитието на детето. Правото да получи издръжка е безусловно,
като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице " по отношение на претендиращия
издръжката, като размерът на издръжката съгласно чл. 142 от СК се определя в зависимост от две
величини –нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния
размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата.
Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние,
възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности.
Тук следва да се преценяват нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло,
ученически пособия и т. н.
За да определи този размер издръжка, първоинстанционният съд се е съобразил с
възможностите на родителите за осигуряване на материалните нужди на детето, неговата възраст,
участието му в различни занимания по интереси, като е отчетен и факта, че майката има
2
задължение за издръжка към още две деца, а при ответникът такова задължение към други лица от
същия ред липсва.Този съд също намира, че определената от РС издръжка за малолетната
Павлина е съобразена с нуждите на дете на 9-годишна възраст/ при съобразяване на минималната
издръжка съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, която е в размер на 152. 50 лв. за 2020 г.,
съответно с определения с ПМС № 331/26.11.2020 г. размер на минималната работна заплата от
01.01.2021г. - 650 лв. като размерът на минимална издръжка е от порядъка на 162. 50 лв.В този
смисъл определената от първостепенният съд издръжка надвишава минималната само с 40.00
лева.Като в случая безспорно е, че от присъждането на предходната издръжка в размерна 120 лв.
са изминали 5 години, тогава детето не е било още ученичка, а сега е завършило втори клас.
Правилно и в съответствие със съдебната практика за определяне размера на издръжката и
ППВС № 5/70 г. първостепенният съд е приел, че бащата следва да заплаща месечна издръжка в
размер на 200 лв. за навършилата 9 години своя дъщеря, съобразявайки трайната промяната на
нуждите на ищцата и се явява основание за уважаване на иска за увеличение на издръжката. Не е
налице законово изискване за кумулативно изменение и във възможностите на задължения за
издръжка родител, като в случая установените по делото доходи на бащата обосновават
увеличения размер на издръжката от 120 на 200 лв. месечно.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея
решение правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна е заявила претенция за разноски пред
настоящата инстанция, но не представя доказателства за сторени такива, поради което не следва да
й се присъждат разноски, които да се възлагат в тежест на въззивника В.И..
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №51/24.02.2021г., постановено по гр.дело №42 по описа за
2021г. на ИРС В ЧАСТТА, с която е изменил размера на месечната издръжка, присъдена с
решение от гр.дело №112/2016г. по описа на същия съд, която В.К. И. от гр.Исперих е осъден да
заплаща на малолетното си дете П.В. И.а, чрез неговата майка и законен представител ПЛ. П. П.,
като я е увеличил от 120 лв. на 200 лв., считано от 08.01.2021г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до възникването на законовите предпоставки за нейното изменяване или
прекратяване.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3