№ 2
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Т.
Адриана Ат. Велева
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Т. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20231800600723 по описа за 2023 година
С присъда № 4 от 14.06.2023 г. на Районен съд – гр.Е., постановена по
н.ч.х.д. № 91/2022 г. по описа на същия съд, е признат подсъдимия С. Н. М., с
ЕГН **********, за невинен в това, че на 20.07.2020 г., в с. Г., област Л., след
обяд около 16,30 ч., пред дома на тъжителката А. С. Б.ова, с ЕГН **********,
находящ се в с.Г., община Т., ул. „************“ № 10, публично и в нейно
присъствие изрекъл унизителни за честта и достойнството думи: „Да ти еба
майката курво“, поради което и на основание чл. 304 от НПК, е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
С тази присъда е отхвърлен предявеният от частната тъжителка и
граждански ищец А. С. Б.ова против подсъдимия граждански иск за
заплащане на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди от престъпното деяние, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2020 г. до окончателното
изплащане.
Със същата присъда е осъдена на основание чл.190 ал.1 от НПК,
частната тъжителка А. С. Б.ова да заплати на подсъдимия С. Н. М., сумата от
1
1 000 /хиляда/ лева, представляваща направени от последния разноски за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и
сумата от 5, 00 лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
частния тъжител и граждански ищец А. Б.ова, подадена чрез повереника й –
адвокат С. Г.. В същата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваната присъда – постановяването й при
неправилна оценка на доказателствения материал и невярно възприета
фактическа обстановка. Изтъква се, че при формиране на решаващите си
изводи за недоказаност на процесното деяние, първостепенния съд е допуснал
превратно тълкуване на доказателствата. В тази връзка се сочи, че в мотивите
към присъдата липсват конкретни аргументи, почиващи на събраните
доказателства. Изтъкват се от защитата, като подкрепящи частното
обвинение, показанията на свидетелките М. и Г. Б., както и данните от
проведения следствен експеримент, от които несъмнено се установявало, че
обидните реплики на подсъдимия, действително са достигнали пряко до
частната тъжителка. Поддържа се и оплакване, че първоинстанционният съд
не е посочил доказателствата, въз основа на които е приел, че
инкриминираните обидни думи не са отправени в присъствието на частната
тъжителка. Иска се от въззивния съд, на основание чл.336 ал.1, т.2 от НПК, да
отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимия да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, както и да бъде уважен в
пълен размер, предявеният срещу него граждански иск.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, повереникът на
частния тъжител и граждански ищец А. Б.ова – адвокат Г., поддържа жалбата
срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд, като моли
въззивната инстанция да уважи същата и да признае подсъдимия за виновен
по повдигнатото му обвинение. В подкрепа на това искане се позовава изцяло
на съображенията, изложени във въззивната жалба. Акцентира на основното
си оплакване срещу първоинстанционната присъда – приетата недоказаност
на процесното деяние, като сочи за несъмнено установени по делото датата,
мястото и начина на осъществяването му.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на
2
подсъдимия С. М. в лицето на адв.И. А., моли въззивната жалба да бъде
оставен без уважение и да бъде потвърдена оправдателната присъда на първия
съд. Изтъква се, че последната е постановена в пълно съответствие с
материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Оспорва се от
защитата и релевираното от повереника възражение срещу недоказаността на
деянието. С оглед на това, защитникът претендира атакуваната присъда да
бъде потвърдена от въззивната инстанция.
Пред настоящата втора инстанция, подсъдимия С. Н. М. поддържа
заявеното от защитника си и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на
страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за
установено следното:
Въз основа на събраните в първоинстанционното съдебно следствие
гласни и писмени доказателства, първостепенният съд е направил определени
фактически констатации, които изцяло се възприемат и от настоящата
инстанция. След съвкупната преценка на събраните и проверени от първата и
от настоящата съдебна инстанция доказателствени материали, този състав на
въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема
следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
През 2020 г. подсъдимият С. Н. М. живеел в с. Г., община Т., област Л.,
на ул. „************“ № 5. В близост до неговия дом, на ул. „************“
№ 10, живеела частната тъжителка А. Б.ова. Двамата се познавали и били в
конфликтни отношения.
Съседи на подсъдимия били свидетелките Г. Б. и М. Б., които живеели в
къща на ул.”************” № 7 в същото село.
На 20.07.2020 г. свидетелките Г. Б. и М. Б. били в дома си на
горепосочения адрес, когато чули силни викове навън. Отворили прозореца и
видели подсъдимия С. М., който стоял на терасата на втория етаж на къщата
си и крещял. На първият етаж била излязла неговата сестра – свидетелката Д.
М.а, която простирала прането си. Свидетелките Б. попитали свидетелката
М.а защо подсъдимия крещи, като последната им обяснила, че „А. Б.ова се е
месила, където не й било работа”.
В същото това време тъжителката А. Б.ова била на пейката пред своята
3
къща, която се е намирала в съседство, на горепосочения адрес.
Подсъдимият се ядосал, слязъл от терасата и отишъл до паркираната на
улицата кола, от която взел брадва, и тръгнал в посока дома на частната
тъжителка. След като видяла подсъдимия, който се приближавал към нея с
брадва, частната тъжителка се уплашила и се прибрала в къщи. Обадила се на
националния телефонен номер 112 и съобщила за видяното. Подсъдимият се
върнал пред своята къща и започнал да отправя обидни думи по адрес на
частната тъжителка пред свидетелите М. и Г. Б. и намиращите се там съседи,
като я нарекъл „курва”, „помия“ и „да ти еба майката, курво”. Частната
тъжителка не присъствала там в този момент и не чула думите, изречени от
подсъдимия, тъй като преди това се прибрала вътре в дома си.
Възприетите от въззивната инстанция фактически положения напълно
съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически
констатации, като само ги допълват и детайлизират. Районният съд е обсъдил
внимателно всички гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, и е изложил убедителни и логични доводи и съждения, въз основа
на същите, кои факти от предмета на доказване приема за безспорно
установени. Анализирани са показанията на разпитаните по делото свидетели
и са изложени подробни мотиви кои от гласните доказателства се кредитират
и на кои не е дадена вяра от съда.
За обосноваване решаващите си фактически изводи, относно
релевантните по делото обстоятелства, районният съд се е доверил частично
на показанията на свидетелките Г. Б. и М. Б.. По въпросите за времето и
мястото на възникналия конфликт, действията на подсъдимия, а именно
насочването му към дома на частната тъжителка, носейки брадва, показанията
на тези свидетелки намират потвърждение в обективните данни, изводими от
приобщения чрез оглед на веществено доказателство – магнитен носител
/диск/, съдържащ аудиозапис на подадения от тъжителката до тел. 112 сигнал.
В останалите им части, обаче показанията на тези свидетелки целят да
обслужат интересите на тъжителката и не се ползват с доверие от въззивния
съд. Анализирайки внимателно тези гласни доказателства, настоящият съд
отчита също факта, че свидетелките са в близки отношения със свидетеля В.
И. (за чиито животни те се грижат), който от своя страна имал спорове с
подсъдимия. Не следва да бъде пренебрегнато обстоятелството, че
4
непосредствено преди разпитите им пред въззивната инстанция, двете
свидетелки са общували със свидетеля В. И. и е възможно това да им е
оказало влияние, т.е. да са настроени допълнително срещу подсъдимия,
целейки да потвърдят обвинителната теза. Освен това в показанията си, вкл. и
в депозираните пред настоящата съдебна инстанция, и двете свидетелки
излагат идентични данни по отношение на датата и часа на конфликта и
развитието му, въпреки изминалия значителен период от време. Тази
абсолютна синхронност и отчетената заинтересованост у свидетелките е
оценена от районния съд като основание да се усъмни в добросъвестността
им. Предвид всичко изложено, правилно показанията на двете свидетелки не
са кредитирани в частта им, в която твърдят, че тъжителката е възприела
лично обидите, изречени от подсъдимия. В тази част показанията им не
намират достатъчно категорично потвърждение сред останалите събрани
доказателства.
Въззивният съд се съгласява и с позицията на първия, че показанията на
свидетеля О. Р. са напълно неправдоподобни, с оглед неговата
заинтересованост, дължаща се на влошените му отношения със свидетелките
Б. и установената близка връзка с подсъдимия (племенник на съпругата му).
Същите не намират подкрепа в останалите доказателства, доколкото
свидетелят развива съвсем различна хипотеза за местоположението на
свидетелките Б. на процесната дата. Поради това и правилно първият съд е
приел, че показанията на този свидетел не могат да послужат за
доказателствена основа на фактическите му изводи.
Правилно са оценени, като заинтересовани и недостоверни, показанията
на свидетелката Д. М.а (сестра на подсъдимия), депозирани при предходното
разглеждане на делото и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от
НПК. В частност, основателно тези свидетелски показания са отхвърлени в
частта им, в която М.а отрича да е видяла подсъдимия да се насочва с брадва в
ръце към къщата на тъжителката, доколкото тези твърдения не намират
потвърждение в останалите доказателства по делото.
Въззивният съд напълно споделя и решението на първата инстанция да
отхвърли показанията на свидетеля В. И.. Преди всичко, свидетелят не е
възприел непосредствено случилото се на процесната дата, а е пресъздал в
показанията си споделеното му от тъжителката А. Б.ова. Макар това да не е
5
пречка неговите показания да бъдат използвани за проверка на останалите
събрани доказателства, то неговата връзка с тъжителката (същата е работила
за него) и обстоятелството, че неговият брат е страна по друго дело срещу
подсъдимия, са достатъчно основание, показанията му да не бъдат ползвани за
установяване на фактите по делото.
Показанията на свидетеля Б. Д. (дядо на тъжителката), дадени в хода на
съдебното следствие пред въззивния съд, не спомагат за изясняване на
фактическата обстановка по делото. Свидетелят отрича да е бил в дома си на
20.07.2020 г. (в противоречие с посоченото в тъжбата - „вкъщи бяха баба ми и
дядо ми“), като категорично заявява, че е научил по-късно за конфликта.
Липсата на потвърждение от страна на който и да е от останалите свидетели,
че свидетелят Д. се е намирал в дома си в този момент, внася допълнително
колебание в заявените в тъжбата факти.
Що се отнася до останалите свидетелски показания, то същите са без
съществен принос от гледна точка на предмета доказване, поради което не се
налага тяхното обсъждане.
В обобщение следва да се посочи, че извършената от настоящата
инстанция проверка на доказателствената дейност на първостепенния съд,
води до извод, че не може да бъде споделен упрекът на повереника на частната
тъжителка в превратно тълкуване на доказателствата от страна на районния
съд. Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено всички годни
доказателства поотделно и в съвкупност, като е изложил ясни и подробни
мотиви защо кредитира едни и не дава вяра на други доказателствени
източници.
При така възприетата от анализа на посочените доказателства,
безспорна и непротиворечива фактическа обстановка, аналогична на
описаната в мотивите на проверяваната присъда, този състав на СОС счете, че
правните изводи на първата инстанция за недоказаност на повдигнатото срещу
подсъдимия С. М. частно обвинение за отправени спрямо тъжителката обидни
думи „Да ти еба майката курво”, публично и в нейно присъствие, са
законосъобразни и правилни. В частност, правилно е прието от
първостепенният съд, че по делото не се установява обективният признак на
инкриминираното на подсъдимия деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал.
1 от НК - същото да е извършено в присъствието на обиденото лице.
За да е съставомерно деянието по чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1 от НК,
следва по безспорен и категоричен начин /по смисъла на чл.303 ал.2 НПК/ да
6
бъде доказано по делото, че инкриминираните обидни думи /унизителни за
честта и достойнството на тъжителката/ са казани от подсъдимия в
присъствието на тъжителката, т.е. необходимо е обиденият да присъства при
отправянето им, както и да има обективната възможност да възприеме
унизителната за него проява. Известно е и, че обида е възможна и тогава,
когато лицето не присъства на мястото, но възприеме обидните изрази по
телефона, по радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата
или интернет /какъвто очевидно не е настоящия случай/, като тези
обстоятелства не се припокриват с т.нар. неприсъствена /задочна/ обида, която
е несъставомерна.
От всички събрани по делото доказателства, обаче не се установява по
категоричен начин, че тъжителката Б.ова е възприела непосредствено
казаните от подсъдимия думи: „Да ти еба майката курво”. В действителност,
безспорно установени по делото факти са, че след като подсъдимият тръгнал с
брадва към къщата на тъжителката, последната го забелязала и веднага се
прибрала в къщата си, след което подсъдимия се върнал отново пред дома си и
започнал да крещи на висок тон с думите „Да ти еба майката курво”, които
думи съответно били възприети единствено от съседите му – свидетелките М.
и Г. Б..
По тези съображения, настоящият състав на въззивната инстанция прие,
че въз основа на така установените фактически положения и констатации,
направени след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото,
не може да се изведе еднозначен, недвусмислен и категоричен правен извод,
че подсъдимия С. М. е осъществил състава на твърдяното престъпление по
чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1 от НК, поради което намери, че същият
правилно, законосъобразно и обосновано от първия съд е признат за невинен и
оправдан за това да е извършил посоченото престъпление.
Съобразно това, СОС намери, че въззивната жалба срещу тази част на
проверяваната присъда на първата инстанция, е неоснователна и съдебния акт
/в наказателно-правната му част/ не се нуждае от корекции.
При проверката на присъдата в гражданско-правната й част, въззивната
инстанция счете, че същата е обоснована и законосъобразна, и също не намери
основания за нейната отмяна или изменение и в тази част.
Поначало правилно и законосъобразно първата инстанция не е
7
ангажирала гражданската /деликтната/ отговорност на подсъдимия М. за
инкриминираното му с частната тъжба деяние. За да е осъществен съставът на
непозволеното увреждане, е необходимо да е налице виновно и противоправно
поведение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. В случая,
доколкото от събраните по делото доказателствени материали и техния анализ
не се установи подсъдимия да е действал противоправно, като е казал в
присъствието на тъжителката инкриминираните унизителни за честта и
достойнството й думи, то правилно първостепенния съд е приел, че не са
налице елементите, касаещи обективната страна на състава на непозволено
увреждане. Не е налице и осъществен от субективна страна деликт.
Съобразявайки именно липсата на тези предпоставки за ангажиране на
гражданската отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл.45 и сл.
ГПК, правилно районният съд е приел за недоказан предявеният граждански
иск срещу подсъдимия М. за заплащане на обезщетение за причинените на
гражданския ищец А. Б.ова неимуществени вреди от престъплението по
чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1 от НК. Ето защо, законосъобразно
първостепенният съд се е произнесъл с присъдата си по гражданския иск, като
е отхвърлил същия в претендирания от ищеца размер на обезщетението за
морална обезвреда.
Предвид изложеното и след извършената на основание чл. 314 от НПК
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при която
проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и
постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и
връщане за ново разглеждане, или за изменението му, СОС намери, че същият
следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции, предвид
направеното изрично искане от страна на защитата и на основание чл. 190, ал.
1 от НПК, частната тъжителка следва да бъде осъдена да заплати на
подсъдимия, сумата от 400 лева, представляваща направени от последния
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство,
съгласно договор за правна защита и съдействие № 8429/26.02.2024 г. (л. 21 от
делото).
Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т.6, вр. чл. 338 от НПК,
С. окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 4 от 14.06.2023 г. на Районен съд –
гр.Е., постановена по н.ч.х.д. № 91/2022 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА частната тъжителка А. С. Б.ова, с ЕГН **********, да
заплати на подсъдимия С. Н. М., с ЕГН **********, сумата в размер на 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени от последния разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9