№ 9931
гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА Н.ОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февру.и през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секрет.я ДЕСИСЛАВА Д. Н.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110112022 по описа за 2023 година
Д. А. А. е предявил срещу В. Д. А. и В. Д. А. чрез неговата майка и
законен представител И. Н. И.-А. искове с правно основание чл.439 от ГПК
във вр. с чл.124 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на В. Д. А. сумата от 6500 лева – издръжка за
периода от м.03.2020 до м.04.2022, както и че не дължи на В. Д. А. сумата от
4600 лева-издръжка за периода от м.03.2020 до м.04.2022 и сумата от 1160
лева-такси по изпълнително дело №20228390400614 по описан а ЧСИ М. и
600 лева – за адвокатско възнаграждение..
Ищецът поддържа, че ответниците са негови деца от браа му с И. Н. И.-
А..Твърди, че бракът му с И. Н. И. –А. е бил прекратен с влязло в сила
решение от 06.03.2020 по гр.дело №34740/2019, СРС, 84 състав.Поддържа, че
е бил осъден да заплаща месечна издръжка на децата си в размер на 250 лева
за В. Д. А. и в размер на 180 лева за В. А..Твърди, че след прекратяване на
брака продължили да живеят заедно с И. И. –А. и с децата.Поддържа, че
заедно паз.ували, купували всичко необходимо за децата и за нуждите на
домакинството и заплащали всички необходими разходи за училището и
извънучилищните нужди на децата.Твърди, че след напускане на семейното
жилище през м.04.2022 започнал да плаща издръжка на децата си.Поддържа,
1
че през месец яну.и 2023 получил книжа от ЧСИ Ирена М., с които по
нейното изпълнително дело е осъден да заплаща издръжка на децата си за
периода от м.03.2020 до м.04.2022.Твърди, че тъй като е живял заедно с
бившата си съпруга в процесния период, както и че се е грижел изцяло за
издръжката на децата си, не дължи претендираните суми за издръжка.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците В. Д. А. и В. Д. А. чрез неговата
майка и законен представител И. Н. И.-А. оспорват предявените
искове.Твърдят, че издръжката се дължи независимо дали родителите живея
заедно или не.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено запорно съобщение от 15.12.2022, с което е
наложен запор на всички вземания на Д. А. от банката на договорно и
извъндоговорно основание , включително банкови сметки, като общото
задължение по изпълнителонот дело е в размер от 13930.40 лева.
По делото е представена и покана за доброволно изпълнение от ЧСИ
Ирена М.-Кирезиева до Д. А. за заплащане на сумата от 13 930.40 лева.С
поканата е уведомен и за наложените запори по банкови сметки..
С изпълнителен лист от 09.09.2022 по гр.дело №34740/2019, СРС, 84
състав е осъден Д. А. да заплаща на В. Д. А., действаща лично и чрез своята
майка И. –И. –А. месечна издръжка в размер от 250 лева и да заплаща на
малолетния В. А., действащ чрез своята майка и законен представител И. И.-
А. месечна издръжка в размер на 180 лева, платими от първо до десето число
на месеца, считано от влизане в сила на решението.
С Решение №60081/06.03.2020 по гр.дело №34740/2019, СРС, 84 състав
е прекратен брака , сключен с акт за граждански брак №85 от 01.05.2004 на
Столична община, между И. И.-А. и Д. А. на основание чл.50, ал.1 от СК.С
решението е задължен бащата Д. А. да заплаща на В. Д. А., действаща лично
и чрез своята майка И. –И. –А. месечна издръжка в размер от 250 лева и да
заплаща на малолетния В. А., действащ чрез своята майка и законен
представител И. И.-А. месечна издръжка в размер на 180 лева, платими от
първо до десето число на месеца, считано от влизане в сила на решението.
2
По делото е представена молба от И. И. с правно основание чл.8, ал.1
вр. с чл.10, ал.3 и чл.18, ал.1 от ЗЗДН.
Видно от свидетелство за съдимост Д. А. А. е осъждано по дело
№12818/2019, НОХД, споразумение на СРС в сила от 08.08.2019г. за закана за
убиство на И. Н. И. –А.-престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
По делото е представено и удостоверение от 16.10.2019 от ГДИН, за
това, че Д. А. за периода от 11.09.2019 до 16.10.2019 е изтърпявал наказание
„П.” по НОХД №12818/2019, СРС, НО, 17 състав.
По делото е представено удостоверение от ЧСИ М., че по изпълнително
дело №614/2022 дължимата издръжка за ст. период е в размер от 10851.84
лева за периода от м.03.2020 до м.04.2022.
По делото е представена справка за действащите трудови договори на
Д. А. за периода то 06.03.2020 до 23.03.2022.
По делото е представена и справка за доходите на Д. А. за периода от
2020 до 2022.
По делото са представени фактури за такси обучение за периода
м.11.2020 до м.04.2022, издадени от Образователен център А. А. М. ЕООД с
получател И. А..
По делото са представени разписки за заплатени суми към „А1 .”ЕАД,
за ЧЕЗ Е. ., за „Т. С.”ЕАД и за „С. вода”АД.
Съгласно показанията на свидетеля А. А. когато се оженили ищеца и И.
А. те живели в ап.тамента му.От 2000 до 2022 също живели в неговия
ап.тамент с децата.Свидетелства, че той живеел в И., но е идвал в
ап.тамента.Свидетелства, че не е идвал често, а когато имал работа в
С..Свидетелства, че и двамата работели.Свидетелства, че през 2020 не е знаел,
че двамата са се развели, а затова научил през 2022 и всичко си било , както
преди.Свидетелства, че си плащали сметките, но бележките били на негово
име, тъй като ап.таментът бил него. През 2022 когато разбрал, че са разведени
им каза напускайте всички, защото не можел да понесе, че те са живели в
ап.тамента и са го лъгали без да му кажат, че са разведени.Свидетелства, че ги
изгонил и не се интересувал къде са отишли да живеят.След това обявил
ап.тамента за продажба и след няколко месеца го продал.Свидетелства, че
бащата и майката плащали разходите.Свидетелства, че го викали в 07 РУ през
3
2020 и знаел за случая със заплахите.Свидетелства, че нямало никакви
признаци, че те са разведени.Имало само един случай, той си бил забравил
ключовете и искал внучката да му даде ключове и тя му казала „кой си ти да
идваш в този ап.тамент”.Било около тези години когато ищецът бил в главно
следствено.Свидетелства, че ищецът е бащата на тези деца и много е ясно, че
като има заплата ще купува храна.Не го интересувало как са си делили
п.ите.Свидетелства, че никой не му се е оплаквал, че дава повече п.и за
семейството и децата.Свидетелства, че не е ходил да паз.ува нито с И. А. ,
нито с ищеца и виждал, че всичко е нормално.И. не му била плащала наем за
жилището.Свидетелства, че са плащали само семейни разходи за
ап.тамента.Свидетелства, че той си плащал данъците на ап.тамента.Никой не
му е споменавал за дългове на сина му.Свидетелства, че си купували коли, и
имали спорове за тях, едната на единия, другата на другия, но заедно са ги
купували.Не знае сина му да е ходил да играе в казина.С В. и Влади не били
контактували.Свидетелства, че единствено И. се е обаждала да му се оплаква,
че не се разбират, но той е заявявал, че това са си техни работи и не е между
тях. Свидетелства, че не са се оплаквали от финансови проблеми.Не е
присъствал , когато са си плащали сметките.Докато е бил там , никой не му е
искал п.и на заем.Дело не е водил спрямо сина си, но са се к.али.
Съгласно показанията на свидетеля Св. Н. през 2022 са живели на 10-тия
етаж, тя живеела на 10-тия етаж.Свидетелства, че видели, че не вървят нещата
и решили да се намесят.През 2019 имало непрекъснато скандали, бой, може да
представи и медицинско от Пирогов.Свидетелства, че след развода дошли да
живеят на 10-тия етаж.Преди това всички се обадили в И. на майката и бащата
на ищеца, за да ги уведомят за отношенията им, защото те се биели и к.али.Но
майката и бащата на ищеца заявили да се оправят, че не се интересуват и че са
го отписали.Свидетелства, че И. идвала в тях като ищецът я пращал, за да
иска п.и и те давали,за да има мир.Това било през 2019 -2020.Свидетелства,
че ищецът и И. ходели в И. за п.и с децата.Ищецът н.итвал и набивал майка си
и баща си, а после викали кв.талния.През м.т 2022 дошли да живеят при
свидетелката.Преди това от м.09.2020 до м.03.2022 живеели на 15-тия етаж в
техния блок заедно с ищеца.Свидетелства, че ищецът дошъл да се помоли да
му се даде втори шанс и да живеят заедно с децата и дъщеря й се върнала
заедно с децата си.Свидетелства, че ищецът бил без работа и с ограничителна
заповед.Свидетелства, че дъщеря й плащала сметките за ток, вода , телефон.А
4
свидетелката и мъжът й помагали.Свидетелства, че мъжът й взимал детето от
детската градина , а ищецът все го нямало, бил в казиното.Свидетелства, че
живеели близо до казиното.Свидетелства, че ищецът непрекъснато нямал п.и
и все искал назаем и даже миналия ден един човек от блока я срещнал и я
попитал „кога ще се върне ищеца , за да му върне п.ите, които му
дължи”.Децата имали касички и изведнъж п.ите от касичките изчезнали. За
абитуриентския бал не е дал стотинка ищеца, дори не се появил на
абитуриентския бал.Свидетелства, че малкият ходел на английски и на айкидо
и плащала майката за това.Ищецът бил забравил, че има деца.Свидетелства, че
дъщеря й водела малкия на психолог, защото се стресирал като гледал бащата
как бие майка му.Мъжът й починал з.ади ищеца.Знае, че е вземал п.и и от
фризьорката и от жената от кафето.Не знае да има дела срещу ищеца за
връщане на дългове.Свидетелства, че вместо да се съберат и да решат какво
да правят децата другият свидетел Сашо ги изгонил от ап.тамента.Не знам
дали знаел, че са разведени, но знаел, че нещата не вървят.Знае от приятелите
му , че ищецът имал бързи кредити.Свидетелства, че хладилникът бил един и
дъщеря й паз.увала и пренасяла продуктите..
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК
досежно разноските в изпълнителното дело е недопустим. Правен интерес от
предяввяане на иска по чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК е налице, когато
съществува изпълнителен титул в полза на кредитора –ответник, въз основа
на който последният може да поиска образуване на изпълнително
производство. Разноските по изпълнителното дело не се обхващат от
изпълнителния лист.Поради това по отношение на разноските по
изпълнителното дело няма правен интерес от предявяване на иск по чл.439 от
ГПК. Въпросът относно разноските по изпълнителното дело се решава по
правилата на чл.79 ГПК в хода на самото изпълнително производство в
зависимост от изхода на спора по чл.439 от ГПК.
С оглед на което предявеният иск по чл.439 от ГПК за разноските в
размер от 1160 лева-такси по изпълнително дело №20228390400614 по описа
на ЧСИ М. и 600 лева – за адвокатско възнаграждение се явява недопустим и
5
исковата молба в тази част следва да бъде върната на основание чл.130 от
ГПК, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.
По основателността
С Решение №60081/06.03.2020 по гр.дело №34740/2019, СРС, 84 състав
е прекратен брака, сключен с акт за граждански брак №85 от 01.05.2004 на
Столична община, между И. И.-А. и Д. А. на основание чл.50, ал.1 от СК.С
решението са предоставени родителските права по отношение на децата В. А.
и В. А. на тяхната майка И. Н. И.-А..
С решението е задължен бащата Д. А. да заплаща на В. Д. А., действаща
лично и чрез своята майка И. –И. –А. месечна издръжка в размер от 250 лева
и да заплаща на малолетния В. А., действащ чрез своята майка и законен
представител И. И.-А. месечна издръжка в размер на 180 лева, платими от
първо до десето число на месеца, считано от влизане в сила на решението.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето.Това задължение съществува до
отпадане на законовото основание за даване на издръжка – пълнолетие на
издържаното лице, настаняването му в институция на държавна издръжка,
или изменението й.Без правно значение е дали детето е родено в брак, както и
дали родителите му живеят или не заедно.По правило издръжката
представлява п.ично задължение.В тази връзка следва да се отбележи, че
издръжката на едно дете винаги представлява сума, необходима за покриване
на ежедневните и обичайните нужди, присъщи при отглеждането и
възпитанието, в това число не само за учебници и учебни материали, но и
такива от културно–битово естество.Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от
СК п.ичната издръжка се изплаща ежемесечно като при забава се дължи
законната лихва. Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.Когато родителят не упражнява родителските права и в
негова тежест е присъдена п.ична издръжка, той е длъжен да я изплаща
ежемесечно на детето си чрез родителя на когото е предоставено
6
упражняването на родителските права/тъй като правото на издръжка
принадлежи на детето/, ако липсва споразумение за предоставянето й в
натура. Когато детето и родителят живеят съвместно, средствата се
предоставят и в натура. В този смисъл издръжката може да бъде, както п.ична,
така и в натура, като точното изпълнение на това задължение на родителите е
поставено в зависимост от интереса на детето.Следователно в тежест на ищеца
е да установи, че в процесния период е изпълнявал точно задължението си за
издръжка, като ежемесечно е плащал определената издръжка на децата или е
предоставял издръжка в натура.
Престирането на издръжка в натура може да стане при съгласие от
двете страни-даващата и получаващата.При липса на съгласие задължението
за издръжка е п.ично.Задължението за даване на издръжка, особено когато
размерът й е определен със съдебно решение, е безусловно и не може да бъде
изменяно само по волята на родителя, като той да избира дали и как да
изпълнява задължението си.Дали даващата страна е живяла в общо
домакинство, предоставяла е средства за обучение дрехи или е закупувала
необходими вещи и храна на получаващата страна, са обстоятелства без
правно значение- това е изпълнявано по силата на задължението, предвидено
по чл.143, ал.1 от СК , но не представлява изпълнение на задължението по
чл.143, ал.2 вр. с чл.146, ал.1 от СК. В процесния случай ищецът не е
представил доказателства между даващата и получаващата страна да е
постигнато съгласие престирането на дължимата издръжка да е в натура.
При липсата на доказателства за дадено съгласие за престиране на
издръжката в натура, ищецът следва да докаже, че същата е заплатена.Ищецът
не ангажира доказателства, че издръжката за процесния период е заплатена.
От представената справка за актуалните трудови договори се
установява, че ищецът е получавал заплата, но не се установява той да е
заплащал разходи за семейството, консумативи за ап.тамента, в който е живял,
както и разходи във връзка с образованието на децата.Напротив от
показанията на св.Н. се установява, че дъщеря й И. И. А. плащала сметките за
ток, вода и телефон.Разписките за иивършени плащания на консумативи се
предоставят от ответниците.Освен това съгласно показанията на св. Н. ищецът
непрекъснато нямал п.и и вземал назаем и ходел да играе в казиното близо до
тях.От показанията й също се установява, че в грижите с децата помагали тя
7
като майка на И. И. и съпруга й, който прибирал детето от детска градина.От
показанията на св. Н. се установява и че малкият ходел на казино и английски
език и сумите за това се заплащали от дъщеря й. От показанията на св. А. се
установява, че са заплащани консумативите за ап.тамента, но не се установява
ищецът да е заплащал суми за ап.тамента.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е доказано ищецът
да е заплащал суми за разходи за семейството си, за ежедневните нужди на
децата и за тяхното образование.
С оглед на което съдът намира, че претенциите спрямо ответниците
следва да бъдат отхвърлени.
Не е спорно по делото, а и от свидетелските показания се установява, че
ищецът и И. А. са живели заедно с децата в периода от м.03.2020 до
м.04.2022г.
С решението е задължен ищеца Д. А. да заплаща на В. Д. А., действаща
лично и чрез своята майка И. –И. –А. месечна издръжка в размер от 250 лева
и да заплаща на малолетния В. А., действащ чрез своята майка и законен
представител И. И.-А. месечна издръжка в размер на 180 лева.
Размерът на издръжката спрямо В. Д. А. за периода от м.03.2020 до
м.04.2022 възлиза в размер на 6500 лева, а размерът на издръжката зспроямо
В. А. за периода от м.03.2020 до м.04.2022 възлиза в размер от 4680 лева.
Доколкото ищецът претендира недължимост на сумата от 6500 лева
спрямо В. А., и на 4600 лева спрямо В. А., до този размерът съдът следва да се
произнесе.
Като взе предвид, че липсват доказателства за съгласие на получаващата
страна за престиране на издръжката в натура, както и при липсата на
доказателства за заплащане на издръжката за процесния период, съдът
намира, че издръжката е дължима от ищеца по силата на съдебното решение.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК за недължимост на
издръжката следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
8
ответниците на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Процесуалното представителство на двамата ответници е осъществено
по реда на чл.38 от ЗА.В полза на процесуалния представител на ответниците
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по 1000 лева за всеки от
двамата ответници.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. А. А., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.С., ул. „Ц. А.”№2, вх.Б, ет.3, чрез адв. С., срещу В. Д. А.,
ЕГН********** и В. Д. А., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен
представител И. Н. И.-А., ЕГН**********, и двамата със съдебен адрес:гр.С.,
ул. „К. С..”№40, сутерен, чрез адв. Т., искове с правно основание чл.439 от
ГПК във вр. с чл.124 от ГПК, за признаване за установено в отношенията
между страните, че Д. А. А. не дължи на В. Д. А. сумата от 6500 лева –
издръжка за периода от м.03.2020 до м.04.2022, както и че Д. А. А. не дължи
на В. Д. А. сумата от 4600 лева-издръжка за периода от м.03.2020 до
м.04.2022.
ВРЪЩА исковата молба на основание чл.130 от ГПК в ЧАСТТА по
отношение на сумата от 1160 лева-такси по изпълнително дело
№20228390400614 по описа на ЧСИ М. и 600 лева – за адвокатско
възнаграждение..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №12022/2023, СРС, 49 състав
в ЧАСТТА по отношение на сумата от 1160 лева-такси по изпълнително дело
№20228390400614 по описа на ЧСИ М. и 600 лева – за адвокатско
възнаграждение..
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Ц.
А.”№2, вх.Б, ет.3, да заплати на адв. К. П. Т., процесуален представител на В.
Д. А. и В. Д. А., адрес:гр.С., ул. „К. С..”№40, сутерен, на основание чл.38 от
ЗА, сумата от 2000 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10