Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 26.05.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на тридесети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С.  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 10026 по описа за 2014г., за  да се произнесе, взе предвид следното:

          Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.124, ал.1  ГПК.

Ищецът „Д.” ЕАД поддържа твърдение, че притежава собствеността върху недвижим имот с кадастрален идентификатор № 68134.701.1085 по кадастралната карта на гр. София, приета със Заповед № 1865/08.11.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, който имот, според ищеца бил идентичен с имот със стар пл. № 4883 по плана на гр. София.                                  В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че бил легитимиран като носител на правото на собственост върху процесния имот на две самостоятелни основания: Първото от тях – деривативно правно основание,  било осъществено чрез правна сделка за апорт на процесния недвижим имот. Тази сделка била осъществена от третото за спора лице „Бърт“ АД, което преди да извърши апорта на имота /вписан в имотния регистър на Служба по вписванията с вх. рег. № 1765, том ІІ, № 108/10.02.2000г./, придобило същия този имот, посредством приватизационна сделка– Договор за покупко- продажба на ДФ „Книгоразпространение“, който бил сключен на 22.02.1994г. с Министъра на търговията, в качеството му на орган по чл.3 от ЗППДОП /отм./. Приватизационната сделка породила правно действие, тъй като в рамките на предвидените от ДР на ЗППДОП /отм./ преклузивни срокове – от страна на трети лица не били заявени реституционни претенции по отношение на имотите на ДФ „Книгоразпространение“. Територията на складовата база на бившето ДФ „Книгоразпространение“, която всъщност представлявал процесния имот, се намирала на ул. „Момина чешма“, а понастоящем ул. „Проф. Цветан Лазаров“. Тя била създадена и предоставена на ДФ „Книгоразпространение“ чрез две регулационни отреждания: със Заповед № 112/21.02.1961г. на ИК на СГНС за изграждане на складова база на ДП „Печатни произведения“ и със Заповед № 486/01.12.1971г. на ИК на СГНС за разширение на терена на същата складова база. Заповедите били издадени след извършването на отчуждителни процедури по Регулационна преписка №197/1963г. на РНС „В. Левски“ и Регулационна преписка № 288/1972г. на РНС „В. Левски“. Отчуждителните мероприятия били изцяло реализирани. Второто, релевирано при условията на евентуалност, правно основание за придобиване на собствеността, било оригинерно – изтекъл срок на придобивна давност, посредством осъщественото от ищеца необезпокоявано, непрекъснато и явно владение на имота, продължило в периода от  09.06.1994г.  до предявяването на иска на на 29.05.2014г. Ответниците по иска макар и да не осъществявали владение върху имота, юридически оспорвали правото на собственост на ищеца, тъй като, в качеството на наследници по закон на починали преди предявяването на иска бивши собственици на имот със стар пл. № 4883  се ползвали от правните последици на реституционно Решение № 139/19.12.2000г. на Поземлената комисия „Слатина“, с което била възстановена собствеността на наследниците по закон на В. И.Г.и Решение № 219/19.12.2000г. на Поземлената комисия „Слатина“ с което била възстановена собствеността на наследниците по закон на К.И.Г.. Според ищеца обаче, споменатите две решения за земеделска реституция не никак биха могли да породят правни последици, по аргумент от разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ - понеже реституираният имот със стар пл. № 4883 по кад план от 1948/50г.                    вече е бил отчужден за държавна нужда и отреден за извършване на комплексно мероприятие, което е било изцяло изпълнено още през 1975г. т.е. значително време преди влизането в сила на реституционния закон. Още преди постановяване на споменатите вече решения на Поземлената комисия „Слатина“, а Държавата се била разпоредиба със собствеността на имота, посредством сключената през 1994г. приватизационна сделка. При изложените фактически твърдения, ищецът бил мотивиран да защити правата си от спора и да поиска да бъде установено по отношение на ответниците, че именно той е собственик на процесния недвижим имот. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответниците да му заплатят направените съдебни разноски.

Претенцията на ищеца е оспорена от ответниците: Р.П.Н., З.П.П., И.Г.Д., В.Д.Д., Ц.Д.А., М.Н.П., Д.Р.В., Р.В.Д. и Д.В.В. (последните трима - в качеството на наследници по закон на първоначалния ответник В.Д.В.), Н.Д.И., П.Д.И., Д.С.П., Т.С.Г., З.Р.К., Д.Л.С., Н.Л.С., Д.А.А., К.А.Б., З.А.Д., Г.А.К.,  В.Д.Д., Ц.Д.А., чрез отговора, подаден от адв. Д. П./, В.Т. З., Т.И.И. и Е.И.И. ( последните двама- в качеството на наследници по закон на М.Т.И.) чрез адв. Е.Д.. Ответниците поддържат преди всичко становище за недопустимост на претенциите, поради силата на пресъдено нещо, като правна последица от влязлото в сила решение по адм. дело № 4761/2011г. по описа на АССГ. При условията на евентуалност, ако претенцията бъде приета за допустима, те поддържат становище по съществото на спора, отричайки съществуването на заявеното от ищеца право на собственост в неговия патримониум. Като поддържат становище, че именно те са придобили имота по силата на земеделска реституция и наследствено правоприемство от В.И. Георев (за ответниците Р.П.Н., З.П.П., И.Г.Д., В.Д.Д., Ц.Д.А., М.Н.П., В.Д.В., Н.Д.И., П.Д.И., Д.С.П., Т.С.Г.) и от Кръстю И. Георев (за ответниците З.Р.К., Д.Л.С., Н.Л.С., Д.А.А., К.А.Б., З.А.Д. и Г.А.К.) - ответниците молят за отхвърляне на предявените срещу тях установителни искове за собствеността върху имота и  Молят за осъждане на ищеца, да им заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Според направените от ищеца уточнения, предмет на делото е недвижим имот с кадастрален идентификатор № 68134.701.1085 по кадастралната карта на гр. София, която е приета със Заповед № 1865/08.11.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, а според твърдението на ищеца, този имот бил идентичен с имот със стар пл. № 4883 по плана на гр. София.

Съдържанието на приетите като доказателство реституционни решения за възстановяване на правото на собственост на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ: Решение № 139/19.12.2000г. на Поземлената комисия „Слатина“, с което била възстановена собствеността на наследниците по закон на В. И.Г.и Решение № 219/19.12.2000г. на Поземлената комисия „Слатина“ с което била възстановена собствеността на наследниците по закон на К.И.Г., формално легитимира правата на наследниците по закон на споменатите лица, върху имот със стар пл. № 4883.

Приетите като доказателства по делото удостоверения за наследници и удостоверения за идентичност на име, които са издадени въз основа на регистъра на НБД „Население“ - ГРАО при МРРБ /стр. 110-111, 158-167, 181-185, 228-229, 412-414 от делото/ легитимират ищците, в качеството на наследници по закон на споменатите по- горе лица, а по този въпрос няма спор между страните.

С приета като доказателство Заповед № 112/21.02.1961 и Заповед № 486/01.12.2971г. на ИК на СГНС е извършено отреждане на терен за търговска и производствена база, предназначена за печатни произведения, чиито правоприемник е ДФ „Книгоразпространение“, а последното обстоятелство се установява, въз основа на приетите като доказателства Заповед № 85/1990г. на Министъра на икономиката и промишлеността и Решение по ф.д. № 6038/1990г. на Ф.О. при Софийски градски съд.

С приета като доказателство Заповед № РД-21-94/18.06.1993г. на Министъра на търговията е открита процедура за приватизация при условията на конкурс, а тази заповед е оповестена в ДВ бр. 58/1993г., препис извлечение от който е приет като доказателство по делото. Съдържанието на прието като доказателство удостоверение от 25.04.2004г., изд. от Министерство на търговията, след побличното оповестяване на началото на приватизационна процедура- не са постъпили реституционни претенции по см. на чл. 18 от ЗППДОП /отм./

Приетият като доказателство Договор за покупко- продажба на ДФ „Книгоразпространение“, сключен на 22.02.1994г. между „Бърт“ АД и Министъра на търговията, в качеството му на орган по чл.3 от ЗППДОП /отм./ установява правното действие на приватизационна сделка, за която следва да се направи извод, че е породила предвидените в закона правни последици, към които е била насочена, доколкото не са били заявени (и в настоящия процес не са доказани) реституционни претенции на трети лица, по отношение на имотите на бившето ДФ „Книгоразпространение“, като в рамките на предвидените от §6 ДР на ЗППДОП /отм./ преклузивни срокове, така и по- късно.

Няма спор между страните, че „Бърт“ АД е осъществило апорта на придобития чрез приватизация имот /вписан в имотния регистър на Служба по вписванията с вх. рег. № 1765, том ІІ, № 108/10.02.2000г./ в капитала на ищеца „Д.” ЕАД, Приетото като доказателство писмо на Министерство на икономиката /на стр.512 от делото/ обаче установява, че към приватизационни договор няма приложена скица на имотите на ДФ „Книгоразпространение“.

Показанията на разпитания свидетел А.Б.Я.установяват, че от момента на сключване на приватизационни договор, праводателят „Бърт“ АД, а след това и правоприемникът „Д.” ЕАД са осъществявали непрекъснато фактическа власт върху недвижимия имот, който се посочва от страните като предмет на правния спор. Свидетелката идентифицира имота с този, който преди приватизацията е бил във фактическата власт на ДФ „Книгоразпространение“ и посочва, че според дългогодишните   й спомени, имотът винаги е бил ограден с оградата, с която е ограден и в момента.

Приетите като доказателство книжа – скици, писма и заповеди относно регулацията, които са приложени на стр. 232-323 (препис от адм. дело № 4761/2011г. по описа на 25 с-в при АССГ) и на стр. 339-362, съдържат специализирана информация, относно идентификацията на процесния имот на кадастралната карта, включително относно хронологичното развитие на измененията в границите му. Тези документи не се обсъждат подробно, доколкото бяха предоставени като обект на анализ от допуснатата специализирана съдебно- техническа експертиза в областта на геодезията и кадастъра.

Заключението на съдебно- техническата експертиза, което е изготвено от вещо лице инж. В.Г. Я. мотивира следните изводи, относно правно значимите факти:

Въз основа проверката в съдържанието на извлечения от кадастралната карта посещението на място - вещото лице приема, че предмет на настоящия спор е ПИ 68134.701.1085 по кадастралната карта на Район Слатина при Столична община, одобрена със Заповед № РД-18-386/08.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК. Според становището на експертизата, процесният недвижим имот имот, с пл. № 4883 по КП от 1939 г. не е нанесен в следващия кадастрален план, датиран от преди 1950г. Имотът, заедно със съседния му (от запад) имот пл. № 4865, се включват в обхвата на имот с пл. № 368. Вещото лице посочва, че бившият имот пл. № 4883 се включва в терена, отреден за складова база на ДТП „Печатни произведения“ по Заповед № 112/21.02.1961г. и представлява част от складовата база вкл. и след разширението й по Заповед №486/01.12.1971г. Основание да се възприеме този категоричен извод е констатирания от вещото лице факт, че имот с пл. № 368, част от който е пл. № 4883 по стария план, е посочен в Протокол от 17.09.1963 г. по регулационна преписка № 197/1963 г. Според вещото лице, данните от кадастралната карта, която е одобрена със Заповед № РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК съдържат сведение, че имот с идентификатор 68134.701.1085 представлява част от терена на складовата база и попада изцяло зад построената масивна ограда (Скица № 15-147/14.01.2016г.). Вещото лице сочи, че частта от имота, която остава извън оградата, може да бъде идентифицирана с настоящ имот с идентификатор 68134.701.2387. Според вещото лице, съществуващите на място трайно материализирани граници на складовата база на „Д.“ ЕАД съответстват с проекта, който е бил съгласуван от СГНС, ДАГ и с определената строителна линия за ограда по издаденото строително разрешение - Позволителен билет № 78/03.03.191975г. за изграждане на ограда. Огледът на вещото лице и констатациите му сочат, че оградата е построена по регулационните граници на УПИ 1-за търговска база на ДТП „Печатни произведения“, които са били установени с регулационна Заповед № 486/01.12.1971 г. Действащият регулационен план на м. „СПЗ Слатина-юг“  е одобрен с Решение № 20 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС и Поправка на ОФГ № РД-09-50-509/ 23.07.2013 г. на Главния архитект на СО. Построената ограда не съответства на регулационните линии на УПИ 1-за производство на канцеларски материали и администрация, т.е. действащият регулационен план не е бил приложен в частта за УПИ I, кв. 11. Според вещото лице, като се отчита вида на конструкцията и вложените материали, то следва да се направи извода, че съществуващата на място масивна ограда отговаря на издаденото за нея строително разрешение № 78/03.03.1975г. Южната част на оградата (там където е процесният имот), представлява масивна оградна конструкция с бетонов цокъл и монтажни стоманени пана. Видно от приложените снимки, състоянието на оградата съответства на експлоатация от годините на построяването й. Строителството на основната сграда е започнало след издаване на Позволителен билет № 230/30.03.1964 г. и е завършило през 1971 г., видно от АДС № 13337/02.10.1987 г.  Според становището на вещото лице - отреждането на терена за складова база на ДТП „Печатни произведения“ по регулационна заповед № 112/21.02.1961г., разширението на терена по регулационна заповед № 486/ 01.12.1971 г. и извършеното строителство въз основа на одобрен Генплан и проекти, издадени позволителни билети за сгради и ограда, в действителност осъществява едно комплексно строително мероприятие. Процесният имот пл. № 4883 по КП от 1939 г. и последващите такива от 1942г. и 1970г. се включва почти изцяло в границите на предоставените на ДТП „Печатни произведения“ площи. По данните от кадастралната карта, която е одобрена със Заповед № РД-18-65/08.11.2010г. и изменение № 18-4621/09.04.2014г. - в площта на заобиколения от ограда  имот се включва ПИ 68134.701.1085 с площ 1363 кв.м., а извън оградата остава част от бивщия имот пл. № 4883, съставляваща ПИ 68134.701.2387 с площ 313 кв.м. Двата имота заедно съставляват имот пл. № 4883 по КП от 1939 г. с обща площ 1 676 кв.м. По кадастрална карта на Район „Слатина“, при Столична община, която е одобрена със Заповед № РД-18-386 на изпълнителния директор на АГКК и Заповед № 18-4621-09.04.2014/ г. на началника на СГКК София-град, имотът е нанесен с един общ контур и има идентификатор 68134.701.1085 и площ 1 676 кв.м. т.е. на двата имота. Според кадастралната карта от 2010 г. споменатите два имота са обединени и с одобряването на кадастрална карта на район „Слатина“ - площта на имота не се е променила. Имотът се включва като съставна част - изцяло в регулационните граници на УПИ 1-за производство на канцеларски материали и администрация, кв. 11, м. „СПЗ Слатина-юг“ по действащия РП, одобрен с Решение № 20 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС и  поправка на ОФГ № РД-09-50-509/ 23.07.2013г. на Главния архитект на столична община. На скица, която представлява Приложение 1 към допълнителното експертно заключение, илюстрирани  със син цвят, са нанесени границите на ищцовия имот по приватизационната сделка, а имотът, който е бил възстановен по Решение № 139/19.12.2000 г. и Решение № 19/ 19.12.2000 г., съставляващ имот пл. № 4883, к. л. 14 по кадастралния план от 1939 г., е нанесен в същата скица, но с тъмно зелен цвят. Земите на ТКЗС са описани в отчуждителния Протокол от 17.09.1963 г. по регулачна преписка 197/1963 г., но без да е уточнена площта им. Във втория Протокол от 18.12.1972 г. по регулачна преписка 288/1972 г. са записани 32 633 кв.м. земи на ТКЗС. Сумата от площите на частните имоти по първото и по второто отчуждение е в размер от 18 177 кв.м., а цялата площ на парцела на ДО „Книгоразпространение“ по действащия тогава РП от 1971 г. е  50 810 кв.м. От тези данни за земи на ТКЗС остават записаните 32 633 кв. м, които обаче обхващат площта извън отчуждените частни имоти. Вещото лице поддържа, че имот с идентификатор 68134.701.1 по кадастралната карта, приета със Заповед № РД-18-65/08.11.2010г. е частично идентичен с имот, които има идентификатор 68134.701.23951 по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-386/08.02.2018 г. Разликата между двата се състои само в това, че в кадастралната карта от 2010 г. има нанесени имоти с идентификатори 68134.701.1002, 68134.701.1003 и 68134.701.1545, които липсват в актуалната днес кадастрална карта.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора е заявеното от ищеца право на собственост върху процесния недвижим имот, което той твърди да притежава в своя патримониум, позовавайки се на правните последици на приватизационна процедура и апорт, а при условията на евентуалност – на придобивна давност. Правният интерес от предявяването на иска е мотивиран с факта, че макар да не владеят процесния имот, ответниците формално оспорват правото на ищеца, посредством правните последици на Решение № 139/19.12.2000г. на Поземлената комисия „Слатина“ и Решение № 219/19.12.2000г. на Поземлената комисия „Слатина“, относно земеделска реституция на недвижим имот, който може да се идентифицира напълно с притежавания от ищеца имот.

Описаните в исковата молба фактически твърдения, процесуалната позиция на страните и представените доказателства моивират категоричен извод за допустимост на процеса.

Релевираните в отговора на исковата молба доводи, срещу допустимостта на субективно съединените искове не могат да бъдат възприети, тъй като според данните, с които настоящия съд разполага към момента на приключване на съдебното дирене- правните последици на вече развилия се процес в рамките на адм. дело № 4761/2011г. по описа на АССГ, нито на производството по гр. д. № 31512/2014г. по описа на СРС не осъществяват процесуална пречка пред развитието на настоящия процес пред Софийски градски съд, тъй като не е формирана сила на пресъдено нещо, по отношение на спорния предмет на настоящото гражданско дело.

Разрешаването на повдигнатия пред настоящият съд спор е обусловено, на първо място от преценка на доказателствата, които могат да идентифицират процесния недвижим имот с имотите, за които страните в процеса заявяват претенции за съществуване на право на собственост. На второ място, следва да бъдат преценени правните последици на извършената по реда на ЗСПЗЗ реституция на имота, като правно основание за придобиване на правото на собственост- в конкуренция с осъществената по реда на ЗППДОП /отм./ процедура по приватизация. Действително, от страна на ищеца бяха релевирани при условията на евентуалност и други твърдения, касаещи един оригинерен способ за придобиване на право на собственост – но те би следвало да бъдат обсъждани, едва в хипотезата на евентуално отхвърляне на предпочетените от ищеца доводи, които се основавата на деривативни способи – приватизация и апортна вноска.

По първия от така очертаните основни въпроси – относно идентификацията на имота, заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, допринесе за мотивиран извод относно идентичност на спорния /процесния/ недвижим имот, за правото на собственост върху който страните спорят. След допуснатото в хипотезата на чл. 235, ал.3 от ГПК уточнение, спорният имот следва да се идентифицира като недвижим имот с кадастрален идентификатор № 68134.701.1085 по кадастралната карта на гр. София, която е приета със Заповед № 1865/08.11.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Заключението на съдебно- техническата експертиза, което съдът кредитира, несъмнено потвърди идентичността на този имот, с имот със стар пл. № 4883 по плана на гр. София, чиято собственост е била реституирана посредством Решение № 139/19.12.2000г. на Поземлената комисия „Слатина“, с което била възстановена собствеността на наследниците по закон на В. И.Г.и Решение № 219/19.12.2000г. на Поземлената комисия „Слатина“ с което била възстановена собствеността на наследниците по закон на К.И.Г..

С извършеното цялостно проучване на регулационния статут на имота, вещото лице изясни, че складовата база е създадена с регулационно отреждане по Заповед № 112/21.02.1961 г. на ИК на СГНС, разширена със заповед № 486/01.12.1971 г. на ИК на СГНС.

Разликата между получената в резултат на извършените отреждания по двете регулационни заповеди обща площ от 50 810 кв. м. и описаната в приватизационния договор площ от 46 000 кв.м. не дава основание за съмнение - нито относно пространствените предели на терена на складовата база на бившето ДФ „Книгоразпространение“, нито относно факта, че процесният имот, идентичен с имота, който е означен с буквите Б-В-Г-Д-Б в подписана от вещото лице инж. Я. скица- приложение №2 към допълнителната съдебно техническа експертиза,  действително попада в територията на прехвърления с приватизационната сделка на „Бърт“ АД и в последствие апортиран имот.

Мероприятието, за което е отредена площта по Заповед № 112/21.02.1961 г. на ИК на СГНС, разширена със Заповед № 486/01.12.1971 г. на ИК на СГНС и са извършени отчуждения на имоти на физически лица и такива, внесени в ТКЗС е комплексно по своя характер и е било реализирано. В хода на делото беше установено също, че процесният имот попада в терена на складовата база, ограден е с масивна ограда и към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ е попадал в оградения терен. Осъществяването на комплексно мероприятие на държавата е пречка за възстановяване на земеделските земи - по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ, но постановявайки вече посочените Решение № 139/19.12.2000г. и Решение № 219/19.12.2000г. на Поземлената комисия „Слатина“, извършената земеделска реституция очевидно не е съобразанета с факта на извършената вече приватизация на имота и с цитираната нормативна разпоредба. По тази причина, реституционните решения не могат да бъдат противопоставени на ищеца.

Важно е да се отбележи, че ищецът по делото, „Д." ЕАД е придобил собствеността върху процесния имот, дори не пряко въз основа на приватизационната сделка, а чрез последващ по отношение на приватизацията акт за апорт на складовата база.  Сам по себе си, апортът също е противопоставим на релевираните от ответниците актове на земеделска реституция, тъй като апортът е бил вписан на 10.02.2000г. т.е. значително преди постановяване на реституционните решения на поземлената комисия от 19.12.2000г.

Изложените по- горе изводи мотивират категоричното становище, че при преценка на конкуриращите се правни основания, на които се основават страните в спора – правата на ответниците са непротивопоставими на правата на ищеца, който е придобил собствеността върху имота. Към момента на извършване на реституицията – процесният имот вече се е намирал в патримониума на частен субект, след надлежно извършена и съобразена със ЗППДОП правна сделка, която е протиповоставима на бившите собственици.

Този извод на свой ред, мотивира крайния извод - за основателност на предявения иск на „Д." ЕАД, чието право на собственост върху имота следва да бъде признато за установено.

По претенцията за присъждане на съдебни разноски;

С оглед изхода на спора, ищецът е легитимиран да претендира от ответниците направените от него съдебни разноски, които според представения списък по чл.80 от ГПК /на стр. 567 от делото/ възлиза отбщо на 3928, 77 лева.

Направеното от страна на ответниците възражение за прекомерност на претендираните от ответниците разноски за адвокатски хонорар следва да бъде обсъдено само по отношение на разноските, за хонорара на адв. А., който следва да бъде присъден като разноски. Възражението е неоснователно, като се отчита от една страна  цената на иска и извършените процесуални действия пред настоящата инстанция, а от друга – липсващата в конкретния случай „прекомерност“на заплатеното възнаграждение, която следва да бъде възприемана като едно фрапиращо по размер различие между установения в НМРАВ минимум и фактически платеното възнаграждение на адвоката.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО правото на собственост на „Д.“ ЕАД с ЕИК ******** върху НЕДВИЖИМ ИМОТ с кадастрален идентификатор № 68134.701.1085 по кадастралната карта на гр. София, приета със Заповед № 1865/08.11.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, който имот е означен с буквите Б-В-Г-Д-Б  в подписана от вещо лице инж. В. Я. скица- приложение №2 към допълнителна съдебно - техническа експертиза,

по предявен от ищеца „Д.“ ЕАД с ЕИК ******** и със съдебен адресат – адв. Е.А.,***, срещу легитимиращите се с Решение № 139/19.12.2000г. на Поземлена комисия „Слатина“ и с Решение № 219/19.12.2000г. на Поземлена комисия „Слатина“ ответници: Р.П.Н., З.П.П., И.Г.Д., В.Д.Д., Ц.Д.А., М.Н.П., Д.Р.В., Р.В.Д. и Д.В.В. (последните трима - в качеството на наследници по закон на първоначалния ответник В.Д.В.), Н.Д.И., П.Д.И., Д.С.П., Т.С.Г., З.Р.К., Д.Л.С., Н.Л.С., Д.А.А., К.А.Б., З.А.Д., Г.А.К., В.Д.Д., Ц.Д.А., В.Т. З., всички със съдебен адресат - адв. Д.П.,***, Т.И.И. и Е.И.И. (последните двама- в качеството на наследници по закон на първоначален ответник М.Т.И.) със съдебен адресат - адв. И.Д.,***, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

           

ОСЪЖДА ответниците Р.П.Н., З.П.П., И.Г.Д., В.Д.Д., Ц.Д.А., М.Н.П., Д.Р.В., Р.В.Д. и Д.В.В. (последните трима - в качеството на наследници по закон на първоначалния ответник В.Д.В.), Н.Д.И., П.Д.И., Д.С.П., Т.С.Г., З.Р.К., Д.Л.С., Н.Л.С., Д.А.А., К.А.Б., З.А.Д., Г.А.К., В.Д.Д., Ц.Д.А., В.Т. З., всички със съдебен адресат - адв. Д.П.,***, Т.И.И. и Е.И.И. (последните двама- в качеството на наследници по закон на първоначален ответник М.Т.И.) със съдебен адресат - адв. И.Д.,***, да заплатят на ищеца „Д.“ ЕАД с ЕИК ******** и със съдебен адресат – адв. Е.А.,***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 3928, 77  лева (три хиляди деветстотин двадесет и осем лева и 77 ст.) за съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                      

СЪДИЯ: