№ 2062
гр. В., 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110108475 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени обективно и субективно кумулативно
съединени искове от ЗК „С. – П.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.С.,
представлявана от председателя В. И. Б., ЕГН********** срещу Р. Д. П., ЕГН**********, с
адрес гр. В., ул.“Г. П.“№25 с правна квалификация чл.232 ал.2 пр.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 9000лева, представляваща дължим наем за
периода 01.02.2018г.- 31.07.2020г. по Договор за наем от 15.09.2015г., сключен между
ищеца и ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и с правна квалификация чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 1978,07лева, представляваща сбор от обезщетение за забава начислено за
периода 01.02.2018г. до 15.06.2021г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По
силата на сключен между страните договор за наем от 15.09.2015г. ищецът в качеството си
на наемодател отдал на ответницата в качеството й на наемател собствената си сграда,
представляваща стопанска „сграда 2“ срещу задължение на ответницата да заплаща наем в
размер на 300лева с падеж първо число на месеца, предхождащ ползването. Считано от
01.02.2018г. ответницата преустановила плащанията по месечните вноски, като по този
начин не изпълнила задължението си за заплащане на общо 30бр.месечни вноски за периода
01.02.2018г.-01.08.2020г. В тази връзка Председателят на ЗК изпратил покана –
предизвестие до ответницата за заплащане на неплатения наем и за прекратяване на
договора, получена лично от нея. Твърди и че към настоящия момент ответницата не е
изпълнила задължението си да заплати дължимата наемна цена, поради което излага
1
съображения, че последната следва да бъде осъдена да заплати и дължимата лихва за забава.
Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответницата, с който
заявява, че предявените искови претенции са неоснователни. Оспорва, твърдението, че след
01.02.2018г. между страните е съществувало наемно правоотношение, както и че след тази
дата имотът е ползван от нея. Сочи, че сключеният договор е прекратен на 01.02.2018г. по
взаимно съгласие на страните по устна договорка с тогавашния председател на ЗК – г-жа Г.,
като от този момент ответницата е освободила заетото помещение. Сочи, че ЗК е сключила
нов договор за наем с дата 01.02.2018г. за същото помещение с друго лице – Г. И., за срок от
5години. Поради изложеното ответницата обективно не е могла да ползва посоченото
помещение в заявения исков период. Във връзка с изложеното поканата до ответницата за
разваляне на договора, предаване на владението и за заплащане на наемна цена нямала
правно действие доколкото договорът между страните бил прекратен на 01.02.2018г. Моли
за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на
страните.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните е обявено за безспорно, че те са в облигационна връзка по повод на
сключен договор за наем от 15.09.2015г., с който ищецът отдал на ответницата стопанска
„сграда №2“, в с. С..
Видно от приобщения по делото договор от 15.09.2015г. ищецът е отдал под наем на
ответницата стопанска „сграда 2“ за отглеждане на крави. Съгласно чл.2 от договора срокът
на договора е шест години. Съгласно чл.1 от договора месечната наемна цена за срока на
договора е в размер на 300лева, а съгл. чл.5 наемът се заплаща ежемесечно в срок до 1 - во
число на месеца, предхождащ ползването.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение от ЗК „С. – П.“ чрез
неговия председател до ответницата, за заплащане на сумата в размер на 9000лева, като сбор
от неплатени тридесет месечни вноски за периода 01.02.2018г.-01.08.2020г. и уточнение, че
договорът следва да се счита развален, считано от 01.08.2020г. и в срок до 01.09.2020г.
имотът следва да бъде освободен.
Поканата е получена от ответницата на 17.08.2020г., видно от представеното известие
за доставена пратка.
По делото са приобщени: декларация за намерение от 22.10.2018г. ответницата Р.П.,
протокол №8 от 22.03.2018г., изготвен от инспектор при ОДБХ – гр. В..
Приобщен по делото е и оригинал на договор от 01.02.2018г., със заверени за вярност
подписи от Кмет на с.С., сключен между от ЗК „С. – П.“ и Г. А.а И. за наем на стопанска
сграда – обор №2 за отглеждане на крави. С анекс към същия договор от 01.02.2018г. за
стопанска сграда №2, №1, страните ЗК „С. – П.“ и Г. А.а И. са се подписали, затова че
2
прекратяват договора, считано от 01.03.2020г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
М. М. / разпитан в полза на ищеца/ и П. П. и А. Т. /разпитани в полза на ответника/, без
родство със страните.
От разпита на св. М. М. се установява, че същият е бил 7-8 години в Контролния и 4
години в Управителния Съвет на ЗК „С. – П.“. Не познава лично ответницата, но твърди, че
същата имала добитък, който се намирал в обор №2. От предходната Председателка на
Кооперацията знаел за сключен договор между страните, относим към сграда №2. Известно
му било, че до 2018г. наемът за имота е заплащан, а след това въпреки, че ответницата
продължила да го използва, тя не заплащала наемната му цена. Твърди, че познава Г. И.,
която от 2018г. е ползвала сграда №1, където имало крави и коне. Заявява, че в стопанския
двор има две сгради, в лявата страна - №1, и №2 - в дясно.
Св. П. П. живее в с.С. Твърди, че познава Р. и съпругът й, които до 2018г. ползвали в
стопанския двор на кооперацията сграда №2 за отглеждане на животни. Твърди, че към
2018г. сграда №1 била съборена. Впоследствие сграда №2 се ползвала от Галя за отглеждане
на животни в периода от 2018г. до 2020г.
От показанията на св. А. Т., ценени при условията на чл.172 ГПК /доколкото същият
живее на семейни начала с Г. И./ се установява, че Г. И. ползвала имот №2, считано от
2018г. по силата на договор за наем, сключен с г-жа Г.. Преди нея имотът бил ползван от
ответницата, която се отказала. Имотът се падал от лявата страна, имало и друг обор, но той
не се ползвал. В него свидетелят гледал животни. Твърди, че двата имота никога не са
ползвани по едно и също време, както и че в момента на наемането на обора, ответницата го
е освободила. Заявява, че договорът подписан от Г. е за обор №2, като лично е присъствал
при полагането на подписите в него.
С оглед предприетото оспорване от ищеца на договор от 01.02.2018г., сключен
между от ЗК „С. – П.“ и Г. А.а И. за наем на стопанска сграда – обор №2 по отношение на
извършената поправка в номера на сградата, по делото са ангажирани специални знания
чрез назначената от съда СГЕ. Видно от изготвеното заключение, което съдът кредитира в
неговата цялост, като неоспорено от страните, обективно дадено, компетентно и отговорило
в пълнота на поставените задачи, е налице поправка в изписаната цифра в т.1 от договора
срещу ръкописния текст „стопанска сграда обо𠹓, като първоначално е била изписана
цифрата „1“, след което същата е поправена на цифрата „2“.
Въз основа на така събраните доказателства, съдът достигна до следните правни
изводи:
На първо място съгласно приетото заключение по изготвената СГЕ съдът достигна до
извода, че договора от 01.02.2018г., сключен между от ЗК „С. – П.“ и Г. А.а И. за наем е
относим за стопанска сграда – обор №1, доколкото видно и от изготвеното заключение в
този договор е извършена корекция по отношение на номера на сградата и първоначално е
била изписана именно цифрата №1.
3
Съдът не дава кредит на показанията на свидетелите разпитани в полза на ответната
страна в частта им, в която те свидетелстват, че сграда №1 към 2018г., е била съборена /св.
П. П./, че е имало и друг обор, който не се ползвал, че двата имота никога не са ползвани по
едно и също време, както и че в момента на наемането на обора, ответницата го е
освободила /св. А. Т./. Тези показания от една страна са изолирани и противоречат на
заключение на СЧЕ, че наета сграда от Г. А.а И. е именно №1, а от друга и не могат да бъдат
кредитирани, доколкото твърдения за съборена сграда изобщо не са навеждани с отговора на
исковата молба, а в останалата им част същите следва да се считат за заинтересовани
предубедени, доколкото св. Тодоров живее на семейни начала с Г.А.а, за която се твърди, че
е наела същия обор №2. Тези показания са в противовес и с изложеното от св. М. М., че
ответницата е имала добитък в обор №2, както и че до 2018г. наемът за имота е заплащан, а
след това въпреки, че ответницата продължила да използва имота, тя не заплащала наемната
цена. В тази връзка не се споделя възражението на ответницата, че същата е освободила
процесния имот на 01.02.2018г., поради което не дължи заплащане на наемна цена за
процесния период. Доказателства, че същата е ползвала имота и след 01.02.2018г., са както
показанията на разпитания свидетел М. М., които съдът кредитира в цялост, така и
писмените доказателства – договор за наем от 15.09.2015г. и покана за доброволно
изпълнение от ЗК „С. – П., като последната свидетелства, че към дата й ответницата е
ползвала имота. Този извод на съда се подкрепя косвено дори и от представените писмени
доказателства от ответната страна - декларация за намерение от 22.10.2018г. от ответницата
Р.П. и протокол №8 от 22.03.2018г., изготвен от инспектор при ОДБХ – гр. В., видно от
които към посочените в тях дати същата е имала добитък и дейност в животновъдния обект.
Поради всичко изложено съдът намира, че исковата претенция е доказана по
основание до претендиряния размер от 9000лева доколкото за възведния периода
ответницата не е заплатила общо 30месечни наемни вноски. Сумата следа да бъдат
присъдена, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
15.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, така както е било поискано.
Корекция следва да бъде извършена единствено в размера на иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, като съдът счита същият за основателен до сумата от 1721,08лева, съобразно размера
на дължимите месечни вноски и съответния им падеж, изчислена чрез програмен продукт
„Апис Финанси“, а над този размер до претендирания от 1978,07лева, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са – ДТ в размер на 439,12лева, 250лева депозит за ВЛ, 7,98лева – за преводни
такси, 1000лева адв. възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от
10.06.2021г. Така съразмерно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1657,40лева.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски. Представен е списък
4
по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са -
1300лева адв. възнаграждения, съгласно договор за правна защита и съдействие от
28.07.2021г. Съгласно чл.78 ал.3 ГПК и съразмерно отхвърлената искова претенция на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 30,43лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Д. П., ЕГН**********, с адрес гр. В., ул.“Г. П.“№25, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗК „С. – П.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.С., представлявана от
председателя В. И. Б., ЕГН********** сумата 9000лева, представляваща дължим наем за
периода 01.02.2018г.- 31.07.2020г. по Договор за наем от 15.09.2015г., сключен между
ищеца и ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 1721,08лева, представляваща сбор от обезщетение за забава
начислено за периода 01.02.2018г. до 15.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за
разликата над 1721,08лева до предявения от 1978,07лева, на осн. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. Д. П., ЕГН**********, с адрес гр. В., ул.“Г. П.“№25, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗК „С. – П.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.С., представлявана от
председателя В. И. Б., ЕГН********** сумата от 1657,40лева, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „С. – П.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.С.,
представлявана от председателя В. И. Б., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. П.,
ЕГН**********, с адрес гр. В., ул.“Г. П.“№25 сумата от 30,43лева, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от предявения иск, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5