№ 2921
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110164153 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на
предоставена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на
цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия до имот - ..., находящ се на адрес: ..., като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си
интерес от водене на установителни искове с обстоятелството, че срещу заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК са депозирани възражения от длъжниците. Моли да се приеме за
установено, че ответникът Е. С. Х. дължи на ищеца сумата 76,39 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г., и сумата 4,32 лв. – главница за цена на услуга за дялово
разпределение за периода м.04.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението /14.06.2023 г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и
сумата 13,56 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 26.05.2023
г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и
1
сумата 0,86 лв. - мораторно обезщетение за забава за периода ... г. до 26.05.2023 г., начислено
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Моли да се приеме за
установено, че ответникът С. Е. Х. дължи на ищеца сумата 76,39 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г., и сумата 4,32 лв. – главница за цена на услуга за дялово
разпределение за периода м.04.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението /14.06.2023 г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и
сумата 13,56 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 26.05.2023
г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и
сумата 0,86 лв. - мораторно обезщетение за забава за периода ... г. до 26.05.2023 г., начислено
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответниците Е. С. Х. и С. Е. Х. оспорват предявените искове. Оспорват да са
потребители на топлинна енергия за имота. Сочат, че имотът се ползва от А. Б. Х.. Оспорват
да са потребили топлинна енергия в претендираното количество. Оспорват, че дължат на
ищеца цена на услуга за дялово разпределение, както и да са изпаднали в забава в
плащането на главните задължения. Релевират възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията, падежирали преди 14.06.2020 г. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират
разноски.
Третото лице – помагач ... не изразява становище по същество на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу Е. С. Х., С. Е. Х. и още четирима длъжници, което съдът е уважил изцяло като е
издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2023 г., разпореждайки длъжниците да
заплатят претендираните вземания. След връчване на заповедта за изпълнение на
длъжниците, Е. С. Х. и С. Е. Х. са депозирали възражения. Въз основа на указания, дадени
от съда, заявителят е предявил установителни искове срещу възразилите длъжници за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, по които е образувано
производството по настоящото дело.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения
с ищцовото дружество.
От представения по делото нотариален акт № ... г., ..., дело № .../... г. по описа на СНС
при СРС се установява, че собствеността по отношение на ..., намиращ се в ... е придобита от
Х. Х. К. по силата на договор за покупко-продажба.
От представеното по делото от Столична община, Район „...“ удостоверение за
идентичност на адреси, се установява, че ... е идентичен с ....
От представеното по делото на л. 136 удостоверение за наследници на Х. Х. К. се
доказва, че същият е починал на ... г., като е оставил следните наследници – В. Х. К. –
сестра, С. А. Х. – брат. По право на заместване, на основание чл. 10, ал. 2 ЗН, Х. Х. К. е
наследен и от Д. Д. И., Д. Д. Х. и Д. Д. Х.-Г. – деца на починалия преди Х. Х. К. негов брат
Д. А. Х. /починал на ... г./.
На основание чл. 8, ал. 1 ЗН, когато починалият е оставил само братя и сестри, те
наследяват по равни части. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗН, еднокръвни и едноутробни братя и
сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.
От удостоверението за наследници на Х. Х. К. се доказва, че С. А. Х. и Д. А. Х. се
явяват едноутробни братя на Х. Х. К. – синове на неговата майка от предходен неин брак, а
само В. Х. К. е била родна сестра на Х. Х. К.. Следователно и на основание чл. 8, ал. 1, вр.
ал. 3 ЗН, С. А. Х. и наследниците на Д. А. Х. – едноутробни братя на Х. Х. К., са придобили
по наследство по 1/4 идеална част от гореописания имот, а В. Х. К. – 2/4 идеални части, в
качеството й на родна сестра на наследодателя (два пъти по-голям дял от дела на
едноутробните братя на Х. Х. К. – решение № 352/12.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 568/2010
г., II г.о., ГК).
Съгласно удостоверението за наследници на Х. Х. К., В. Х. К. е починала на ... г., като
е наследена единствено от А. Б. Х. – неин син, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН
същият е придобил по наследствено правоприемство притежаваните от майка си 2/4 идеални
части от процесния недвижим имот. С. А. Х. е починал на 13.01.2014 г. и е наследен от Анка
Атанасова Х. – съпруга, Е. С. Х. – дъщеря, и С. Е. Х. – син, като на основание чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от тях е придобил по наследство по 1/3 част от притежаваната от С. А.
Х. 1/4 идеална част от имота, т.е. по 1/12 идеална част. Наследниците на Д. А. Х., а именно –
Д. Д. И., Д. Д. Х. и Д. Д. Х. – Г., на основание чл. 10, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 ЗН, са придобили
по наследство по 1/12 идеална част от процесния недвижим имот (по 1/3 част от 1/4 идеална
част).
Следователно, по делото се установява, че по наследствено правоприемство всеки от
3
ответниците се легитимира като собственик на 1/12 идеална част от имота.
По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана жилищна
сграда.
От изложеното, съдът формира извод, че ответниците се явяват потребители за
битови нужди на топлинна енергия, които получават топлинна енергия и я използват за
собствени нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № ....
Ответниците, като страни по договора за доставка на топлинна енергия, дължат цената й на
топлопреносното предприятие, съразмерно с частта си в общата вещ, т.е. отговарят за 1/12
част от стойността й /арг. от нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС/.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано
чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани
ежемесечно. От отчетената топлинна енергия по топломера са приспаднати технологичните
разходи за абонатната станция, след което така изчислената топлинна енергия е разпределена
между потребителите в сградата по прогнозни данни от предходните изравнителни периоди.
След приключване на отоплителния период е извършвано отчитане на индивидуалните
уреди в имотите на потребителите от ФДР и са изготвяни изравнителни сметки. Дяловото
разпределение за процесния имот е извършвано в съответствие с нормативната уредба. За
имота е начислен разход за топлинна енергия за отопление от сградна инсталация на база
пълен отопляем обем – 164 м3/, както и е изчислявана и начислявана топлинна енергия за
подгряване на вода за БГВ на база отчет по 1 брой водомер, намиращ се в имота. Не е
изчислявана и начислявана топлинна енергия за отопление от отоплителните тела в имота,
тъй като не е имало такива, свързани към ВОИ, както и от отоплителни тела в общите части
като дял за имота
С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2022 г. на
ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки,
които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи
фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на
заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената
топлинна енергия в имота за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2022 г. е 611,07 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на всеки от ответниците е
възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в размер на 50,92 лева.
4
По възражението за погасяване по давност на вземането.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на
14.06.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след 14.06.2020 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е
цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода м.04.2020 г. – 30.04.2022 г.,
доколкото задължението за заплащане на цената за месец април 2020 г. става изискуемо,
съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на .../, на ... г.
При уважаване на релевираното възражение за давност и съгласно изчисленията,
направени от вещото лице в заключението по допуснатата съдебно – техническата
експертиза, размерът на непогасеното по давност задължение за периода от м.04.2020 г. до
30.04.2022 г. е 424,91 лева, като всеки от ответниците отговаря до сумата от 35,41 лева.
Доколкото по делото не са представени доказателства за погасяване на задълженията,
исковете следва да бъдат уважени в установените размери за периода м.04.2020 г. –
30.04.2022 г., респективно да бъдат отхвърлени до пълните предявени размери и за периода
01.05.2019 г. – 31.03.2020 г.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 2,67 лева за периода от м.06.2020 г. до
30.04.2022 г. /определено след уважаване на наведеното възражение за изтекла
погасителна давност и съразмерно с квотата на всеки от ответниците в
съсобствеността/, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл. 61,
ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на т. 1 от раздел III от договора
между ... и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружеството за дялово разпределение.
В Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
така че кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/,
поради което погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението, в случая към датата на издаване на съответната фактура, когато за пръв път
задължението е определено за заплащане. Вземанията на ищеца за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 1,28 лева, начислено по фактура от 30.04.2020 г. и отнасящо се за
периода 01.04.2020 г. – 30.04.2020 г., и в размер на 1,28 лева, начислено по фактура от
31.05.2020 г. и отнасящо се за периода 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г., са възникнали преди
14.06.2020 г., така че възражението на ответниците, че са погасено по давност, се явява
основателно.
Поради изложеното, исковете се явяват основателни за посочените по-горе сума и
5
период, като следва да бъдат отхвърлени за разликата до пълните предявени размери и за
периода 01.04.2020 г. – 31.05.2020 г.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е
регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не
установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно
задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният
срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април
на съответната година, в случая на 2020 г., съответно на 2021 г. и на 2022 г./ в случая е
изтекъл на ... г., съответно на 14.06.2021 г. и на 14.06.2022 г., т.е. преди изравнителните
вземания на ищеца по общите фактури от ... г., ... г. и ... г. да са били възникнали. Правилото,
предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията между
страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква
сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма
как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на
договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност
потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и
общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи
обезщетение за забава върху прогнозните фактури. Следователно, за да бъдат поставени в
забава в плащането на общото задължение, потребителите следва да бъдат поканени, за
което обстоятелство не са представени доказателства по делото.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното исковете срещу всеки от ответниците за сумата от 13,56 лева,
като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорните претенции за лихви срещу
всеки от ответниците в размер на 0,86 лева се явяват неоснователни.
6
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху установените
като дължими главници от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете, в общ размер на 237,68 лева /за държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл.
25, ал. 1 НЗПП/. Разноските следва да бъдат понесени поравно от ответниците.
На адвокат К., представител на ответниците, следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
редакция към 16.02.2024 г./, с оглед материалния интерес на делото и доколкото са
представени договори за правна защита и съдействие от 16.02.2024 г., с които е уговорено
между всеки от ответниците, като материално затруднено лице, и представляващия го
адвокат К. безплатното осъществяване на процесуално представителство и защита по делото
/като се вземе предвид и, че упражнената от адвоката защита се ограничава единствено до
подаване на отговор на исковата молба след запознаване с предмета на делото/. Така,
съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Н. К. възнаграждение в размер на 239,88 лева.
С оглед изхода от делото следва да бъдат разпределени и разноските в заповедното
производство.
Ответниците следва да бъде осъдени да заплатят поравно на ищеца разноски за
заповедното производство в общ размер на 7,50 лева /за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 26 НЗПП/.
Ответниците са подали възраженията си лично, без представителството на адвокат,
като във възраженията им не се съдържат искания за присъждане на разноски, поради което
претенцията им в този смисъл, направена за пръв път в исковото производство, е
неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е. С. Х., ЕГН
**********, с адрес: ..., ДЪЛЖИ на ..., ЕИК ..., ..., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2023 г. по ч.гр.д. № 32928/ 23 г. по описа на СРС, 138 -
ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 35,41 лева,
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.04.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 2,67 лева, представляваща вземане за неизплатена
7
цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до 30.04.2022 г., относно
топлоснабден имот – апартамент ..., находящ се в ..., отчитани по партида с аб. № ..., ведно
със законната лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно
основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за
неизплатена стойност на доставена топлинна енергия в размер на 40,98 лева за периода
01.05.2019 г. – 31.03.2020 г., представляващо разликата над 35,41 лева до пълния предявен
размер на претенцията от 76,39 лева, и за установяване дължимост на вземане за цена на
услуга за дялово разпределение в размер на 1,65 лева за периода 01.04.2020 г. – 31.05.2020 г.,
представляващо разликата над 2,67 лева до пълния предявен размер на претенцията от 4,32
лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 13,56 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 26.05.2023 г.,
начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за установяване
на дължимост на сумата 0,86 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за
периода ... г. – 26.05.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С. Е. Х., ЕГН
**********, с адрес: ..., ДЪЛЖИ на ..., ЕИК ..., ..., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2023 г. по ч.гр.д. № 32928/ 23 г. по описа на СРС, 138 -
ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 35,41 лева,
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.04.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 2,67 лева, представляваща вземане за неизплатена
цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до 30.04.2022 г., относно
топлоснабден имот – апартамент ..., находящ се в ..., отчитани по партида с аб. № ..., ведно
със законната лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно
основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за
неизплатена стойност на доставена топлинна енергия в размер на 40,98 лева за периода
01.05.2019 г. – 31.03.2020 г., представляващо разликата над 35,41 лева до пълния предявен
размер на претенцията от 76,39 лева, и за установяване дължимост на вземане за цена на
услуга за дялово разпределение в размер на 1,65 лева за периода 01.04.2020 г. – 31.05.2020 г.,
представляващо разликата над 2,67 лева до пълния предявен размер на претенцията от 4,32
лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 13,56 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 26.05.2023 г.,
начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за установяване
на дължимост на сумата 0,86 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за
периода ... г. – 26.05.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА
8
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 118,84 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 3,75 лева – сторени разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Е. Х., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 118,84 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 3,75 лева – сторени разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ..., ЕИК ..., ..., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Н. К., личен номер: ..., със съдебен адрес: ..., сумата 239,88 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в полза на ответниците в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на ..., като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9