№ 1380
гр. Б., 21.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседА.е на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Миглена Кавалова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200501206 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 324/22.08.2025 г., постановено по гр. д. № 526/2025 г.,
Районен съд Г.Д. е изменил издръжката, която С. А. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Г.К. обл.Б., е осъден да заплаща на малолетното си дете А.
С. Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. М. Ч.,
ЕГН **********, двамата от с. Б.обл.Б., като от 200,00 лева месечно е
увеличил същата на 450,00 лева месечно, дължима считано от датата на
подаване на иска – 28.04.2025 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпването на законна причина за нейното изменяне
или прекратяване, като издръжката следва да се заплаща до 5-то число на
календарния месец, за който се дължи, и оставя без уважение предявения иск в
размера му над 450,00 до претендирА.я размер от 600,00 лева, като завишен.
Съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от С. А. Х.,
чрез пълномощник адв. Ж. Ч., срещу Решение № 324/22.08.2025 г.,
постановено по гр. д. № 526/2025 г. по описа на РС Г.Д..
1
Жалбоподателят намира за неправилно и порочно атакуваното решение
поради нарушение на материалния и процесуалния закон, с което съдът е
увеличил необосновано ежемесечната издръжка, като моли да бъде отменено
изцяло горепосоченото решение по доводите и съображенията, които излага.
Твърди, че исканата издръжка в размер на 450,00 лв. се явява непосилна
за жалбоподателя от финансова гледна точка, като първостепенният съд не е
съобразил представената служебна бележка от Бюрото по труда, от която било
видно, че жалбоподателят е регистриран като безработен, както и с
представеното удостоверение за постоянен адрес, което е с. Г.К. общ.Б..
Сочи, че районният съдът погрешно тълкува Постановление № 5/1970 г.
на Пленума на ВС относно полагането на грижи под формата на издръжка за
детето си като баща, който заплаща ежемесечно и редовно такава в размер на
200,00 лв., въпреки че не вижда детето си по вина на ищцата, която не го е
давала и настройвала, но жалбоподателят не предприемал законови действия
чрез ЧСИ и полиция да взема детето, за да не го разстройва и травмира.
Счита, че в нарушение на материалния и процесуалния закон са
доводите на съда, че жалбоподателят след като е представил документ, че е
регистриран в Бюрото по труда като е безработен е следвало към обявяване на
делото за решаване да представи нов документ, след като вече решението е
било обявено за решаване.
Твърди, че съдът не е взел предвид роднинските връзки на ищцата с
разпитА.я по делото свидетел Б.И. Ч., която е нейна племенница и чийто
показА.я жалбоподателят намира за заинтересовА. и предубедени.
Моли да бъде отменено постановеното от РС решение, като неправилно
и незаконосъобразно. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от А. С. Х., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител С. М. Ч., чрез
пълномощник адв. А. КК.М., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Твърдят, че РС Г.Д. е изложил подробни мотиви относно
необходимостта за увеличение на издръжката, нуждите на детето и
възможността на бащата да я изплаща без никакви затруднения. Намират
твърденията на бащата, че е безработен и че е бил на издръжка на родителите
си за противоречиви, както и за безпочвени твърденията му, че полага грижи
за детето, което не се подкрепяло от доказателствата по делото. Сочат, че
2
ответникът по първоинстанционното дело не е ангажирал свидетелски
показА.я, както и не е представил писмени доказателства за невъзможността
му да заплаща по-висока издръжка, а единствено е представил бележка, че е
бил безработен само 11 дни. Твърди се, че ответникът не е бил лишаван от
правото му да вижда детето и ищцата не е пречила на контактите му с детето.
Излагат се подробни съображения за правилното тълкуване на
Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС; за свидетелските показА.я на
свидетеля Ч.; за неангажирането на доказателства от страна на ответника,
които да опровергаят твърденията на ищцата, както и че за възможностите на
бащата на детето да изплаща определената му издръжка, а именно, че с
Решение № 9242/19.02.2024г. на PC Г.Д., съдът е възложил в дял на С. Ч.
недвижим имот, който представлява прекратена СИО между двамата съпрузи,
находящ се в с. Б., общ. Г.Д., обл. Б., като за уравняването на дяловете С. Ч. е
заплатила на С. А. Х. сумата от 92 200,00 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното й
изплащане, като получената сума от ответника доказвала, че има възможност
да заплаща така определената издръжка и нямал финансови затруднения,
които да представляват пречка относно изплащането й.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима /подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК,
от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването/
и е съобразена с изисквА.ята за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора стрА.те не са се позовА. и не са
направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата
инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указА.я по реда
на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение
да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не
следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
По отношение на направените доказателствени искА.я: Съдът счита, че
следва да приеме и допусне представените по делото доказателства с отговора
3
на въззивната жалба.
Предвид изложеното и на основА.е чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на стрА.те, че мотивната част на настоящото определение има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на стрА.те да изразят становище по проекта на
доклад.
НАСРОЧВА делото за 20.01.2026 г. от 10:50 ч., за която дата и час
стрА.те да се призоват с връчване на препис от настоящото определение.
ДОПУСКА представените по делото доказателства с отговора на
въззивната жалба.
УКАЗВА на стрА.те, че когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
ПРЕДУПРЕЖДАВА стрА.те, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
ПРИКАНВА стрА.те към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
помалко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
НАПЪТВА стрА.те, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се
спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде
договорено от стрА.те решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете стрА.; да се подобрят отношенията между стрА.те, ако
са важни за тях или се налага да продължат; да запазят имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно; за да се започне медиация, няма значение
на каква фаза е делото; медиация можете да се проведе както на първа, така и
на втора инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на стрА.те препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирА.я в него проект на доклад по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5