ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1334
гр. Благоевград, 11.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200501138 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 318/14.08.2025 г., постановено по гр. д. № 1104/2023 г. по
описа на РС - Г. Д., съдът е осъдил „Т.П.М.Г.“ ЕООД, ЕИК *, гр. Г.Д., обл.
Благоевград, представляван от управителя В.А.С., да заплати на Е. Ю. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Г.Д. следните суми: 1. Сумата 5000,00 лв.,
представляваща част от сумата в размер 10 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
разпространените в публикуваната във вестник „Т.П.”, от 23.10.2023 г. статия
от В.С. А. на електронния интернет сайт *, със заглавие „мега скандал!
Прокуратурата привиква клиенти на скандален неврокопски „туроператор“
заради крупна измама“, за изнесените множество неверни обстоятелства, това
че с „лъжа и измама съм се сдобила с лиценз за туроператор“, „ ...заблуждава
го ...“, „...лъжлива информация, че към тази дата има собствено помещение...“,
„...въвеждаш в заблуждение Министерството на туризма, за да получиш
лиценз, като предоставяш неверни данни, че имаш професионално подготвено
лице във фирмата и помещение?“, „ ...такива измамници нямат място в
туристическия бранш.“, „...груби финансови нарушения.“, както и за
извършено престъпление „...сдобие с обвинение за измама в особено големи
размери“, както и за публикувани две снимки, като върху една от снимките
поставена в заглавната част на статията е сложен надпис „Бизнес основан на
1
измама? Или как В. се опита да всички, но законът я стопира!“, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 23.10.2023 година до
окончателното й изплащане; 2. Сумата 5000,00 лв., представляваща част от
сумата в размер 10000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат от разпространените в публикувана във
вестник „Т.П.”, от 17.11.2023 година статия от В.С. А. на електронния
интернет сайт *, със заглавие „Аферата „Е.Т.“! прокуратурата подхвана
скандалната Е. В., а тя продаде фирмата си! В схемата и училищния директор
на Кочан!“, за изнесени неверни обстоятелства „След публикуването на
скандала въпросната дама обект на тези разкрития първо направи всичко
възможно да ни притисне да осуетим разследването си и като не видя, че ще
стане ни обвини в лъжи... днес ще стане ясно кой лъже и кой прави
машинации.“, за множество обидни думи, наричана съм „ ...лъжкинята Е.
Вретеранова“, „ ...непочтена личност“, че е използвала „ ...лъжливи
документи, за да получиш лиценз за туроператор“, за приложения снимков
материал, че е „обвиняема“, без да има това качество към момента на
публикуване на статията, за това, че „...тресеш от страх и прехвърляш фирмата
ти...“, за използваните думи „ на рамото ти трябва да виси лешояд - най-
скромно казано!“, за това, че е наричана „...непознаване или непочтеност“,
„лъжкинята и нейния ординарец, така наречения Исмет...“, „... е излъгала
абитуриентите за името на хотела...“, „тази неблагодарница... “, че е
обвинявана неколкократно в извършени престъпления „освободих
дисциплинарно за лъжи, измама и злоупотреба с доверието на фирмата...“ , „ти
не можеш да стъпиш на малкия пръст на...“ , „ С лъжа и измама, рано или
късно, до никъде не се стига.“, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 17.11.2023 година до окончателното й изплащане.
С Решението е разпределена и отговорността за разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от
„Т.П.М.Г.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Г.Д., ул.
„*, представлявано от управителя В.А.С., с която моли да бъде отменено
решение № 318/14.08.2025 г. постановено по гр. д. №1104/2023 г. по описа на
РС Г.Д., с което „Т.П.М.Г.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищцата сумата от
5000,00 лв., представляваща част от сума в размер на 10 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата Е. Ю. В.
неимуществени вреди, в резултат на разпространените в публикуваното във
вестник „Топ Преса-югозападния таблоид“ от 23.10.2023г. статия от В.С. А. на
електронния интернет сайт www.toppresa.com със заглавие „Мега скандал!
Прокуратурата привиква клиенти на скандален неврокопски „туроператор“
заради крупна измама“ за изнесени неверни обстоятелства, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 23.10.2023 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 5 000,00 лв., представляваща част от сумата в размер на
10 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата В.
неимуществени вреди, в резултат на разпространените в публикуваното във
вестник „Топ Преса-югозападния таблоид“ от 17.11.2023 г. статия от В.С. А. на
2
електронния интернет сайт www.toppresa.com със заглавие „Аферата „Е.Т.“!
Прокуратурата подхвана скандалната Е. В., а тя продаде фирмата си! В
схемата и училищния директор на К.!“ за изнесени неверни обстоятелства,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.11.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на
5 125,42 лв.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и необоснованост, за което излага подробни съображения.
Сочи, че за да се определи дали даден израз е фактическо или оценъчно
твърдение, трябва да се разгледа целият текст на статията в общия й смисъл, а
не само отделни откъслечни изрази посочени от лицето, което твърди, че е
засегната неговата репутация. Процесните статии съдържали теми, които се
отнасят до обществеността като цяло, засягащи обществено важни въпроси.
Статията имала за цел възбуждане на дебат в обществото относно дейността
на туроператорските фирми и осъществявания от страна на държавата
контрол върху това, с оглед преценка как са защитени правата на
потребителите.
Твърди, че първоинстанционният съд не е извършил преглед на
европейската съдебна практика и съответно не е извършил преценка относно
оценъчно и фактическо твърдение. Изложеното в статиите се базирало на
факти от обективната действителност, поради което счита за неправилно
твърдението на ищцата, което е възприето от първоинстанционния съд за
правилно, че публикациите са „клеветнически и неверни“. Твърди, че КЗП е
извършила проверка, при която са установени нарушения на чл.82, т.3.7.8 и 9
от Закона за туризма и е съставен АУАН № 007854/30.05.2025г. за нарушения
от страна на туроператора, а в РП Благоевград била образувана прокурорска
преписка № 3735/2023г. за престъпление по чл.201, пр. I от ПК вр. чл.26,ал.1
от НК („длъжностно присвояване“), като Удостоверение вх.№ 3735/2023г. от
РП Благоевград до В.С. А., по което ищцата Е. В. е била призовавана и е
давала обяснения, кореспондира с твърдението в статията от 23.10.2023 г., че
Прокуратурата извършва разследване за извършено престъпление и че ищцата
е била разпитвана от разследващите органи в тази връзка.
Сочи още, че видно от ТР и ТРЮЛНЦ на 30.10.2023 г. е вписана промяна
в обстоятелствата по партидата на „Е.Т.-ГД“ ЕООД, ЕИК *, касаеща смяна на
собствеността на капитала на дружеството, което потвърждавало написаното в
статията от 23.10.2023 г., че ищцата е „продала фирмата си“. Формулирането
на заглавията на статиите представлявало журналистически метод, който не
подлежи на контрол и намеса, тъй като съдържа субективно отношение на
автора. Сочи, че не е изпълнен фактическият състав на деликтната
отговорност по чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 51 и чл. 52 от
ЗЗД.
Излага твърдения, че самата медия не е автор на статиите, а представлява
3
платформа за израз на лично мнения на автора - В.С. А., който е човек от
обществото и няма никаква правна връзка с „Т.П.М.Г.“ ЕООД, като по делото
не са събрани никакви доказателства „Т.П.М.Г.“ ЕООД да е възлагало на
лицето В.С. А. написването и публикуването на статии, поради което не
съществува правно основание за ангажиране отговорността на „Т.П.М.Г.“
ЕООД, като възложител на друго лице на работата по съставяне и
публикуване на печатни материали, за вреди, причинени от изпълнението на
тази работа. Сочи още, че от приетите по делото писма на „Д.К.“ ООД не
може да се достигне до обоснован правен извод, че към датата на публикуване
на процесните статии - 17.11.2023 г. и 23.10.2023 г. „Т.П.М.Г.“ ЕООД е
ползвател на сървър с име * От посоченото в писмото се удостоверявало, че
към дата 01.04.2024 г. ответникът е ползвател на този домейн, но не и към
датата на деликтите. Сочи, че не е доказана пряка връзка между „Т.П.М.Г.“
ЕООД и публикуваното съдържание във „фейсбук“ групата, че в социалната
мрежа фейсбук всеки потребител може да създаде профил с име, което
прецени (тролове). Това не означавало, че действителното лице е извършило
такова действие, защото недоброжелател може да е извършил с цел да увреди
именно интересите на оригиналното лице. В този смисъл недостатьчно било
да се приеме, че лицето, което държи домейна е извършило действия във
Фейсбук без да има изрични доказателства в тази посока. Приетото експертно
заключение след проверка на фейсбук страница, за която се твърдяло, че е на
Топ преса чрез електронния сайт нямало открити качени и/или споделени
материали и линкове към процесните статии. Вещото лице е посочило, че
достъп до сървъра на *би могъл да осъществява всяко лице, което по един или
друг начин има паролата за достъп. Ето защо, счита че първоинстанционният
съд изцяло е игнорирал заключението на вещото лице в тази му част.
Твърди, че делото не се доказало действителното настъпване на
неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на написаното в
статиите, нито техният размер, интензитет и време на преживяване. Не се
доказало как са били засегнати законните интереси и права на ищцата или
нейната чест, достойнство и обществен престиж.
Твърди се още, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че
показанията на свидетелите, разпитани в тази връзка, е следвало да бъдат
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Намира, че не са налице съществени елементи от фактическия състав на
чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, няма възлагане на работа от страна на „Т.П.М.Г.“
ЕООД, от която да е настъпило непозволеното увреждане, и не е доказана
връзката между ответното дружество и публикуването на процесиите статии
на *, съответно липса субективният елемент вина.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Е. Ю. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Г.Д., обл. Б., чрез пълномощника си адв. Е. Я.. С
отговора се оспорва жалбата. Иска се съдът да постанови решение, с което да
остави без уважение предявената въззивна жалба срещу Решение №
4
318/14.08.2025 г. постановено по гр.д. № 1104/2023 г. на РС Г.Д., като
неоснователна, като излага съображения за това.
Сочи, че първоинстанционният съд е приел, че са предявени искове по чл.
49, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, че правната
квалификация на възраженията на ответника е по чл. 39, ал. 1 от
Конституцията на Р. България, чл. 49 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД. При
постановяване на решението си първоинстанционният съд е приел за
установено, че на 23.10.2023 година на електронната интернет страница *,
била публикувана статия със заглавие „Мега скандал! Прокуратурата
привиква клиенти на скандален неврокопски „туроператор“ заради крупна
измама“, а на 17.11.2023 година на електронната интернет страница - *, е била
публикувана статия със заглавие „Аферата „Е.Т.“! прокуратурата подхвана
скандалната Е. В., а тя продаде фирмата си! В схемата и училищния директор
на К.!“. В двете статии, които са предмет на настоящия спор са били изнесени
на читателите множество клеветнически и обидни за въззиваемата
обстоятелства. Било установено, че освен тези две статии са налице и други
статии, както и че вещото лице при изготвяне на експертизата е констатирал
наличието и на трета статия, свързана с дейността на въззиваемата. От
доказателствата по делото срещу нея не са били образувани наказателни
производства и не е била привлечена като обвиняемо лице по дело, както към
датите на публикуване на двете статии, така и към датата на подаване на
писмения отговор до съда. От разпитаните в хода на производството
свидетели съдът е приел за установен обема и интензитета на вредите, и
характера на конкретно претендираните неимуществени вреди. Приел, че по
делото са представени писма от „Д.К.“ ООД, които установявали, че клиент на
предоставяната услуга е „Т.П.М.Г.“ ЕООД и че достъпът до интернет страница
* се осъществявал чрез изрично представена парола за достъп на клиента на
услугата – „Т.П.М.Г.“ ЕООД. От заключението на вещото лице се установило,
че публикуването на двете процесни статии е извършено в сайта *, качени на
сървър на дружеството „Д.К.“ ООД чрез услугата „нает сървър“, която се
ползва от 19.10.2018 г. от ответното дружество, което е ползвател на услугата.
Счита за неоснователно оплакването за несъобразяване на съдебния акт
на първоинстанционният съд с европейската практика, че заглавието на
статиите представлявал журналистически метод, който не подлежал на
контрол и намеса, тъй като съдържал субективно отношение на автора; че не
били установени всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 49 от
ЗЗД; че към датата на публикуване на статиите, не е било установено
ответника да е ползвал съответната интернет страница, че не е установена
връзката между фейсбук страницата „Топ Преса – югозападен таблоид“ и
интернет страницата *, че е била игнорирана приетата по делото експертиза от
която се установявало, че достъп до интернет страницата с домейн
servers.toppresa.com и IP 195.189.83.218, може да бъде осъществяван от всяко
лице, което по един или друг начин има пароли за достъп до страницата; счита
за неоснователни оплакванията за недоказаност на вида, размера и характера
5
на претърпените от Е. В. неимуществени вреди; счита за неоснователни
оплакванията за липса на вина у ответното дружество поради недоказване на
настъпило непозволено увреждане и липса на доказана връзката между
ответното дружество и публикуването на процесните статии на сайта *,
съответно липсвал субективния елемент – вина; за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила; както и счита за неоснователни
наведените оплаквания за необоснованост на съдебния акт, тъй като това
оплакване било изцяло бланкетно, понеже не ставало ясно в коя част и по
отношение на какво се твърди за наличието на необоснованост на съдебния
акт.
Моли да бъде потвърдено атакуваното решение и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо от ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивата жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба страната е поискала събиране на нови доказателства
във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, а
именно: 1. Съдът да приеме като доказателство заверено копие на
Удостоверение вх. № 3735/2023 г. от Районна прокуратура - Благоевград до
В.С. А., от което е видно, че в Районна прокуратура - Благоевград е
образувано досъдебно наказателно производство, за това длъжностно
присвояване на парични средства, осъществено при условията на
продължавано престъпление за периода месец май-месец декември 2022 г.; 2.
Да издаде съдебно удостоверение, което да послужи пред Районна
прокуратура Благоевград или служебно да изиска от Районна прокуратура -
Благоевград заверени копия от материалите по прокурорска преписка №
3735/2023 г. на РП - Благоевград. ДП № 111/2023 г., в това число обяснения,
дадени от Е. Ю. В., а също и информация на какъв етап е досъдебното
производство; 3. Да издаде съдебно удостоверение, което да послужи пред
Комисия за защита на потребителите, гр. С., или служебно да изиска от
Комисия за защита на потребителите заверени копия на Констативен протокол
№ К-2767283/15.05.2025 г. за извършена проверка на фирма „Е.Т.-ГД“ ЕООД,
*, гр. Г.Д., и на издадените в тази връзка административно наказателни актове,
в това число съставен АУАН № 007854/30.05.2025г. или ако има съставено
Наказателно постановление и информация дали същото е влязло в законна
сила и кога.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
поради което направените доказателствени искания следва да бъдат частично
уважени.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на
доклад.
НАСРОЧВА делото за 09.12.2025 г. от 11:10 часа, за която дата и час
страните да се призоват с връчване на препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на заверено копие на
Удостоверение вх. № 3735/2023 г. от Районна прокуратура - Благоевград до
В.С. А., тъй като не става ясно за кого се отнася същото.
ДАВА възможност на страната да представи доказателства за кого е
изискано и след това съдът ще прецени доколко същото е относимо в
настоящото производство и дали подлежи на приемане.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, което да послужи пред Районна
прокуратура Благоевград, с което страната да се снабди със заверено копие от
постановление за привличане на обвиняем, а също и информация на какъв
етап е досъдебното производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, което да послужи пред Комисия
за защита на потребителите, гр. С., за снабдяване със заверени копия на
Констативен протокол № К-2767283/15.05.2025 г. за извършена проверка на
фирма „Е.Т.-ГД“ ЕООД, *, гр. Г.Д., и на издадените в тази връзка
административно наказателни актове, в това число съставен АУАН №
007854/30.05.2025г. или ако има съставено Наказателно постановление и
информация дали същото е влязло в законна сила и кога.
УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-
малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се
7
спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните,
ако са важни за тях или се налага да продължат; да запазят имиджа и тайните
си; обичайно се изпълнява доброволно; за да се започне медиация, няма
значение на каква фаза е делото.; медиация можете да се проведе както на
първа, така и на втора инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8