О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 10.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на десети февруари , през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 86 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

         Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от адв.Д. – пълномощник на Д.Д.Х., ЕГН **********,***, против определение № 4536/31.12.2019 г. по гр.д. 6542/2019 г. на Сливенския районен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на жалбоподателката за издаване на заповед за домашно насилие против Д.Я.Я., ЕГН **********, с адрес *** и е прекратено производството по делото.

         В жалбата се твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. При постановяването му съдът не бил взел предвид всички събрани по делото доказателства и по – специално не се бил съобразил със свидетелските показания на св. Х., според която молителката и ответникът са живеели в един апартамент. Съдът не бил съобразил и Съдебно – медицинското удостоверение издадено от              д-р Ч., според което лицата живеели на семейни начала съвместно. Моли се обжалваното определение да бъде отменено.

         По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.М. – пълномощник на ответника Д.Я.Я., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че отрицателните факти не подлежат на доказване. Във връзка с това жалбоподателката следвало да докаже положителния факт твърдян от нея , а именно, че двамата с ответника са съжителствали съвместно в едно жилище. Този факт останал недоказан. Напротив от свидетелските показания се било установило, че страните не са живеели съвместно. Моли се да се потвърди обжалваното определение.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 25.117.2019 г. пред РС – Сливен е била депозирана молба по реда на чл.8 ал.1 от Закона за домашно насилие. Твърдяло се е, че на 15.11.2019 г. ответникът Д.Я., с когото молителката живеела съвместно, осъществи акт на домашно насилие. Било поискано като мярка , съдът да забрани на ответника да упражнява домашно насилие, както и да му забрани да доближава съвместното жилище находящо се в гр. Сливен, кв. „ Българка“, № 32, както и работното и място.

         Ответникът по молбата заявил, че не е съжителствал с молителката.

Като доказателства по делото били представени : декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, съдебно – медицинско удостоверение / 650/18.11.2019 г. (в което било отразено, че по сведения на молителката тя и ответникът са живеели на семейни начала в нейния апартамент), били са разпитани свидетелите Х. ( която посочва, че първоначално си мислела, че страните са само гаджета, но по – късно била разбрала, че живеят на семейни начала), Христов ( брат на молителката, който посочва, че от 5 – 6 месеца страните са живеели съвместно на семейни начала, но не е виждал лични вещи или багаж на ответника в дома на сестра си) и Я. ( брат на ответника, според който ответникът не е живял на съпружески начала с молителката, а винаги е живял в дома на родителите му и не е изнасял багажа си от дома им, само от време на време е преспивал в дома на молителката).

         Обжалваното определение е било съобщено на молителката на 07.01.2020 г. Същото е било обжалвано на 13.01.2020 г. - в едноседмичния законоопределен срок.

         След процента на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

         За да бъде уважена молбата за защита от домашно насилие е необходимо да се установи в производството, че молителят и ответникът живеят съвместно и имат общо домакинство. В противен случай е безпредметно постановяването на защита.

         По делото следва да се установи положителният факт, ме страните са живели съвместно на съпружески начала. Какво точно е фактическо/ съпружеско съжителство, не е определено с конкретна правна норма, но практиката приема, че е налице такова, когато лицата живеят по – продължително време в едно домакинство, с общи приходи, грижи за разходите, съвместна помощ и лични отношения. В случая в тежест на молителката е било да докаже наличието на такова съжителство. Това обстоятелство и е било указано от съда, но тя не го е установила безспорно.

         По отношение на съдебно – медицинското удостоверение трябва да се посочи, че същото е свидетелстващ документ за отразените в него констатации за получени травми от д-р Ч., но не и останалите данни, които той е отразил. Те са получени от сведенията, които е дала самата молителка.

         От друга страна свидетелите, както тези на молителката, така и тези на ответника не установяват страните да са съжителствали съвместно в общо домакинство. Няма данни ответникът да е бил пренесъл свои лични вещи в дома на молителката. Той само от време на време е преспивал в дома и. Липсват данни страните да са поддържали общо домакинство. Дори не се твърди, че ответникът има достъп до апартамента на молителката и за това да му е осигурен ключ и т.н.

         Като фактът на съвместното съжителство остана недоказан, предявената молба от молителката се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

         Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение следва да се потвърди.

         С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Д.Д.Х., ЕГН **********,***, против определение № 4536/31.12.2019 г. по гр.д. 6542/2019 г. на Сливенския районен съд, като неоснователна.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: