№ 65
гр. В, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и осми март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГПЙ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ГПЙ Гражданско дело № 20241300100131 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по исковата молба на К. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. Б,
***, чрез адв.-пълномощник С. К. Н., със заявен съдебен адрес: гр. С., ***
против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ КОВЕ УНГАРИЯ, Будапеща,
ул.“Вениге“ №3 (KOVE BIZTOISITO TARSASAG ,MAGYARORSZAG
,HUNGARY,H-1108,BUDAPEST ,VENYIGE STREET 3), с която е предявен
иск по чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.10.2023 г. около 07:40 часа пострадал в
резултат на ПТП, станало на път I-1. Управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с
рег. № **** в посока на движение от гр.Б към гр.В,когато на кръстовището с
път II-11 бил ударен от товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с турски рег.
№ ****, управляван от АА, който не спрял на знак „Стоп“, навлязъл на пътя с
предимство, без да го пропусне да премине и се стигнало до удар между двете
МПС.
Твърди, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът АА, който с
действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като не спрял на
знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се на пътя с предимство!“, не пропуснал
ищеца да премине и станал причина за възникване на ПТП.
В резултат на ПТП ищецът пострадал изключително тежко. Получил
множество травматични увреждания - тежки по вид и степен, изразяващи се в
1
контузия на мозъка- огнищна травма на главния мозък вляво
фронтопариетално и двустранно темпорално със зони на хеморагични
контузионни промени, интрацеребрални хематоми, разрастване на лигавица в
околоносни кухини, фрактура на долна челюст вляво, течност около ляв
бъбрек, плеврален излив двустранно, множество разкъсно-контузни рани на
главата и лицето, травма на гръдния кош, фрактура на първо ребро вдясно,
счупен пръст.
Бил приет по спешност в МБАЛ „СВЕТА ПЕТКА“ гр.В в увредено общо
състояние, неконтактен, неадекватен, с хрипове в дишането.
По спешност се наложило да бъде транспортиран в УМБАЛСМ
„ПИРОГОВ“ в изключително тежко състояние. Бил приет в противошокова
зала, където му било проведено интердисциплинарно и неврохирургическо
обсъждане, на което се преценило, че подлежи на спешно оперативно
неврохирургично лечение.
На 18.10.2023 г. му била направена временна трахеостомия и бил
обдишван през поставената канюла чрез апарат. Болничният му престой
продължил 1 месец, през който период бил в медикаментозна кома в
изключително тежко състояние.
Към момента състоянието му продължавало да е тежко. Имал
оплаквания от главоболие, болки в гърдите и ребрата. Не можел да се храни
поради фрактурата на долна челюст. Приемал само пюрета и сокове. Бил
дезориентиран. И в настоящи момент продължавал да приема медикаменти.
Отслабнал драстично. Налагало се да спазва постелен режим и имал
непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието. Лечението му
продължавало. Прогнозата за в бъдеще била неясна.
Търпял изключителни неимуществени вреди, търпял ги и към
настоящия момент, щял да ги търпи и за в бъдеще. Неимуществените му
вреди били в размер на 150 000,00 лв. /сто и петдесет хиляди/ лева.
Собственикът на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, модел Б290
с рег. № **** бил сключил своята задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с Унгарска застрахователна компания
КОВЕ, с код Н-102 - със застрахователна полица № М/08/12572199, валидна
до 21.12.2023 г. Въз основа на нея ответникът следвало да покрие изцяло
деликтната отговорност на виновния-застрахован водач в пълен размер, т.е. до
2
размера на действително причинените неимуществени вреди.
Иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да
му заплати исковата сума в размер на 150 000,00лв. /сто и петдесет хиляди/
лева застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от 17.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски. Прилага доказателства и прави
доказателствени искания.
В законния едномесечен срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ КОВЕ, чрез
адв.Т И. Т, САК, изрично упълномощен от „Корис България“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя А И. И, в качеството му на
представител за уреждане на претенции по смисъла на чл.503 КЗ и Четвърта
моторна директива 2000/26/ЕЕС.
Оспорва предявените искове по основание и размер, като
неоснователни и недоказани. Излага следното становище:
Становище по компетентността на съда и приложимото право:
Поддържа се, че ответникът има седалище в Република Унгария, но
деликтното събитие е настъпило на територията на Република България.
Подведомствеността на спора следвало да се определи съгласно правилата,
установени с Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който се
прилага от 10 януари 2015 год. Чл.11, § 1, б.“а“ и “б“ от същия предвиждали
възможност пострадалото лице да предяви иск срещу застрахователя в
съдилищата на държавата членка, в която застрахователят има местоживеене
или в държава членка, в която самият ищец има своето местоживеене .
Правото на ЕС има пряко приложение в държавите членки, поради което
разпоредбата на чл.18, ал.2 КМЧП в настоящия случай била неприложима.
Ако ищецът нямал местоживеене в Република България по смисъла на
чл.11, § 1, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012, той нямал право да сезира
българските съдилища с предявената претенция. Обратното, съгласно б.“а“ на
цитираната разпоредба, той следвало да предяви иска си в страната, в която се
3
е установил трайно.
Подведомствеността на спора била процесуална предпоставка за
надлежно упражняване правото на иск от категорията на абсолютните. За нея
сезираният съд следи служебно.
Общоизвестно е, че много наши сънародници покриват критериите на
Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно своето местоживеене извън Република
България. По отношение на тях е без значение обстоятелството дали имат
постоянен и/или настоящ адрес в Република България, защото вписванията в
регистрите относно тези обстоятелства у нас не се променяли или заличавали
при напускане на страната. Щели да са налице основанията за прекратяване на
производството по делото като заведено по недопустими искове поради
неподведомственост на спора на български съд.
По тази причина се правят доказателствени искания за установяване
действителното местоживеене на ищеца.
Приложимото материално право следвало да се определи по реда,
посочен в чл.4 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 год. на Европейския парламент и
на Съвета. Според цитираната разпоредба, приложимото право към
извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, било
правото на държавата, в която е настъпила вредата. Към нея препращала и
разпоредбата на чл.18 на същия регламент, отнасяща се до прекия иск срещу
застрахователя. Не подлежало на съмнение, че тази държава е Република
България и приложимо по делото е българското материално право.
Становище за преюдициалното значение на наказателното
производство:
Видно от писмо рег.№ 368000-7061/01.07.2024 год. на ОДМВР - В, което
се представя, по процесния случай било образувано досъдебно производство
№ 368 ЗМ-216/2023 год. по описа на областната дирекция, пр.пр.№ 3504/2023
год. по описа на Районна прокуратура - В.
Сочи,че към исковата молба не били приложени никакви доказателства
за вина на застрахования при ответника водач за настъпване на процесното
ПТП. Вероятно ищецът имал намерение да се ползва от евентуално
постановена и влязла в сила присъда на наказателния съд, задължителна
според разпоредбата на чл.300 ГПК за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
4
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Вероятно щял
поиска и спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5
ГПК поради наличие на преюдициално наказателно производство.
В решение № 502/28.11.2012 г. по гр.дело № 2/2012 год. на ВКС,
Четвърто Г.О. било прието, че „при разглеждане на гражданскоправния спор
съдът следи служебно за наличието на престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи изходът на спора. При констатирането им
съдът следва да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
от ГПК, дори и към този момент още да не е образувано наказателно
производство, но съдът следва да изчака развитието и приключването на
последното с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК.“
Създадена била обаче и трайна практика на ВКС, /опр. № 450/06.11.2020
год. по ч.търг.дело № 1446/2020 год. на ВКС, Четвърто Т.о., както и в
посочените в него определение № 733/11.11.2013 год. по гр.дело № 6790/13
год. на ВКС, определение № 604/22.10.2012 год. по ч.търг.дело № 592/12 год.
на ВКС, Първо Т.о., определение № 683/19.11.2012 год. по ч.търг.дело №
692/12 год. на ВКС, Първо Т.о., и др./, според която наличието само на
прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено
дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското
производство по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. За да се спре
производството по гражданското дело на това основание, разглеждащият го
съд следвало да приеме, че са налице престъпни обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на спора, и едновременно с това -
обективната и правна невъзможност тези обстоятелства да се установяват в
самото гражданско производство. При предявения по настоящото дело иск
следвало да е налице съвпадение на основанието на търсената защита, на
противоправното деяние, на делинквента с противоправното деяние и дееца в
образуваното наказателно производство. Освен това, в този случай
гражданският съд следвало да посочи изрично невъзможността да установи
със средствата на ГПК конкретно релевантните факти за установяване на
деликтната отговорност на третото лице, посочени в разпоредбата на чл.300
ГПК - извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, както и наложителността от постановяване на присъда, която да бъде
задължителна за гражданския съд.
5
Посочва, че в случая били висящи горепосочените досъдебно
производство и прокурорска преписка.
Събраните по тях доказателства не можели да бъдат приобщени като
доказателства в настоящото производство. Можели обаче да бъдат изискани и
да послужат на съда да направи своята преценка за това, възможно ли е „със
средствата на ГПК“ да бъдат установени всички обстоятелства относно
процесното деликтно събитие, свързани с извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Изготвената по възлагане на ОД на МВР - В съдебна автотехническа
експертиза по ДП № 216/2023 год., която се представя, давала заключение за
механизма на настъпване на ПТП и всички решаващи за настъпването му
субективни и обективни елементи.
В настоящото производство също следвало да бъде назначена съдебно-
автотехническа експертиза, която да даде заключение по същите въпроси.
Поддържа се ,че то щяло да бъде от решаващо значение за преценката
на съда по съществото на спора и че не са налице основания по чл.229, ал.1,
т.5 ГПК или други основания за спиране на производството по делото.
Излага становище по съществото на спора.
По въпроса за вината:
Оспорва се тезата на ищеца, че процесното ПТП, от което търпи
неимуществени вреди, е настъпило по вина на водача, чиято отговорност
ответната застрахователна компания покрива. Същата се основавала само на
твърденията в исковата молба и не била подкрепена с никакви доказателства
или констатации за вина.
Ищецът не представял и доказателства за липса на алкохол или
наркотични/упойващи вещества и техните аналози в иззетите кръвните проби,
за които са издадени талон за изследване № 0048534 и талон за изследване №
0048535 /според Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
222/13.10.2023 год., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР - В/.
Наличието/липсата на употреба на забранени вещества била от решаващо
значение за преценка на вината за настъпване на ПТП, които обстоятелства
следвало да бъдат установени в хода на производството.
Прави възражение за съпричиняване:
6
Ако съдът приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността
на ответника, то ответникът прави възражение, че при настъпване на
застрахователното събитие е налице съпричиняване от страна на ищеца в
решаваща степен - не по- ниска от 70 %.
Като водач на превозно средство по време на настъпване на
произшествието, пострадалият ищец със своите действия и бездействия
обективно бил оказвал влияние на движението по пътя. Поради това била
налице причинно - следствена връзка между тях и процесното събитие.
Формата на вината на пострадалото лице и дори наличието й били
ирелевантни за преценката дали има съпричиняване. Намаляването на
дължимото от делинквента обезщетение не било обусловено от това дали е
налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за
настъпване на увреждането. Съпричиняването имало обективен характер, като
от значение била единствено обективната причинно-следствена връзка, не и
субективното отношение на пострадалия.
Приносът на пострадалия в случая бил конкретен и несъмнен.
Действията му били в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, който е тяхно обективно следствие.
Твърди се ,че при разрешена скорост 50 км/ч. в пътния участък на
настъпване на процесното ПТП, както и в момента на настъпването му,
ищецът се е движел със скорост не по-ниска от 90 км/ч. При тези
обстоятелства опасната зона за спиране на неговия автомобил е била над 80
метра. Ако бил спазил задължението си да се движи с разрешената скорост, то
опасната зона за спиране за него би била в рамките на 30 метра.
От публично достъпната на Гугъл карти хоризонтална визуализация на
кръстовището било видно, че няма пътни съоръжения, крайпътни
растителност или обекти, които да препятстват водачите по пътя с предимство
да възприемат ясно поведението на ППС по напречния път. Нещо повече - в
посоката на движение на ищеца имало три ленти /той се е движел в средната/,
което е позволявало да прецени възникването на опасната ситуация и да
предприеме действия за избягване на удара. Въпреки това той не бил
задействал спирачната система на автомобила, тъй като на пътя не са
установени спирачни следи от неговия автомобил. Не бил предприел и
маневра - отклонение от посоката си на движение в съседните пътни платна.
7
Сочи ,че именно превишението на разрешената скорост и липсата на
адекватна реакция от ищеца направили произшествието непредотвратимо.
При движение с позволената скорост, ищецът своевременно би възприел
опасността /предвид и габаритите на товарния автомобил/, би задействал
спирачната система и би могъл да избегне удара, като пропусне микробуса.
При скорост на движение на товарния автомобил в момента на удара 53 км/ч.
той би преминал и би бил извън лентата на движение, в която се е случило
ПТП. Дори да бил настъпил удар, произшествието въобще нямало да има
процесните последици и можело да се ограничи само с материални вреди по
автомобилите.
Ищецът бил проявил груба небрежност, тъй като е действал в
нарушение на нормативните разпоредби, уреждащи правата и задълженията
на участниците в движението по пътищата за спазване на разрешена скорост,
неупотреба на забранени вещества, поставяне на предпазен колан. Имал
поведение, което и най-небрежният не би допуснал.
Степента на съпричиняване следвало да се определи като се отчете, че
поведението на пострадалия в решаваща степен е допринесло за настъпване на
ПТП. Ако той би имал дължимото и разумно поведение, ПТП не би
настъпило.
В случай, че бъде установена употреба от ищеца на алкохол и
наркотични вещества, степента на съпричиняване следвало да се определи
като още по- висока. Управлението на МПС след употреба на забранени
вещества било обстоятелство, повишаващо риска от настъпване на ПТП и на
вредоносния резултат, който риск водачът съзнателно приемал. Фактът на
употреба на алкохол над законово установения минимум и на забранени
вещества му бил известен. Той обаче не проявявал елементарната дължима
грижа да опази дори собствения си живот и здраве. Такова рисковото
поведение било проява на съзнателен и свободно формиран избор. Водачът
сам се поставял в неоправдано завишен и основателно очакван риск.
Същото се отнасяло и до управлението на автомобила без поставен
предпазен колан.
Всички тези действия/бездействия на ищеца имали обективен принос за
тежестта на настъпилия вредоносен резултат.
Оспорва се иска по размер,като се поддържа ,че искът е предявен в
8
завишен размер.
Предявеният иск бил в завишен размер спрямо критериите за
присъждане на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, приети в
съдебната практика.
Според представената епикриза, издадена от МБАЛ „Св.Петка“ - гр.В,
ищецът бил постъпил със съчетана травма, в увредено общо
състояние,неконтактен, неадекватен, с разкъсно - контузии рани по лицето“.
Според представената епикриза КП 204, издадена от УМБАЛ и спешна
медицина „Н.И.Пирогов“, след проведеното лечение, ищецът бил изписан на
14.11.2023 г. или един месец след настъпване на ПТП. Според лекуващите
лекари не се наложило оперативно неврохирургично лечение. Установените
фронтални контузионни огнища на главата „не подлежали на евакуация по
оперативен път и оставали за планово проследяване и консервативно
лечение“. „След съществено подобрение в соматичен статус и неврологичен
статус - се дехоспитализира с уточнена терапия за дома и дадени насоки за
грижа за декубиталните рани“. В „Статус при изписването“ е посочено:
Намалял болков синдром. Оперативна рана - спокойна .
Тези обстоятелства навеждали на извода, че ищецът е търпял болки и
страдания във все пак ограничен период от време, като следвало да се приеме,
че е настъпило пълно възстановяване и прогнозата за здравето му е
благоприятна.
Прави се възражение за неоснователност на иска за присъждане на
законна лихва.Ищецът не посочвал по какъв начин е определил началната дата
на дължимост на законна лихва. Намира се претенцията му за неоснователна
за периода преди подаване на исковата молба и се иска да бъде отхвърлена.
Поради гореизложеното се иска в случай, че се установи местоживеене
на ищеца извън територията на Република България по смисъла на Регламент
(ЕС) № 1215/2012/ да се прекрати производството по делото като водено по
недопустим иск поради неподведомственост на спора пред български съд.
В случай, че се приеме предявеният по делото иск за допустим и
основателен, се иска да се уважите възражението за съпричиняване и за
прекомерност на претендираното обезщетение, като се присъди обезщетение в
много по-нисък размер /30 % от определеното/.
Иска се да бъде отхвърлен иска за законна лихва за периода преди
9
подаване на исковата молба.
С протоколно определение от 28.03.2025г., постановено в открито
съдебно заседание по делото, на основание чл.214 ГПК, е допуснато
изменение на предявения от ищеца иск за неимуществени вреди от 150 000
лв./сто и петдесет хиляди лева/ на 200 000 лв. /двеста хиляди лева/.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът
прие за установено от фактическа страна следното :
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на
24.01.2025г., съдът е обявил за безспорен по делото факта, че към датата на
настъпване на процесното ПТП – 13.10.2023г. между ответното дружество и
водача АА е съществувало застрахователно правоотношение.
От представеният и неоспорен по делото Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 222/21.10.2023 г. се установява, че на 13.10.2023 г. около
07:40 часа на кръстовището на път I-1 с път II-11е настъпило ПТП между
товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с peг. № ****, управляван от АА и
лек автомобил „Мерцедес“ с peг. № **** управляван от ищеца К. Г. Б., като
заедно с него се е превозвало и лицето ВБВ. При реализиране на ПТП
пострадали ищецът Б. и неговият спътник Виденов, които били откарани в
ЦСМП при МБАЛ „СВЕТА ПЕТКА“ гр.В. Управляваният от водача АА
товарен автомобил с peг. № **** е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с номер на полица М/08/12572199, валидна до 21.12.2023 г.
Между страните по делото не е спорно, че ищецът е предявил писмена
застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество -
унгарска застрахователна компания КОВЕ УНГАРИЯ, чрез неговия
представител по чл.503 КЗ в Република България „Корис България ООД на
17.01.2024г., съгласно и на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ, за което е образувана
щета №МС-0003292ВО/23, по която ответникът не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение в тримесечния срок по чл. 496 КЗ и до
предявяване на исковата молба в съда – 23.04.2024 г. Тези обстоятелства се
установяват от приложените по делото молба с вх.№01-2024/ 17.01.2024 на
ищеца и писмо изх.№05-2024/18.01.2024г. на „Корис България“ ООД до
ищеца.
10
От изслушаната и приета, като доказателство по делото, съдебно-
автотехническа експертиза /САТЕ/ на в.л. инж.Р.И., неоспорена от страните и
която съдът възприема като компетентно изготвена и обоснована с
доказателствения материал по делото, се установява механизмът на ПТП и
техническите причини за неговото настъпване, а именно:
Процесното ПТП е настъпило на регулирано с пътни знаци кръстовище
между главен път I-1 (Е-79) и II-11, в близост до гр. Дунавци, обл. В.
Товарният автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер 316 ТДИ“ с
унгарски pег. №***, управляван от турския гражданин АА се е движил от с.
Арчар към гр. Дунавци (в западна посока) по път II-11, с намерение в
кръстовището да направи десен завой и се включи в движението по главен
път 1 -1 (Е-79) - в северна посока - към ГКПП - „Дунав мост II“.
Посоката на движение на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е-
290 ТД“ е peг. № ****, управляван от ищеца, е била от гр. Димово към гр. В по
главен път I-1 (Е-79).
Вещото лице посочва, че на местопроизшествието не са установени
спирачни следи от гумите на автомобилите участвали в ПТП.
Вещото лице е определило скоростта на движение и на двамата
участници в ПТП. Скоростта на движение на ищеца при управление на лекия
автомобил „Мерцедес Е 290 ТДИ “ преди ПТП и в момента на удара е била
около 85 км/час при максимално разрешената на местопроизшествието
скорост от 50 км/ч.
Скоростта на движение на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“
преди ПТП и в момента на удара е била около 53 км/ч.
Водачът на товарния автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер 316
ТДИ“ с унгарски peг. № ***, управляван от турския гражданин АА се е
движил срещу пътен знак „Б2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“, но същият не е възприел знака, не е спрял на ясно видимата
„Стоп линия“ и е отнел полагащото се предимство на лекия автомобил марка
„Мерцедес Е-290 ТД“, управляван от ищеца за преминаване през
кръстовището, вследствие на което се е ударил челно в страничната част на
лекия автомобил.
Съгласно заключението ПТП-то е могло да бъде избегнато от водача на
11
товарния автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер 316 ТДИ“ с унгарски peг.
№ ***, ако той е спрял на пътен знак Б2-Стоп и е осигурил полагащото се
предимство на лекия автомобил „Мерцедес“, модел „Е-290 ТД“, управляван от
ищеца.
Експертът е посочил, че от техническа гледна точка водачът на л.а
„Мерцедес Е-290 ТД- ищецът при движение със скорост от около 85 км/ч,
както и ако се беше движил с разрешената за участъка от 50 км/ч, не е имал
техническа възможност да предотврати удара с аварийно спиране, поради
попадане на товарния автомобил в опасната му за спиране зона. И в двата
случая произшествието за ищеца е било непредотвратимо с аварийно спиране,
но при движение от ищеца с разрешената скорост от 50 км/ч би се променил
характера на удара, като лекият автомобил би ударил товарния и тогава за
него удара би бил челен, а не страничен. Вещото лице е пояснило, че
автомобилите имат много по-добра защита в челната, отколкото в страничната
си част. При челен удар биха се включили предните еърбези (в случай, че ги е
имало и са били изправни), които биха намалили тежестта на травмите.
Посочено е, че л.а. „Мерцедес“, модел „Е-290 ТД“ е peг. № ****
заводски е оборудван само с две предни въздушни възглавници (еърбези) - за
водача и пътника на предната дясна седалка.
Въздушните възглавници се активират само при челен удар със скорост
над 40 км/час от датчици, монтирани в предната броня и се задействат,
независимо дали предпазните колани са поставени. В случая не са се
задействали, което се обяснява с факта, че нанесения удар на автомобила е
страничен, а не челен и предната броня е в цялост.
Вещото лице е посочило, че няма данни дали въздушните възглавници
на автомобила са били изправи, и дали въобще ги е имало, като не съществува
задължение те да се инспектират.
При разпита в о.с.з. 27.01.2025г. вещото лице инж.Р.И. е заявил, че по
делото има данни, че водача К. Г. е бил с поставен обезопасителен колан. При
наличието на челен удар, така както е показал на фигура 3 на стр.158 от
делото, обезопасителният колан ще се задейства, а също така ще се отворят и
въздушните възглавници.
Вещото лице пояснява, че при удар с по-малка скорост би следвало и
нараняванията да са по-леки, но тук трябва да се отчете обстоятелството, че
12
центърът на тежестта на буса/товарния автомобил/ е в предната част и тогава
при удар на лекия автомобил, попада в задната част и ще се получи едно
завъртане на товарния автомобил/буса, обратно на часовниковата страна, при
което е възможно предната лява част на Буса да удари лекия автомобил и
тогава коланът няма да помогне .
Според вещото лице, в случая ищецът не е имал възможност да
предприеме спасителна маневра - вляво или вдясно. Изказва предположение,
че най-вероятно е стиснал здраво волана, поради което същия е откъртен от
мястото където е закрепен.
За процесното ПТП е образувано ДП№ 368 ЗМ 216/2023г.по описа на
ОДМВР-В, което не е приключило. Копие от ДП е прието, като доказателство
по настоящото дело. Видно от приложените по ДП: Протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта
№62/18.10.2023г. на ищеца К. Г. Б. /л.64, т.II / не е установено наличието на
етилов алкохол в кръвта. От заключението на приложената Съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза /л.50, т.II / се установява,
че в изследваните кръвни проби на ищеца К. Г. Б. не са установени наркотични
вещества или техни аналози.
При тези данни настоящият състав приема за установено по делото, че
към настъпване на ПТП-13.10.2023г. ищецът К. Г. Б. , като водач на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № **** не е управлявал автомобила под въздействие на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Във връзка с установяване на претърпените от пострадалия/ищеца/
телесни увреждания в хода на делото са допуснати и приети две съдебно-
медицински експертизи, първа изготвена от д-р А. И.-началник отделение
„Съдебна медицина“ МБАЛ“Св.Петка“-В, а втората от д-р Д. Н. – невролог.
Съдът цени заключенията на двете СМЕ, като обективни и компетентно
изготвени, кореспондиращи с приложените писмени доказателства.
Видно от заключенията на двете СМЕ и от приложените с ИМ писмени
доказателства, вследствие на инцидента ищецът/пострадалият/ К. Г. Б. е
получил следните телесни увреждания:
Тежка черепно-мозъчна травма /ЧМТ/ с множество порезни рани по
главата с тежка мозъчна контузия с вътремозъчни хематоми/кръвоизливи—
хеморагични контузионни огнища/-фронтопариетално в ляво; Мозъчно
13
сътресение със загуба на съзнание Кома-ГКС - Зт,обуславящо временно
разстройство на здравето с опасност за живота, счупване на долна челюст в
дясно, счупване на 1-во ребро в дясно- обективирано с образна диагностика
КТ на глава и гръден кош /ИЗ № 41299/23 г. УМБАЛСМ „Пирогов , КТ.
Съгласно заключенията на вещите лица получените травматичните
увреждания при ищеца са в пряка причинно -следствена връзка с процесното
ПТП.
Непосредствено след ПТП на 13.10.23г в 8:25ч ищецът е приет в
Спешното отделение на МБАЛ-В-постъпил с диагноза:Травматичен шок,
след ПТП. При постъпването е бил дезориентиран, буйствал,имал множество
порезни рани по лицето.
Обективно състояние на ищеца: увредено общо състояние,
неконтактен, неадекватен, разкъсно-контузни рани по лицето.
На 13.10.23г е бил преведен в Неврохирургична клиника- гр.С.-
УМБАЛСМ „Пирогов ". Постъпил в Клиниката на 14.10.2023 г. -изписан на
14.11.2023 г. Преведен от болницата гр.В, седиран, интубиран с
медикаментозна защита, неадекватен,с психомоторна възбуда. Поставен на
изкуствена белодробна вентилация с мускулна релаксация, симулирана
диуреза, аналгоседация и релаксация, антиконвулсивна профилактика.
Приложено му е консервативно медикаментозно лечение в
реанимационно неврохирургично отделение, където е бил хоспитализиран
интубиран в неврохирургично отделение ,както и оперативно лечение - под
обща интубационна анестезия - извършена временна трахеостомия, видно от
оперативен протокол №1172/18.10. 23 г ./И3№ 41299/23 г./.
И в двете лечебни заведения на ищеца били извършени множество
изследвания и животоспасяващи медицински дейности за овладяване на
тежкото здравословно състояние.
На 04.03.2025 г. вещото лице д-р Д.Н.-невролог е извършила личен
преглед на ищеца и е констатирала следното обективното състояние
понастоящем, обективирано от т.3-5 на заключението:
Д-р Д.Н. е констатирала, че при ищеца не е налице пълно излекуване, с
оглед на продължаващите оплаквания от пристъпно главоболие, замайване,
световъртежни кризи, болезнени ограничени движения невъзможни в пълен
обем в шийната област на гръбнака с оплаквания от изтръпване пръстите на
14
ръцете с обективирана при прегледа отпадна сетивна с-ка по С6-7 коренче
двустранно, нарушена концентрация, паметови смущения, забравяне, лесна
умора, смущения в съня, наличие на лек двигателен дефицит за леви крайници
/ръка и крак/ от неврологичният статуси дискоординационен синдром,
описани при извършеният личен преглед на 04.03.2025 г., поради което
продължава медикаментозно симптоматично лечение.
Вещото лице е констатирало и остатъчни явления в резултат на
получената тежка ЧМТ при процесното ПТП. Посочва наличният при ищеца
церебрастенен посттравматичен синдром ,изразяващ се в продължаващи
оплаквания от пристъпно главоболие, замайване, нарушена концентрация,
смущения в съня, лесна умора засилваща се при умствено и физическо
натоварване, наличен при прегледа лек двигателен дефицит за леви крайници
/ левостранна хемипареза , дискоординационен с-м ./Ромберг- нестабилен/и
отпадна сетивна симптоматика по С6-С7 двустранно.
Вещото лице посочва като трайна последица при ищеца следното :
наличният церебрастенен посттравматичен синдром, който продължава с
години и може да персистира цял живот; белег по предната повърхност на
шията от хирургичната намеса за извършване на операцията временна
трахеостомия; белег около 10 см. без коса в тилната област на главата, след
декубитална рана от залежаването; лек двигателен дефицит в леви крайници -
левостранна хемипареза.
Дългосрочните прогнози за развитието на тежката ЧМТ при процесното
ПТП са неоптимистични, обуславящи се от прояви на наличния церебрастенен
посттравматичен синдром , какъвто е при ищеца , обусловен от пристъпно
главоболие, замайване, лесна умора, нарушена концентрация и др., който
продължава с години с хронично рецидивиращ характер и късни прояви на
травмена болест на мозъка - травмена енцефалопатия със следните съставки:
травмена епилепсия, травмен паркинсонизъм, травмена промяна на личността
с паметови смущения, апатия, лесна раздразнителност и др.
Д-р Д.Н. посочва, че ищецът е търпял болки и страдания след ПТП с
различен интензитет, непосредствено след инцидента с висок интензитет и
впоследствие след прилагане на съответното лечение с намален интензитет.
След изписването от болницата пострадалият е трябвало да полага грижи за
усложненията от залежаването-лечение на декубиталните рани, имал е и
15
продължава да се оплаква от затруднение при хранене поради счупената
долна челюст, налагащо приготвяне на подходяща храна. Към момент търпи
болки и страдания, изразяващи се в пристъпно главоболие, замайване, лесна
умора, нарушена концентрация, забравяне, болезнени невъзможни в пълен
обем движения в шийната област на гръбнака, в спазване на съответен щадящ
хигиенно диетичен и двигателен режим без умствена и физическа преумора,
който е препоръчително да спазва и за в бъдеще.
Вследствие на получените травматични увреждания, на пострадалият е
причинено временно разстройство на здравето с опасност за живота.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по
делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Георги Каменов Б. - баща на ищеца, заявява, че след като
му съобщили за инцидента, тръгнали със съпругата си за гр.В. Спрели на
мястото на ПТП. Полицаите им обяснили, че двете деца са в болницата.
От спешното отделение ги насочили към хирургичното отделение,
където били настанени и двете деца – ищецът и превозващия се ВВ
Разговарял с лекар, който им казал, че състоянието на двете деца е много
тежко Лекарите в болницата били безпомощни да направят каквото и да е
било. Тогава свидетелят извикал частна линейка и транспортирал ищеца до
болница Пирогов.
Ищецът бил в пълна кома, не реагирал на сигнали, звуци, докосвания. В
това състояние бил цял месец.
Посочва, че в болница „Пирогов“ веднага пристъпили към лечение.
Ищецът бил на изкуствено дишане, а към тялото му имало прикрепени най-
различни тръбички и апаратури. Лекарите му обяснили, че едни от апаратите
подпомагали дишането, а други дейността на мозъка. Бил поставен на
изкуствено хранене чрез системи. Трахеята била отворена, за да се
осъществява хранене . През отвора на трахеята имало и тръба за подаване на
кислород за облекчаване на дишането.
След около 1 месец ищецът излязъл от кома. Не разпознал свидетеля -
баща си, нямал никакви спомени за катастрофата. В началото бил буден, но
със силно замъглено съзнание и не можел да осъществи вербален контакт.
Положението му се подобрило около месец след излизането му от кома и след
като се прибрали в гр.Б. Когато го докарали в Б бил в неадекватно състояние,
16
неконтактен, не можел да ходи ,нито да се храни самостоятелно, хранели го с
каши.
Всичките приятели на ищеца от Б се притекли на помощ. Говорели с
ищеца и по този начин подпомагали говоренето и говорната функция. От
друга страна помагали и при обслужването - обличане, тоалет и др. дейности.
Свидетелят заявява, че и понастоящем ищецът няма никакви спомени
за катастрофата.
Понесъл много тежко новината, че спътникът му е загинал. Казал,че не
може да си спомни абсолютно нищо.
В началото, след изписване от болницата ищецът можел само да стои на
крака , но не можел да пази равновесие и трябвало някой да го придържа. При
ходене се нуждаел някой да го придържа. Понастоящем ходел сам, но понякога
се оплаквал от замайване и можел да падне. Излизал самостоятелно от дома,
но свидетелят предпочитал да има човек с него. Сочи, че е имало случай,
когато е вървял пред свидетеля и последният падал. Прилошавало му и се е
налагало да седне на земята. Вече можел да се храни пълноценно сам, но след
изписването от болницата около 1 месец свидетелят и другите членове на
семейството го хранели.
Преди инцидента ищецът бил около 120 кг., а след това отслабнал до 90
кг.
Свидетелят сочи, че преди ПТП ищецът имал много технически
познания, като пример посочва, че с лекота можел да разглоби и сглоби
двигател на кола, разбирал от компютри, а понастоящем нямал спомен как се
извършват тези дейности.
Според свидетеля при ищеца е засегната паметта. Забелязал, че много
пъти не помни разговорите им. Дълготрайната му памет не е била засегната,
защото си спомнял училището, приятелите от детството. В общуването
разпознава всичките роднини, приятели.
След като разбрал, че другото дете е починало, ищецът изпаднал в тежко
състояние- депресия, напълнил колата със свещи. Усамотявал се някъде в
града, за да пали свещи за починалото дете. Свидетелят ходел след него в
продължение на една седмица, защото се страхувал ищецът да не посегне на
живота си. Констатирал, че на дясната ръка си бил направил голяма
17
татуировка с надпис „скоро ще бъдем с теб, чедо“, което го навело да мисли,
че ищецът може и да има помисли за самоубийство.
След катастрофата бил изнервен, не можел да си овладява емоциите и
често се карал тях.
Преди катастрофата ищецът е спортувал активно - всяка вечер тичал на
стадиона и ходел редовно във фитнес зала.
Сега не спортува, по препоръка на лекарите не трябва да се натоварва,
следва да се въздържа от физическо и умствено напрежение. Не е в състояние
да работи повече от 10 минути, т.к се изморява.
Преди инцидента ищецът бил завършил висше образование, бил
любознателен, но в момента не чете, а в интернета влизал много рядко, бил
наясно със заболяването си.
Съзнателно избягвал социални контакти. Повечето време е сам. Не се
събира в компании, общува с някой гост вкъщи. На тила си има много голям
белег- без коса, който го притеснява и избягва да излиза в обществото. Имал
белег и от отвора през който му е подаван кислород и храна, който
впоследствие е бил зашит.
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетеля Г.Б., същите са
последователни и логични и кореспондират на писмените доказателства по
делото.
От приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, изготвена от
вещото лице В. В. Д. – психолог, след преглед на ищеца осъществен на
04.03.2025 г., се установява, че при ищеца няма травми от настъпилото ПТП и
болничния престой, поради липса на спомен за това. Травмите при ищеца са
причинени от последствията от инцидента - загубата на неговият близък
приятел, пътувал с него и физическите белези, които е получил той самият.
Изпитвал чувства на вина и срам,вина, че неговият пасажер е загинал, а
той е останал жив,срам и притеснение от белезите си, поради което е станал
по-затворен и избягвал компании и разговори.
Необходимо е според вещото лице ищецът да потърси начини за
справяне с чувството за вина и притеснението, относно външните белези, за
да се чувства пълноценен.
Видно от заключението и в обобщение при ищеца не са отчетени
18
психични нарушения, но са налице работещи травми. Вещото лице е
констатирало, към момента на прегледа че при ищеца се наблюдават опити за
потискане на емоции и включени защитни механизми. Възможно е да развие
депресивно състояние, ако не се отработят активните проблеми в емоционален
и психичен план.
При така установената фактическа обстановка, Вският окръжен
съд, прие за установено следното от правна страна:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е с правна квалификация по чл. 432, ал.1 от КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По допустимостта на предявения иск:
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице,
което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ.
Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си
пред съда.
В случая ищецът е изпълнила процедурата по чл.380 от КЗ, поради което
предявеният иск е допустим. Видно от приложеното писмо изх.№ 05-
2024/18.01.2024 г. /л.15 от делото/ на „Корис България“ООД - представители
за уреждане на претенции за ответното дружество ищецът на 17.01.2024 г. е
предявил писмена претенция пред ответника по която е образувана Щета
№МС-0003292BG/23. От писмото се установява, че за произнасянето по
претенцията от ищеца е изискано да представи влязъл в сила акт-решени по
образуваното ДП №368 ЗМ-216/2023г на ОДМВР-В, доказващ вината за
произшествието и нанесените вреди. Съдът приема, че в случая ответникът е
отказал да определи и изплати обезщетение, доколкото е изискал
представянето на документ, какъвто не е постановен и ищецът не е разполагал
към посочената дата. Окончателният тримесечен срок по чл.496 КЗ за
произнасяне по претенцията е изтекъл на 17.04.2024 г.
19
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат
право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността
на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. /
претърпените неимуществени и имуществени вреди, 4. / наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на процесното пътно-
транспортно произшествие на 13.10.2023 г. Съвкупния анализ на приетите
неоспорени писмени доказателства сочи, че е налице противоправно деяние от
страна на делинквента АА - водача на товарния автомобил „Мерцедес
Спринтер“ с унгарски peг. № ****, който с поведението си е причинил
настъпване на ПТП, изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП;
процесните неимуществени вреди и причинно – следствена връзка между
деянието и вредите, като вината се предполага, съгласно установената с
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза и от
20
констативния протокол за ПТП с пострадали лица безспорно се установи
настъпването на процесното ПТП и неговият механизъм, а именно:
процесното ПТП е настъпило на 13.10.2023 г. около 07:40 ч на регулирано с
пътни знаци кръстовище на главен път I – 1(E 79) и път II-11 в близост до
гр.Дунавци. По път II-11, километър 19+783 с посока на движение от с.Арчар
към гр.Дунавци се е движил товарен автомобил „Мерцедес“, модел „
Спринтер“ с унгарски peг. № ****, управляван от турския гражданин АА със
скорост от 53 км/ч., като същия не е спрял на знак Б-2 „ Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ преди навлизане в кръстовището,
навлязъл в кръстовището с намерение да направи десен завой и блъска
странично в предна дясна част движещия се по пътя с предимство I -1 (Е-79) с
посока на движение от гр. Димово към гр. В л.а. „Мерцедес“ с peг. № ***
,управляван от ищеца К. Г. Б..
При така установения по делото механизъм настоящият състав приема
за доказано, че ПТП е настъпило от неправомерните субективни действия на
водача на товарния автомобил „Мерцедес“, модел „ Спринтер“ с унгарски peг.
№ **** АА, който не е спрял на наличния на пътя знак Б-2 и не е пропуснал
движещия се по пътя с предимство I -1 (Е-79) л.а. с peг. № ***, управляван от
ищеца К. Г. Б., с което е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП във вр. чл. 45, ал. 1 и 2 от ППЗДвП. Съгласно
чл.50 ал.1 ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат
по пътя с предимство.
Именно нарушението на посочените правила за движение от водача АА
се явяват непосредствената причина за настъпване на произшествието, в
следствие на което е пострадал ищецът.
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установени в
производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността
на ответното дружество: по делото не е спорно, че ответникът е застраховател
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за процесния
21
период на водача на товарния автомобил „Мерцедес“, модел „ Спринтер“ с
унгарски peг. № ****, с който е причинено ПТП, с оглед на което иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по основание.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да
е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на
съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. –
т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд
е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
В конкретния случай ответникът своевременно с писмения отговор е
навел възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от
пострадалия-ищеца, че е управлявал автомобила под въздействие на
забранени вещества, без поставен обезопасителен колан и с превишена
скорост, с което е допринесъл за тежките увреждания.
От приложените Протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта №62/18.10.2023 г. на ищеца К. Г. Б. /л.64,
т.II / и Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза /л.50, т.II
/ се установява, че в изследваните кръвни проби на ищеца К. Г. Б. не са
установени наличието на алкохол, наркотични вещества или техни аналози,
22
поради което това възражение е недоказано.
От данните по делото съдът намира за недоказано и възражението, че
ищецът е управлявал без поставен обезопасителен колан. Видно от протокола
от о.с.з. от 24.01.2025 г. при разпита на вещото лице инж.Р.И., изготвил САТЕ,
същият е заявил, че по делото има данни, че ищецът К. Г. е бил с поставен
обезопасителен колан. От ответника не са ангажирани доказателства,
установяващи това възражение.
Видно от заключението на САТЕ разрешената за участъка на ПТП
скорост е била 50 км/ч , а ищецът се е движел с 85 км/ч, т.е. същият се е
движел с превишена скорост с 35км./ч. над допустимата. ПТП би настъпило и
при движение от страна на ищеца с разрешената скорост от 50км/ч., но би се
променил характерът на удара, като лекия автомобил би ударил товарния и
тогава за него удара би бил челен, а не страничен. Вещото лице е пояснило, че
автомобилите имат много по-добра защита в челната, отколкото в страничната
си част. При челен удар биха се включили предните еърбези, би се задействал
и предпазния колан, които биха намалили тежестта на травмите.Не подлежи на
каквото и да е съмнение фактът ,че значителното намаляване на скоростта с
цели 35 км./ч. във всички възможни хипотези би довело до значително
намаляване на вредоносните последици .Следва да се отчете също така и
фактът ,че движението на управлявания от ищеца л.а. със скорост ,значително
по-висока от максимално допустимата от закона ,е затруднило изключително
много водача да другото МПС да го възприеме като опасност .
При тези данни съдът намира, че в конкретния случай, ищецът със
собствените си действия е допуснал нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат - тежестта на травмите.
Съпоставяйки поведението на двамата водачи съдът приема, че допуснатото
от застрахования водач нарушение на правилата за движение е значително по-
тежко от допуснатото от ищеца.
Приносът на ищеца/пострадалия/ за настъпилите в следствие на
процесното ПТП вреди съдът определя на 30 % /тридесет процента/.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени
вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
23
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът определя в размер
на сумата от 100 000 лв./сто хиляди лева.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че
вследствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял множество телесни
увреждания: тежка черепно-мозъчна травма /ЧМТ/ с множество порезни рани
по главата с тежка мозъчна контузия с вътремозъчни хематоми/кръвоизливи—
хеморагични контузионни огнища/-фронтопариетално в ляво; мозъчно
сътресение със загуба на съзнание; счупване на долна челюст в дясно;
счупване на 1-во ребро в дясно, причинили временно разстройство на
здравето с опасност за живота.
Възстановителния период е бил болезнен и продължителен, съпътстван
с редица ограничения и затруднения в бита. След ПТП ищецът в рамките на
един месец - през периода на болничното лечение, е бил в кома. След
изписването му от УМБАЛСМ“Пирогов“ в рамките на месец, е имал
затруднение в бита, нуждаел се постоянно от чужда помощ. От травматичните
увреждания ищецът е търпял болки и страдания с различен интензитет,
непосредствено след инцидента с висок интензитет и впоследствие след
прилагане на съответното лечение с намален интензитет. След
изписването от болницата и вертикализирането ( изправянето) имал
затруднения с придвижването. Трябвало е да полага грижи за усложненията
24
от залежаването-лечение на декубиталните рани, имал е и продължава да се
оплаква от затруднение при хранене, поради счупената долна челюст,
налагащо приготвяне на съответна подходяща храна. Настъпили са нарушения
в паметта.
Налице е негативно отражение и на психичното здраве при ищеца.
Последният изпитва срам, чувства се потиснат от видимите белези на главата
от декубиталните рани и от прореза на предната част на шията от
хирургичната интервенция - временна трахеостомия.Белезите са трайни и
няма да се заличат.
При определяне на горния размер на застрахователното обезщетение
съдът съобрази младата възраст на ищецът - 27 години , и че вследствие на
процесното ПТП ищецът е с дефинитивни увреждания: наличен
церебрастенен посттравматичен синдром, който може да персистира цял
живот; лек двигателен дефицит в леви крайници - левостранна хемипареза ,
т.е. не се очаква пълно възстановяване на тези увреждания. Ищецът и
понастоящем търпи болки от наличният церебрастенен посттравматичен
синдром, обусловен от пристъпно главоболие, замайване, лесна умора,
нарушена концентрация, забравяне, болезнени невъзможни в пълен обем
движения в шийната област на гръбнака. Това състояние ще продължава с
години с хронично рецидивиращ характер и късни прояви на травмена болест
на мозъка - травмена енцефалопатия със следните съставки: травмена
епилепсия, травмен паркинсонизъм, травмена промяна на личността с
паметови смущения, апатия, лесна раздразнителност.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав
намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер,
спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на
принципа на справедливостта.
Предвид изложените съображения, така определеното обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди от 100 000 лв./сто хиляди лева/
следва да бъде намалено на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД с размера на приетото
по-горе съпричиняване от 30 % или със сумата от 30 000 лв./тридесет хиляди
25
лева/, с оглед на което предявения иск за неимуществени вреди ще следва да
бъде уважен за сумата от 70 000 лв. и отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до
сумата от 200 000 лв./двеста хиляди лева/, като неоснователен.
По отношение на акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
17.04.2024 г.
Предвид основателността на главната претенция, основателен е и
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В случая застрахователната претенцията на ищеца е предявена пред
ответното дружество на 17.01.2024 г., като 3-месечният срок е изтекъл на
17.04.2024 г. и от тази дата застрахователят е изпаднал в забава и дължи
законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искът за лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважен, считано
от 17.04.2024 г. до окончателното изплащане.
По разноските в процеса:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, в
случай, че такива са направени и доказани. С Определение №207/25.04.2024г.,
постановено по настоящото дело, на основание чл.83, ал.2 ГПК ищецът е
освободен от внасяне на такси и разноски по делото, с оглед на което разноски
не му се дължат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да заплати на адвокат С. К. Н. от АК-С.,
съдебен адрес: гр.С., *** адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство на ищеца в размер на 6 250 лв. /шест
хиляди двеста и петдесет лева/, изчислено съобразно уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски в общ размер на 11 450 лв., от които
800 лв. изплатен депозит за вещи лица и 10 650лв. изплатено адвокатско
26
възнаграждение, съгласно представения списък за разноски. С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 7 442,50 лв., съобразно
отхвърлената част от иска /130 000 лв./.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Окръжен съд - В сумата от 4790 лв./четири хиляди
седемстотин и деветдесет лева/ - държавна такса и 1 990лв. /хиляда
деветстотин деветдесет и девет лева/ – изплатени депозити от бюджета на
съда за съдебни експертизи: САТЕ, СМЕ-д-р А.И., СМЕ-д-р Д.Н., СПЕ.
Водим от горното Вски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ КОВЕ УНГАРИЯ,
Будапеща, ул.“Вениге“№3 (KOVE BIZTOISITO TARSASAG
,MAGYARORSZAG, HUNGARY, H-1108, BUDAPEST,VENYIGE STREET 3),
със заявен съдебен адрес: гр.С., **** да заплати на основание чл. 432, ал.1 от
КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на К. Г. Б. с
ЕГН ********** от гр.Б, *** сумата в размер на 70 000 лв. /седемдесет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни
увреждания, получени в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на
13.10.2023 г., виновно причинено от водача на товарен автомобил „Мерцедес“,
модел „ Спринтер“ с унгарски peг. № АЕВС 739, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 17.04.2024 г. до окончателното издължаване, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата
от 70 000 лв. до предявената сума от 200 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ КОВЕ УНГАРИЯ,
Будапеща, ул.“Вениге“№3 (KOVE BIZTOISITO TARSASAG
,MAGYARORSZAG, HUNGARY, H-1108, BUDAPEST,VENYIGE STREET 3),
със заявен съдебен адрес: гр.С., **** да заплати на адвокат С. К. Н. от АК-С.,
съдебен адрес: гр.С., ***, на основание чл.38 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от
Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата в размер на 6 250 лв. /шест хиляди двеста и петдесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
27
адвокатска помощ на ищеца по делото пред ОС-В.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ КОВЕ УНГАРИЯ,
Будапеща, ул.“Вениге“№3 (KOVE BIZTOISITO TARSASAG
,MAGYARORSZAG, HUNGARY, H-1108, BUDAPEST,VENYIGE STREET 3),
със заявен съдебен адрес: гр.С., **** да заплати по сметка на Окръжен съд-В,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 4790 лв./четири хиляди седемстотин и
деветдесет лева/ - държавна такса и сумата 1 990лв. /хиляда деветстотин
деветдесет и девет лева/ – изплатени депозити за вещи лица от бюджета на
съда.
ОСЪЖДА К. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.Б, ***, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ КОВЕ УНГАРИЯ, Будапеща,
ул.“Вениге“№3 (KOVE BIZTOISITO TARSASAG ,MAGYARORSZAG,
HUNGARY, H-1108, BUDAPEST,VENYIGE STREET 3), със заявен съдебен
адрес: гр.С., **** сумата в общ размер на 7 442,50 лв./седем хиляди
четиристотин четиридесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от предявения иск, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
28