Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Нова Загора, 09.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд
в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА гр.д. № 1790 по описа за 2019
година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правна основание чл. 422 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез пълномощник юрк. Т.С.Й. срещу К.Д.К., ЕГН **********,*** с цена на иска – 679.17 лева
/шестстотин седемдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/
В исковата
молба се сочи че на 1.04.2016 г. било подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.20
Юг., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 2388343/16.09.2015 г. било прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда ла правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания”АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* било правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********. Сочи се още че длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, изпратено с известие за доставяне. На пратката било
отбелязано, че адресатът се е преместил. Моли се съда да счита длъжникът за
уведомен за извършената цесия с Исковата молба, като в тази връзка ищецът сочи
че се позовава на Решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т. д. № 12/09 г. II, постановено по реда
на чл. 291 от ГПК, съгласно което: „доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърлено вземане не може да бъде игнориран".
В депозираната до съда искова молба се твърди, че на
16.09.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и К.Д.К.
/Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № 2388343, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително
на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на
договора Заемодателят се бил задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 300.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Редът и условията, при които Кредиторът бил отпуснал кредит на Кредитополучателя,
се уреждали от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на
договора, страните бил постигнали съгласие, че договорът за заем имал силата на
разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от
Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на
заемната сума било на датата на сключване на договора. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създавало задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължава да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 330,65 лв. Така. договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 30,65 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се бил задължил да върне кредита в срок до
13.02.2016 г. на 5 равни месечни погасителни вноски, в размер на 66,13 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил на 16.10.2015 г., а падежът на последната
погасителна вноска бил на 13.02.2016 г. С подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен.
Твърди се че на основание сключения Договор за паричен заем, в случай
че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на
Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни
дни. като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни
вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се би задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подписват договор за
поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която била
издадена след усвояване на паричния заем. в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не бил
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от
страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 182,00 лева, за която страните бил
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 5 равни вноски, всяка в размер на
36,40 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Начислената неустойка била с конкретно определен размер в
договора за заем, като не била изчислена в процентно съотношение. Така,
погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят била в общ размер на
102,53 лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена
лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 17.10.2015
г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената
лихва бил 121,52 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
В исковата молба се
твърди, че длъжникът не бил извършил плащане по дължимия паричен заем към ищцовото
дружеството.
Срокът на договора бил изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно на 13.02.2016 г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
С оглед изложеното в
исковата молба ищцовото дружество претендирало от длъжника К.Д.К., като
Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен на 16.09.2015 г. с №
2388343 да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД главница
300,00 лв., договорна лихва 30,65 лв., ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 182,00лв., обезщетение за
забава в размер на 121,52 лв. и такса разходи в размер на 45,00 лв. или обща
сума в размер на 679.17 лв.
С оглед изложената в исковата молба фактическа обстановка за „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът
бил уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. 1459/2019г. на PC Нова Загора била издадена
заповед за изпълнение. Срещу последната от страна на К.Д.К. било депозирано възражение, което от своя страна обуславяло
правния интерес на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за завеждане на настоящия
установителен иск.
С
исковата си молба ищцовото дружество моли съда да постанови съдебен акт по силата на който да признае за
установено по отношение на К.Д.К., че същият дължи на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, както следва: Главница - 300,00 лв. (триста лева); Договорна лихва: 30,65 лв. (тридесет лева и 65
стотинки) от 16.10.2015 г. до
13.02.2016 г. (падеж на последна погасителна
вноска); Такса разходи: 45,00 лв. /четиридесет и пет лева /; Неустойка за
неизпълнение на договорно задължение: 182,00 лв. /сто осемдесет и два лева / за
периода от 16.10.2015 г. до
13.02.2016 г. (падеж на последна
погасителна вноска); Обезщетение за
забава: 121,52 лв. (сто двадесет и един лева и 52 стотинки) за периода от
17.10.2015 г. до датата на подаване
на заявлението в съда ИЛИ ОБЩО СУМАТА в размер на 679,17 лв., ведно със законна
лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, както и да бъдат присъдени в полза на ищцовото
дружество направените разноски по заповедното
производство за: държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева /, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150,00 лв. /сто и петдесет лева /, изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането
на правната помощ. Ищцовото дружество моли съда да му присъди и направените в настоящото производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Представят се следните
писмени доказателства: Договор за заем № 2388343 от дата
16.09.2015г.; Предложение за сключване на договор за паричен заем от дата
16.09.2015г; Становище към клиент; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г.. сключен между ..Изи Асет Мениджмънт" ООД
и ..Агенция за събиране на вземания" ООД; Потвърждение за сключена цесия
на основание чл.99,ал.З от Закона за задълженията и договорите; Извлечение от
Приложение №1/01.04.2016г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010, сключен между ,.Изи Асет Мениджмънт" ООД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД; Пълномощни в полза на АСВ - за
уведомяване за извършената цесия; Уведомително писмо от 07.04.2016г. с изх №
УПЦ-П- ИАМ/ 2388343; Копие от известие за доставяне към Уведомително писмо с
изх № УПЦ-П-ИАМ/ 2388343, ведно с разписка.
Още
с исковата молба ищеца прави искане съдът да постанови неприсъствено решение
по делото, ако са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Ответникът,
редовно и своевременно уведомен, не се явява, както и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено
решение, съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да
постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово
отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия
съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване
на неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Правното основание
на предявените искове е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Вероятната
основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото и неоспорени писмени доказателства. По делото не са релевирани твърдения,
нито ангажирани доказателства за извършено пълно, точно,
навременно плащане на процесните суми. Исковете
са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си
предявен размер.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася
с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл
и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в
размер на 175,00 лв.
Искането на ищеца за
присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да
се уважи, съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да
бъдат присъдени разноски в размер на общо 375,00 лв., заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
че К.Д.К., ЕГН **********,*** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управлени - гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата в общ размер на: 679,17/шестстотин седемдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/лева, от
които, както следва: 300.00/триста/лева – главница, 30.65/тридесет лева и
шестдесет и пет стотинки/лева – договорна лихва от 16.10.2015 г.
до 13.02.2016 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 45.00/четиридесет и пет/лева -Такса разходи; 182.00/сто осемдесет и два/лева - Неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
16.10.2015 г. до 13.02.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);
121.52/сто двадесет и един
лева и петдесет и две стотинки/лева - обезщетение за забава за периода от 17.10.2015 г. до 30.09.2019г/дата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законна лихва за забава от 30.09.2019г./дата на депозиране на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати
на управлени - гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 СУМАТА
от 550.00/петстотин и петдесет/лева – разноски по ч.гр.д. № 1459/2019г. по
описа на РС-Нова Загора и по настоящото производство.
Препис от решението да се
връчи на страните.
Решението
не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: