№ 507
гр. Бургас, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120202017 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД, ЕИК: *, срещу
Наказателно постановление № 02-2500254/12.05.2025г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда ” - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, на
основание чл. 416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. * от АК-Бургас, която представя и писмено становище.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от
юрисконсулт *, която оспорва жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е
връчено на представител на жалбоподателя на 20.05.2025 г., а жалбата е изпратена по куриер
на 03.06.2025 г.), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като съдът, като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 27.02.2025 г. около 10:00 ч. на място в строителен обект:
жилищна сграда - плътна част с височина до 2,20 м. по вътрешна регулационна граница
между УПИ 1-168 и УПИ III-169, разположена изцяло в УПИ 1-168, кв. 20, по плана на ж.к.
"*", гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.501.168 по КК на гр. Бургас - етапно
строителство, строител на който е "*" ЕООД, ЕИК *, съгласно информационна табела, било
1
установено лицето *, ЕГН **********, да престира труд на обекта - извършва декофриращи
дейности на втора етажна плоча. Лицето собственоръчно декларирало в справка-декларация
на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, че работи за "*" ЕООД на посочения
обект, на длъжност "общ работник" от 26.02.2025 г., работно време от 08:00 ч. до 16:00 ч., 1
час в почивка в работния ден и два почивни дни в седмицата, уговорено трудово
възнаграждение 50 лв. на ден, без сключен писмен трудов договор.
При проверка на документи в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Бургас на
05.03.2025 г. и 20.03.2025 г. не били представени документи, касаещи трудово
правоотношение с * (включително не бил представен сключен писмен трудов договор) към
27.02.2025 г., когато лицето е установено да полага труд. Представен бил граждански
договор № 9 от 26.02.2025 г. за извършване на дейност по монтаж на арматура, сключен с
друго дружество - "*, ЕИК *, както и договор за подизпълнение от 01.07.2024 г. между "*"
ЕООД и "*.
На 20.03.2025г., срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 02-2500254, в който като нарушена е посочена нормата на
чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ . Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното
понастоящем наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта и за
нарушение на чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя
бяха пълни, последователни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло. Не бяха
ангажирани доказателства, които да оборват изложените от свидетеля твърдения. Що се
отнася до показанията на св. *, то съдът няма основание да не ги кредитира, но те не оборват
изложеното от актосъставителя, тъй като * заявява, че не е наясно работниците на обекта от
кое дружество са наети, тъй като управителят на двете дружества- *, просто му водел хора за
съответната работа.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в
предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия
състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57
ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити, респ. не са налице формални
основания за неговата отмяна.
Съобразно цитираната норма, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.,
за всяко отделно нарушение. Следователно, за да се приеме, че е налице нарушение, следва
да се установи, че е налице трудово правоотношение, без да има сключен договор за това.
Отношенията по предоставяне на работна сила следва да се уреждат само като трудови (чл.
1, ал. 2 КТ), със сключване на предвидения в писмен трудов договор преди постъпването на
работа на работника. Това е така, когато работникът е подчинен на работодателската власт
на физическо или юридическо лице, което определя условията, при които ще работи.
Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят техния характер
2
като такъв, а именно работно място, работно време и почивка, уговорено възнаграждение на
работника или служителя за положения труд, работодателска власт и т.н.
С тълкувателно решение № 86/27.02.1986 г. на ОСГК на ВКС са посочени разликите
между трудов и граждански договор, като основаната такава се извлича от предмета на
сключения договор, а именно дали е уговорено престиране на работна сила или се дължи
определен трудов резултат. Когато се уговори престиране на определен трудов резултат, то
сключеният договор не е трудов, а граждански, регламентиран от разпоредбите на ЗЗД.
Когато предметът на сключения договор е престиране на работна сила и са изпълнени
следните условия: работникът или служителят има определено работно време, работно
място и трудово възнаграждение; работата се извършва чрез личния труд на работника или
служителя; работата, която се извършва е свързана с предмета на дейност на възложителя;
работникът или служителят изпълнява указанията на работодателя за това кога, къде и как
да работи; работата се извършва съгласно реда и последователността, определени от
работодателя, е налице трудово правоотношение (трудов договор), което се урежда от
разпоредбите на КТ. Също така следва да се касае за многократно и повтарящо се
изпълнение на трудова операция.
При признаването на едно лице за виновно в извършването на административно
нарушение, респ. за налагането на имуществена санкция на юридическо лице, се прилага
стандартът на чл. 303 НПК- обвинението (нарушението) следва да бъде доказано по
несъмнен начин, като актът, с който се налага наказание не може да почива на
предположения. От съвкупната преценка на доказателствата по делото може да се извлече
несъмнен извод за допуснато от жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство,
което е описано в НП.
От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената на 27.02.2025г.,
около 10:00ч. проверка от Д „ИТ”- гр. Бургас, на строителен обект: жилищна сграда - плътна
част с височина до 2,20 м. по вътрешна регулационна граница между УПИ 1-168 и УПИ III-
169, разположена изцяло в УПИ 1-168, кв. 20, по плана на ж.к. "*", гр. Бургас, ПИ с
идентификатор 07079.501.168 по КК на гр. Бургас - етапно строителство, работодателят "*"
ЕООД, ЕИК *, не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето *, ЕГН **********.
На място служителите са установили, че работникът през деня е полагал труд.
Съставът счита, че се касае именно за полагане на труд по смисъла на КТ, като в тази
насока е и попълнената от * справка по чл. 402 от КТ, където е посочено работно време „8-
16“.
Действително по делото е представен граждански договор от 26.02.2025 г., който по
своят същност представлява договор за изработка. В него като страни са посочени * като
възложител и * като изпълнител. Също така е посочено, че работата следва да се извърши в
периода 26.02.2025 г.- 28.02.2025 г. Същият е частен документ и не се ползва с материална
доказателствена сила. Верността на обективираните в него изявления следва да се преценят
от съда наред с останалите доказателства по делото. Тази доказателствена сила, по мнение
на съда, не се подкрепя от наличните по делото доказателства, като изцяло влиза в
противоречие с декларацията по чл. 402 от КТ. Там работникът е посочил, че работи за „*“
ЕООД. По мнение на съда липсва каквато и да е логика на 26.02.2025 г. * да е сключил
граждански договор с едно дружество, а още на следващия ден да посочи, че работи за друго
дружество. Също така, липсва каквато и да е логика в гражданския договор да е уговорено,
че работата ще се свърши за три дни, а в декларацията да е посочено, че има два почивни
дни седмично.
В тази връзка, предвид противоречията, съдът не кредитира гражданския договор.
Същият е неубедителен и не доказва твърдяното основание за полагане от посоченото лице
на труд в обекта. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско,
договорно правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето
3
помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на
чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се
уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое
задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето *, не са били
уредени в трудов договор, поради което и правилно АНО е ангажирал отговорността на
жалбоподателя.
Всички обстоятелства водят до извода, че „*“ ЕООД, ЕИК: *, в качеството си на
работодател, на 27.02.2025г., не е сключил трудов договор в писмена форма с *. С
неподписването на договор в писмена форма към тази дата работодателят не е изпълнил
задълженията си по чл.414 ал.3 вр. с чл.62 ал.1 от КТ, поради което правилно е ангажирана
отговорността му.
Този извод не се опровергава и от представения договор за подизпълнение между „*“
ЕООД и *, тъй като той не води непременно до извода, че всички дейности по строителния
обект се осъществяват само от подизпълнителя.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е и материално
законосъобразно, като отговорността на дружеството-жалбоподател е била правилно
ангажирана.
Настоящият състав счита, че в конкретния случай е неприложимо правилото на чл. 28
ЗАНН. Както се приема в актуалната практика на касационната инстанция - Решение №
1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от
14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много други - нормата на чл.
415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1
и 3 и чл. 63, ал.1 и 2, а тази регламентация в специалния закон изключва приложението на
общата норма на чл. 28 от ЗАНН.
Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е специална по
отношение на чл. 28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил същият. Действително
преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
Съдът намира също така, че АНО правилно е индивидуализирал размера на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. По делото липсват
данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди
датата на осъществяване на настоящото такова, поради което и АНО е наложил на
дружеството - жалбоподател имуществена санкция в минимален размер.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2500254/12.05.2025г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда ” - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.62,
ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, на основание чл. 416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 КТ на „*“ ЕООД, ЕИК:
*, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК: *, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ - гр. София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5