№ 166
гр. Поморие, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20222160100317 по описа за 2022 година
взе предвид следното.
Производството e образувано по искова молба от малолетната И. Р. И., действаща чрез
родителя си и законен представител З. И. А., двете от с.Г., общ.Поморие, със съдебен
адресат в гр.Бургас адв.Х. К., против Р. И. М. от с.В., общ.Руен.
Предявен е иск за изменение на присъдената на ищцата с решение № 209/11.12.2017 г., по
гр.дело № 767/2017 г., по описа на РС – Айтос, месечна издръжка, а именно увеличаването и
от 130 лв. на 190 лв., считано от предявяване на иска до настъпване на законни причини за
изменяване или прекратяване на издръжката.
Претендират се от ищцата и разноските по делото.
Ответникът се представлява по делото от особен представител адв.Н. Р., назначен на
основание чл.47, ал.6 ГПК. Особеният представител е подал отговор на исковата молба, с
който заявява становище за неоснователност и недоказаност на предявената претенция.
В съдебно заседание ищцата се представлява от законния си представител и пълномощника,
който поддържа иска и моли съдът да го уважи изцяло.
Особеният представител на ответника в съдебно заседание поддържа становището си,
изразено с отговора на исковата молба.
Пристъпвайки към разглеждане на иска по същество, въз основа на твърденията и доводите
на страните, събраните по делото доказателства и закона, съдът прие следното.
Безспорно се установява от представения по делото заверен препис от дубликат на
удостоверение за раждане от 25.06.2001 г., издадено въз основа на акт за раждане №
1
828/18.08.2015 г., от общ.Бургас, 2-ро кметство, че ищцата И. Р. И. е родена на 14.08.2015 г.
от майка З. И. А. и баща ответникът Р. И. М..
По делото е представен препис от влязло в законна сила на 03.01.2018 г. решение №
209/11.12.2017 г., по гр.дело № 767/2017 г., по описа на РС – Айтос, с което на майката З. И.
А. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на
страните, определено е местоживеене на детето при майката, определен е режим на лични
контакти на детето с бащата и последният е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в
размер 130 лв., считане от влизане в сила на решението и занапред, до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
По делото е представен социален доклад, изготвен от социален работник в дирекция
„Социално подпомагане” гр.Поморие, отдел „Закрила на детето”, съгласно който от
фактическото съжителство родителите на И. имат родени още две деца, като всички се
отглеждат от майката, с подкрепата на разширеното и семейство в лицето на нейните
родители. Сочи се от социалния работник, че семейството обитава жилище, представляващо
едноетажна къща в с.Г., общ.Поморие, което е електрифицирано и водоснабдено,
разполагащо с всичко необходимо за отглеждане на детето. Сочи се, че детето има личен
лекар, поставени са му всички планови имунизации, няма сериозни проблеми, с нормално за
възрастта си психо-физиологично развитие и е ученик в ОУ „Г.С.Р.“ с.Г.. Съгласно доклада
майката е работила сезонно в ТК „Слънчев бряг“ до м.септември на 2022 г., а за м.октомври
на посочената година е подпомогната от ДСП – Руен, с помощ в размер 165 лв., съгласно
чл.7 и чл.10а от ЗСПД.
Представен е и социален доклад, изготвен от социален работник в дирекция „Социално
подпомагане” с.Руен, отдел „Закрила на детето”, съгласно който родителите на детето са
разделени, детето се отглежда от майката, а бащата работи в чужбина – Германия, като
шофьор.
По делото са изслушани показанията на св.А.И.А. (баба на детето по майчина линия), която
сочи, че от 2017 г. бащата не е заплащал издръжка на детето, нуждите на което са се
увеличили.
При така изложеното от фактическа страна съдът прие следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
Съдът приема, че в случая безсъмнено е налице изменение на обстоятелствата, при които е
била определена безусловно дължимата издръжка на ищцата през 2017 г. Изминал е период
от почти 5 г. от присъждането на предходната издръжка, който период е значителен и през
който детето е израснало във физическо, психическо и емоционално отношение, започнало е
образованието си, поради което са нараснали нуждите за закупуване на учебни помагала,
2
дрехи, храна. Следва да се отбележи и необходимостта от средства, които да осигурят
занимания на детето извън училище, допринасящи за изграждането и развитието му като
личност. Посочената от съда промяна в обстоятелствата е трайна, което обуславя
необходимост от увеличение на издръжката за детето, поради което искът е установен по
основание.
По отношение размера на дължимата издръжка съдът намира следното.
Конкретният размер на издръжката се определя съобразно предписанието на чл.142, ал.1 СК,
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което
я дължи, като по силата на чл.142, ал.2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата. Последната към момента е в
размер 710 лв., определен с ПМС № 37/24.03.2022 г., т.е. минималната издръжка на едно
дете е 177.50 лв.
Съгласно т.4 и т.5 от ППВС № 5/16.11.1970 г. и ППВС № 5/30.11.1981 г., възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от доходите, имуществото и квалификацията за
задълженото лице, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая.
Безспорно се установи, че грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат
единствено от майката, доходите на която са ограничени, макар майката да е подпомагана от
своите родители, видно от социалния доклад.
Реализираните от бащата доходи не се установяван от доказателствата по делото, но и не се
доказа по делото същият да е с влошено здравословно състояние, което да го възпрепятства
да реализира такива в средните за страната размери.
Нуждите на детето, съобразно гореизложеното, следва да се определят в рамките на
нормалното за неговата възраст, което посещава учебно заведение, които нужди са
обичайни, а не изключителни такива, поради което и при съобразяване с останалите
посочени обстоятелства по делото, съдът намира, че необходимата месечната издръжка за
детето е в размер 300 лв., като от тази сума майката следва да заплаща 110 лв., при
съобразяване на обстоятелството, че в непосредствена нейна тежест са ежедневните грижи
за отглеждане и възпитание на детето – т.7 от от ППВС № 5/1970 г.
Останалата част от издръжката, а именно сумата от 190 лв., следва да се заплаща от бащата
и ответник.
При този извод на съда предявеният иск, освен по основание, е установен и по размер и като
такъв следва да бъде уважен изцяло.
Предвид основателността на претенцията, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи
на ищцата направените от последната разноски по делото в размер 400 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид основателността на претенцията на ответника разноски не се дължат.
3
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати на държавата сума в размер
86.40 лв., представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, както и
сума в размер 250 лв., представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение на
особения представител.
На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на
решението, с което се присъжда увеличения размер на издръжката.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, дължима от Р. И. М., ЕГН **********, с адрес с.В.,
общ.Руен, на дъщеря му И. Р. И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител З. И. А., ЕГН **********, двете със съдебен адресат в гр.Бургас, ул.„Ш.”, №
92, ет.1 – адв.Х. К., определена с решение № 209/11.12.2017 г., по гр.дело № 767/2017 г., по
описа на РС – Айтос, като го УВЕЛИЧАВА от 130 лв. на 190 лв. месечно и ОСЪЖДА Р. И.
М., ЕГН **********, да заплаща на дъщеря си И. Р. И., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител З. И. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер 190 лв.
(сто и деветдесет лева), считано от 09.06.2022 г. и занапред до настъпване на законни
причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА Р. И. М., ЕГН **********, да заплати на И. Р. И., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител З. И. А., ЕГН **********, сума в размер 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. И. М., ЕГН **********, да заплати на Държавата, по сметка на РС – Поморие,
сума в размер 86.40 лв. (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща
държавна такса върху увеличения размер на издръжката, както и сума в размер 250 лв.
(двеста и петдесет лева), представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение на
особен представител.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно увеличения
размер на издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4