Р
Е Ш Е
Н И Е № 260036
гр. Пловдив, 05.01.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 3977 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по обективносъединени искове с правно
основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Н.К.Л. ЕГН **********,***, чрез адв. К. срещу „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от С.К. за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата
1473,84 лв. недължимо
платена по клауза за неустойка
по договор за паричен заем
от № ......./12.01.2015, ведно
със законната лихва върху тази
сума от датата
на предявяване исковата молба в съда до окончателното
й изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди,
че между страните е сключен договор за паричен
заем № ......./12.01.2015 за
сумата 1100.00 лева, ГПР от 48.39% и възнаградигелнага лихва - 40%. Общият размер на
всички плащания - 1352,64 лева. Дължи се неустойка в размер на 122,82 лева, ако в тридневен
срок от подписване
на договора не се представи
обезпечение измежду две физически лица
- поръчители и банкона гаранция. Общо дължимата неустойка - 1473.84 лева. Вземането следва да бъде върнато на 12 месечни вноски, всяка с размер от 112.72 лева, за периода
от 13.02.2015г. до
09.01.2016г. Договорът е потребителски по смисъла на
чл.9 от Закона за потребителския кредит. Недействителен е на специалните основания предвидени в чл.22 ЗПК. Размерът на шрифта на
който бил изготвен е по малък
от 12. Не са посочени условията
за прилагане на договорения лихвен процент. Не е посочен размерът
на възнаградителната лихва и как тя
се разпределя във времето с изплащането
на всяка една от месечните
вноски посочени в погасителния план. Не е посочен
начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв
начин е формиран същия. Не са подписани общите условия. Неустойката е нищожна, тъй като е уговорена
в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Поръчителството по договора за
кредит, следва да бъде учредено
в изключително кратък срок, като поръчителят
или солидарният длъжник, следва да представят на
кредитното дружество обилна документация, която е невъзможно да бъде събрана
в рамките на определения тридневен срок. Няма предвидени
по договора никакви правила по които да
се определи, кои са тези
вреди, които дружеството ще претърпи от непредегавяне
на обезпечението и които ще се
компенсират от неустойката. С нея сс създават
задължения, които се покриват от ГПР и по този начин
се надвишава изискването по чл.19, ал.4 ЗПК. ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречи
и на материалния закон - чл.71 ЗЗД. С неустойката обаче в конкретния случай, се иска
натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон. Клаузата за неустойка
противоречи и на императивната разпоредба на чл.33 ЗПК, която предвижда,
че при забава,
кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Това е единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната наустойка се заобикаля
тази разпоредба и затова тя е нищожна
(чл.21, ал. 1 ЗПК).
В предоставения
срок за отговор
ответника оспорва иска. Притендира
изтекла давност. Липсват нарушения на ЗПК. Клаузата за неустойка е
действителна. Притендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени
документи- договор за кредит от 12.01.2015 г.; погасителен план; справка за
извършени плащания (лист 42-43 от делото) е видно, че на 12.01.2015 г. между
страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от
1100 лв. за срок от 12 м. платима на вноски от по 112,72 лв. при ГЛП -40%, ГПР-48,39
%, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в
размер от 1473,84 лв. при общо задължение за всички плащания от 1352,64 лв. и общ размер на задължението с
оскъпяването от 2826,48 лв. По договора са извършени плащания от длъжника в
периода 13.02.2015-12.10.2015 г. в размер от 2805,47 лв., с която е погасена
дължимата главница, лихва от 231,63 лв. и неустойка -1473,84 лв.
Предвид установените факти съдът
намира от правна страна следното.
С оглед депозирание отговор от
ответинка и представените от него писмени документи съдът намира за безспорно
възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и
извършени плащания, част от които - сума от 1473,84 лева е отнесена за погасяване на задължение за неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение.
Спора се състои в наличието на
противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да поражда недействителност по
чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума извън предоставената
заемна такава, в частност за неустойка.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.
В
случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати - условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и
размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и
каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима
сума и какви вземания се включват в нея.
Във
връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за
базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян
лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната
лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора
трябва да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не
е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е
приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40 %.
Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е
налице.
Съдът
намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че
договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
На
следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение
е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,39
%/. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК,
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем
за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе,
остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена
дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен
извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че
не са спазени
разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради
което договорът за паричен заем
е недействителен и на това основание.
С оглед изложеното по-горе във връзка
с възраженията за недействителност съдът намира, че същите
са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи
лихва или други разходи, каквото се явява възнаграждението за допълнителни
услуги.
Тъй като не се оспорва от ответника, че е платена сума за
неустойка в размер от 1473,84 лева, същата се явава дадена без основание и подлежи на възстановяване на
ищица. Предвид това иска е основателен и следва да се уважи.
Уважаването на главния
иск е основание за уважаване и обективосъединения с
него такъв за заплащане на обезщетение за забава за периода от предявяването му
до изпълнение на задължението, доколкото не се твърди и не се установява
ответника да е възстановил на ищеца притендираната
сума.
Предвид изхода на делото на ищеца
се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в
размер от 58,95 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
На ответинка разноски не се
дължат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от С.К. да заплати на Н.К.Л. ЕГН **********,***, сумата
1473,84 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и
три лева и 84 ст.) недължимо платена по
клауза за неустойка по договор
за паричен заем от № ......./12.01.2015, ведно със законната
лихва върху тази сума от
датата на предявяване исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, като и сумата от 358,95
лв. (триста и петдесети осем лева и 95 ст.) за разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ