РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Габрово, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20254200600146 по описа за 2025 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба от подсъдимия Б. Ю.
М. от гр. ***, чрез защитника адв. В. П. от АК ***, против Присъда №
24/14.04.2025 г. по НЧХД № 477/2024 г. на РС Габрово.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимия Б. Ю. М., роден на ******* в гр. ***, живущ в град ***, български
гражданин, ****** с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че около 16,00 ч.
на 26.05.2024 г., на автомивка на бул. „Трети март" в гр. Габрово, чрез
нанасяне на удар с ръка в лицето, умишлено причинил на С. Г. Т. от гр. ***, с
ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в леко кръвонасядане в
горната част на шията вдясно, до десния челюстен ъгъл, довело до болка, без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му
е наложил административно наказание - "ГЛОБА" в полза на държавата в
размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
На основание чл. 45 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия Б. Ю. М. да
заплати на гражданския ищец С. Г. Т. от гр. ***, с ЕГН **********, сума в
1
размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за нанесените му
от деянието по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тях, считано от 26.05.2024 г. до окончателното им изплащане,
като над този размер, до пълно претендираната сума от 2000 лева е отхвърлил
така предявения граждански иск, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съдът е осъдил подсъдимия Б. Ю. М. да заплати по
сметка на PC - Габрово държавна такса върху уважената част от предявения
граждански иск в размер на 50 лв. /петдесет лева/, както и 5 лв. /пет лева/ при
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал.З от НПК съдът е осъдил подсъдимия Б. Ю. М.
да заплати на С. Г. Т. от гр. *** сума в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин
лева/, представляващи направените от последния деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт,
което обуславя процесуалната й допустимост.
Във въззивната жалба се твърди, че присъдата на ГРС е неправилна и
незаконосъобразна. Не били събрани никакви доказателства за виновно
поведение от страна на подс. Б. М..
Претендира се въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да
оправдае подсъдимия.
С въззивната жалба, и в съдебно заседание, не се сочат нови
доказателства.
В съдебно заседание подсъдимият Б. М. и защитникът адв. П.
поддържат въззивната жалба и направените искания.
Частният тъжител С. Т. и неговият повереник адв. Р.-М. Х.–К. от ГАК
оспорват въззивната жалба и молят за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Б. Ю. М. е роден на *** в гр. ***. Живее в град ***.
Същият е български гражданин, ***, с ЕГН **********.
От съвместното си съжителство тъжителят С. Т. и сестрата на Б. М. -
свидетелката М.М., имат общо дете - ***, родена през *** След настъпилата
2
между двамата раздяла през лятото на 2022 г., С. Т. заживял на съпружески
начала със свидетелката И.П., като с Решение № 582/02.12.2022 г.
родителските права на детето били предоставени на М.М., а на тъжителя бил
определен режим на лични отношения всяка неделя от 14:00 до 17:00 ч. След
влизане в сила на съдебно решение отношенията между С. Т. и М.М. били
обтегнати и двамата взаимно се обвинявали в неизпълнение на установения
режим за контакти на детето с бащата.
На 26.05.2024 г. около 16:00 ч. тъжителят С. Т. и свидетелката И.П.
посетили автомивка на бул. „Трети март" в гр. Габрово, като в процеса на
миене на своя лек автомобил двамата видели, че в съседната клетка се намира
свидетелката М.М. заедно с малолетната *** С.Т. и И.П. се приближили до тях
и тъжителят се опитал да установи контакт с дъщеря си, при което
свидетелката М.М. я дръпнала зад гърба си и му заявила, че детето се страхува
от него и не желае да го вижда. Недоволен от чутото, тъжителят се опитал
физически да стигне до дъщеря си, но свидетелката М.М. му препречила пътя,
като двамата допрели главите си една в друга, отправяйки си и взаимни
обвинения по отношение контактите му с детето. Малко след това С. Т. и И.П.
се отдалечили и откарали лекия си автомобил до прахосмукачките на
автомивката, а М.М. позвънила първоначално на тел. 112 с информация, че е
била заплашена от двамата с физическа саморазправа, което повторила и на
своя брат - Б. М., в непосредствено проведен впоследствие друг телефонен
разговор. От своя страна подсъдимият незабавно се отправил към автомивката
със своя лек автомобил, като при пристигането си видял единствено тъжителя
и свидетелката И.П., които почиствали своята кола. Б. М. незабавно отишъл
при тях и с агресивен тон започнал да пита къде е сестра му и какво е
състоянието й. С. Т. и И. П. му отговорили, че не знаят къде е, като в този
момент самата М.М. излязла от клетката и се приближила до тях, оставяйки
детето си на намиращия се в непосредствена близост неин познат - свидетеля
В.П. Вербалната агресия между подсъдимия и тъжителя се повишила. В един
момент Б. М. посегнал и ударил с ръка тъжителя в дясната част на лицето,
след което се опитал да го хване през кръста. От своя страна М.М. и И.П.
също влезли във физическа саморазправа, като паднали на задната седалка на
лекия автомобил и там започнали взаимно да се удрят и скубят. Случващото
се било възприето от част от посетителите на автомивката, включително и от
свидетелите М.А. и В.К., а някои от останалите се намесили, за да спрат
3
конфликта. Тъжителят същевременно успял да се отдалечи от подсъдимия и
разтървал биещите се в автомобила М.М. и И. П. В този момент на място
пристигнал полицейски автопатрул, състоящ се от свидетелите Х.А. и Ц.Ц.,
които раздалечили двете продължаващи да си отправят обиди страни, а след
това откарали С. Т. и И.П. до РУ - Габрово, където двамата дали сведения по
случая. По-късно на място пристигнали и други полицейски служители, които
впоследствие снели обяснения от М.и Б. М.
На 28.05.2024 г. тъжителят посетил съдебен лекар, който в издаденото
съдебно-медицинско удостоверение № 80 отразил установено леко
кръвонасядане в горната част на шията вдясно, до десния челюстен ъгъл,
довело до болка, без разстройство на здравето. На същата дата съдебен лекар
прегледал М.М. и ***, констатирайки нанесени им леки телесни повреди по
смисъла на чл. 130, ал.1 и 2 от НК. По случая в РП - Габрово била образувана
преписка вх. № 1697/2024 г., приключила с Постановление от 16.09.2024 г., с
което било отказано образуването на наказателно производство поради липса
на извършено престъпление от общ характер. На 26.06.2024 г., е внесена и
тъжба, по повод на която е образувано първоинстанционното дело.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват гласните и писмените
доказателства и приобщените по делото дискове с видеозаписи.
Становището, изразено във въззивната жалба и в съдебно заседание, че
престъплението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, не намира
подкрепа в събрания по делото доказателствен материал. Правилно районният
съд е посочил, че са налице две групи твърдения, първата от които в подкрепа
на обясненията на подсъдимия, че не е нанасял удар на С. Т., а втората в
подкрепа на изложеното в тъжбата, че такъв удар е осъществен. Свидетелката
И.П. е настоящата съжителка на пострадалия С. Т.. Описва фактология,
каквато е представена и в тъжбата. В показанията си на л. 102 от НЧХД казва:
„като чистихме, изведнъж чухме спирачки на кола. Б. слезе от колата и
тичайки първо блъсна мен и аз залитнах към нашата кола. След това застанах
между тях двамата, които бяха един срещу друг, и го попитах какво прави. В
този момент от някъде се зададе сестра му с детето и започна да се
4
саморазправя с мен – да ме обижда, да ме кълне и да ме плюе в лицето. Аз
инстинктивно я ударих. Тя тръгна срещу мен да ме бие и С. застана между нас.
Тя взе детето и отиде някъде. През това време Б. удари С. в лицето и се опита
да го събори на земята“. Свидетелят В.К. е таксиметров шофьор, който е бил
по същото време на автомивката. В показанията си на л. 147 от НЧХД казва:
„Момчето до прахосмукачката /С./ не се сещам дали се меси, защото другото
момче /Б./ се приближи и го удари със сила… Момчето, което удари, беше с
жената с детето и той приближи другия мъж и го удари… Дойде и удари мъжа
на прахосмукачката… Удареното момче не е удряло другия, но не съм
сигурен… На случая дойде жълто БМВ... Жените се удряха повече, а между
мъжете само един удар имаше… След като започнаха жените, момчето един
път удари другото с лявата ръка, с шамар по лицето, по дясната страна“.
Свидетелката М.А. е била по същото време на автомивката, като клиент. Не
може да изясни с подробности хронологията на конфликта, тъй като според
нея „всички се биели“. На л. 122 от НЧХД пояснява: „Мъжът и жената от
колата, която дойде после, бяха по-агресивни. С наплив дойдоха да направят
нещо“. Свид. А. визира свид. М.М. и подс. Б. М., когото посочва в съдебно
заседание.
В обясненията си на л. 133 – 134 от НЧХД подс. Б. М. не отрича, че на
26.05.2024 г. е получил обаждане от сестра си и около 16,00 часа е отишъл с
лекия си автомобил БМВ, жълто на цвят, на автомивка на бул. „Трети март" в
гр. Габрово, където е имал конфликт с тъжителя С. Т. и съжителката му И.П..
Отрича да е нанасял удар в лицето на Т.. Според него, свид. И.П. нападнала
него и сестра му. С. тръгнал срещу него и Б. го избутал. С. направил две – три
крачки назад и след това тръгнал към Б. с дясна ръка т.е. посегнал му. Б.
„заключил“ С. със захват през кръста „за да няма по-голям сблъсък“. В
обясненията си твърди: „Удар от моя страна срещу С. не е имало“. Тези
обяснения на подс. Б. М. се подкрепят в известна степен единствено от
показанията на сестра му М.М.. На л. 105 – 109 от НЧХД същата твърди, че
след като е била ударена от И., тя „не знае какво се е случило с брат й и С., но
не е виждала изобщо брат й да удря или да нанася побой на С.“. Свид. М.М.
няма смислен отговор на въпроса, защо след като не е виждала брат й да удря
тъжителя, в декларация по чл. 9 от ЗЗДН /л. 120 - 121 от НЧХД/ твърди: „Брат
ми го попита защо, какво ти е направила, при което той замахна към него,
започна да го блъска и брат ми, за да се защити, му удари шамар“.
5
Деклараторът М. има предвид, че братът Б. М. е ударил шамар на С. Т..
По делото са разпитани и свидетели, които не могат да допринесат за
изясняване на факта имало ли е шамар от страна на М. към Т., но
потвърждават за възникналия конфликт и действията на останалите участници
в него. Такива са полицейските служители, които са пристигнали след края на
физическите съприкосновения, но са възприели пререканията между двете
страни и са снели обяснения. Свид. В.П. е взел детето от ръцете на свид. М.М.,
когато тя е отишла да се бие с И.П., но не е възприел схватката между
подсъдимия и тъжителя.
Най-ясна представа за случилото се дават приобщените по НЧХД като
веществени доказателства три броя дискове с видеозаписи от автомивката,
които са били представени първоначално по Прокурорска преписка вх. №
1697/2024 г. на РП Габрово. Тези записи, в частта относима към спорните
факти, са били предявени на страните в съдебно заседание на 21.03.2025 г. по
НЧХД. На диск от камера № 1, в диапазона от 2,26 минута, когато пристига
жълтото БМВ на подсъдимия, до 3,52 минута, когато пристига полицейския
автомобил, е заснета свадата между Б. М., С. Т., И.П. и М.М. Съвсем ясно се
вижда, че веднага след рязкото спиране на автомобила БМВ, подс. Б. М. на
бегом стига до клетката на мивката, където се намират С. Т. и И.П. и започва
пререкание с тях. Непосредствено след това в гръб на подсъдимия се появява
и М.М., която носи детето на ръце. Включва се в свадата, но отстъпва назад, за
да остави детето на свид. В.П. и така да може по-лесно да участва в
стълкновението. В момента, когато М. оставя детето, подсъдимият Б. М.
нанася удар с лявата си ръка по дясната част на лицето на С. Т., по същия
начин, описан от свид. В.К. След това М. и Т. се боричкат, подсъдимият прави
захват на Т., а М.М. събаря И.П. на задната седалка на паркирания автомобил
и между двете има схватка. Видно е, че в момента, в който Б. М. удря
тъжителя, неговата сестра е зад гърба му. Точно в този момент тя не се нуждае
от никаква защита, тъй като не е обект на непосредствено нападение.
Напротив, тя остава детето на свид. П., за да може по ефективно да се включи
в саморазправата. От тук следва да се приеме за безспорно доказано, че удар,
какъвто е описан в тъжбата, действително е имало и, че този удар не е нанесен
за самозащита или за защита на свид. М., тъй като точно в този момент и
подсъдимия М. и свидетелката М. не са обект на нападение. Автентичността
на видеозаписите не е оспорена при тяхното предявяване или след това.
6
Безспорно е кои са заснетите участници и какви действия извършват. В тази
връзка непонятно е защо веднага след това предявяване подс. Б. М. дава
обяснения, в които твърди: „Удар от моя страна срещу С. не е имало“. Съдът
прие, че удар е имало, а обясненията на подс. М. в тази част представляват
единствено защитна версия, с която цели да избегне наказателната
отговорност. Изцяло се потвърждават показанията на свидетелите И.П. и В.К.
за спорните факти. Правилно районният съд е обърнал внимание, че свид. К. е
лице, чуждо на правния спор и няма стимули да дава неверни показания в
подкрепа на обвинителното твърдение.
Безспорно е също, че в резултат на нанесения удар, на пострадалият С.
Т. е нанесено увреждане, изразяващо се в леко кръвонасядане в горната част на
шията вдясно, до десния челюстен ъгъл, което е довело до оплакване от
локална болезненост. Съобразно отразеното в СМУ № 80/2024 г., издадено от
доктор Я.К. /л. 7 от НЧХД/, полученото увреждане е възможно да е получено
по времето и начина, съобщен от пострадалия, т.е. вследствие на ударен
шамар на 26.05.2024 г. Същото е довело до болка. Независимо, че СМУ е
издадено 28.06.2024 г., когато е проведен прегледа, констатациите на доктор
Я.К. се базират на обективна находка – ясно видимо кръвонасядане, което
говори, че е установено реално увреждане, а не такова от субективни
оплаквания. Относно възражението, че тъжбата не отговаря на изискванията
на НПК, окръжният съд намери, че същата е годна да постави началото на
наказателно производство от частен характер, доколкото е писмена, съдържа
данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на
престъплението. Това не е обвинителен акт и правната квалификация на
деянието е задължение на съда, който следва да изхожда от фактическите
твърдения на частния тъжител. Доказателствата за увреждания на други лица
/*** и М.М./, както и за личните и съдебни спорове между С. Т., И.П. и М.М.,
са предмет на други производства и не променят изводите по настоящото
дело. Същото се отнася и за записа от Национална система 112, на който свид.
М. се оплаква от действия на Т. и П. по отношение на нея и детето, и което
обаждане е осъществено преди пристигането на подсъдимия в района на
автомивката. Районният съд е дал подробен отговор по какви съображения
случаят не може да се квалифицира като малозначителен. Окръжният съд
също счита, че при явното смущаване на обществения ред, предизвикано от
действията на подсъдимия, което е наблюдавано присъстващите граждани,
7
включително и от малолетно дете, и които действия са прекратени с помощта
на органите на реда, стореното не може да се възприеме, като малозначително
или да се счита, че не е обществено опасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. Тъжителят е изпитал болки и е търпял негативни
последици, каквито са характерни за масовите случаи на подобни
престъпления. В конкретната хипотеза чл. 9, ал. 2 от НК не може да намери
приложение.
При така събраните доказателства, въззивният съд също намира за
безспорно установено по съответния ред, че около 16,00 ч. на 26.05.2024 г., на
автомивка на бул. „Трети март" в гр. Габрово, чрез нанасяне на удар с ръка в
лицето, подс. Б. М. умишлено е причинил на С. Г. Т. от гр. ***, с ЕГН
**********, лека телесна повреда, изразяваща се в леко кръвонасядане в
горната част на шията вдясно, до десния челюстен ъгъл, довело до болка, без
разстройство на здравето, с което е извършил престъпление по чл. 130, ал. 2 от
НК и правилно е признат от първоинстанционния съд за виновен.
По отношение на наложеното наказание:
Районният съд е съобразил, че: За умишленото престъпление по чл. 130,
ал. 2 от НК са предвидени наказания – лишаване от свобода до шест месеца
или пробация или глоба от сто до триста лева. Подсъдимият Б. М. не е
осъждан за престъпления от общ характер; М. не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава осма, раздел четвърти от НК; Няма
причинени с престъплението съставомерни имуществени вреди; Не са налице
хипотезите на чл. 78а, ал. 7 от НК. Предвид изложеното, районният съд е
приложил разпоредбата на чл. 78а от НК, като е освободил подсъдимия Б. М.
от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание -
ГЛОБА в размер на 1000 лева в полза на държавата.
При индивидуализацията на наказанието, районният съд е отчел, че
подсъдимият е извършител с ниска степен на обществена опасност поради
чистото си съдебно минало, полага обществено полезен труд, а нанесената на
пострадалия травма е с безспорно нисък интензитет на засягане на здравето и
е отшумяла за кратък период. Съдът не е установил отегчаващи вината
обстоятелства. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че
глоба, съответна на минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК ще
бъде в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК, като мотивира
8
подсъдимия да спазва установените в страна нормативни правила за
поведение.
По отношение на ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от тъжителя С. Г. Т. против подсъдимия Б. Ю. М. за сума в
размер на 2000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
26.05.2024 г. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че подсъдимият Б.
М. е извършил престъплението от частен характер, за което е предаден на съд.
В резултата на виновното противоправно поведение на М., тъжителят Т. е
претърпял неимуществени вреди. Вследствие на неправомерните действия на
подс. М., на С. Т. е причинено увреждане – лека телесна повреда, изразяваща
се в леко кръвонасядане в горната част на шията вдясно, до десния челюстен
ъгъл, довело до болка, без разстройство на здравето. Предвид престъплението,
за което е осъден подсъдимия, районният съд е съобразил болките и
страданията, изпитани от пострадалия, явяващи се противоправно увреждане.
С оглед на това, правилно районният съд е приел, че предявеният иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД е основателен.
При определяне размера на обезщетението, което съдът е присъдил за
претърпените от тъжителя С. Т. неимуществени вреди, правилно и съобразно
чл. 52 от ЗЗД е преценил продължителността на оздравителния процес,
несгодите, до които е довело установеното състояние, но и краткият период за
възстановяване. Присъденото обезщетение в размер на 300 лева е съразмерно
на тези неимуществени вреди. Съобразно претенцията на гражданския ищец,
сумата е присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането –
26.05.2024 г. до окончателното изплащане. В производството не се доказа
виновно поведение от страна на пострадалия, с което да е допринесъл за
настъпване на вредните последици. Тъй като не могат да се приемат вреди в
по-голям размер, районния съд правилно е отхвърлил предявения граждански
иск за неимуществени вреди в останалата му част – до размер от 2000 лв., като
неоснователен и недоказан.
Правилно са определени дължимите от подсъдимия разноски, които
следва да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и размера на
9
държавната такса върху уважената част от гражданския иск.
При извършената служебна проверка, въззивният съд не констатира
основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части,
както и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Повереникът на тъжителя претендира присъждане на разноски пред
въззивната инстанция. Единствените разноски пред настоящата инстанция, за
които има представени доказателства, е възнаграждението за участие на
повереник – адв. Р.- М. Х. – К.. В договора за правна защита и съдействие на л.
21 от ВНЧХД е отразено, че за участието на адв. Х. – К. тъжителят Т. е
заплатил напълно и в брой сума в размер на 1400 лева. С оглед
неоснователността на въззивната жалба, направеното искане, и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Б. М. следва да бъде осъден да заплати на
тъжителя С. Т. сума в размер на 1400 лева – разноски по делото пред
въззивната инстанция за участието на повереник. НПК не предвижда
възможност разноските за заплатен адвокатски хонорар да се намаляват от
съда, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 24 от 14.04.2025 година, постановена по
НЧХД № 477/2024 г. по описа на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА Б. Ю. М., с ЕГН ********** от гр. ***, ул. **** № ** да
заплати на С. Г. Т., с ЕГН ********** от гр. ***, ул. *** № **, сума в размер
на 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/ - разноски по ВНЧХД № 146/2025 г.
по описа на Окръжен съд Габрово за участие на повереник, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11