№ 16
гр. Котел, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и втори май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно
наказателно дело № 20252210200006 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № ********** от
18.12.2024 г., издадено от директора на РДГ Сливен, с което на Д. И. К., с ЕГН
********** на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, Заповед РД 49-
171/23.05.2024г.на МЗХ за нарушение на чл. 86, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 43, ал. 2,
пр. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча на основание чл. 96, ал.1 от
Закона за лова и опазване на дивеча е наложено административно наказание –
глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е постановено
лишаване от право на ловуване за срок от три години и на основание чл. 95, ал.
1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на: а) вещите,
предмет на нарушението – 1 бр. женско диво прасе /приплод/ около 30 кг.; и б)
вещите, средство на нарушението: ловна пушка тип карабина марка
BROWNING МК-3 полуавтомат калибър 308 № **************.
Недоволен от НП е останал К., който сочи, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. Моли за отмяна на атакуваното НП поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Навеждат се твърдения, че
при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които били от категорията на
абсолютните, както и че изобщо не е допуснато, визираното в НП
административно нарушение.
1
За съдебните заседания жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично и се представлява от процесуален представител адв. М. Х., която
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, за съдебните заседания се
представлява от юрисконсулти А. Д.а (в с.з. на 20.02.2025г.) и Е. Д. ( в с.з. на
03.04.2025г. и на 22.05.2025г.). Юрисконсултите, оспорват жалбата, като
заявяват, че актът който се обжалва е правилен и законосъобразен.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 18.12.2024 г. е съставено процесното Наказателно постановление, за
това че лицето Д. И. К., ЕГН **********, с адрес с. О., общ. Котел „ловува,
като убива чрез отстрелване с ловна карабина Browning/mk – 3/полуавтомат/
кал. 308 с номер 05125УХ311 едър дивеч 1 брой женско диво прасе /приплод/
с редовно заверен билет за лов № ****** и членска карта № ******* извън
определените в разрешителното за групов лов серия ЮИ №
000638/12.11.2024г., места: ловностопански район Тича, ловище Плоча.“ В НП
е посочено, че нарушението е извършено на 23.11.2024г. в РДГ – Сливен, ТП
ДГС Тича, ловище – Радинка – Джафари, землище Тича, както и, че АУАН-ът
бил съставен на 26.11.2024г. С това си деяние лицето е нарушило чл. 86, ал.1,т.
2 във вр. с чл. 43, ал. 2, пр. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча.
Поради това, свидетелят М. е съставил на К. акт за установяване на
административно нарушение (на дата 26.11.2024г.), с който било установено
процесното нарушение на Закона за лова и опазване на дивеча. АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е лично и последният го е
подписал.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № ********** от 18.12.2024 г., издадено от директора на
РДГ Сливен, с което на Д. И. К., с ЕГН ********** на основание чл. 53, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН, Заповед РД 49-171/23.05.2024г.на МЗХ за нарушение на чл. 86,
ал.1, т. 2 във вр. с чл. 43, ал. 2, пр. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча на
основание чл. 96, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е наложено
административно наказание – глоба в размер на 3000 лева, на основание чл.
94, ал. 1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от три
години и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на
държавата на: а) вещите, предмет на нарушението – 1 бр. женско диво прасе
2
/приплод/ около 30 кг.; и б) вещите, средство на нарушението: ловна пушка
тип карабина марка BROWNING МК-3 полуавтомат калибър 308 №
**************.
В представената по делото административнонакзателна преписка се
съдържа разрешително за групов лов серия ЮИ № 000638, от което се
установява, че на дата 23.11.2024г. на жалбоподателят Д. К., с посочен ловен
билет № ****** и членска карта № *******, като ловец му е разрешено да
ловува в ловностопански район Тича, с място на ловуване – ловище „Плоча“, с
право да отстрелва следния дивеч: „дива свиня“.
Видно от приложение № 2 на 23.11.2024г. се е провел редовен излет в
ловностопански район Тича, място на ловуване – ловище „Плоча“ като за
начало на лова е отбелязан час „7:17“, но липсва час в графата „край на лова“.
Представена е още декларация за съгласие, от която е видно, че
жалбоподателят се е подписал, че е съгласен да изпълнява разпорежданията на
ръководителя на лова, съгласно изискванията на ЗЛОД и ППЗЛОД.
Видно от разписка серия ЗООА 2024 № 055292 жалбоподателят е приел
на отговорно пазене ловна карабина полуавтомат.
От показанията на разпитаните по делото свидетели И. М., К. Д., Б. Б., Х.
Б., Х. К., Х. И. и Я. Я. се установява, че територията, в която дружинката е
имала право да ловува и тази, в която е открито убитото прасе са гранични. От
показанията на всички свидетели става ясно, че никой не е видял откъде и
къде е отстреляно прасето – дали в ловище „Плоча“ или в ловище – Радинка –
Джафари.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй
като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е
длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен
материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка,
3
съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена
форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Жалбата е подадена от К. и е процесуално допустима, а разгледана по
същество същата е и основателна.
Съдът счита, че от словесното съдържание на АУАН и НП безспорно се
установява, че нарушението е описано по достатъчен начин, като
санкционираният субект може напълно еднозначно да разбере в извършването
на какво нарушение е обвинен.
Съдът счита, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка,
при непълнота на доказателствата. В съдебното заседание се събраха гласни
доказателства, от които става ясно, че нито един човек не е видял мястото
откъдето и където е отстрелян дивеча, т.е. нито един свидетел не е видял
жалбоподателя да отстрелва дивеч в забранена му за ловуване територия.
Съдът приема, че не се установява с категоричност мястото на деянието,
поради което жалбоподателят не би следвало да бъде подведен под
отговорност, тъй като неговата защитна теза – че е отстрелял дивеча в
разрешената му територия е също толкова вероятна колкото и тезата на АНО.
Някои от разпитаните свидетели посочиха пред съда, че е имало кървава следа
от прасето, но нито актосъставителят, нито неговият колега са направили опит
да проследят въпросната кървава следа. Посочено е още, че жалбоподателят е
установен от служителите на РДГ в територията, в която е имал право да
ловува. В констативния протокол, въз основа на който е съставен АУАН е
посочено, че жалбоподателят е заловен на конкретни GPS-координати с
„отстреляно 1 бр. женско прасе /приплод/ около 30 кг.“, което не отговаря на
обективната истина, тъй като, както бе посочено, от свидетелските показания
непротиворечиво се установява, че на тези координати е открито убитото
прасе, но Д. К. не е открит там. Съдът счита, че административнонакзаващият
орган не е направил задълбочено и всеобхватно, качествено проучване на
обстоятелствата на извършване на нарушението.
Оценъчната дейност на настоящия състав се базира на формулираните от
НПК и утвърдени от съдебната практика стандарти за достигане до истинно
фактическо установяване. В този контекст съдът подложи на преценка всички
събрани по делото доказателства, от които не може да се установи с
категоричност мястото откъдето е извършено вмененото на жалбоподателя
нарушение, предвид, че двете територии са гранични и дори лицето, което се
4
установява, че е подало сигнала – св. Х. К. посочва пред съда, че
жалбоподателят му е казал, че е ранил прасето в тяхното ловно поле, а самият
свидетел не е видял К. да ловува. Именно от показанията на този свидетел се
установява, че нещо все още е мърдало в храстите, както и че е имало кървава
следа, от която е видно, че прасето не е застреляно на това място. Безспорно е,
че жалбоподателят е възможно да е извършил нарушение на ЗЛОД, но това му
деяние, което също не се установява с категоричност – дали е преследвал
ранения дивеч в забранена територия или е навлязъл да си прибере кучето, не
попада в състава на нормата, под чиято отговорност е бил подведен.
За пълнота съдът намира, че следва да отбележи, че посочването само на
цялата ловна местност, без да се посочат точните координати на мястото,
където се твърди, че е извършено деянието не определят прецизно мястото на
нарушението и не удовлетворяват критерия за достатъчност на
административнонаказателното обвинение.
По тези съображения съдът намира, че извършеното от жалбоподателя не
е съставомерно, т.е. не съставлява фактическия състав на визираните в
наказателното постановление норми.
Горните доводи мотивират крайния извод на съда, че обжалваното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да
бъде отменено.
Съдът следва да отбележи още, че в диспозитивната част на обвалваното
НП е посочено, че се отнемат в полза на държавата вещите, средство на
нарушението, но е посочен номер на пушка карабина, който не съответства
нито на номера, посочен в обстоятелствената част на НП, нито на номера на
оръжието, притежавано от жалбоподателя.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се
отправя молба в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по
делото разноски. По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че е заплатено договорно възнаграждение
в размер на 1200 лв. С оглед изхода на делото разноски следва да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя, но съдът счита, че следва да редуцира
като прекомерно претендираното възнаграждение от 1200 лева, тъй като е
направено искане в тази насока и от процесуалния представител на АНО.
Съдът, след като съобрази Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа (чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 и ал. 9 от Наредбата) счита, че
5
възнаграждението следва да се редуцира на 850 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № ********** от
18.12.2024 г., издадено от директора на РДГ Сливен, с което на Д. И. К., с ЕГН
********** на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, Заповед РД 49-
171/23.05.2024г.на МЗХ за нарушение на чл. 86, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 43, ал. 2,
пр. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча на основание чл. 96, ал.1 от
Закона за лова и опазване на дивеча е наложено административно наказание –
глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е постановено
лишаване от право на ловуване за срок от три години и на основание чл. 95, ал.
1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на: а) вещите,
предмет на нарушението – 1 бр. женско диво прасе /приплод/ около 30 кг.; и б)
вещите, средство на нарушението: ловна пушка тип карабина марка
BROWNING МК-3 полуавтомат калибър 308 № **************, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Сливен, с адрес гр. Сливен,
ул. „Орешака“ № 15А, Булстат ********* да заплати на Д. И. К., ЕГН
**********, с адрес с. О., общ. Котел сумата от 850 лв., съставляваща
направени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Сливен, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
6