Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3190 25.11.2019
год. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ
граждански състав,
На тринайсети ноември две хиляди и деветнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Милена Манолова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 4669 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от Г.Й.Й.,
с ЕГН **********, с адрес ***,
със съдебен адресат адвокат И.А.И. ***,
с адрес на кантората***,
срещу Главна дирекция „Гранична
полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1202, бул. Мария Луиза № 46, тел: 02/9831865, e-mail: nsgp@mvr.bg, представлявана от
директора гл. комисар С.
И. К., за заплащане на сумата от 1848.05
лева, от която 1657.00 лева-главница, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, в размер на 257 часа за периода от 11.06.2016
г. до 11.06.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1.143 и 191.05 лева-обезщетение за забавено плащане на главницата/лихва/,
за периодите от падежа на съответното трудово възнаграждение, при сумирано тримесечно
отчитане, до подаването на исковата молба-11.06.2019 г., заедно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението. Позовава се на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, за
съответното работно място. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В хода на делото, след
приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото
съдебно заседание на 13.11.2019 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е
прието намаление на главния осъдителен иск по делото, от първоначалния размер 1657
лева за 257 часа извънреден труд, до размера от 864.97 лева за 123.55 и намаление
на акцесорния иск от първоначално предявеният размер от 191.05 лева до размера
от 77.31 лева, върху съответните месечни възнаграждения в периода, при
сумираното отчитане на труда, до подаване на исковата молба на 11.06.2019 г. С влязло
в сила определение на съда от същата дата, поради частичното десезиране, на основание
чл. 233 от ГПК, е прекратено производството по главния иск, от първоначално
предявения размер от 1657 лева за 257 часа извънреден труд, до размера от
864.97 лева за 123.55 часа извънреден труд и относно акцесорния иск от
първоначално предявеният размер от 191.05 лева до размера от 77.31 лева.
Обективно съединените искове
са процесуално допустими и с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 187,
ал. 5, т. 2, чл. 188, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи/ЗМВР/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени
са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата
молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответникът Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР, своевременно с
отговора на исковата молба, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за неоснователност
на исковете. Твърди, че е налице специална нормативна уредба по отношение на
полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по чл.142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за заплащане на
допълнителното възнаграждение по КТ, за работници и служители на трудово
правоотношение, на който ищцовата страна се позовава. Ангажира доказателства.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че осъдителните искове са основателни, поради
следното:
С определението на съда
по чл. 140 от ГПК, по което няма възражения, е прието, че не се нуждаят от
доказване по делото фактите и обстоятелствата, че ищцата Г.Й.Й. е държавен служител, в служебно
правоотношение с ОДМВР-Бургас, заемала длъжностите „***“ и „***“ в Гранично полицейско
управление-Летище Бургас, при Регионална дирекция „Гранична полиция”-Аерогари
София към Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР/държавен служител, по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, която за процесния период е
изпълнявала служебните си задължения на 12-часови работни смени(дневни и нощни),
съгласно месечни графици. На доказване подлежат спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.
Спори се по делото дали
при определянето на възнаграждението на ищцата Й. за нощния труд, през
процесния период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7
часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до
заявения в исковата молба коефициент от 1.143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/.
Последният се определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от
8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен
труд или 8:7=1.143.
По предвиждането на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, с което се
разрешава спора по делото дали процесното възнаграждение има характер на
допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият
правен спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен
труд е извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния
период подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в
ЗМВР и КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете
прилагателни имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22.00
до 06.00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът,
който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа, по предвиждането на чл. 140, ал. 2
от КТ. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира,
по предвиждането с нормата на чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно,
процесният нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с
негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите
ДВ бр. 97 от 2017 г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически, допълнителното
възнаграждение на ищцата Й. е било начислено и изплатено за първата част от
периода по реда на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 2014 г., при
сумирано отчитане на отработеното време на общият брой часове положен труд
между 22.00 часа и 06.00 часа, който се умножава по коефициент 0.143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. За
останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от
13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от
14 Август 2018 г.), които предвиждат, че съотношението между дневен и нощен
труд е като 1 към 1(8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд). Видно от
заключението на неоспорената счетоводна експертиза по делото, нощният труд е
отчитан от работодателя с протоколи за отчитане на нощен труд.
Предвид изложеното от
фактическа страна, съдът приема, че е налице колизия между нормите на чл. 179,
ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в
процесното правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа, се ползват със специалната
закрила по КТ. Специалната закрила сама по себе си включва действието на
разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е
предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители
от системата на МВР да получават за положения нощен труд възнаграждения при условията
на КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В конкретния случай, горепосочените наредби на министъра на вътрешните
работи, за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд
определят по-ниска стойност от предвидената по КТ, респективно наредбата която
е предвидил с действието си, в хипотезата на сумирано отчитане на работното
време, на тримесечие. Поради това процесното допълнително възнаграждение следва
да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен, за
периода на действие на последно посочените две наредби/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на работни
смени на ищцата Й., с включен нощен труд, императивно нормата на 187, ал. 3 от
ЗМВР предвижда, че работното време на тези държавни служители се изчислява
сумирано за тримесечен период. От заключението на допуснатата, изслушана и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза съдът установява, че за процесния
период от 11.06.2016 г. до 11.06.2019 г. ищцата Й. е положила труд на 864 часа нощни
смени. Преизчислен с коефициент 1.143 нощният труд възлиза на 987.55 часа. Разликата
между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд, с просто
пресмятане е 123.55 часа, за целия период. Съгласно методиката, по която се
изплаща извънредния труд при ответника, за него се дължи по години следното възнаграждение:
за 2016 г.-0; за 2017 година – 42.33 часа х 06.11 лева = 258.64 лева; за 2018
година – 54.91 часа х 07.19 лева = 394.80 лева; за 2019 година – 26.31 часа х 08.04
лева = 211.53 лева. Общият размер на трудовото възнаграждение за неплатения извънреден
труд от 123.55 часа възлиза на 864.97 лева,
до който размер е намален главният осъдителен иск по делото, поради което, като
основателен доказан, следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на
главния иск повлича основателност и на акцесорната претенция за обезщетение/лихва/.
Поканата за плащане, предвидена с нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, не е
необходима, защото се касае за срочно задължение-плащане на трудово
възнаграждение. Срокът кани длъжника за изпълнение. В срока на забавата
кредиторът неоснователно е бил лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера
на акцесорната претенция за забавеното плащане на допълнителното трудовото
възнаграждение, по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за периода от 30.10.2016 г. до 11.06.2019
г., съдът кредитира неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза
по делото, от която установява, че той възлиза на стойност от 77.31 лева. Ето
защо, приема, че акцесорният иск по делото, като основателен и доказан, в намаления
размер, следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на
делото и нормите на чл. 78, ал. 1, ал. 4 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно
легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените
по делото разноски от ищцата
Й., съобразно събраните доказателства, в размер на 380.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение и разноските по делото от 320.00 лева, в полза на бюджета на
съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за извършената
съдебно-счетоводната експертиза от 220.00 лева и държавна такса за
производството от 100.00 лева. За прекратената част по двата иска, активно
легитимираната по делото страна следва да заплати на ответника Главна дирекция
„Гранична полиция”-МВР, разноски в размер на 52.00 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР,
с адрес област София, община Столична град София 1202, бул. Мария Луиза № 46, да
заплати на Г.Й.Й., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 942.28 лева(деветстотин четиридесет и два лева и двадесет
и осем стотинки),
от която 864.97 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително
възнаграждение за положен 123.55 часа извънреден труд, в периода от 11.06.2016
г. до 11.06.2019 г., на изпълняваната длъжност „***“ и „***“ в Гранично полицейско управление-Летище
Бургас, при Регионална дирекция „Гранична полиция”-Аерогари София към Главна
дирекция „Гранична полиция”-МВР и 77.31 лева-обезщетение за забавеното плащане
на главницата/лихва/, за периода от 30.10.2016 г. до 11.06.2019 г., заедно със
законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-11.06.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1202, бул. Мария Луиза № 46, да
заплати на Г.Й.Й., с ЕГН **********,
с адрес ***, направените по делото разноски, в
размер на 380.00(триста
и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА Г.Й.Й., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР,
с адрес област София, община Столична град София 1202, бул. Мария Луиза № 46, направените по делото разноски за
прекратената част от исковете, в размер на 52.00(петдесет
и два) лева.
ОСЪЖДА „Гранична полиция”-МВР, с адрес
област София, община Столична град София
1202, бул. Мария Луиза № 46, да
заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски
по делото от 320.00(триста
и двадесет) лева, от които 100.00
лева-държавна такса за производството и 220.00 лева-възнаграждение на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Бургас.
Районен съдия: (П)
Вярно с оригинала!
ММ