№ 130372
гр. София, 14.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110143185 по описа за 2024 година
С уточнителна молба с вх. № 284662/09.09.2024 г. ищците заявяват, че размерът, на
запазената част на всяка една от тях поотделно от наследството на О. С. П. се равнява на 1/3,
а от представеното удостоверение за данъчна оценка става ясно, че данъчната оценка на
имота, предмет на дарението от 20.09.2018 г., се равнява на 37 673,50 лв.
Следователно, при така заявеното искане предмет на иска е стойността на частта от
наследството, чието възстановяване се иска. Цената на иска следва да бъде определена на
базата на данъчната оценка на заявените права с оглед изложените от ищеца обстоятелства.
В случая, както се посочи по-горе, данъчната оценка на имота, предмет на дарственото
разпореждане от 20.09.2018 г., се равнява на 37 673,50 лв., поради което може да се направи
извод, че цената на предявения от ищците иск по чл. 30, ал. 1 ЗН възлиза на 12 557,83 лв.
/1/3 от 37 673,50 лв./. В тази насока следва да се отбележи, че макар в съдебната практика да
има спор относно характера на конститутивния иск по чл. 30, ал. 1 ЗН /оценяем или
неоценяем/, доколкото с него се защитава преобразуващото право да се иска намаление на
завещателни разпореждания и дарения, което има имуществен характер, то същият има
парична оценка. Съгласно нормата на чл. 68 ГПК паричната оценка на предмета на делото е
цена на иска. Цена на иска имат исковете относно имуществени права, а неоценяеми са
исковете относно неимуществени права, както и установителните искове относно факти.
След като искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е иск относно защита на имуществено право, то той не е
неоценяем. В подкрепа на горните изводи е и възприетото с определение № 260024 от
19.01.2021 г. по в. ч. гр. д. № 25/2021 г. на ПАС и определение № 1546 от 25.06.2020 г. по в.
ч. гр. д. № 1886/2020 г. на САС. Изложеното обосновава извод, че дължимата държавна такса
за разглеждане на предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН се равнява на 502,31 лв. (4 % от 12
557,83 лв./, поради което на ищците следва да бъдат дадени указания за внасяне на същата
по сметка на съда.
1
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за
внесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 502,31 лева.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото - прекратено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2