№ 230
гр. Б., 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. Ив. И.ов
при участието на секретаря Н.В. Ч.
като разгледа докладваното от С. Ив. И.ов Гражданско дело №
20241810102078 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на К. М. Н., ЕГН: **********, с,
Т., общ. Б., ул. „Б.“ № *, чрез адв. И. А. А., гр. С., ул. „П.“ № *, ет. *, оф. *, срещу Р. К. М. –
В., ЕГН: **********, гр. Б., ул. „Г. С. Р.“ № *, ет. *, ап. „*“, с правно основание чл. 28, ал. 2,
във вр. с ал. 1 ЗАЗ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) на К. М. Н. се твърди, че:
С Договор за аренда на земеделски земи (ДАЗЗ) от 20.03.2014 г., вписан в СлВп към
БРС на 24.03.2014 г., В.С. Т., ЕГН: *, като ареднодадтел, и ответницата Р. К. М. – В., като
арендатор, постигнали съгласие следните н. и.: (1) с идентификатор * с площ от 5.446 дка.,
(2) с идентификатор № *, (3) с идентификатор * с площ от 1.01 дка. 3.17 дка., (4) с
идентификатор № * с площ 1.41 дка., (5) с идентификатор № * с площ 2.55 дка., (6) с
идентификатор № * с площ 1.62 дка., всичките находящи в с. Р., общ. Б., да бъде
предоставени за временно ползване на арендатора срещу възнаграждение, платимо от него
на арендодателя, в размер на 15 лв. за дка. Възнаграждението трябвало да се плаща по
следния начин: първата половина – в края на м. март за съотв. стопанска година, а втората
половина – в първия работен ден след изтичане на стопанската година.
На 01.04.2021 г. ищецът К. М. Н. закупил от В.С. Т. същите н. и., като договорът бил
обективизиран в Нотариален акт № */01.04.2021 г., за което уведомил с нотариална покана
чрез нотариус *, рег. № *, р-н на д-е БРС, ответника Р. К. М. – В. на 27.05.2021 г. След
встъпването на ищеца в правата на арендодателя по ДАЗЗ той било получил плащане само
на арендното възнаграждение за стопанската година 2021/2022 г., но не и за следващите
стопански години: 2022/2023 г. и 2023/2024 г.
В писмена защита от 19.06.2025 г. ищецът доразвива тезата си за основателност на
иска, като отстоява, че плащанията, които вещото лице (ВЛ) е установило, че са направени
по банковата сметка на ищеца от ответницата, не доказвали, че ответницата е извършила
плащанията именно на основание процесния ДАЗЗ. Към плащанията не били посочени
основанията, на които се извършвали, нито договорите и периодите, за които се отнасяли.
Аргументите на ВЛ в обратния смисъл, че плащанията касаят процесния договор и
задължението на ответницата по него, били нелогични и не следвало да се кредитират.
С оглед на изложеното ищецът моли БРС постанови решение, с което да развали
1
процесния ДАЗЗ на основание чл. 28, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗАЗ и да осъди ответника да върне
владението на процесните н. и. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Претендират се и
разноски.
В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът Р. К. М. – В. счита, че така предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Съображенията й са следните: Твърди се, че ответникът е
изпълнил точно задължението си по ДАЗЗ за стопанските 2022/2023 г., 2023/2024 г. и дори за
2024/2025 г., която не е предмет на делото. Същевременно, се сочи, че ищецът не указвал
съдействие на ответника, за да му платял същите суми, отказвайки изпратените му
пощенски записи, като се моли съдът да задължи ищецът да посочи банкова сметка, по която
да станело плащането. Възразява се срещу иска за разваляне на ДАЗЗ. В писмени бележки
от 20.06.2025 г., получени в съда на 23.06.2025 г., се доразвиват доводите за неоснователност
на предявените искове. С оглед на изложеното моли БРС да остави двата иска без уважение.
Претендират се и разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Б.ският районен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По фактите:
С ДАЗЗ от 20.03.2014 г., вписан в СлВп към БРС на 24.03.2014 г., В.С. Т., ЕГН: *, като
ареднодадтел, и ответницата Р. К. М. – В., като арендатор, постигнали съгласие следните
описаните по-долу н. и., намиращи се в с. Р., общ. Б., да бъде предоставени за временно
ползване на арендатора срещу възнаграждение, платимо от него на арендодателя, в размер
на 15 лв. за дка. за обработваема площ:
(1) с идентификатор * с площ от 5 445 кв. м., м. „*“, трайно предназначение на
земята: „земеделска“, начин на трайно ползване „пасище“, категория: 8, № по предходен
план *, при съседи: *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *;
(2) с идентификатор № *, с площ 1 009 кв. м., м. „*“, трайно предназначение на
земята: „земеделска“, начин на трайно ползване „нива“, категория: 8, № по предходен план
*, при съседи: *, *, *, *, *, *, *;
(3) с идентификатор * с площ от 3 171 кв. м., м. „*“, трайно предназначение на
земята: „земеделска“, начин на трайно ползване „ливада“, категория: 8, № по предходен
план *, при съседи: *, *, *, *, *, *;
(4) с идентификатор № * с площ 1 407 кв. м., м. „*“, трайно предназначение на
земята: „земеделска“, начин на трайно ползване: „ливада“, категория на земята: 8, № по
предходен план *, при съседи: *, *, *, *, *;
(5) с идентификатор № * с площ 2 547 кв. м., м. „*“, трайно предназначение на
земята: „земеделска“, начин на трайно ползване: „пасище“, категория на земята: 8, № по
предходен план *, при съседи: *, *, *, *, *;
(6) с идентификатор № * с площ 1 620 кв. м., м. „*“, трайно предназначение на
земята: „земеделска“, начин на трайно ползване: „пасище“, категория на земята: 8, № по
предходен план *, при съседи: *, *, *, *, *, *;
Възнаграждението трябвало да се плаща по следния начин: първата половина – в края
на м. март за съотв. стопанска година, а втората половина – в първия работен ден след
изтичане на стопанската година.
На 01.04.2021 г. ищецът К. М. Н. закупил от В.С. Т. същите н. и., като договорът бил
обективизиран в Нотариален акт № */01.04.2021 г. срещу сумата от 3 000 лв. За това
обстоятелство К. М. Н. уведомил с нотариална покана чрез нотариус *, рег. № *, р-н на д-е
БРС, Р. К. М. – В. на 27.05.2021 г. След встъпването на ищеца в правата на арендодателя по
ДАЗЗ той било получил плащане само на арендното възнаграждение за стопанската година
2021/2022 г., но не и за следващите стопански години: 2022/2023 г. и 2023/2024 г.
Всички тези факти се доказват от приложените по делото писмени доказателствени
2
средства, освен това те са безспорни, също както и обстоятелството, че Маринова държи
процесните имоти на основание ДАЗЗ.
От заключението на ВЛ по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) се установява,
че: (1) Площта на всички н. и., обект на договора за аренда, възлиза на 15.203 кв. м., от тях
обработваема площта на обработваемата земя е 9 400 дка, при което при уговорено
възнаграждение от 15 лв. за дка. на обработваема площ вземането на арендодателя за една
стопанска година възлиза на 141 лв., или по 70.50 лв. за всяка половината на съотв.
стопанска година. Към 31.05.2025 г. за периода от 01.04.2021 г. до 31.03.2025 г. дължимата
сума е била 564 лв. (2) След запитвана от ВЛ към „Банка ДСК“ АД се установява, че от
27.05.2021 г. до 15.05.2025 г. са извършени три плащания на обща стойност от 750 лв. (3) На
(а) 16.11.2022 г. по сметката на К. М. Н. е внесена сумата от Р. К. М. – В. 200 лв. като
основание било посочено „В=- АРЕНДА“; на (б) 26.03.2024 г. – 250 лв. с основание
„РЕНТНО ПЛАЩНЕ“; на (в) 18.11.2024 г. – 300 лв. с основание „РЕНТНО ПЛАЩАНЕ“. (4)
Към 31.05.2025 г. дължимите суми по ДАЗЗ са били в размер на 564 лв., като направените
плащания са били 750 лв., при което ВЛ е заключило, че не съществуват непогасени
задължения на ответницата към ищцата.
Съдът кредитира изцяло ССчЕ на ВЛ, тъй като същата е логична, последователна и
пълна, а освен това е дадена в съотв. със специалните знания на ВЛ във въпросната област на
науката. Възражението на ищеца в обратния смисъл е неоснователно, тъй като то се
обосновава с това, че от ССчЕ се установяване неизгодни за ищеца обстоятелства, а именно
че ответникът е изпълнил задълженията си към ищеца.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с конститутивен иск (КИ) на К. М. Н. срещу Р. К. М. – В. по
чл. 28, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗАЗ, с който се иска от съда да развали ДАЗЗ от 20.03.2014 г. за
процесните н. и.: (1) с идентификатор * с площ от 5.446 дка., (2) с идентификатор № *, (3) с
идентификатор * с площ от 1.01 дка. 3.17 дка., (4) с идентификатор № * с площ 1.41 дка., (5)
с идентификатор № * с площ 2.55 дка., (6) с идентификатор № * с площ 1.62 дка., всичките
находящи в с. Р., общ. Б., поради това че арендатора Маринова не била платила
задълженията си към арендодателя Н. за стопанските години 2022/2023 г. и 2023/2024 г.
Ответникът възразява срещу този иск, като твърди, че е платил всяко едно от задълженията
си.
Първоинстанционният съд намира, че е сезиран и с осъдителен иск (ОИ) на ищеца Н.
срещу ответника Маринова, с който на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД се иска ответницата
да бъде осъдена да предаде владението на н. и., след като ДАЗЗ бъде развален. Ответникът
оспорва и този иск като неоснователен.
Досежно разпределението на доказателствената тежест БРС е приел следното: По
делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение
(презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти
по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или служебно
известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът е указал на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е указал, че са
безспорни без спорни следните факти: (1) сключването на ДАЗЗ от 01.04.20214 г. на пет н. и.
между В.С. Т. като арендодател и Р. К. М. – В. като арендополучател, които (2) н. и. на
01.04.2021 г. са били прехвърлени от В.С. Т. като продавач на К. М. Н. като купувач; (3) че Н.
е уведомил Тодорова за прехвърлянето на тези н. и. на 27.05.2021 г., (4) че Тодорова е
платила на Н. възнаграждението по ДАЗЗ за стопанската 2021/2022 г.; (5) че процесните н. и.
се държат от Маринова за Н. на основание за ДАЗЗ.
Съдът е намерил за спорни следните обстоятелства:
Първо, твърдението на Н., че Тодорова не е платила и арендните възнаграждения за
стопанските 2022/2023 и 2023/2024 г. (чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 75, ал. 3 ЗЗД). За този факт
доказателствената тежест се носи от Тодорова, тъй като твърдението на Н., че липсвало
3
плащане, е отрицателен факт и нему не би могло да се възложи тежестта да го докаже.
Второ, твърдението на Тодорова, че Н. неоправдано не е приел предложените му
плащания от Тодорова (чл. 95, пр. 1 ЗЗД). Тъй като този факт също е отрицателен, тежестта
за доказването му се пада на Н., който трябва да установи положителен факт, който е
несъвместим с липсата на неоправдано приемане на плащанията, напр., че не му е била
предложена цяла дължима сума. Въпросното обстоятелство по чл. 95, пр. 1 ЗЗД е от
значение за делото, тъй като кредиторът, който е в забава, т. е. който неоправдано не приема
предложеното му плащане от длъжника, не би могъл да развали ДАЗЗ, защото забава на
кредитора изчиства длъжника от неговата забава: чл. 96, ал 1, пр. 2 ЗЗД. Следователно, не е
налице общата предпоставка за разваляне на договорите по чл. 87, ал. 1 ab initio ЗЗД:
неизпълнение на задължението, за което длъжникът отговоря, а, напротив, неизпълнение,
което се дължи на поведението на кредитора.
По КИ с правно основание чл. 28, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗАЗ:
Съдът намира, че предявеният КИ по чл. 28, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗАЗ е неоснователен,
поради което същият следва да бъде отхвърлен и оставен без уважение.
По делото се установява, че ищецът е встъпил в процесния ДАЗЗ на основание чл. 17,
ал. 2, изр. 1 ЗАЗ, поради това че договорът е бил сключен от неговия праводател и е бил
вписан. Освен това по силата на ал. 3 от същ. чл. на същ. зак. приобретателят е уведомил
арендатора и могъл да претендира плащане на арендата, чиято изискуемост е настъпила след
придобИ.ето на собствеността.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗАЗ: „Арендодателят може да развали договора поради
забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца. Когато вноските са
уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при
забава на плащането най-малко на две последователни вноски.“ В настоящия случай съдът
намира, че не е налице неизпълнение на ДАЗЗ от страна на арендатора, изразяващо се в
наплащане на арендните възнаграждения за стопанските 2022/2023 и 2023/2024 г. (чл. 8,
ал. 1 ЗАЗ и чл. 75, ал. 3 ЗЗД). Напротив, по делото се установява, че вноските за тези
стопански години са били платени, т. е. не е налице неизпълнение на задължението на
арендатора и арендодателят (кредиторът) няма право да развали договора.
От една страна, по делото няма спор, че за стопанската 2021/2022 г., – когато Н. е
встъпил в процесния ДАЗЗ, – са му били платени всички арендни вноски по процесния
ДАЗЗ. От друга страна, от ССчЕ се доказаха три плащания от ответника към ищеца: на (1)
16.11.2022 г. по сметката на К. М. Н. е внесена сумата от Р. К. М. – В. 200 лв. като основание
било посочено „В=- АРЕНДА“; на (2) 26.03.2024 г. – 250 лв. с основание „РЕНТНО
ПЛАЩНЕ“; на (3) 18.11.2024 г. – 300 лв. с основание „РЕНТНО ПЛАЩАНЕ“. От
основанията към плащанията е видно, и то несъмнено, че всяко едно от тях се отнася до
плащане на задължение на арендатор към арендодател на възнаграждението за ползването
на земя (аренда). След като по делото е доказан и безспорен процесния ДАЗЗ между
страните, по който ищецът е арендодател, а ответникът – арендатор, то съдът прави
единственият възможен извод, че плащанията касаят именно този договор. (По делото
липсват каквито и да е било други данни за облигационни отношения между страните, вкл. и
от друг ДАЗЗ.)
БРС намира, че първото плащане от 16.11.2022 г. е било относно стопанската
2022/2023 г., като е авансова е платена цялата сума от 141 лв., малко след началото на самата
стопанска година (§ 2, т. 3 ДР на ЗАЗ); с второто плащане от 26.03.2024 г. в размер на 250 лв.
е погасено авансово цялото възнаграждение за стопанската 2023/2024 г. в размер на 141 лв.
(с третото плащане от 18.11.2024 г. от 300 лв. е платено възнаграждението за стопанската
2024/2025 г., което вземане не е предмет на делото). Всичко това следва, първо, от правилото
на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, по силата на което, ако длъжникът не е посочил кое вземане погасява, то
се погасява най-старото. Второ, съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД прихващането става по изявление
на една от страните. Следователно, съдът не би могъл да направи прихващане служебно с
надвнесените суми от ответника по всяко едно от трите плащания, които му се дължат на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, от една страна, и по-късно станалите изискуеми негови
задължения за аренда на основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, от друга страна.
Възражението на ищеца, че в платежните нареждания не били посочени ясно
основанията, по които се плаща, прочее са неоснователни: ако длъжникът не е посочил кое
задължение, погасява, то се погасява най-старото: чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Освен това, ако ищецът
4
считаше, че тези плащания касаят други дългове на ответника към ищеца, породени на
някакво друго правно основание, той, ищецът, трябваше да докаже това; в случая обаче
липсват подобни доказателства касателно юридически факт с подобен ефект, поради което
съдът е длъжен да приеме, че такива не съществуват (чл. 154, ал. 1 ГПК).
По ОИ с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Съдът намира, че ОИ по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД следва да бъде оставен без уважение,
поради това че основателността му е обусловена от развалянето на ДАЗЗ, т. е. от
основателността на КИ, който обаче съдът намира за неоснователен. След като ДАЗЗ не е
развален, то земята следва да продължи да се ползва от арендатора (чл. 6, ал. 1 ЗАЗ).
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответника срещу ищеца ждение (чл.
78, ал. 3 ГПК). В случая се претендират разноски на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.
2 ЗАдв., поради което К. М. Н. следва да бъде осъден да плати на адв. А. И. И. сумата от 500
лв. на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Б.ският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеният от конститутивен иск К. М. Н., ЕГН:
**********, с, Т., общ. Б., ул. „Б.“ № *, срещу Р. К. М. – В., ЕГН: **********, гр. Б., ул. „Г. С.
Р.“ № *, ет. *, ап. „*“, иск с правно основание чл. 28, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗАЗ за разваляне на
Договора за аренда на земеделска земя от 20.03.2014 г., вписан в Службата по вписванията
към Б.ския районен съд на 24.03.2014 г., сключен между праводателя на ищеца В.С. Т., ЕГН:
*, като ареднодадтел, и ответницата Р. К. М. – В., като арендатор, поради неплащане на
арендните възнаграждения за стопанските 2022/2023 г. и 2023/2024 г., като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ предявеният осъдителен иск от К. М. Н. срещу Р. К. М. – В.
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска от съда да осъди Р. К. М. – В. да
върне на К. М. Н. следните н. и.:
(1) с идентификатор * с площ от 5 445 кв. м., м. „*“, трайно предназначение на
земята: „земеделска“, начин на трайно ползване „пасище“, категория: 8, № по предходен
план *, при съседи: *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *;
(2) с идентификатор № *, с площ 1 009 кв. м., м. „*“, трайно предназначение на
земята: „земеделска“, начин на трайно ползване „нива“, категория: 8, № по предходен план
*, при съседи: *, *, *, *, *, *, *;
(3) с идентификатор * с площ от 3 171 кв. м., м. „*“, трайно предназначение на
земята: „земеделска“, начин на трайно ползване „ливада“, категория: 8, № по предходен
план *, при съседи: *, *, *, *, *, *;
(4) с идентификатор № * с площ 1 407 кв. м., м. „*“, трайно предназначение на
земята: „земеделска“, начин на трайно ползване: „ливада“, категория на земята: 8, № по
предходен план *, при съседи: *, *, *, *, *;
(5) с идентификатор № * с площ 2 547 кв. м., м. „*“, трайно предназначение на
земята: „земеделска“, начин на трайно ползване: „пасище“, категория на земята: 8, № по
предходен план *, при съседи: *, *, *, *, *;
(6) с идентификатор № * с площ 1 620 кв. м., м. „*“, трайно предназначение на
земята: „земеделска“, начин на трайно ползване: „пасище“, категория на земята: 8, № по
предходен план *, при съседи: *, *, *, *, *, *;
поради това че Р. К. М. – В. държи тези н. и. на отпаднало правно основание; като
НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. М. Н. да плати на адв. А. И. И., л. № *, САК, гр. С., ул. „Х.Б.“ № *, ет. *,
5
сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски (чл. 78, ал. 3
ГПК).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6