Решение по дело №288/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от А.К.И., против решение № 329/20.09.2023 г., постановено по АНД № 329/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 970/13.12.2022 г. на директор на РДГ-Берковица, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ), във връзка с т.11.7.2 от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на изпълнителен директор на ИАГ, за извършено административно нарушение по чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с т.11.7.2 от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на изпълнителен директор на ИАГ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, сочи се че Заповедта на директора не е публикувана в ДВ. Иска се решението на ВРС да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени НП.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка от ВРС, която АС Видин възприема изцяло: Нарушението е извършено в периода от 20.06.2022г. до 24.09.2022г. и е открито на 04.10.2022г. на територията на РДГ - Берковица, обл.Видин, общ.Брегово, с.Калина, при проверка в електронната система на ИАГ на превозен билет № 8408/20.06.2022г.  И. е издал последващи превозни билети с № 8408/001254 от 21.06.2022г. за 1,00 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид благун, № 8408/00146 от 22.06.2022г. за 3,00 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид благун, № 8408/00147 от 22.06.2022г. за 3,00 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид благун. Издава и превозен билет № 8408/00247 от 24.09.2022г. за 3 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид благун, като надвишава количеството дървесина по предходния превозен билет № 8408/00143 от 20.06.2022г. с 5 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид благун. По този начин превишава дървесния вид по позволително за сеч № 0671054 от 16.06.2022г.

Въз основа на констатациите бил съставен АУАН, впоследствие и процесното НП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приел, че въззивната жалба е неоснователна, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на приложимия материален закон. Посочил, че по делото безспорно е установено извършването на процесното нарушение от обективна и субективна страна, авторството на деянието и вината на нарушителя, както и наличието на причинно-следствена връзка между нарушението и общественоопасния резултат, а наложената санкция е в рамките на нормативно установения размер и е съобразена със степента на обществена опасност на нарушението и дееца. По изложените мотиви потвърдил атакуваното НП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Неправилно съставът на ВРС приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални норми, както и на приложимото материално право. Посочената като нарушена разпоредба от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на изпълнителен директор на ИАГ по същество не е нормативен акт и не може да послужи като основание за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.

Неоснователни са изводите на въззивния съд, за това, че процесното деяние е доказано, а ответникът правилно е санкциониран за описаното в акта и НП нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, която е послужила като основание за налагане на административно наказание глоба на ответника по касация, наказва се с глоба от 300,00 до 5000,00 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Никъде в текста на нормата не се сочи като основание за ангажиране на отговорността на специфичната категория субекти (длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика), нарушаването на заповеди, издадени от изпълнителния директор на ИАГ. Безспорно тези актове не могат да бъдат квалифицирани като подзаконов нормативен акт по смисъла на ЗГ, още по-малко пък като одобрен горскостопански план или програма. Санкционните норми не могат и не бива да бъдат тълкувани разширително, поради което при липсата на изрично формулиран състав на административно нарушение смисълът на разпоредбата не следва да бъде извличан по този начин.

Доколкото в чл.15, ал.1, т.1 от НКОГТ са посочени и заповедите за определяне на съответния образец, следва да се има предвид, че по отношение цитираната в АУАН и НП Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. по преписката и пред ВРС не са ангажирани доказателства, че е публикувана в ДВ (съобразно изискванията по чл.78, ал.2 от АПК), респ. че по някакъв друг начин е доведена до знанието на уличеното лице. Касае се за вътрешноведомствен акт, който не би могъл да обоснове реализиране на административнонаказателната отговорност на касатора при липсата на доказателства за запознаването му с нея преди момента на извършване на процесното деяние.

С оглед гореизложеното решението на районния съд, като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него бъде постановено друго по съществото на правния спор, с което да бъде отменено изцяло атакуваното НП, като постановено при съществени нарушения на материалноправни и процесуалноправни разпоредби.

Предвид липсата на своевременно направено искане за разноски от касатора, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 329/20.09.2023 г., постановено по АНД № 329/2023 г. по описа на Районен съд Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 970/13.12.2022 г. на директор на РДГ-Берковица, с което на А.К.И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ), във връзка с т.11.7.2 от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на изпълнителен директор на ИАГ, за извършено административно нарушение по чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с т.11.7.2 от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на изпълнителен директор на ИАГ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                         2.