Р
Е Ш Е Н И Е
№ 262013/21.06.2021 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14585 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „В. и К. - В.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, срещу И.В.Б., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: *** обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата 1028,36 лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен номер **за периода
17.11.2015г. – 05.02.2019 г.; сумата 198,65 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 21.09.2017г. –
15.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 23.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, за обект находящ
се в гр. В., ул. „А. П. М. бл. *, ап. 5 с абонатен № *, които суми са
предмет на Заповед за изпълнение
№ **г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът „В. и К. - В.” ООД излага,
че в качеството си на ВиК
оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от
ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника
И.В.Б. за имот, находящ се на
адрес ***. Твърди, че съгласно общите
условия на дружеството потребителите на ВиК услуги
следва да ги заплащат в тридесетдневен
срок след датата на фактуриране,
след което изпадат в забава. Сочи се, че
ответницата не е изпълнила задължението са заплаща потребените
ВиК услуги, които се отчитат
по партида с абонатен № **и изпаднал в забава. Посочва, че в негова полза
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на
ВРС, за дължимите от ответника суми
за ползваните, но неплатени ВиК
услуги в обекта, срещу която било
подадено възражение по чл. 414 от
ГПК. Моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира присъждане на сторените
в заповедното и в настоящото
производство съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът И.В.Б., чрез адв. Н.Б.,
е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Определя като недоказано
наличието на
облигационна връзка между страните,
както и на връзка между ответникът
и адресът, на който се води
абонатния номер. В тази връзка сочи,
че процесният имот е бил прехвърлен
от ответницата и съпругът ѝ Р. А.Б. на М.Р. Б.,
с нотариален акт вписан на * г., след която дата
ответницата не е ползвала имота. Сочи, че ищецът
не е изправна страна по договора,
включително не е отчитал своевременното показанията на средствата за измерване.
Определя като недоказано, че именно процесните количества са отчетени
от индивидуалния водомер на потребителя.
Твърди погасяване по давност на
част от задълженията
по фактурите. По изложените съображения
моли за отхвърляне
на исковете.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат
изразените позиции по спора – ищецът чрез юрк. Стелиян Симеонов, а ответника
чрез адв. Н.Б..
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, от
което е видно, че срещу ответника
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда
на чл. 410 от ГПК съдържащо сумите, предмет на предявените установителни искове, както и че в срока по чл. 414 от ГПК срещу
заповедта е подадено възражение от длъжника. Исковата молба с претенцията по чл. 422 от
ГПК е постъпила в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, допустима е и следва да бъде
разгледана по същество.
За успешното провеждане на предявените
искове ищецът следва да докаже
пълно и главно, 1) че ответникът е потребител на В и К услуги, 2) изправността си
по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни
и канализационни услуги по партида с посочения
абонатен номер, 3) доставяне на
количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми, 4) претенцията си за заплащане
на обезщетение за забава по
основание и размер.
Спорни по делото са
всички пунктове от така условно разпределената доказателствена
тежест на ищеца, включително обстоятелството, че ответникът е потребител на В и
К услуги за процесния имот.
Процесните отношения по повод предоставянето на водоснабдителните и
канализационните услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона
за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Потребителите
на ВиК услуги на територията на гр. В. и операторът „Водоснабдяване и
канализация” ООД, гр. В. са обвързани и от Общите условия на дружеството,
приложени по делото и неоспорени от ответника.
Съгласно § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ потребители
на ВиК услуги
са юридически или физически лица
– собственици или ползватели на имот в етажната собственост, за които се
предоставят ВиК услуги. С
идентично съдържание е и текстът на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.2 от ОУ
на „Водоснабдяване и канализация” ООД. Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: т.1 -собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; т.2 - собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т.3 - собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
В случая видно от представените от самия ищец в о.с.з. справки по лице от
Агенция по вписвания В. (л. 60 -
63), се установява, че на 24.11.2011 г., т.е. няколко години преди процесния период на реален отчет, ответницата И.В.Б. се е разпоредила чрез
дарение в полза на лицето М. Р. Б. със собствената си ид.ч. в апартамент с
административен адрес идентичен на този на процесния обект на потребление - гр. В., ул. „А. П. М. бл. *, ап. 5.
Наред с това в о.с.з. са предствени карнетни листи, талон за пломбиране
на водомери № * и опис на отчети на
абонат № **от таблет, модул, самоотчет до 30.06.2020 г., които доказателства изхождат от самия ищец и собствено
сочат, че титуляр на партидата както понастоящем така и в процесния
период на потребление - 17.11.2015г.
– 05.02.2019 г.,
всъщност е трето за делото лице – Р. Б. Т.е. налице е
извънсъдебно и съдебно поведение на ищеца, което недвусмислено сочи, че не
посоченият в исковата молба ответник, а друго лице е страна по облигационното
отношение за доставка на ВиК услуги за обект с абонатен № **и адрес на отчитане гр. В., ул. „А. П. М. бл. *, ап. 5.
Единственото доказателство сочещо, че титуляр на
процесната парида е ответника на практика се явява представената с исковата
молба справка за недобора на частен абонат с клиентски № **за периода
17.11.2015г.-06.02.2019 г., която обаче съставлява частен свидетелстващ
документ съставен от страната за целите на процеса. Частният документ
противоречи и на визираните по-горе документи съставени също от служители на
ищеца, но и на официалния удостоверителен документ какъвто се явява справката
от Службата по вписванията, която недвусмислено сочи, че ответницата се е
разпоредила със собствеността си върху обекта на потребление, няколко години
преди процесния период на отчет 17.11.2015г.
– 05.02.2019.
В обобщение на горното съдът намира, че събраната доказателствена съвкупност по делото не доказва пълно и главно ответникът да
попада сред някое от категориите лица по т. 1- 3 от чл. 3, ал.1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., т.е. да е потребител на ВиК услуги в процесния обект.
Респективно не е доказан и първият кумулативно
необходим елемент от фактическия състав на правото на ищеца да начисли и претендира
от ответника процесната сума за реално доставени и ползвани от него услуги на
адрес гр. В., ул. „А. П. М. бл. *, ап. 5 с абонатен № *. При това положение след като е
твърдял, че е титуляр на спорното право, то ищецът е и страната по делото,
която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното
доказване на фактите годни да го породят, които се изразяват в отхвърляне на
исковите претенции предявени от дружеството.
Поради неоснователността на главния иск,
следва да се отхвърли и акцесорната претенции за обезщетение за забава.
С оглед изхода на
спора право да репарира сторените в
процеса разноски има ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Доколкото
обаче по делото не е направено съответното искане за присъждане на разноски
нито са представени доказателства такива да са били извършени в действителност,
съдът не следва да се произнася по отговорността за разноските със съдебното
решение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „В. и К. -
В.” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, срещу И.В.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** обективно и кумулативно съединени иксове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата 1028,36 лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен номер **за периода
17.11.2015г. – 05.02.2019 г.; сумата 198,65 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 21.09.2017г. –
15.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 23.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, за обект находящ
се в гр. В., ул. „А. П. М. бл. *, ап. 5 с абонатен № *, които суми са
предмет на Заповед за изпълнение
№ **г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: