Определение по дело №118/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „В- *” О. гр. К. против заповед № 293/24.01.2012 г., издадена по гр. д. № 2456/2011 г. по ориса на Районен съд- Кърджали. Твърди се в жалбата, че заповедта, издадена по реда на чл. 418 от ГПК във вр. с чл. 417 т. 9 от ГПК, противоречала на материалния и процесуалния закон. Жалбодателят твърди, че не дължи сумата по заповедта. Предоставения по делото запис на заповед не му бил предявен и правото на поемателя да търси вземането си по записа на заповед към 28.12.2011 г. било погасено. Твърди също, че сумата по записа на заповед и по изпълнителния лист, не отразявали платените от него 15 % от стойността на лизинговата вещ, платените суми по погасителни вноски, както и стойността на върната на лизингодателя вещ. Иска да се спре изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение и да се уведоми заявителя за правото му да предяви иск за съществуване на вземането.

В писмен отговор ответникът възразява, че жалбата не представлява такава по смисъла на чл. 419 от ГПК. Алтернативно счита, че жалбата е неоснователна, за което излага съображения.

Въззивният съд при извършената проверка при и повод подадената жалба, приема следното:

Макар жалбата да не е изрично адресирана до въззивния съд, от обстоятелствената част на същата, може да се приеме, че се иска отмяна на разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, за което компетентен да се произнесе е настоящият съд.

Тази инстанция намира жалбата за допустима като подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Този извод се налага, тъй като процесния запис на заповед представлява редовно от външна страна изпълнително основание и удостоверява неудовлетворено изискуемо и ликвидно притежание на заявителя за сумата, посочена в него, срещу лицето, което се сочи като длъжник. По делото липсват данни претендираното от заявителя вземане да е погасено чрез изпълнение. В това производство, проверката е за това, дали е налице предвиден от закона и редовен от външна страна документ и дали удостоверява изпълняемо право- годно за принудително изпълнение притезание, респ., касае се за непълна проверка на фактическия състав на изпълняемото право. И след като представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за посочените в документа суми, следва да бъде уважено.

Съгласно разпоредбата на чл. 419 ал. 2 от ГПК, жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение, може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК, респ., възраженията могат да бъдат обусловени от нередовност от външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение като въззивният съд преповтаря проверката на изпълняемото право, извършвана от първоинстанционния съд. При така извършената проверка от тази инстанция, не се налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и поради това, жалбата като неоснователна, следва да се остави без уважение. Останалите доводи в жалбата са ирелевантни в настоящото производство.

Относно искането на жалбодателя за спиране принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение, следва да се посочи, че първоинстанционният съд е сторил това с определение № 64/22.01.2013 г. по същото дело и е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на длъжника.

Водим от изложеното, въззивният съд

О П ð Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от„В.- *” О. гр. К., с ЕИК*, против заповед № 293/24.01.2012 г., издадена по гр. д. № 2456/2011 г. по описа на Районен съд- Кърджали.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/