№ 1207
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300501149 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 4 484/08.11.2023 г. по гр.д. № 17 116/2020 г. по описа на РС – Пловдив е
Намалено до размера, необходим за допълване на запазената част на М. К. Х. универсалното
завещателно разпореждане на С. М. Х. /поч. на 14.01.2020 г. / в полза на Е. М. М.,
обективирано в нотариално завещание № 341, том 1, стр. 49/20.12.2018 г. на АВ – СВ –
Пловдив и е Допуснат до делба СОС с идентификатор № 62858.501.622.1 по КККР на село
Рогош, представляващ еднофамилна жилищна сграда, на едно ниво, със застр. площ от 204
кв.м., построена в ПИ с идентификатор 62858.501.622 между С. Е. Х. с квота 26/120 ид.ч., Е.
С. М. с квота 13/120 ид.ч., С. С. М. с квота 13/120 ид.ч., Н. М. М. с квота 32/120 ид.ч., М. К.
Х. с квота 24/120 ид.ч. и Е. К. К. с квота 12/120 ид.ч., отхвърлен е иска за делба по
отношение на Т. К. И..
Със същото решение - имащо в тази му част характер на определение, е оставено без
уважение искането по чл. 344 ал. 2 от ГПК на съделителите С. Е. Х., Е. С. М., С. С. М. и Н.
М. М. да бъде предоставено само на тях ползването на допуснатия до делба обект.
Недоволни от така постановеното решение са останали съделителите Е. К. и М. Х.,
които го обжалват / Жалба вх. № 10 722/24.11.2023 г. по описа на РС – Пловдив / с
оплаквания, че допуснатата до делба жилищна сграда съставлява два самостоятелни
жилищни обекта, тъй като пристройката към старата жилищна сграда е с характеристиката
на самостоятелно жилище с отделен вход, което жилище не е част от наследството, оставено
от общите на страните наследодатели К. и С. Х., а е индивидуална собственост на М. Х.,
който го е построил и в което живее синът му Н. Х.. Изводът на съда в противна насока / че
пристроеното съставлява една стая / бил формиран при неизясняване на спора от фактическа
страна доколкото по делото не е назначена СТЕ, която да изготви заключение по въпроса
един или два самостоятелни обекта съставлява построената в ПИ с идентификатор
1
62858.501.622 сграда. Настоява се още да е нищожно универсалното завещателно
разпореждане на С. М. Х. /поч. на 14.01.2020 г. / в полза на Е. М. М., тъй като С. не би могла
да е негов автор – по причина, че е била неграмотна / не е можела да чете и пише /, който
факт е признат от самата нея и от Е. М. посредством изявленията им в този смисъл,
направени в с.з. по гр.д. № 14 742/2018 г. на РС – Пловдив.
По така изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго такова, с което до делба да бъде допуснат само обекта, съставляващ старата
жилищна сграда от 76 кв.м., построена от общите на страните на наследодатели и да бъде
прогласено за нищожно завещателното разпореждане на С. Х., съответно квотите на
страните в съсобствения обект да бъдат определени съобразно нищожността на
завещанието.
Заявени са доказателствени искания за: Назначаване на СТЕ по въпроса един или два
самостоятелни жилищни обекта съставлява допусната до делба сграда с идентификатор
62858.501.622.1 по КККР на село Рогош и Изискване и прилагане на гр.д. № 14 742/2018 г.
на РС – Пловдив, 21 състав.
Недоволни от така постановеното решение са останали и съделителите Н. М. М., С. Е.
Х. и Е. и С. С.и М.и, които го обжалват / Жалба вх. № 7179/19.01.2024 г. по описа на РС –
Пловдив / с оплакване, че М. Х. е недостоен да наследи майка си С. Х. / по възведено в
първоинстанционния съд основание за недостойнство/, поради което решението в частта, с
която е намалено универсалното завещателно разпореждане на последната за възстановяване
на запазената част на М. и съответно на това намаляване е опредЕ. квотата на М. в делбения
имот е неправилно, като поддържат и оплакване за допусната от съда техническа грешка
при изчисляването на квотите и сочат правилните според тях квоти. Вярно е, че действията
му, възведени като недостойнство за наследяване не са сред изрично визираните такива от
закона – чл. 3 от ЗН, но поведението му е морално укоримо, поради което недостойнството
следва от противоречието на това му поведение с морала. Тези съделители обжалват
решението и в частта му с характер на определение, с което е отказано искането им за
разпределяне на основание чл. 344 ал. 2 от ГПК ползването на съсобствения обект до
извършването на делбата му - чрез предоставяне на неговото ползване само на тях
четиримата. В тази насока поддържат, че с оглед крайно влошените отношения със
съсобственика М. Х. - вследствие извършеното от неговия син Н. Х. *** на първоначалния
ищец Е. М. и синовете му С. и В., съвместното ползване на делбеното жилище е
невъзможно.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението в обжалваните му части и
постановяване на друго такова, с което да се отхвърли искането на М. Х. за намаляване на
универсалното завещателно разпореждане на неговата майка С. Х. и делбата да се допусне
при квоти, различни от тези, определени с оглед уважаване на възражението на М. Х. по чл.
30 ал. 1 от ЗН, както и да се разпредели ползването на съсобствения имот до извършването
на делбата, като същият се предостави за ползване само на въззивниците Н. М., С. Х. и Е. и
С. М.и.
Заявено е доказателствено искане – приемане на представения към жалбата
Обвинителен акт от 14.11.2023 г. по преписка № 5717/2022 г. на ОП – Пловдив,
удостоверяващ повдигнато обвинение на Н. М.ев Х. / сина на съделителя М. Х. / в
извършване на престъпление – *** на чичо му Е. М. М., на С. Е. М. и на В. Е.ов М. и опит за
*** на С. Е. Х..
По жалбата вх. № 10 722/24.11.2023 г. / по описа на РС – Пловдив / е депозиран
отговор от Н. М. и Е. М., С. М. и С. Х.. Поддържат същата да е неоснователна. Поддържат,
че съгласно ангажираните по делото гласни и писмени доказателства делбения обект
съставлява еднофамилна жилищна сграда – както е и заснет по КККР, а въпросът за нейната
2
поделяемост е относим към извършването на делбата, в която фаза и ще се изясни чрез
исканата от въззивниците - ответници по иска СТЕ. Универсалното завещателно
разпореждане на С. Х. е нотариално и е подписано от нея – в който смисъл заключението на
СГрЕ.
По жалбата вх. № 7179/19.01.2024 г. / по описа на РС – Пловдив / не е депозиран
отговор.
Съдът установи следното:
Делба във фазата по допускането с предмет Самостоятелен обект с идентификатор №
62858.501.622.1 по КККР на село Рогош, представляващ еднофамилна жилищна сграда, на
едно ниво, със застр. площ от 204 кв.м., построена в ПИ с идентификатор 62858.501.622.
По делото е безспорно установено, че с Решение от 23.03.1973 г. на ИК на НС – с.
Рогош, област Пловдив е отстъпено на К. М.Х. право на строеж на еднофамилна жилищна
сграда върху държавна земя, съставляваща парцел ХХVI в кв. 39 в село Рогош с площ от 765
кв.м. и сградата е построена от суперфициара Х. по време на брака му със С. М. Х.а, като по
сега действащата КККР на село Рогош същата е заснета като самостоятелен обект с
идентификатор 62858.501.622.1 в ПИ с идентификатор 62858.501.622 и е с площ 204 кв.м. -
съгласно и представеното Удостоверение за търпимост на строежа от 22.06.2020 г. на
Община Марица – Пловдив. Няма спор между страните, че първоначално е била със
застроена площ от около 76 кв.м., като поетапно във времето е била допълнително
пристроявана за задоволяване на жилищните нужди на четирите деца на съпрузите Х., като
понастоящем в сградата са обособени две фактически жилищни ползвания – за семейството
на сина Е. М. и за семейството на сина М. Х., като никое от тези ползвания не отговаря на
изискванията на ЗУТ и Наредба № 7/ 22.12.2003 г. да съставлява отделен, самостоятелен
жилищен обект – съгласно заключението на назначената от въззивния съд СТЕ. Т.е.
неоснователно е поддържаното от жалбоподателя М. Х. възражение, че пристроените от
него и предоставени от него на сина му Н. за живеене две стаи съставляват отделен обект
със самостоятелно юридическо съществуване, който обект е изцяло негова / на М. /
собственост и съответно не е следвало до бъде допуснат до делба между всички останали
съсобственици в сградата – на основание наследство и договор за покупко-продажба.
Пристройка, която няма юридическа характеристика на самостоятелен обект следва
собственическия статут на главната вещ – в случая на сградата с идентификатор
62858.501.622.1, към която е пристроена – чл. 98 от ЗС.
К. Х. е починал на 07.01.2008 г. и е оставил наследници по закон съпругата си С. М.
Х.а и децата си Е. М. М., Е. К. К., Т. К. И. и М. К. Х.. Квотите им в съсобствеността са 6/10
ид.ч. за С. Х.а и по 1/10 ид.ч. за всяко от четирите деца.
С. Х.а е починала на 14.01.2020 г., наследници по закон са горепосочените четирима
низходящи. По силата на нотариално завещание - универсално, № 341, том 1, стр.
49/20.12.2018 г. по описа на АВ – СВ – Пловдив на С. Х.а нейните 6/10 ид.ч. са наследени от
сина й Е. М.. С договор за покупко-продажба от 28.07.2020 г. / н.а. № 57, том 50, дело №
10208/20920 г. на АВ – СВ – Пловдив / Т. К. е продала на брат си Е. М. по време на брака му
с Н. М. М. своята 1/10 ид.ч. от процесната сграда.
Неоснователно е възражението за нищожност на завещанието поради това, че то не е
подписано от завещателката С. Х.а. Подписът съставлява изписване на малкото й име с
ръкописни, приличащи на печатни главни букви, положен е пред нотариуса и според
заключението на назначената по делото графологична експертиза е изпълнен от С. Х.а, като
за сравнителен материал са ползвани подписани от последната документи, в т.ч. и заявления
за издаване на БДС, както и подадените пред нотариуса такива. Факта, че завещателката е
била неграмотна / на който единствено се основава възражението на жалбоподателите М. Х.
и Е. К. че завещанието не е подписано от нея / не означава, че същата не е могла да изпише
3
малкото си име по казания начин – с оглед и заключението на казаната графологична
експертиза.
Следователно квотите на страните в съсобствеността са 7/10 ид.ч. за Е. М.; 1/10 ид.ч.
за Е. М. и Н. М. в режим на СИО; 1/10 ид.ч. за М. Х. и 1/10 ид.ч. за Е. К..
Същите се променят във вр. със заявеното от М. Х. възражение за накърняване на
запазената му част от наследството на С. Х.а – в случая 1/10 ид.части / 2/3 от притежаваните
от С. 6/10 ид.ч. съгласно чл. 29 ал. 1 предл. второ от ЗН или 12/30 ид.ч., разделено на
четиримата й низходящи/.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателите Н. М. М., С. Е. Х. и Е. и С. С.и
М.и, че това възражение не е следвало да бъде уважавано от районния съд поради това, че
М. Х. е недостоен да наследи майка си С. Х.а, т.к. не се е противопоставял на системно
извършваното спрямо нея насилие от сина му Н. – не предприел каквито и да е било
действия да я защити. Не всяко морално укоримо поведение спрямо наследодателя от
наследника води до недостойнство на последния за наследяване – както неоснователно се
поддържа. Разпоредбата на чл. 3 от ЗН лимитативно изброява основанията, при което едно
лице е недостойно да наследи и тъй като същата отнема императивното законоустановено
право на наследяване разширителното й тълкуване е недопустимо.
Следователно, квотите в съсобствеността са както следва: за М. Х. – 2/10 ид.ч. / по
наследство от баща му К. Х. и запазената част от наследството на майка му С. Х.а /; за Е. К.
– 1/10 ид.ч. /по наследяване от баща й К. Х. /; за Е. и Н. М.и в режим на СИО – 1/10 / ид.ч.
на основание договора за покупко – продажба и за Е. М. – 6/10 ид.ч. / по наследство по закон
от баща му К. Х. и наследяване по завещание от майка му С. Х.а – след възстановяване на
запазената част на М. от наследството на последната /.
Е. М. е починал в хода на първоинстанционното производство, оставил е наследници
по закон както следва: преживялата съпруга Н. М., дъщеря С. Е. Х. и по право на заместване
внуци Есет М. и С. М. / деца на починалия преди него негов син С. М./.
Следователно квотите на страните са: М. Х. – 12/60 ид.ч.; Е. К. – 6/60 ид.ч.; Н. М. –
16/60 ид.ч. / на собствено основание и по наследство от Е. М. /; С. Х. – 13/60 / по наследство
от Е. М. /; Е. и С. М.и – общо 13/60 при равни права / по наследство от Е. М. / или по 13/120
ид.ч. всеки от тях.
Приравнени към най големия общ знаменател квотите са: М. Х. – 24/120 ид.ч.; Е. К. –
12/120 ид.ч.; Н. М. – 32/120 ид.ч.; С. Х. – 26/120; Е. М. – 13/120 ид.ч. и С. М. – 13/120 ид.ч..
Точно така са определени и от районния съд, поради което е неоснователно поддържаното
от жалбоподателите оплакване за допусната от районния съд грешка при тяхното
изчисляване и конкретно във вр. с възстановената запазена част на М. Х. от наследството на
С. Х.а.
Искането на жалбоподателите Н. М. М. и Е. С. М., С. С. М. и С. Е. Х. по чл. 344 ал. 2
от ГПК е правилно отказано. Съгласно посочената разпоредба съдът разпределя ползването
на наследствените имоти между съделителите до окончателното приключване на делбата
съобразно правата им, съответно ако реално ползване на имота е невъзможно от всички
съделители или нежелано от някои от тях, определя какви суми ползващите трябва да
заплащат на неползващите. В случая, делбения имот се ползва реално от казаните
жалбоподатели, респ. от част от тях, като същите живеят в процесната сграда. Не се
установява – не се и твърди, да ползват в обем по малък от правата им. Недопустимо е съдът
да постанови да го ползват изцяло – т.е. да ползват и реално ползваната от съделителя М. Х.
/ лично или чрез трети лица / част от жилищната сграда въпреки неговото несъгласие – дори
и срещу заплащане на парично обезщетение. Влошените отношения между тези страни са
налице – по причина на извършеното от третото за делбата лице Н. Х. / син на М. Х. /
престъпление, но не съставляват основание за така исканото разпределение на основание чл.
4
344 ал. 2 от ГПК, което всъщност е искане за отстраняване на съсобственик / М. Х. / от
реално ползваната от него част от общия имот и при липса на ангажирани доказателства
тази част да надвишава квотата му в съсобствеността.
Предвид изложеното и двете жалби са изцяло неоснователни. Първоинстанционното
решение е правилно и се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат направените от жалбоподателите във въззивното
производство разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение остават за тяхна сметка така
както са направени. Разноските за СТЕ в размер на 400 лв. са заплатени от поравно от двете
групи жалбоподатели и по точно от М. Х. – 200 лв. и от Н. М. М. – останалите 200 лева,
като с оглед неоснователността на жалбата на М. Х. – във вр. с която е допусната
експертизата, същият следва да заплати на Н. М. М. заплатените от нея 200 лв. за
възнаграждение на вещото лице.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 4484/08.11.2023 г. по гр.д. № 17 116/2020 г. по описа на
Районен Съд – Пловдив.
Осъжда М. К. Х., ЕГН ********** да заплати на Н. М. М., ЕГН – **********
разноски за въззивното производство в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен
срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5