№ 1779
[населено място] 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110151997 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [номер], твърди, че ответницата Б.П. Т., ЕГН
********** е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес
[адрес] Моли съда да приеме за установено, че ответницата му дължи сума в
размер на 2354,05 лв. –главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 23.04.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, сума в размер на 271,76 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2021 г., сума в размер
на 81,96 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от
23.04.2021г. до окончателно изплащане на вземането, както и сума в размер
на 14,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. – 13.04.2021 г. За горепосочените
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23418/2021 г. по описа на
СРС, 174 състав.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответницата, като
1
оспорват наличието на договорни отношения с ищеца, тъй като за периода от
м.05.2018 г. до 07.12.2019 г. е имало вещен ползвател на имота, за чиито
вземания не отговаря и доколкото е направила отказ от наследство.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Видно от Протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици от [населено място] [адрес] е взето решение да се сключи
договор с “[ЮЛ] и от договор от 14.10.2000 г., се установява, че такъв е
сключен между собствениците на процесната сграда и топлинния
счетоводител за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна
енергия.
От установените факти съдът прави извод, че сградата, с която се намира
процесния имот, е топлоснабдена.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
2
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
По делото е приет като псимено доказателство нотариален акт от 1993
г., от който се установява, че през 1993 г. собствеността върху процесния
имот е придобита от ответницата, като е учредено вещно право на ползване на
3
Радка Георгиева Т.. От удостоверение з аотказ от наследство се установява,
че Радка Георгиева Т. е починала на 07.12.2019 г. и че ответницата е
направила отказ от наследството на починалата. При така установените факти
съдът прави правен извод, че за периода от м.05.2018 г. до 07.12.2019 г.
ответницата не е потребител на топлинна енргия, доколкото е имало вещен
ползвател в процесния имот. За периода от 08.12.2019 г. до м.04.2020 г.
ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия като
собственик на процесния имот.
Съгласно представената от ищеца справка за дължимите суми за
топлинна енергия за исковия период съдът намира на основание чл. 162 ГПК,
че ищцата дължи сумата в общ размер на 343,73 лв., за която сума искът
следва да бъде уважен, а за горницата отхвърлен.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за процесния период, потребителите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с изтичането на този срок
настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която се дължи
лихва за забава. Съгласно чл. 162 ГПК съдът определи размерът на законната
лихва, дължима от ответниците в размер на 31,89 лв., до която сума искът
следва да бъде уважен, а за горницата – отхвърлен.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че от
писмените доказателства се установява, че такава услуга е извършвана през
процесния период в съответствие с методиката и нормативната уредба,
поради което този иск е основателен за периода от 08.12.2019 г. до м.04.2020
г., доколкото за този период ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия. Съдът съобразявайки писмените доказателства по делото,
намира, че за този период дължимата сума за услугата дялово рапределение е
в размер на 10,50 лв. и до тази сума искът следва да бъде уважен, а за
горницата отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
4
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски
съобразно уважената и отхвурлената част от исковете. Ответницата дължи на
ищеца разноски в размер на 21,91 лв. за исковото и 14,81 лв. за заповедното
производство. Ищецът дължи на ответницата разноски в размер на 85,82 лв.
за заповедното и 360,90 лв. за исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Б.П. Т., ЕГН ********** дължи на [ЮЛ] ЕАД, ЕИК
[номер] сумата в размер на 343,73 лв., представляваша незаплатена топлинна
енергия, доставена в топлоснабден имот с адрес [адрес]за периода от
08.12.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.04.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 31,89 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.02.2020 г. до
13.04.2021 г., сума в размер на 10,50 лв., представляваща цена за извършено
дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 23.04.2021г. до окончателно изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23418/2021 г. по
описа на СРС, 174 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [номер] срещу Б.П. Т.,
ЕГН ********** кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата над на 343,73 лв. до
пълния предявен размер, представляваша незаплатена топлинна енергия,
доставена в топлоснабден имот с адрес [адрес]за периода от м.05.2018 г. до
07.12.2019 г., ведно със законна лихва от 23.04.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, сума в размер над 31,89 лв. до пълния предявен
5
размер, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2021 г., сума над 10,50 лв. до
пълния предявен размер, представляваща цена за извършено дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до 07.12.2019 г., ведно със законна
лихва от 23.04.2021г. до окончателно изплащане на вземането, както и сума в
размер на 14,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 13.04.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23418/2021 г. по описа на СРС,
174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.П. Т., ЕГН ********** да
заплати на [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [номер] сумата в размер на 21,91 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.П. Т., ЕГН ********** да
заплати на [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [номер] сумата в размер на 14,81 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [номер] да
заплати на Б.П. Т., ЕГН ********** сумата в размер на 85,82 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [номер] да
заплати на Б.П. Т., ЕГН ********** сумата в размер на 360,90 лв.,
представляващи разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6