№ 196
гр. Пазарджик, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220101679 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от Ю. Ю. Ш., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „П. В.“ № 7, чрез адвокат С. М. от АК П., срещу „С.-К.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. 9700 бул./ул. пл. „О.“ № 13 Б, с
която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 500,82 лева.
представляваща получени без основание суми по недействителен Договор за кредит №
771327/23.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното удовлетворяване на главницата. С протоколно определение от 29.01.2025 г.
съдът е допуснал изменение на главната осъдителна претенция, чрез нейното увеличаване,
като същата се счита за предявена в размер на 540 лева. В условията на евентуалност иска
от съда да осъди ответника да заплати сумата в размер на 417,35 лева като получена без
основание, като платена по нищожна неустойка по чл.27 от Договор за кредит №
771327/23.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното удовлетворяване на главницата.
В исковата молба ищецът твърди, че на 23.12.2021 г. между страните е сключен
Договор за кредит № 771327/23.12.2021 г., по силата на който търговецът е предоставил
паричен заем на потребителя в размер на 700 лева. Било уговорено ищецът да върне
получените в заем парични средства заедно с уговорената възнаградителна лихва на шест
месечни погасителни вноски при посочен в договора фиксиран годишен лихвен процент от
36 % и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %. Общата сума по кредита била в
размер на 783,47 лева.
Посочено е, че в чл.17 от договора било предвидено обезпечение, а именно:
поръчител или банкова гаранция. При липсата на възможност на потребителя да
1
предоставил обезпечение по чл.17 от договора за заем било предвидена в разпоредбата на
чл.27 неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която се
заплащала разсрочено към всяка погасителна месечна вноска. Общият размер на
предвидената неустойка възлизал на 417,35 лева.
Сочи, че ищецът е заплатил всички задължения по процесния договор. Смята, че
платената неустойка по чл.27 от договора в размер на 417,35 лева и платената
възнаградителна лихва в размер на 83,47 лева са получени от ответното дружество без
основание поради недействителността на основание чл.22 ЗПК на Договор за кредит №
771327/23.12.2021 г., евентуално поради нищожността му или поради нищожността на
отделните негови клаузи - тези по чл.27, във връзка с чл.17 от договора, предвиждащи
неустойка за непредоставено обезпечение.
Счита, че чрез посочения в договора ГПР търговецът привидно спазил изискванията
на нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, във връзка с чл.19 ал.4 ЗПК, който посочен размер
твърди, че не е верен, поради не включването в него на неустойка за непредоставено
обезпечение, което водило до липса на този задължителен реквизит, както и до извод за
нарушаване и заобикаляне от страна на търговеца на императивните защитни разпоредби на
ЗПК. На свой ред това водило до недействителност на самия договор по смисъла на чл.22
ЗПК.
Освен това счита, че посочвайки неверни императивно предвидени в ЗПК параметри
в договора за кредит относно ГПР и общо подлежащата на връщане сума от страна на
потребителя, твърди че се заобикалят и императивните изисквания на ЗПК, поради което и
по общите правила и на общото основание по чл.26 ЗЗД договорът се явявал и нищожен.
В условията на евентуалност посочва, че разпоредба на чл.27 е нищожна, на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП.
Смята, че клаузи, като уговорените в договора за кредит, според които се дължи
неустойка при необезпечаване изпълнението на договора с посочено в договора
обезпечение, се намират в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в
ЗПК Директива.
На следващо място, счита, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпените вреди е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
На последно място счита, че с уговорената клауза се заобикаля и чл.33, ал.1 ЗПК.
Претендира разноски и сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание ищецът се представлявала от адвокат М. от АК П.,
който моли съда да уважи в цялост исковата претенция.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който изразява становище по допустимостта и неоснователността.
2
Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит от 23.12.2021 г.. Излага
твърдения какви действия са предприели страните по неговото сключване.
По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор
е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави заявява, че
сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за
отпускане на кредит на сайта на Дружеството, както и че запознат с всички условия по
договора.
Счита, че неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, както и че тази
клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.
Смята, че съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката
представлявала самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл.8, ал.1 ЗЗД, като същата
може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава /Решение
№ 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест
неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в
един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по
отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива
2008/48, а общите условия на ЗЗД.
Твърди, че в случая неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други
правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по
Договора изпълнил в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на
неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато
не било изпълнено задължението, а това зависило изцяло от волята на заемателя.
Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно
чл.46, ал.1 ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски
кредит било посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора
изпълнявала предвидените в чл.92 ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на
блага. В случая уговорената неустойка не излизала извън присъщите и функции, като
аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и функция“,т.к. нямало данни за ответника да
са настъпили вреди са противоречащи на закона и на установената съдебна практика.
Неустойката имала стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй
като в противен случай ще носила отговорност, без кредиторът да трябва да доказва
настъпването на вредите и техният размер. Основната цел на уговорената неустойка била да
репарира причинените от неизпълнение в срок вреди.
Смята, че нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката,
като нямало въведено ограничение на максималният размер, като дори било прието, че
нейният размер можел да бъде и по - голям от размерът на главното задължение.
Твърди, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в
Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът бил
3
запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на
първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането
на второто електронно съобщение), като същият не бил длъжен да сключва договора
веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря па
определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него
и след това да премине към подписването му. Знаейки, че нямало да може да изпълни
задължението си ищцовата страна действала недобросъвестно, като по този начин нарушила
чл.12 ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори страните
трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение.
По изложените съображения моли съда да отхвърли искова претенция в цялост.
В хода по същество за ответника не се явява представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, че на
23.12.2021 г. между ищеца Ю. Ю. Шев като заемател и ответното дружество „С.-К.“ АД като
заемодател е бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние - №
771327 по силата, на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под
формата на паричен заем в размер на 700 лева който следва да се върне на 6 месечни вноски.
При включването на неустойката в погасителната вноска, нейният размер е 200,14 лева.
Размерът на ГПР е 42,58 %, а на ГЛП 36 %. Посочено е, че общата сума за плащане е в
размер на 783,47 лева, като в нея не е включена предвидената неустойка, а като се включи
размерът и става 1200,82 лева.
С чл.17 от договора кредитополучателят се е задължил, в срок до 3 дни от
подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключване не договор за поръчителство в полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника….. или банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „С.-К.“
АД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „С.-К.“ АД
за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко
30 дни след падежа на последната вноска.
В чл.20 от ОУ е посочено на какви условия следва да отговаря третото лице
поръчител.
В чл.27 от договора е уговорено, че в случай, че потребителят не изпълни
задължението си посочено в чл.17 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на
0,9 % от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който изпълнението на
задължението по чл.17 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка,
доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са
базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното
обезпечение. В ал.2 е уговорено, че страните се съгласяват, в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената
неустойка заедно с всяка погасителна вноска.
От заключението на вещото лице по изготвената и приета ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените въпроси и
4
неоспорено от страните се установява че размерът на ГПР ако в него се включат всички
разходи, в т.ч. и дължимата неустойка ще е в размер на 609,36 %. Установява се, че ищецът е
заплатил в пола за кредитора по процесния кредит сумата в общ размер на 1240,13 лева.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за връщане на дадено без основание - поради нищожност на целия
договор за кредит, респективно отделна клауза от договор за кредит.
Безспорно е между страните, че са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по силата на договор за потребителски кредит от разстояние № 771327 на
23.12.2021 г., по който ищецът е получил заемна сума в размер на 700 лева.
При тези данни, съдът приема, че страните са сключили договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Предвид това ответникът има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, поради което неговата действителност следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД.
При сключване на договора за кредит е допуснато нарушение на императивната
разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната
цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на
самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност
на договора съгласно чл.22 ЗПК. Според съдържащото се в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК законово
определение на понятието „обща сума, дължима от потребителя“ същата представлява
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния договор кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 42,58%/. Посочената годишна фиксирана лихва от 36,00 % не е ясно
5
как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на
чл.11, т.10 ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. На следващо място, в случая че към
посочения ГПР в размер на 42,58 % се прибави и процентното съотношение на дължимата
неустойка, ГПР ще надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, като
ще бъде в размер на 609,36 %, според заключението на вещото лице. Поради това, следва се
приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора,
което води до недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия
договор, съобразно чл.22 ЗПК. /В този смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС -
Пазарджик по в. гр. д. № 93/2020 г., Решение № 122 от 20.09.2021 г. на ОС - Пазарджик
по в. гр. д. № 395/2021 г. и Решение № 184 от 04.11.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д.
№ 635/2021 г./.
На следващо посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на
действителната, а е по-ниска, представлява и невярна информация, която следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.
След като процесният договор е недействителен следва да намери приложение
разпоредбата на чл.23 ЗПК, съгласно която, когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. По делото не се спори, а и се установява от
представените писмени доказателства, че сумата от 700 лева е усвоена от
кредитополучателя. От заключението на вещото лице се установи, че ищецът е заплатил
сумата в размер на 1240,13 лева по договора за кредит. Ето защо на основание чл.23 ЗПК
кредитополучателят дължи връщане на сумата в размер на 540,13 лева, представляваща
чистата сума по кредита, т.е. предявеният главен иск следва да се уважи в цялост. За пълнота
следва да се посочи, че от заключението на вещото лице се установи, че на връщане подлежи
сума в по-голям размер от претендирания, но с оглед диспозитивното начало, съдът не може
да я присъди в полза на ищеца.
С оглед изхода на делото, съдът не следва да разглежда предявените искове в
условията на евентуалност.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените от него разноски в общ размер от 700 лева.
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК, Районен съд -
Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.-К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл.
„О.“ № 13Б, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Ю. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П.
В.“ № 7, чрез адвокат С. М. от АК П., сумата в размер на 540 лева, представляваща
6
заплатена без основание сума по Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние - № 771327 сключен на 23.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 23.04.2024 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „С.-К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл.
„О.“ № 13Б, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Ю. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П.
В.“ № 7, чрез адвокат С. М. от АК П., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 700
лева, сторени разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7