№ 89
гр. Сливен, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230103850 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че вземането на ищцовото дружество, произтича от
следните обстоятелства: на 16.01.2022г. е сключен договор за потребителски кредит между
ищцовото дружество, като кредитор и П. С. П., като кредитополучател.Сочи се , че договора
за потребителски кредит е сключен при следните параметри сума на кредита 700лв, срок на
кредита 4 месеца, размер на вноската 264лв, годишен лихвен процент 40.10%, годишен
процент на разходите 48.36%;, дължима сума по кредита 1056лв.Сочи се, че по избран и
закупен пакет за експресно разглеждане на кредита в размер на 118.62лв.Сочи се, че
ищцовото дружество превежда на ответника на 16.01.2022г. Твърди се , че ответникът не е
извършвал плащания по договора за потребителски кредит, поради което ищцовото
дружество предявява положителни установителни искове за сумите.
Поискано е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 700лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит,
мораторна лихва за забава в размер на 139.11лв, да бъде осъден ответника да заплати
направените разноски в исковото и заповедното производство Съдът е квалифицирал така
предявения главен положителен установителен иск за установяване дължимост на
главницата, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.2 вр.чл.124,ал.1 от
ГПК, вр.чл.9,ал.1 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
установяване на мораторна лихва, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1,
т.2 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК чл.86,ал.2 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
1
фактите, че страните в производството са сключили и подписали договор за потребителски
кредит,погасителен план към ДПК, , отпускането на сумата по договора за потребителски
кредит, начина на формиране на договорното възнаграждение, начина на формиране на
възнаграждението за такса експресно разглеждане, предоставянето на ответника на услугата
експресно разглеждане, начина на формиране на годишен процент на разходите, е негова.
Указано на страните, че служебно ще се произнесе за наличието на неравноправни
клаузи по ДПК
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответникът не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани представител не се
явява. От тяхно име е постъпило писмено становище да бъдат уважени предявените искове и
да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък.
В съдебно заседание ответника П. С. П., редовно призован, се явява лично и моли да
бъдат уважени предявените искове.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2022 г. П. С. П. е сключил договор за потребителски кредит, по силата на
който Кредито ЕООД, му е предоставило сумата от 700 лв. и е уговорено сумата от 1056лв
да се заплати на 4 месечни погасителни вноски, в размер на 264.00 лв. Договорен е лихвен
процент в размер на 40.10 % и годишен процент на разходите в размер на 48.36 %. .В
договора е предвидена такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 118.62лв и
неустойка в размер на 177.94лв.Към договора е подписан погасителен план от П. С. П. и
представител на кредитора.
На 28.03.2024г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
Кредито ЕООД срещу П. С. П. за следните суми 700лв, представляваща главница по
договор за потребителски кредит, мораторна лихва за забава в размер на 139.11лв,,
законната лихва от датата на подаване на заявлението, , както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 425лв.
На 29.03.2024г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден П. С.
П. да заплати на Кредито ЕООД 700лв, представляваща главница по договор за
потребителски кредит, мораторна лихва за забава в размер на 139.11лв,, законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното
производство разноски в размер на 425лв.
Заповедта е връчена на П. С. П. при условията на чл.47,ал.5 от ГПК..
В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните
установителни искове, ищецът е предявил исковете предмет на разглеждане на настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.2 вр.чл.124,ал.1
2
от ГПК, вр.чл.9,ал.1 от ЗПК между страните по настоящото дело безспорно се установи, че
по силата на сключен договор за потребителски кредит от 16.01.2022 г. ищцовото дружество
е предоставило на ответника главница в размер на 700лв, а ответникът се е задължил да
заплати на ищцовото дружество гляавницата, договорната лихва, такса за експресно
разглеждане и неустойката на 4 месечни вноски.
С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и
доказан за сумата от 700лв.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.2 вр.чл.124,ал.1 от
ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК чл.86,ал.2 от ЗЗД. за признаване на установено, че
ответника дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 139.11 лв., считано от
16.05..2022г. до 28.04.2024 г., съдът приема, че така предявеният иск е неоснователен и
недоказан. В производството се доказа, че в договора за потребителски кредит, сключен
между ответника и Кредито ЕООД, е уговорено заплащането както на договорно
възнаграждение, така и на такса експресно разглеждане на кредита, а също и неустока. .
Налице е разлика между посочения и действително прилагания ГПР, посочения ГПР е в
размер на 48.36%. По този начин заявителя е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, като не е посочено реално ГПР 300% .Това е в нарушение на императивната норма на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е
недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и
не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита.Посочената в
договора неустойка не е включена в ГПР на договора за паричен заем.Предявеният иск ще
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния
представител на ищцовото дружество, ще следва да бъде осъден ответника да му заплати
направените по делото разноски в размер на 711.92 лв., представляващи заплатени държавни
такси и разноски в заповедното и исковото производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.2
вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.9,ал.1 от ЗПК, че П. С. П., ЕГН ********** от гр.......... дължи
на Кредито ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, бул. Черни връх №51 Г, офис 32 сумата 700лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит от 16.01.2022г, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 28.03.2024 г. до окончателното й плащане
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно основание
3
чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.2 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК
чл.86,ал.2 от ЗЗД за признаване за установено, че П. С. П., ЕГН ********** от гр..........
дължи на Кредито ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, бул. Черни връх №51 Г, офис 32 сумата139.11 лв.,представляваща
обезщетение за забава върху главницата, считано от 16.05..2022г. до 28.04.2024 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН ********** от гр.......... ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за
събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на Кредито ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. Черни връх
№51 Г, офис 32, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените в заповедното и исковото
производство разноски в размер на 711.92 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4