Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10078 по описа на съда за 2011 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по внесено в съда мотивирано искане на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество от Н.Ж.К. и Д.Я.И..
Твърди
се в искането, с което съдът е сезиран, че Н.К. е осъден с влязла в сила присъда
за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 от НК – без надлежно разрешително, с цел разпространение придобил, преработил
и държал до 26.10.2009 г. в с. Сан Стефано, Община К. високорисково наркотично
вещество – марихуана в особено големи количества, с общо тегло 31 941.95 г
на стойност 191 651.70 лева. Това престъпление попадало в приложното поле
на чл. 3, ал. 1 т. 25 от ЗОПДИПДД (отм.). Присъдата влязла в сила на 29.12.2009
г.
На
04.03.1995 г. сключил граждански брак с Д.Я.И., от който имал родено едно дете –
Д.Н.И.. С решение № 145/30.05.2003 г. бракът бил прекратен, като родителските
права върху детето Д.Н.били предоставени на Н.К.. През 2008 г. му се родил син Я.Н.К.,
с майка Д.Я.И..
Н. К.
участвал в управлението на „Д.Е.Д.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала била Д.И.. Имал регистрация и като едноличен търговец с фирма ЕТ „К.-Н.Ж.И.“.
В „М.“ ООД (в ликвидация) притежавал 50% от капитала и бил ликвидатор на
дружеството.
През
проверявания период – от 23.10.1988 г. до 21.07.2011 г. Н.К. и Д.Я. придобили
движимо и недвижимо имущество, като законни доходи за закупуването му не се
установили. На 01.04.2004 г. Н.К. закупил апартамент № 6 с площ от 49.75 кв.м.,
находящ се в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, ж.к. „*************.с пазарна
стойност на придобиване 38 010 лева (316.7 МРЗ); на 05.07.2005 г. -
апартамент № 4 с площ от 50.66 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ж.к. „*************.с
пазарна стойност на придобиване 45 650 лева (304.3 МРЗ); лек автомобил
марка „Рено“, модел „Еспейс“ с ДК № *****АР, без документи за собственост
поради изтекъл срок на съхранение с пазарна стойност към датата на придобиване
11 300 лева (102.7 МРЗ) и лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с ДК
№ *****с пазарна стойност към датата на придобиване (19.06.2006 г.) –
3 649 лева.
През
2007 г. К. се разпоредил с апартамент № 4 и с л.а. „Рено“, модел „Еспейс“ с ДК
№ *****.
По време
на брака си с Д.Я. в режим на СИО съпрузите придобили движимо имущество –
четири леки автомобила, като не се установявал законен източник на доходи за
това. През 2001 г. - л.а. „Рено“, модел „Трафик“ с ДК № *****с пазарна оценка
към датата на придобиване 10 600 лева (106 МРЗ) и л.а. „Рено“, модел
„Трафик“ с ДК № *****с пазарна стойност на придобиване 4 469 лева (44.69
МРЗ). Л.а. „Рено“, модел „Трафик“ с ДК № *****К. и съпругата му продали през
2005 г. за сумата от 500 лева. Без данни за дата на придобиване е л.а. „Ланчия
Делта“ с ДК № *****, продаден през 1995 г. за сумата от 24 000 лева (нед).
Придобитият през 1996 г. л.а. „Вартбург“ с ДК № ***** ответниците продали през
2000 г.
За проверявания
период разходите на семейството възлизали на 3 007.9 МРЗ, като от тях
925.25 МРЗ за придобиване на имущество, 788.18 МРЗ – за издръжка на
семейството, 13.57 МРЗ – за придобиване на дружествени дялове и 1 280.87
МРЗ за задгранични пътувания.
Приходите
съставлявали 463.98 МРЗ, от които 18.28 МРЗ от трудови правоотношения, 294.62
МРЗ от продажба на недвижими имоти по пазарна оценка и 151.08 МРЗ – от продажба
на МПС по пазарна оценка.
С
решение № 310/29.06.2011 г. на КУИПДД се внесло мотивирано искане за
обезпечаване на имуществото, придобито от престъпна дейност и състав на СГС
допуснал обезпечение на бъдещ иск, като издал обезпечителна заповед.
На Н. Ж.К.
била връчена декларация с писмо от 04.07.2011 г., но не била върната в
Комисията, попълнена от него.
Отрицателната
разлика от 2 543.92 МРЗ съставлявала „значителна стойност“ - над
60 000 лева по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД и към момента на
влизане в сила на закона представлявала 400 МРЗ.
Доказателства
за законни доходи, позволяващи придобиване на процесното имущество не се
установили, поради което то подлежало на отнемане.
Моли от ответниците
Н.Ж.К. и Д.Я.И. да бъде отнето имущество на обща стойност 126 913.73 лева,
за придобиване на което липсвали данни за законни източници на средства:
от Н.К.:
-
Апартамент № 6 в гр. София, ж.к. „*****ет. 2, със застроена площ от 49.75
кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 28, на площ от 2.98 кв.м. и с
0.800% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
върху който е построена сградата, придобит през 2004 г.;
- лек
автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с ДК № *****АР, придобит през 2003 г.;
- сумата
от 20.73 кв.м., ведно с лихвите по банкова сметка ***;
- сумата
от 47 410 лева, получена от продажбата на апартамент № 4 в гр. Бургас;
- сумата
от 8 100 лева, получена от продажбата на л.а. „Рено“, модел „Еспейс“ с ДК
№ *****;
от Н.К.
и Д.Я.:
- л.а.
марка „Рено“, модел „Трафик“ с ДК № *****;
- сумата
от 5 700 лева, получена от продажбата на л.а. „Рено“, модел „Трафик“ с ДК
№ *****;
- сумата
от 153 лева, получена от продажбата на л.а. „Ланчия“, модел „Делта“ с рег. № *****;
- сумата
от 1 000 лева, получена от продажбата на л.а. „Вартбург“, модел „353“ с ДК
№ *****.
Ответникът
Н.К. е подал отговор на искането, в който изразява становище за неговата
неоснователност. Счита, че неправилно Комисията включила разходи за издръжка в
периода до 21.03.1991 г., тъй като по време на обучението му за придобиване на
средно образование бил издържан от родителите си, а впоследствие бил на наборна
военна служба и издръжката му се поемала от държавата. От 26.10.2009 г. бил
задържан в местата за лишаване от свобода, поради което следвало да се отчетат
и два месеца от 2009 г.
Оспорва
посочените размери на МРЗ.
Твърди,
че средства за закупуване на апартамент № 6 в гр. София, ж.к. „Сухата река“ не
бил заплащал. След развода си с Д.Я. родителите на бившата му съпруга решили да
му го продадат, но волята им била да го дарят. Под страх от оспорване на
дарението от дъщеря им и желанието им имотът да остане в собственост на внука
им Д.Н.ев, сключили привиден договор за покупко-продажба.
Апартаментът
в гр. Бургас, ж.к. „З.“ закупил за сумата от 10 000 лева и на следваща
година го продал за 35 000 лева.
Оспорва,
че е собственик на л.а. „Рено“, модел „Трафик“ с ДК № *****и „Рено“, модел „Еспейс“
с ДК № *****АР, които продал преди образуване на наказателното производство
срещу него.
Автомобилите
внасял по-евтино, отколкото били оценени от Комисията.
Извън
страната пътувал с цел получаване на доходи от труд, като сумите декларирал в
митнически декларации. Поради това не следвало да се начисляват разходи за
престой като на екскурзиант. От положен труд в Република Гърция в периода май
1991 г. – февруари 1992 г. се прибрал в България със спестени 4 300 щатски
долара. Работил като шофьор и охранител в гр. Бургас и получавал по 5 000
лева месечно. От март 1994 г. до април 1995 г. работил като пазач в Новотел
Бургас срещу 5 000 лева месечно, но не го осигурявали. През 1995 г.
сключил брак и помагал на бащата на съпругата си да гледа прасета. Впоследствие
започнал да гледа свои в с. Сан Стефано, по 150 прасета годишно в периода 1995
г. – 1997 г., които продавал и получавал доход от 70 000 – 80 000
лева (нед.) на прасе. В края на 1997 г. работил в Германия. През 2003 – 2005 г.
придружавал купувачи на автомобили до Германия, за което му плащали. Возил и
търговци до Турция за закупуване на стоки за пазара в България. Работил и в
търговски дружества, но доказателства за доходи нямал, тъй като не го
осигурявали.
Като
сватбен подарък със съпругата си получили 7 500 000 лева (нед).
Ответникът
Д.Я.И. е подала отговор, в който оспорва искането на Комисията. Заявява, че
единственото имущество, което са придобили с Н.К. по време на брака си са два
автомобила – л.а. „Вартбург“ през 1996 г. (който продали през 2000 г.) и л.а.
„Рено“, модел „Трафик“, който също продали.
В
периода 1994 г. – 1995 г. работила като гладачка в Перално стопанство в Слънчев
бряг. След това била в отпуск по майчинство.
В края
на 2000 г. и през цялата 2001 г. учила и работила в Германия, като трудовото
възнаграждение й превеждали по банкова сметка.
***.
работила във фризьорски салон в гр. Бургас.
Останалите
възражения в отговора на Д.Я. се отнасят до приходи, получени от бившия й
съпруг, които той самият е изложил в отговора си и не следва да бъдат
преповтаряни.
Контролиращата страна Софийска Градска Прокуратура изразява становище за
основателност на искането.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на внесеното в съда искане за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
ответникът да е придобил имущество със значителна стойност; срещу ответника да
е започнало наказателно преследване за някое от престъпленията, посочени в чл.
3, ал. 1, т. 1-25 от ЗОПДИППД (отм.) или да са налице изключенията по чл. 3,
ал. 2 и ал. 3 от ЗОПДИППД (отм.); за това имущество да може да се направи
основателно предположение за придобиването му от престъпна дейност; да липсва
законен източник на средства за придобиването му.
В случая безспорно е установи наличието на осъществено престъпление,
обхванато от нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1-25 от ЗОПДИППД (отм.) – т. 25 вр.
чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С одобрено от съда
споразумение Н.Ж.К. се е признал за виновен в това, че в съучастие с Данаил Ж.И.
без надлежно разрешително, с цел разпространение придобили, преработили и
държали до 26.10.2009 г. в с. Сан Стефано, Община К. високорисково наркотично
вещество – марихуана в особено голямо количество: 3 133,10 г със
съдържание на тетрахидроканабинол 2,40 т.%, 2 496,20 г със съдържание на
тетрахидроканабинол 3,16 т.%, 393,10 г със съдържание на тетрахидроканабинол 4,50
т.%, 2 053,10 г със съдържание на тетрахидроканабинол 5,70 т.%, 1 305,55 г със
съдържание на тетрахидроканабинол 6,60 т.%, 2 292,60 г със съдържание на
тетрахидроканабинол 7,50 т.%, 3 336,50 г със съдържание на
тетрахидроканабинол 8,30 т.% и 16 931,80 г със съдържание на
тетрахидроканабинол 9,70 т.% - с общо тегло 31 941,95 г на стойност
191 651.70 лева.
Споразумението има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК) и в този смисъл, съгласно чл. 300 от ГПК е задължително за граждански съд
относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
В случая началото на престъпното деяние не е установено, но от съдържанието
на протокола от проведеното на 29.12.2009 г. съдебно заседание по НОХД №
341/2009 г. по описа на ОС – гр. Бургас става ясно, че дейността на
съучастници, които са братя, е била предварително планирана и подготвяна, като
за осъществяването й са били осигурени и използвани професионално изработена
машина за наситняване на растителна маса и специална аспирационна система. При
това в процеса на преработване на наркотичното вещество са били включени и
лица, от чиито финансови затруднения обвиняемите се възползвали, за да ги
въвлекат в престъпната си дейност.
Всички тези обстоятелства, както и особено голямото количество добито
наркотично вещество обосновават извода за продължително и професионално
занимание на Н.К. с добиването и разпространението на марихуана. Това
обстоятелство има отношение и към многобройните и системни задгранични
пътувания, данни за които се съдържат в справки на „Гранична полиция“ от 1998
г.
Установи се по делото, че проверяваното лице Н.К. и бившата му съпруга Д.Я.
са придобили през проверявания период имущество на значителна стойност, което
понятие има своето легално определение в § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.) –
стойност над 60 000 лева, която се определя от реалната пазарна цена на
придобитото през проверявания период към датата на оценяването му.
В ТР № 7 от 30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС са дадени
задължителни указания, според които отнемането на имуществото може да бъде
допуснато при наличие на конкретна връзка (пряка или косвена) между престъпната
дейност и придобиване на имуществото, и липса на законен източник на доходи.
Необходимостта от конкретна връзка следва да е между изрично определената в чл.
3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) престъпна дейност. При липса на безспорно
установена пряка или косвена връзка е необходимо такава да може основателно да
се предположи. Това предположение представлява възможност от дадена причина да
следва определен резултат, и то би било основателно, когато от осъществяването
на твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на
логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между
причината и следствието.
За установяването на това предположение следва да се изследва вида и
характера на престъплението, придобивния способ на имуществото, евентуални
последващи трансформации и други логически взаимовръзки, за да може да се
стигне до извод за връзка между конкретното престъпно деяние по чл. 3, ал. 1 от
ЗОПДИППД (отм.) и придобитото имущество. Неустановяването на законен източник
на средствата за придобиването на търсеното имущество само по себе си не може
да замести основателното предположение за връзка с конкретната престъпна
дейност.
В
настоящия случай проверяваният период попада изцяло в обхвата на давностния
срок по чл. 11 от ЗОПДИППД (отм.).
Безспорно
се установява от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 37, том І-А, рег. № 6029, дело № 34 от 01.04.2004 г. на нотариус
рег. № 273 на НК, че М. Х.П.е продала на Н.Ж.К. апартамент № 6, находящ се в
жилищна сграда – бл. № ******, на втори етаж, бул. „Ботевградско шосе“, ж.к.
„Сухата река“, район „Подуене“, гр. София, с площ 49.75 кв.м., заедно с избено
помещение № 28 с полезна площ от 2.98 кв.м. и 0.800% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху имота, върху който е построена сградата
за сумата от 12 909.10 лева. Това е била стойността и на данъчната оценка
на имота към датата на придобиването му.
Ответникът
Н.К. е възразил, че не е заплащал покупната стойност; че сделката е симулативна
и имотът не му принадлежи. В тази връзка е представено и прието по делото
заверено копие на решение № 7646/12.04.2014 г. по гр.д. № 4413/2013 г. по описа
на СГС, постановено по предявен от М. Х.П.срещу Н.Ж.К. иск за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба от 01.04.2004 г. Искът е уважен,
като решението е влязло в сила на 05.06.2014 г.
Настоящият
съдебен състав не се счита обвързан от решение № 7646/12.04.2014 г. по гр.д. №
4413/2013 г. при решаване на спора по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) по следните
съображения:
Решението
е непротивопоставимо на Комисията, която не е участвала в производството по
установяване симулативността на сделката. Нормата на чл. 29 от ЗОПДИППД (отм.)
предвижда третите лица с претенции за самостоятелни права върху имущество,
включено в мотивираното искане на съда, да встъпят в делото, като ги предявят в
това производство. Чл. 28, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) предвижда огласяване на
искането за отнемане чрез обнародване в „Държавен вестник“, като по този начин
се осигурява възможност на третите лица да предявят правата си, като встъпят
главно. М. П. е знаела за подаденото от Комисията срещу Н.К. искане за отнемане
на имущество и в случай, че е претендирала собствени права, е следвало да
участва в настоящото производство не като свидетел, а като главна страна. Вместо
това, след подаване на искането на Комисията на 25.07.2011 г., на 29.03.2013 г.
тя е предпочела в отделно производство да търси правата си срещу Н.К..
Неотносимостта
на решението по гр.д. № 4413/2013 г. за настоящия спор е счетено за правилно от
ВКС в идентична хипотеза (решение № 506/25.07.2012 г. по гр. д. № 1792/2010 г.
на ВКС, IV г.о.).
Нотариалните актове не се ползват с материална доказателствена сила относно
стойността на сделките. Отразените в нотариалния акт волеизявления на
страните по сделките, плащането и съответно получаването на цената обвързват
само тях, но не и държавата. Нотариалният акт не съставлява официален документ
за стойността на сделката по начин да обвърже държавата като трето за сделката
лице от посочения факт. Официално удостоверени от нотариуса са единствено
частните изявления на явилите си пред него лица. В този смисъл е решение №
89/29.01.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. От изслушаните по делото съдебно-оценителни експертизи се
установява, че сумарната стойност на придобитото през проверявания период
имущество многократно надхвърля сумата от 60 000 лева.
Според
съдебната експертиза, оценила недвижимите имоти, към датата на придобиване на
ап. № 6 в гр. София, ж.к. „*****ет. 2 на 01.04.2004 г. пазарната стойност на
имота е била 32 738 лева.
Оценен е
и ап. № 4 в гр. Бургас, ж.к. „З********, ет. 8, който Н.К. е закупил през 2005
г., съгласно нотариален акт № 124, том ІІ, рег. № 4414, дело № 297/05.07.2005
г. на нотариус рег. № 246 на НК. Към датата на придобиване - 05.07.2005 г.
пазарната му стойност е била 43 070 лева. На следващата година той го е
продал, като към 30.05.2006 г. пазарната му стойност е била 45 180 лева.
Според
приета по делото справка на ОД на МВР – Бургас, Н.Ж.К. притежава собственост
върху МПС. Превозните средства са остойностени в приета по делото
авто-техническа експертиза и допълнение към нея и се равняват на МРЗ към датата
на придобиване/отчуждаване съгласно първоначална съдебно-икономическа
експертиза. Л.а. „Ланчия“, модел „Делта“ с ДК № ***** е без данни за дата на придобиване,
като автомобилът е продаден на 24.11.1995 г. за сумата от 24 000 лева
(нед.) Пазарната му оценка към датата на разпореждане се равнява на 0.61 МРЗ. Л.а.
„Вартбург“ с ДК № ***** е придобит от Н.К. през 1996 г. по време на брака му с Д.Я.,
като пазарната му стойност е била 2 847 лева (0.94 МРЗ). През октомври
2001 г. ответниците са придобили в режим на СИО право на собственост върху л.а.
„Рено“, модел „Трафик“ с ДК № *****с пазарна стойност 5 746 лева (57.46
МРЗ) и л.а. „Рено“, модел „Трафик“ с ДК № *****с пазарна стойност 5 135
лева (51.35 МРЗ). С втория от автомобилите съпрузите са се разпоредили, като са
го продали за сумата от 500 лева. Според заключението на експертизата към
датата на разпоредителната сделка – 23.11.2005 г. пазарната стойност на
автомобила е 3 570 лева (23.8 МРЗ). Относно л.а. „Рено“, модел „Еспас“ с
ДК № *****АР не се съдържат достоверни данни в информационната система на МВР.
Доказателства, че този автомобил е собственост на Н.К. и бившата му съпруга по делото
липсват. Не се установява с категоричност дали 25.06.2003 г. е дата на
придобиване или дата на отчуждаване на това МПС, което препятства оценяването
му и отнасянето му съответно като приход или разход през процесния период. През
2006 г. К. е придобил собственост върху л.а. „Рено“, модел „Еспейс“ с ДК № *****,
чиято пазарна стойност е била 5 805 лева (36.28 МРЗ) към 19.06.2006 г. и
5 283 лева (180 МРЗ) към 09.07.2007 г. към датата на отчуждаването му.
За да се
прецени дали по отношение на придобитите от ответниците имущества те са
разполагали със законни доходи за тяхното придобиване на изследване подлежат
средствата, с които те са разполагали към момента на придобиване.
Както
вече беше отбелязано, л.а. „Ланчия“, модел „Делта“ е без данни за датата на
придобиването му. Ответникът сам е признал, че преди 1991 г. не е разполагал
със свои доходи, а е бил издържан от родителите си и държавата до март 1991 г. Датата
на придобиване е от значение за преценка наличието на средства у К., тъй като към
1995 г., когато най-рано е придобит автомобилът, ответникът е имал средства за
това, като източникът са дарени суми по повод сключване на брака му с Д.Я..
Общоизвестен е българският обичай при сключване на брак да се даряват средства от
роднини и приятели на младоженците, които средства да подпомагат младото
семейство в постигане на благоденствие при съвместния им живот. В тази насока съдът
не намира основание да не кредитира показанията на М. П.. Като майка на Д.Я.,
нейните впечатления за получените от дъщеря й и съпруга й по повод на брака
средства са достоверни и съдът ги кредитира изцяло. Тъй като в тежест на ищеца
беше да докаже, че за придобиване на л.а. „Ланчия“, модел „Делта“ не е имало
законен източник на доход, сумата от продажбата на този автомобил не следва да
бъде отнемана. По същите съображения не следва получената продажна цена да се
отчита като законен доход на ответниците за 1995 г.
На
следващо място, семейството е разполагало със законен източник на доходи към
1996 г. за придобиване на л.а. „Вартбург“. Придобивната му стойност се равнява
на 0.94 МРЗ, а дарените по повод брака средства са били достатъчни за
закупуването на този автомобил. По тези съображения доходите от 14.55 МРЗ от
продажбата на л.а. „Вартбург“ през 2000 г. представляват законен източник на
доход и съдът отчита при определяне на приходите на семейството за 2000 г.
Отговорът
на въпроса дали ответниците са притежавали средства за закупуване на двата леки
автомобила марка „Рено“, модел „Трафик“ през 2001 г. зависи от съпоставка на
приходите им до този момент и извършените от тях разходи.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля П.П., разпитан в съдебното заседание на
12.04.2013 г., който разказва, че непосредствено след приключване на наборната
военна служба през 1991 г., през май 1991 г. заедно с К. заминали на работа в
Гърция и се върнали на 01.04.1992 г. Показанията на свидетеля П. са подробни и
последователни, поради което съдът ги кредитира. Съобразявайки стандарта на
живот в Гърция и съпоставянето му в този в България към 1991 г. – 1992 г.,
както и размерите на възнагражденията в двете държави, съдът счита, че следва
да се зачете за законен приходът на Н.К. от полагане на труд, равняващ се на
201.9 МРЗ.
До 2001
г. освен този приход, налице са данни за законни източници на доходи и получените
от Н.К. и съпругата му 7 500 000 лева (нед), равняващи се на
3 061.22 МРЗ, дарени от гости на сватбеното тържество през 1995 г., 14.55
МРЗ от продажбата на л.а. „Вартбург“ през 2000 г. и 128.66 МРЗ от положен труд
в Германия в периода 2000 г. – 2001 г., като полагащите се трудови
възнаграждения са превеждани ежемесечно по банкови сметки на К. и Я.. Други
приходи не се доказа да са получавали.
Съдът не
кредитира удостоверение от 19.09.2011 г. от С. Ж.Г., според което в периода
15.02.1992 г. – 15.02.1994 г. Н.Ж.К. е работел като служител на ЕТ „М.**“.
Началната дата – 15.02.1992 г. попада в период, за който съдът прие за доказано
по делото, че Н.К. е бил извън пределите на страната – в Република Гърция,
където е полагал труд и реализирал доходи, равняващи се на 201.9 МРЗ.
Отдалечеността във времето на посочения факт – преди 20 години, внася съмнение
в достоверността както на полагания труд, така и в размера на възнаграждението.
Съмнително е С. Георгиев да помни каква заплата е плащал за шофьор/охрана през
1992 – 1994 г., още повече когато тя съвпада (до стотинка) с посочения в
отговора на ответника размер – 5 000 лева (нед.). В случай, че в
счетоводството на ЕТ „М.**“ има данни за размерите на възнагражденията, вместо
удостоверение К. е могъл да изиска от съда да задължи бившия му работодател за
представи писмени доказателства, потвърждаващи твърдението му за реализиране на
този доход.
Не
съставляват законни източници на доход сочени суми от отглеждане на прасета. На
първо място, посоченият брой на прасетата по удостоверение изх. № 60/20.09.2011
г. на л. 157 от делото (което не се ползва с материална доказателствена сила и
има характер на писмени свидетелски показания на кмета на с. Сан Стефано и в
тази връзка съдът преценява при съпоставка с останалия доказателствен материал)
– 150 не съвпада с посочения от М. П. при разпита й в съдебното заседание на
12.04.2013 г. – 50 броя. На второ място, отглеждането на прасетата се сочи да е
извършвано в с. Сан Стефано, където от неустановена дата до 26.10.2009 г. К. и
брат му са преработвали наркотично вещество. За това те са се снабдили с
професионално оборудване, за което са направили значителни по стойност разходи.
Отчитане на недоказан доход от селскостопанска дейност не може да се прибави
към приходите за 1995 г. – 1997 г.
На
следващо място, за декларираната сума на митницата през 1998 г. – 6 000
германски марки, липсват доказателства за източника на придобиването й.
Действието по декларирането не може да презюмира законност на дохода. Парите
като универсално разменно средство могат да произхождат от различни дейности –
законни и незаконни. Твърдението на ответника, че са от получени трудови
възнаграждения не се доказа в настоящото производство.
Така
формирани, приходите до 2001 г. възлизат на 3 406.33 МРЗ.
Разходите,
които са налице данни да са сторени от ответниците през процесния период, са
отразени в приетата в откритото съдебно заседание на 29.06.2018 г.
съдебно-икономическа експертиза. Съдът приема за разход с доказан законен
източник на придобиване л.а. „Вартбург“ през 1996 г., по гореизложените
съображения.
Спорен е
въпросът за разходите за задгранични пътувания. Налице е трайна съдебна
практика, че те се изчисляват по действалата до 2004 г. Наредба за служебните
командировки и специализациите в чужбина, приета с ПМС № 40/02.07.1987 г.
Изчисленията са направени от вещите лица съобразно приложение № 1 към
Наредбата. При условие, че Н.К. трайно се е занимавал с внос и продажба на
превозни средства, не може да не направи впечатление многократното му влизане и
излизане от страната от различни ГКПП. Някои от тези задгранични пътувания са
направени в рамките на един ден. До 17.10.2001 г., когато е внесъл процесните
два автомобила марка „Рено“, модел „Трафик“, за 2000 г. – 2001 г. разходите за
пътувания и престой са били 1 480.3 МРЗ, съгласно приложение № 1 към
заключението на съдебно-икономическата експертиза. За същия период разходите за
пътуване и престой в чужбина на Д.Я. възлизат на 802.3 МРЗ, а на Д.К. – 175
МРЗ.
Освен
общата стойност на този вид разход – 2 457.6 МРЗ, ответниците са направили
разходи и за издръжка на семейството. До 2001 г., според заключението на
експертизата, те възлизат на 458.15 МРЗ. Цифровото изражение на този вид разход
следва да бъде коригиран в посока завишаването му. Установи се, че през 1991 г.
– 1992 г. К. е бил дългосрочно в Република Гърция, а през 2000 г. – 2001 г.
заедно със съпругата и сина си Д.Н.– в Република Германия. Конкретни данни за
МРЗ за издръжка в тези държави към горепосочените периоди не са налице, но
съдът счита, че МРЗ за издръжка в България не могат да бъдат приложени в тези
размери. При съобразяване на икономическия живот в страните, където ответниците
са пребивавали (и това те сами твърдят в отговорите си), съдът счита, че МРЗ за
времето от май 1991 г. до 2001 г. е 500 МРЗ.
Към
извършените разходи следва да се добавят и тези за закупуване на акции от
капитала на „М.“ ООД – 14.11 МРЗ.
В
заключение, направените от ответниците разходи до октомври 2001 г. представляват
сбора от продажната цена на л.а. „Вартбург“ – 0.94 МРЗ, за закупуване на акции
от капитала на „М.“ ООД – 14.11 МРЗ, разходи за издръжка на семейството – 500
МРЗ и за задгранични пътувания в периода от 1998 г. до 17.10.2001 г. –
3 211 МРЗ (573.2+180.2+2 457.6), или 3 726.05 МРЗ.
Превишението
на разходите над приходите не е позволявало закупуване на двата леки автомобила
марка „Рено“, модел „Трафик“ през 2001 г. Единият от тях – този с ДК № *****ответниците
твърдят, че не притежават, но доколкото не представят доказателства за
разпореждане с него, нито се е явило трето лице, които да заяви права върху този
автомобил, съдът намира за основателно искането на Комисията това МПС да бъде
отнето от ответниците.
На
отнемане подлежи сумата от 3 570 лева, получена при продажбата му през
2005 г.
На
01.04.2004 г. Н.К. е придобил право на собственост върху ап. 6, находящ се в
гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, бл. ******, ет. 2. Не се спори, че към
този момент бракът му с Д.Я. е бил прекратен. По силата на съдебното решение
упражняването на родителските права върху Д.Н.е предоставено на него, като Д.Я.
е следвало да заплаща по 35 лева месечна издръжка. По делото не се доказа тази
издръжка да е била действително заплащана, поради което не съставлява приход за
2003-2004 г. Декларираните на митницата суми, равностойни съответно на 115.57
МРЗ и 138.54 МРЗ също не представляват приход, за който да са доказателства, че
са със законен източник на доход. В тази насока важат изводите на съда по
отношение на декларираната на митницата сума от 6 000 германски марки през
1998 г.
Неясно
е, при така направените констатации, откъде К. е имал средства за закупуване на
апартамента в гр. София през 2004 г. Дори и да се приеме за обсъждане
възражението му, че волята на М. П. е била този имот да остане в собственост на
внука й Д.К., син на Н.К. и Д.Я., то се явява неоснователно. Това е така,
защото не е била налице пречка М. П. да дари апартамента на внука си, като
предпази разпиляването му чрез учредяване на вещно право на ползване. На
по-силно основание Д.Я. не би търсила намаляване на дарението на сина си Д.Н.за
възстановяване на запазената си част, пред позоваване на симулативност на
сделката от 01.04.2004 г. (което също би била легитимирана да стори, при
наличие на правен интерес от това).
Изявлението
на Н.К. в нотариалния акт от 01.04.2004 г., че е заплатил продажната цена за
имота на М. П. се ползва с доказателствена сила срещу него за факта на
плащането. След като не се доказа да е разполагал със средства от законни
източници, този имот подлежи на отнемане в полза на държавата.
По
същите съображения на отнемане подлежи и сумата от 45 180 лева,
представляваща пазарната стойност на апартамент № 4 в гр. Бургас, ж.к. „З********,
ет. 8. През 2005 г. К. не е притежавал средства от законни източници, които да
му позволят придобиване на имота. Тук следва да се допълни, че такъв доход не
представляват сумите по сметки в банки. Прави впечатление, че от 2004 г., и
особено през 2005 г. по банкови сметки на Н.К. са постъпвали суми от различни
лица, като основания за извършените преводи не са посочени.
Произходът
на тези средства е неясен и в настоящото производство ответникът не представи
доказателства за причините, поради които ги е получавал.
Законността
на приходи от продажба на имущество може да се обоснове само в хипотеза, при
която бъде установен законния произход на средствата за тяхното придобиване,
както в случая с л.а. „Вартбург“. Останалите доходи – от продажба на л.а. „Рено“,
модел „Трафик“ с ДК № *****, на ап. № 4 в гр. Бургас и на л.а. „Рено“, модел „Еспейс“
с ДК № *****се явяват форма на облагодетелстване от престъпната дейност на
лицето, поради което подлежат на изключване от стойността на реализирания
приход. Те не са законно придобити и подлежат на отнемане.
Тъй като
не се установи и какъв е произходът на средства по банкова сметка *** *** „П.И.Б.“ АД, сумата от 20.73
лева, ведно с лихвите също следва да бъде отнета от Н.К..
Разпоредбата
на чл. 9 от ЗОПДИППД (отм.) предвижда, че до доказване на противното се смята
придобито за сметка на проверяваното лице имущество, което неговият съпруг и
ненавършилите пълнолетие деца са придобили от трети лица на свое име, когато
придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през
проверявания период и не може да се установи друг източник на средствата.
При
съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема, че влязлата в сила
присъда и условията, при които е извършено деянието от Н.К. е от естество да
обоснове извода, че престъпната дейност е спомогнало за сдобиване със средства
за реализиране на облаги, в случая – част от имуществото, което Комисията иска
от съда да бъде отнето.
Изпълнен
е фактическият състав на чл. 4, ал. 1 вр. чл. 3 ЗОПДИППД (отм.). Налице са предвидените
в закона основания за отнемане в полза на държавата на имущество, за което в
конкретния случай може да се направи основателно предположение, че
придобиването му е свързано с обхванатата от специалния закон престъпна дейност
на Н.К., доколкото не е установен законен източник на средства.
При
отнемане на паричната равностойност на отчуждените през проверявания период апартамент
№ 4, л.а. „Рено“, модел „Трафик“ с ДК № *****и л.а. „Рено“, модел „Еспейс“ с ДК
№ *****МПС при условията на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) следва да бъде
присъдена действителната им стойност, съответстваща на тяхната реална пазарна
цена към момента на извършване на разпоредителната сделка, в какъвто смисъл е решение
№ 187/26.07.2011 г. по гр.д. № 1557/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.
С оглед
изхода на спора ответникът Н.Ж.К. дължи да заплати на КПКОНПИ сумата от 1 131.34
лева разноски, а Д.Я.И. – 345.35 лева.
Ответниците
имат право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото
е представен договор за правна защита и съдействие, според който Н.К. и Д.Я.
заплатили на адв. Д. адвокатски хонорар в размер на 12 000 лева. Представителят
на ищеца е възразил за прекомерност на възнагражденията, което възражение съдът
намира за неоснователно. На основание § 1 от ДР вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 и ал. 8
от Наредба № 1/2004 г. и като съобрази броя на проведените по делото 11 допълнителни
съдебни заседания, извършените процесуални действия и фактическата и правна
сложност на делото, съдът счита, че претендирания хонорар от 6 000 лева от
всеки от ответниците не е прекомерен.
При
липса на данни кой от ответниците каква част от възнаграждението е заплатил,
съдът приема то е заплатено от тях по равно. Н.К. е сторил разноски и за
съдебни експертизи в размер на 800 лева. На К. Комисията дължи разноски на
стойност 1 448.27 лева, а на Д.Я. – сумата от 3 525.88 лева.
Ответниците
следва да заплатят по сметка на СГС разноски за държавна такса, както следва: Н.К.
– 3 795.55 лева, а Д.Я. – 104.68 лева.
С оглед
допуснатото увеличение на депозитите на вещите лица, изготвили тройната
съдебно-икономическа експертиза, ответниците дължат да заплатят по сметка на
СГС сумата от 768.28 лева.
Така
мотивиран, съдът
ОТНЕМА в полза на държавата от Н.Ж.К., ЕГН **********, на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.)
следното имущество:
А. апартамент № 6, находящ се в жилищна сграда – бл. № ******, на втори
етаж, бул. „Ботевградско шосе“, ж.к. „Сухата река“, район „Подуене“, гр. София,
състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
49.75 кв.м., при граници: изток – зелена площ, запад – ап. № 7, север –
стълбище, юг – зелена площ, отгоре – ап. № 10, отдолу – ап. № 2, заедно с
избено помещение № 28 с полезна площ от 2.98 кв.м., при граници: изток – мазе №
10, запад – коридор, север – мазе № 7, юг – коридор, заедно с 0.800% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, на който е
построена сградата, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 37, том І-А, рег. № 6029, дело № 34/01.04.2004 г. на нотариус рег. № 273
на НК.
Б. Сумата
от 20.73 лева, ведно с лихвите по банкова сметка *** *** „П.И.Б.“ АД, с титуляр Н.Ж.К..
ОТНЕМА в полза на държавата от Н.Ж.К., ЕГН **********, на основание чл. 28,
ал. 1 вр. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) следното имущество:
А. Сумата от 45 180 лева, представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на ап. № 4, находящ се в гр. София, ж.к. „З********, ет. 8, застроен
на 50.66 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-WC и антре, при граници: запад – коридор, Н. Д., север – С.
Т., юг – външен зид, отгоре – М. М., отдолу – Д. В., заедно с избено помещение
№ 47 с площ от 2 кв.м., както и 1.09 ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, придобит на 05.07.2005 г. и отчужден на 30.05.2006 г.
Б. Сумата от 5 283 лева, представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на л.а. „Рено“, модел „Еспейс“ с ДК № *****, рама *******,
придобит 19.06.2006 г. и отчужден на 09.07.2007 г.
ОТНЕМА в полза на държавата от Н.Ж.К., ЕГН ********** и Д.Я.И., ЕГН **********,
на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 10 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.):
А. Лек автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ с ДК № *****, рама AHVFIT5W30509826369, двигател ******* цвят
„бял“, придобит на 19.10.2001 г.;
ОТНЕМА в полза на държавата от Н.Ж.К., ЕГН ********** и Д.Я.И., ЕГН **********,
на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 10 вр. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.):
А. сумата от 3 570 лева, представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на л.а. „Рено“, модел „Трафик“ с ДК № *****, рама ********,
придобит 18.10.2001 г. и отчужден на 23.11.2005 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество за отнемане в полза на държавата от Н.Ж.К.,
ЕГН ********** на л.а. „Рено“, модел „Еспас“ с ДК № *****АР и от Н.Ж.К., ЕГН **********
и Д.Я.И., ЕГН ********** на сумата от 153 лева от продажбата на л.а „Ланчия“,
модел „Делта“ с ДК № ***** и сумата от 1 000 лева от продажбата на л.а.
„Вартбург“ ,модел „353“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н.Ж.К., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, ЕИК *********, съдебен адрес *** сумата от
1 131.34 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д.Я.И., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, ЕИК *********, съдебен адрес *** сумата от
345.35 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Комисия за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК *********, съдебен адрес ***
да заплати на Н.Ж.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 448.27 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК *********,
съдебен адрес *** да заплати на Д.Я.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
3 525.88 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 и чл. 77 от ГПК, Н.Ж.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на СГС сумата от 4 179.69 лева, а Д.Я.И.,
ЕГН **********, с адрес *** – сумата от 488.82 лева.
Решението
е постановено при участието на СГП като контролираща страна.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: