№ 1267
гр. П., 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен В. Велев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело №
20245220103956 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ТИТАН
ПРОПЪРТИС РЕНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. 1, ет. 4, офис А6
против Е. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***********.
Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на изпълнител –
посредник, сключил с ответницата, като възложител и кандидат – наемател,
следните договори: Договор - протокол за оглед на недвижим имот от
10.05.2024 г. и Договор за посредничество с наемател от 13.05.2024 г. По
силата на Договор - протокол за оглед на недвижим имот от 10.05.2024 г.
ответницата, като възложител, му възложила, а ищецът приел да посредничи
за реализиране на сделка за наемане от страна на ответницата на недвижим
имот, описан в протокола, като при реализиране на сделката за отдаване под
наем на имота, последната се задължила да заплати на ищеца еднократно
възнаграждение в размер на 65% без ДДС от договорената месечна наемна
цена. Сочи, че в качеството му на посредник на 10.05.2024 г. е представил на
ответницата двустаен апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. ********, ул.
********** № 3а, с първоначално обявена месечна наемна цена в размер на 1
300,00 лева. На 13.05.2024 г. между страните бил сключен и договор за
посредничество с наемател със сходно съдържание, като посочения по-горе, и
касаещ двустайни апартаменти с ориентировъчен размер на месечната наемна
цена от 1 200,00 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от този договор,
при наемане на недвижим имот, предложен от изпълнителя, възложителят му
дължал заплащането на възнаграждение в размер на 65% без ДДС от
договорената месечна наемна цена. Възнаграждението се заплащало в
момента на подписването на договора за наем между възложителя от една
1
страна, в качеството му на наемател, и предложения от изпълнителя наемател.
Твърди, че на 13.05.2024 г. ответницата била сключила договор за наем на
недвижим имот, в качеството й на наемател, на представения й от ищеца
двустаен апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. ********, ул. ********** № 3а,
при месечен наем в размер на 1 200,00 лева. Съгласно договорките на
сключените договори за посредничество, задължението й за плащане на
дължимото комисионно възнаграждение към изпълнителя възниквало в деня
на подписване на договора за наем. Твърди, че към настоящия момент
ответницата не била заплатила уговореното между тях и дължимо на ищеца
възнаграждение. Доколкото подписала договора за наем без да е заплатила
дължимото му възнаграждение, намира, че ищцата е неизправна страна по
сключените договори, доколкото задължението й е станало дължимо,
изискуемо и ликвидно на същата дата, но не било изпълнено. Твърди, че
ищцата му дължи сумата от 936,00 лева, представляваща дължимо
комисионно възнаграждение в размер на 65 % без ДДС (или 78 % с ДДС) от
посочената месечна наемна цена в сключения от ответницата договор за наем
от 1 200,00 лева, на едно от посочените основания - по чл. 2 от Договора -
протокол за оглед на недвижим имот от 10.05.2024 г. или по чл. 2, ал. 1, изр. 1
от Договора за посредничество с наемател от 13.05.2024 г. Моли, съдът да
постанови решение, с което да осъди ответницата Е. Р. да му заплати сумата
от 936,00 лева, представляваща дължимото комисионно възнаграждение с
включен ДДС, съобразно чл. 2 от Договор-протокол за оглед на недвижим
имот от 10.05.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на иска до
окончателното изплащане. При условията на евентуалност, в случай че не
бъде уважен главният иск, моли да бъде осъдена ответницата да му заплати
сумата от 936,00 лева, представляваща дължимото комисионно
възнаграждение с включен ДДС, съобразно чл. 2, ал. 1, изр. 1 от Договор за
посредничество с наемател от 13.05.2024 г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на иска до окончателното изплащане. Претендира и присъждане
на съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения по
делото особен представител на ответницата Е. Р. – адвокат Е. П., с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че видно от
представения договор за наем, подписан лично от ответница, ищецът не
участвал в сделката, поради това оспорва извършени фактически действия за
свързване на възложителя с наемодателя, обявил за отдаване под наем имота,
съответно да е организирал преговори между тях с цел осъществяване на
сделка за наемането на имота. Възразява, че уговорените клаузи на чл. 2, ал. 1
от Договор-протокол за оглед на недвижим имот от 10.05.2024 г., съответно на
чл. 2, ал. 1, изр. 1 от Договор за посредничество с наемател от 13.05.2024 г. са
неравноправни и противоречат на добрите нрави, доколкото е уговорено
възнаграждение за изпълнителя в размер повече от 50% и то без ДДС от
договорената месечна наемна цена. Оспорва подписите, поставени от името на
ответницата в приложените към исковата молба Договор-протокол за оглед на
недвижим имот от 10.05.2024 г., Договор за посредничество с наемател от
13.05.2024 г. и Договор за отдаване под наем на недвижим имот № 163421 от
13.05.2024 г., като моли съдът да задължи ищеца да ги представи в оригинал.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
2
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си
представител, поддържа искова молба и моли за уважаване на предявените
искове с присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от
ГПК. Ответницата, чрез назначения й по делото особен представител, оспорва
исковите претенции и моли да бъдат отхвърлени. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са при условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл. 51 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В настоящия случай, според фактическите твърдения на ищеца, същият
претендира, че между него и ответника е налице облигационно отношение по
писмен договор за посредничество за наемане на недвижим имот по смисъла
на чл. 49 ТЗ, с изпълнител – ищецът и възложител ответникът, по силата на
който ответникът се е задължил да заплати, договореното възнаграждение на
ищеца за посредническата дейност.
Посредническият договор е неформален договор, по силата на който
посредникът се задължава срещу определено възнаграждение да извърши
необходимата работа по сключване на една или повече сделки.
Посредничеството е насочено към сключване на сделки с обекти от
гражданския оборот. Предмет на договора за посредничество е преследването
на особен резултат - свързване на страните и подпомагането им да сключат
договор. Съобразно нормата на чл. 51 от ТЗ, търговският посредник има право
на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно
уговорката им. Ако няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за
този вид дейност според случая и от двете страни.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е докаже, при
условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): сключването на
валиден договор на посредничество между страните, по силата на който
ответницата е възложила на ищеца да й посредничи при сключването на
сделка за наемане от страна на ответницата на недвижим имот, съответно, че
ответникът се е съгласил да му заплати определено възнаграждение за тази
услуга, че е изпълнил задълженията си по него добросъвестно и точно,
съгласно постигнатите уговорки, т. е. че е предоставил съответната услуга,
както и настъпване на изискуемостта на претендираното възнаграждение,
съответно неговият размер.
В тежест на ответника е докаже възраженията си, както и да установи
обстоятелствата, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а
при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил
търсената сума.
Спорът по делото се концентрира до наведеното от ответника
възражение, че между страните не е налице облигационно правоотношение по
сключени договори за посредничество за наем на недвижим имот, поради
3
което ответницата не дължи на ищцовото дружество възнаграждение в
претендираните по предявените при условията на евентуалност искове.
За доказване наличието на облигационното правоотношение между
страните ищецът представи в копие Договор-протокол за оглед на недвижим
имот от 10.05.2024 г., със страни ищцовото дружество, в качеството му на
изпълнител, и ответницата Е. Р. – като възложител, за който се твърди, че е
подписан от ответницата Е. Р. и по силата на който последната му била
възложила, а ищецът приел да посредничи за реализиране на сделка за
наемане от нейна страна на недвижим имот, описан в протокола и
представляващ двустаен апартамент гр. С., ж.к. ********, ул. ********** №
3а. В договора е посочено, че в случай на реализиране на сделката за отдаване
под наем на имота, възложителят дължи на изпълнителя еднократно
възнаграждение за посредничеството в размер на 65% без ДДС от
договорената месечна наемна цена. Представен в копие е и Договор за
посредничество с наемател от 13.05.2024 г., за който се твърди, че сключен
между страните, съобразно уговорките на който, ответницата е възложила на
ищцовото дружество като изпълнител, да й посредничи при наемане на
недвижим имот с ориентировъчни характеристики – двустаен апартамент, при
ориентировъчна наема цена в размер на 1 200,00 лева. В чл. 2, ал. 1 от същия е
посочено, че при наемане на недвижим имот, предложен от изпълнителя,
възложителят му дължал заплащането на възнаграждение в размер на 65% без
ДДС от договорената месечна наемна цена.
Видно от представения по делото Договор за отдаване под наем на
недвижим имот № 163421 от 13.05.2024 г., сключен между ответницата Е. Р.,
като наемател, и третото – неучастващо по делото лице – Д.Г.Д., действащ
чрез пълномощника си „Стопанин.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, като
наемодател, се установява, че Д. е предоставил за ползване срещу наемна цена
от 1 200,00 лева на Р. недвижим имот – Апартамент № 19, с площ 49,88 кв.м.,
находящ се в гр. С., ж.к. ********, ул. ********** № 3а. Владението върху
имота е предадено на ответницата от страна на наемодателя Д. Д., действащ
чрез пълномощника си „Стопанин.БГ“ ЕООД, видно от представения по
делото Приемо-предавателен протокол за недвижим имот към договора за
наем.
В настоящия случай, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не се установява
по безспорен и категоричен начин от страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест, че ответницата, в качеството си на възложител, му е
възложила като изпълнител, а той от своя страна, е поел задължение да
посредничи за реализиране на сделка за наемане от страна на ответницата на
двустаен апартамент или на конкретно посочения в искова молба недвижим
имот, представляващ двустаен апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. ********,
ул. ********** № 3а.
Във връзка с оспорване от страна на ответницата, че подписите положени
по договорите не са нейни, съдът задължи ищцовото дружество да ги
представи в оригинал по делото, като откри производство по чл. 193 от ГПК и
назначи съдебно-графологическа експертиза, която да отговори на въпроса
дали положените подписи в договорите са на ответницата Р..
4
Според категоричното заключение на вещото лице Н. по приетата по
делото и неоспорена от страните експертиза, подписите поставени в Договор
за отдаване под наем на недвижим имот № 163421 от 13.05.2024 г. са
положени от Е. Р.. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изготвено, като не са налице основания за
възникване на каквото и да е съмнение в неговата правилност и обоснованост.
В този смисъл следва да се приеме, че е налице действително сключен договор
за наем между ответницата и посочения за наемодател - Д.Г.Д.. Това
обстоятелство, обаче, не обосновава категоричен извод, че сделката се е
случила вследствие възложени от ответницата на ищеца действия по
свързване на страните и подпомагането им да сключат договора, по силата
именно на Договор-протокол за оглед на недвижим имот от 10.05.2024 г. или
Договор за посредничество с наемател от 13.05.2024 г.
По своя характер представените Договор-протокол за оглед на недвижим
имот от 10.05.2024 г. и Договор за посредничество с наемател от 13.05.2024 г.
представляват частни, диспозитивни документи, имащи единствено
формална доказателствена сила. Същността на формалната доказателствена
сила на документите се изразява в това, че съдът е длъжен да приеме за автор
на изявлението лицето, подписало документа, т.е. че то изхожда от лицето,
което го е подписало като негов издател. В случаите, когато документът е
диспозитивен, да се оспори неговата истинност означава да се заяви, че
същият е неавтентичен - подправен – т.е. че материализираното в него
изявление не е направено от лицето, посочено като издател. Формалната
доказателствена сила се преодолява ако се докаже неавтентичността на
документа, а именно, че материализираното в него изявление не е направено
от лицето, посочено като издател.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. първо от ГПК, тежестта за
оспорване на частен документ се носи от страната, която го оспорва, когато
документът от външна страна е подписан от нея и като такъв разполага с
формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от ГПК. В настоящия
случай ищецът не представи в оригинал оспорените писмени документи,
въпреки заявеното искане още с отговора на исковата молба от страна на
процесуалния представител на ответницата, предвид направеното оспорване
на положените в тях подписи от последната, както и дадените от съда
указания в тази насока. Представен беше нотариално заверен препис от
същите, които обаче, съдът намира, че не могат да бъдат годен обект на
съдебно-графологична експертиза, въз основа на които да се докаже с нужната
на процеса категоричност, че подписите положени в тези договори са именно
на ответницата. Това е така, тъй като когато заключението на съдебно-
графологичната експертиза, изследвала не оригинала, а негово копие, винаги
ще бъде основано на вероятни предположения, но не и на категорична
констатация за авторството на оспорения документ. В този смисъл е и
Решение № 91/01.04.2015 г. по гр.д. № 5960/2014 г., 4 ГО на ВКС, в което е
прието, че съдебно-графологичната експертиза е единственото сигурно
доказателствено средство, с което може да се докаже оспорването на
автентичността на документ. При отсъствието на оригиналния документ,
обаче оспорващият е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов
автор, тъй като копието като обект на изследване не позволява на
5
графологичната експертиза да изключи евентуално извършена техническа
подправка на подписа върху първообраза чрез откопиране на истинския му
подпис през индиго, чрез прекопиране, както и чрез многобройни други
съвременни способи.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че следвало да се допусне
вещото лице по съдебно-графологичната експертиза да изследва
представените нотариално заверени копия. Следва да се посочи, че същите по
същността си не представляват официален документ по смисъла на чл. 179, ал.
1 от ГПК, с чиято материална доказателствена сила съдът да е длъжен да се
съобрази, противно на изразеното от ищеца становище. Това е така, доколкото
при нотариалната заверка верността на представен оригинал на документ,
съобразно разпоредбата на чл. 591 от ГПК, нотариусът не удостоверява
съдържанието на волеизявленията на страните по договора, каквото би било
удостоверяването при сключване на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, а единствено, че е направил сверка на представеното копие с
оригинала и дали в него е имало зачерквания, добавки, поправки и други
особености, съответно че същият е представен от конкретно посоченото от
нотариуса лица. В този смисъл е и Решение № 57/08.04.2014 г. по гр. д. №
4451/2013 г. на III ГО на ВКС, изследвало въпроса представлява ли
пълномощното, което е с нотариална заверка само на подписа официален
документ и съставлява ли същото доказателство за съдържащото се в него
изявление на автора - упълномощител, където е прието, че пълномощното,
което е с нотариална заверка само на подписа не е официален документ, които
постановки, настоящият съдебен състав намира за приложими и в настоящия
случай.
Претенцията на ищеца се основава на договор за посредничество на
стойност под 5 000,00 лева, който, както се посочи по-горе, по своята
характеристика е неформален такъв. В този смисъл, принципно за доказване
на същия са допустими свидетелски показания, предвид нормата на чл. 164,
ал. 1, т. 3 от ГПК. В случая, обаче, твърденията на ищеца са изцяло в насока, че
е сключено именно писмено съглашение между него и ответницата, а не устно
такова, поради което за доказването на сключването му свидетелски показания
са недопустими по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК. Същата разпоредба
сочи, че не се допускат свидетелски показания за установяване на писмени
съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала. Ищецът по
делото наведе твърдения, че договорите са били унищожени на дата
02.06.2025 г. от трето и неучастващо по делото лице, с което си е
сътрудничило, с оглед на което за ищцовото дружество било невъзможно да ги
представи по извинителни причини, като се иска да бъде допуснат разпит на
свидетели, които да подкрепят твърденията му за сключването и
съдържанието на договора. Наличието на извинителни причини за
непредставяне на изискан оригинал на оспорен документ, каквито са
унищожаването му и загубването му не по вина на страната, която черпи
благоприятни за нея факти, изключва приложението на забраната по чл. 164 от
ГПК, но само и единствено ако се установи, че страната не носи вина за
изгубването или унищожаването на документа по аргумент от чл. 165, ал. 1 от
ГПК. В този смисъл, в посоченото по-горе Решение № 91/01.04.2015 г. по гр.д.
№ 5960/2014 г., 4 ГО на ВКС, е прието, че правилото на чл. 193, ал. 3, изр.
6
първо от ГПК е неприложимо тогава, когато оригиналът на документа не
може да бъде представен от страната, която се позовава на него, по
извинителни за нея по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ГПК причини. В такива
хипотези, при оспорване автентичността на частен диспозитивен документ,
чийто оригинал е загубен или унищожен, доказателствената тежест да
установи съдържащите в него благоприятни факти се носи от страната, която
се е лишила от него – в настоящия случай ищцовото дружество, но само при
доказване, че същата е добросъвестна и няма вина за липсата на документа.
Във връзка с посоченото, в настоящия случай, съдът намира, че е
недопустимо за доказване сключването на конкретния писмен договор да се
използват свидетелски показания, доколкото по делото не се установи наличие
на изключение за недопустимостта им по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ГПК, а
именно не беше доказано, че документът е унищожен не по вина на ищцовото
дружество. Още с определението за насрочване на делото, с оглед
направеното оспорване в срока по чл. 131 от ГПК от ответницата, съдът указа
на ищеца да заяви дали ще се ползва от оспорените от ответната страна
писмени документи, като в случай, че се ползва от тях - да ги представи по
делото в оригинал. Определението е получено от ищцовото дружество на
19.05.2025 г., съответно от неговия процесуален представител лично на
23.05.2025 г. С молба от 02.06.2025 г. ищцовото дружество заяви по делото, че
ще се ползва от оспорените документи и ги представи в нотариално заверени
преписи, но не и в оригинал. Видно от представените нотариално заверени
преписи от същите, нотариалната заверка е извършена на 30.05.2025 г., като
договорите са представени пред нотариуса от процесуалния представител на
ищцовото дружество. В проведеното по делото първо открито съдебно
заседание, съдът отново задължи ищцовото дружество да представи в
оригинал оспорените документи и му предостави допълнителен срок за това.
С последваща молба от ищцовото дружество указанията на съда отново не
бяха изпълнени в цялост, като беше представен в оригинал единствено
Договор за отдаване под наем на недвижим имот № 163421 от 13.05.2024 г.,
сключен с третото и неучастващо по делото лице „Стопанин.БГ“ ООД, но не и
оспорените от ответницата Договор-протокол за оглед на недвижим имот от
10.05.2024 г. и Договор за посредничество с наемател от 13.05.2024 г. В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 01.07.2025 г., съдът
откри производство по чл. 193 от ГПК, във връзка с оспорване автентичността
на оспорените документи, като допусна изслушването на съдебно-
графологична експертиза, досежно положения върху тях подпис от името на
ответницата Р. и задължи ищцовото дружество в едноседмичен срок да
представи в оригинал от договорите на които основава претенциите си, като
му указа последиците на чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК и чл. 161 от ГПК при
непредставянето им. Въпреки указанията на съда, същите не бяха представени
и в последното проведено по делото съдебно заседание, в които се
поддържаше от страна на ищеца, че вече били унищожени от „Стопанин.БГ“
ООД на 02.06.2025 г., с оглед сключен между тях договор за партньорство, с
което дружество всъщност е подписан и договорът за наем с ответницата. В
представения в подкрепа на твърденията на дружеството Договор за
партньорство и съдействие между дружеството ищец и дружеството
„Стопанин.БГ“ ООД, липсват клаузи, касаещи съхраняване на документи,
7
съответно архивирането или унищожаването им от страна на посоченото
дружество. От посоченото е видно, че към момента на твърдяната дата на
унищожаването им – 02.06.2025 г., както ищцовото дружество, така и
неговият процесуален представител, са били наясно, че договорите са
оспорени и следва да бъдат представени в оригинал по делото. Видно от
представените по делото нотариално заверени копия на договорите, дори
преди тази дата ищцовото дружеството се е снабдило с нотариално заверени
преписи от същите на 30.05.2025 г., които съобразно удостовереното от
нотариуса, са представени на последния лично от упълномощения
процесуален представител на ищеца, т.е. същите са били в държане на
дружеството-ищец и неговия процесуален представител във време, когато са
били наясно, че са изискани от съда и са задължени да ги представят по
делото. В проведеното по делото открито съдебно заседание от 03.06.2025 г.
процесуалния представител на ищеца не посочи като причина за
невъзможността да представи исканите документи тяхното унищожаване, а
други такива – нежелание на ищцовото дружество, поради изчезване на
оригинали на документи по други дела. В същото време по делото се
представи оригинал на договора за наем, в който като страна не фигурира
ищцовото дружество, а трето лице. Предвид посоченото, според настоящия
съдебен състав, не може да се приеме за състоятелно твърдяното от ищцовото
дружество добросъвестно поведение от негова страна, във връзка с липсата му
на виновно поведение по отношение лишаването му от посочените документи,
особено като се имат предвид изричните указания на съда за представянето им
по делото преди тяхното унищожаване, за което както ищцовото дружество,
така и процесуалният му представител, са били надлежно уведомени преди
твърдяната дата за унищожаване на документите. Поради непредставянето на
оригиналите на процесните Договор-протокол за оглед на недвижим имот от
10.05.2024 г. и Договор за посредничество с наемател от 13.05.2024 г., въпреки
изричното искане на ответната страна и надлежните указания на съда,
съответно липсата на извинителни причини по отношение невъзможността им
да бъдат представени, същите бяха изключени от доказателствата по делото на
основание чл. 183, ал. 1, изр. последно от ГПК. В тази връзка неоснователни
се явяват и възраженията на ищцовото дружество, че нотариално заверените
копия на договорите не следва да се изключват от доказателствения материал,
с оглед цитираната от него съдебна практика. Същата касае случаи, при които
в хипотезата на чл. 183 от ГПК по делото вместо оригинали на документи,
могат да се приемат заверени копия от тях, именно когато липсата на
оригиналите не е по вина на страната, какъвто не е настоящият случай.
Предвид посоченото по-горе, според съда лишаването на ищеца от оригинала
на договорите не се дължи на извинителни причини, поради което не може да
се приеме, че във връзка с оспорените договори е налице хипотезата на чл.
165, ал. 1 от ГПК. Ето защо по делото не беше допуснат и разпит на свидетели
по отношение факта на сключването на договорите, предвид забраната на чл.
164, ал. 1, т. 5 от ГПК и неустановяване наличието на хипотезата на чл. 165,
ал. 1 от ГПК, при която същите биха били допустими.
С оглед изложеното, при доказателствена тежест за ищеца да установи
при условията на пълно и главно доказване сключването на договора за
посредничество с ответницата, обективиран в Договор-протокол за оглед на
8
недвижим имот от 10.05.2024 г., по силата на който се претендира процесното
вземане за възнаграждение от последната, съдът намира, че по делото не се
установи наличието на валидно сключен такъв. Тъй като ищецът носи
тежестта да докаже възникването на облигационната връзка, въз основа на
която претендира материалното си право, то при неблагоприятните последици
на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за
неосъществил се в обективната действителност – аргумент от чл. 154, ал. 1 от
ГПК. Поради това съдът не може да приеме за безусловно и безспорно
доказано съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между
него и ответницата, по силата на което последната да му дължи
претендираната сума. При събраните по делото доказателства съдът намира,
че за ответницата не е възникнало задължението да заплати исковата сума на
ищеца на основание сключен между страните писмен договор за
посредничество, обективиран в Договор-протокол за оглед на недвижим имот
от 10.05.2024 г. Липсата на валидно възникнало между страните
облигационно отношение по договор за посредничество, във връзка с наем на
недвижим имот и с посочените от ищцовото дружество параметри и цена,
прави безпредметно обсъждането и установяването на фактите относно
изпълнението му, съответно останалите предпоставки за възникване на
претендираното материално право, наведените от ответната страна
възражения за неравноправност на клаузите и другите последващи
сключването на договора въпроси.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният главен
иск с правна квалификация чл. 51 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 936,00 лева с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение за извършени посреднически действия по Договор-протокол
за оглед на недвижим имот от 10.05.2024 г., остана недоказан и същият като
неоснователен, следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне по
евентуалния иск по чл. 51 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с който се иска
ответницата да бъде осъдена да му заплати същата сума от 936,00 лева с ДДС,
но на основание Договор за посредничество с наемател от 13.05.2024 г.,
претендирана отново като възнаграждение за извършени от ищцовото
дружество посреднически услуги, във връзка с наемане на недвижим имот от
страна на ответницата Р..
Посоченото по-горе по отношение претендираното облигационно
отношение между страните по делото във връзка с Договора-протокол за оглед
на недвижим имот от 10.05.2024 г., важи в пълна степен и по отношение
Договора за посредничество с наемател от 13.05.2024 г. По делото, при
условията на пълно и главно доказване, от страна на ищеца не се установи
ответницата да е сключвала и този договор, т.е. липсва валидно съглашение
между страните, по силата на което ответницата да дължи заплащане на
осъществена от ищцовото дружество посредническа дейност във връзка с
наемане на имот. Такова по делото не бе доказано, поради това съдът намира,
че и евентуалният иск за заплащане на сумата от 936,00 лева с ДДС,
представляваща дължимото възнаграждение по Договор за посредничество с
наемател от 13.05.2024 г., във връзка с извършени посреднически дейности от
страна на ищеца, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
9
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК, уреждаща хипотезите
на освобождаване от такси и разноски в производството, такива не се внасят
от особените представители на страна, чийто адрес не е известен. Според
разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК в тези случаи разноските по
производството се заплащат от бюджета на съда. Според нормата на чл. 78, ал.
6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна
такса или от разноски в производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължими се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в
полза на съда. По делото беше назначена експертиза, възнаграждението на
вещото лице по която бе заплатено от бюджета на съда, предвид
обстоятелството, че ответницата се представляваше от особен представител в
производството, назначен от съда в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Доколкото предявените искове са отхвърлени изцяло, то на основание чл. 78,
ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от ГПК, ищцовото дружество следва да
се осъди да възстанови по сметка на Районен съд – П., сумата от 300,00 лева –
възнаграждение на вещо лице, първоначално поето от бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИТАН ПРОПЪРТИС РЕНТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Александър
Малинов“ № 51, вх. 1, ет. 4, офис А6, срещу Е. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. ***********, иск за осъждане на ответницата Е. Р., ЕГН **********
да заплати на ищеца „ТИТАН ПРОПЪРТИС РЕНТ“ ООД, ЕИК *********
сумата от 936,00 лева с ДДС, представляваща дължимо на основание чл. 79 от
ЗЗД, във вр. с чл. 51 от ТЗ, възнаграждение за посредничество по Договор-
протокол за оглед на недвижим имот от 10.05.2024 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба –
20.09.2024 г., до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност иск от „ТИТАН
ПРОПЪРТИС РЕНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. 1, ет. 4, офис А6,
срещу Е. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***********, за осъждане на
ответницата Е. Р., ЕГН ********** да заплати на ищеца „ТИТАН
ПРОПЪРТИС РЕНТ“ ООД, ЕИК ********* сумата от 936,00 лева с ДДС,
представляваща дължимо на основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 51 от ТЗ,
възнаграждение за посредничество по Договор за посредничество с наемател
от 13.05.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на
подаване на исковата молба – 20.09.2024 г., до окончателното изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ТИТАН ПРОПЪРТИС РЕНТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.
1, ет. 4, офис А6, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – П., сумата от 300,00 лева – възнаграждение за вещо
лице, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от ГПК.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11