РЕШЕНИЕ №
260061
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на осми септември две хиляди и
двадесета година, след публично съдебно заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева,
след като разгледа докладваното от председателя въззивно
гр. дело № 372 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от адв. Ц.Б., като пълномощник на А.М.Б. и Р.М.Д., които са предявили иск за съдебна делба на недвижими имоти - земеделски земи – първа фаза на съдебната делба. Въззивната жалба е постъпила в Окръжен съд с вх. № 27284 на 18 септември 2019г., като подадена чрез Районен съд-Пловдив с вх. № 16950 от 12.03.2019г.
Във въззивната жалба се заявява, че в законния срок се обжалва решението по гр. дело № 1834 от 2014 г. на ХІІІ гр. с., по описа на РС-Пловдив; заявява се, че първоинстанционният акт е незаконосъобразен и неправилен. При постановяването му РС счита, че безспорно следва да бъде отхвърлен искът за делба на процесния имот по отношение на ищците; същите са изключени от кръга на съсобствениците. Заявява се, че, въобще, Районният съд не е изследвал факта на реституцията на въпросния имот по отношение на кой от наследодателите е настъпил и съответно кои са наследниците на този наследодател. Събраните доказателства - писмени и гласни, са, че ищците встъпват в наследствените права на баща си. В тази връзка се заявява становище за неправилност на обжалваното решение. Счита се от жалбоподателите, че от всички събрани по делото доказателства се установява ищците да са наследници на Д. К. Т., бивш жител ***. Искането за допускане на делба е основателно и доказано, а от друга страна решението е немотивирано и незаконосъобразно. Заявява се, че са изложени и противоречиви мотиви, които водят до постановяване на погрешен диспозитив. Предвид изложеното се моли да бъде отменен обжалваният съдебен акт като се постанови друг законосъобразен акт. В с.з. пред въззивния съд се заявява от адв.Б., че се иска да се уважи изцяло искът така, както е предявен.
С писмен отговор на въззивната жалба от страна на адв. Р.А., процесуален представител на въззиваемия Г.Т.Д., се заявява, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като не са налице допуснати пропуски от първоинстанциионни съд при преценка на събраните по делото доказателства, както и при преценката на факти и обстоятелства от съществено значение за постановяването на правилен съдебен акт. Правилно се приема, че от събраните доказателства по делото ищците не се явяват съсобственици по отношение на поземлен имот, с идентификатор № 56784.537.90 по КК на гр. ****, № 100073, с начин на трайно ползване нива – обработваема земя в местността „Терзите“,с площ от 3526 кв. м. Претендират се разноски по въззивното производство.
Постъпил е и писмен отговор, чрез адв. Н. Ш., от страна на въззиваемите М.А.С., Х.А.С., Н.А.С., В.М.С., счита се въззивната жалба за допустима, но по същество изцяло неоснователна, като неразбираеми са мотивите на жалбоподателите. Отбелязва, че към момента на извършване на доброволната делба от 1997г. нито жалбоподателите, нито баща им, не притежавали права на собственост, наследени от Д. К. Т., тъй като към този момент бабата на жалбоподателите А.Б. и Р.Д., а именно А.Д. е била жива, точно по тази причина е участвала в доброволната делба и е получила 1/26 ид. част от процесния недвижим имот, след което същата е прехвърлила притежаваните от нея права на собственост през 2008 г. на единия от синовете си – Г.Т.Д. и в тази насока е нотариалният акт за дарение на недвижим имот № 101,том І, рег. № 1279, дело № 82 от 2008г. по описа на СВ ****. Претендират се разноски по въззивното дело.
В с.з. пред въззивния съд от страна на адв. Б. се поддържа въззвната жалба; не се сочат нови доказателства; възразява се за размера на възнагражденията на адв. К. и на адв. Ш. като завишени и се моли да бъдат намалени, като се приложи Наредбата на ВАС относно размерите. От страна на адв. К., пълномощник на въззиваемия Г.Т.Д., се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба; претендират се разноски по въззивното дело; като се представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК. От страна на адв. Ш., пълномощник на въззиваемата В.С., както и на въззиваемите Х.С., Н.С., както и на въззиваемите М.С.С., с ЕГН **********, и А.М.С., с ЕГН **********, /последните като наследници, правоприемници на починалия на **** г. въззиваем М.А.С./, се изразява становище за неоснователност на подадената жалба, като се поддържат съображенията в подадения писмен отговор; претендира разноски,като представя договор за правна защита и съдействие. По отношение на разноските от страна на адв. Ш. се взема становище, че: – първо, договорите са сключени по време на действащата тогава Наредба, преди отмяната от ВАС, и второ от 31 юли вече е приета нова наредба, т.е. изменена е същата Наредба и са възстановени старите размери на разноските за адвокатските възнаграждения. От страна на адв. К. е налице становище по отношение на разноските, че се присъединява изцяло към казаното от колегата.
Останалите въззиваеми, не вземат становище по въззивната жалба, редовно уведомени.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради следното:
За да постанови решението в производство
по иск за делба на поземлен имот с построени в него шест броя сгради- фаза на
допускане на съдебна делба, в обжалваната му част, с която ОТХВЪРЛЯ иска за
делба относно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№56784.537.90 по Кадастралната карта на гр. ****, с предходен номер по план
за земеразделяне на землището на гр. ***** №100073, с начин на трайно ползване
нива - обработваема земя, местността "Терзиите", с площ от 3.526
кв.м, при съседи: №56784.537.93, №56784.537.94, №56784.537.72, №56784.537.233, №56784.537.232,№56784.537.216,
№.56784.537.215, 56784.537.87, №56784.537.89, ведно с построените в същия:
1. СГРАДА с идентификатор
№56784.537.90.1, със застроена площ от 46 кв.м., брой етажи - два,
предназначение:Жилищна сграда еднофамилна,
2. СГРАДА с идентификатор
№56784.537.90.2, със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи - един, предн азначение: Хангар, депо,
гараж.
3. СГРАДА с идентификатор
№56784.537.90.3, със застроена площ от 21 кв.м., брой етажи - един,
предназначение: Хангар депо, гараж.
4. СГРАДА с идентификатор №56784.537.90.4,
със застроена площ от 7 кв.м., брой етажи - един, предназначение: Хангар, депо
гараж.
5. СГРАДА с идентификатор №56784.537.90.5,
със застроена площ от 9 кв.м., брой етажи - един)предназначение: Харгар, депо, гараж.
6. СГРАДА с идентификатор №56784.537.90.6, със застроена площ от 12 кв.м.,брой етажи - един, предназначение: Хангар, депо, гараж, ведно с всички подобрения в поземления имот, по отношение на ищците А.М.Б. ЕГН ********** *** и Р.М.Д. ЕГН ********** от гр. **** със съдебен адрес и адрес за призовавяне: гр.****, районният съд излага съображения:
Приема, че процесният имот № 100073, с площ от 3.526 дка, местността „Терзиите”, четвърта категория, в землището на гр. ****, образуван при разделянето на имот № 100040 с площ 10.992 дка, след възстановяването му на наследниците на Д. К. Т. още през 1994г. регистрация 1996 г., е възложен с Договор за доброволна делба на недвижим имот от 19.09.1997 г., вписан като Акт № 26, том ХІІІ, от 29.09.1997 г., в дял както следва: 1/2 ид. ч. общо за В. Д. Т., М. К. Д., И. К. С., Н. Й. Г., Д. Й. Я., С. Й. Т., К. Й. Т., И. Д. Т., М. Й. С., А. И. Д., Н. К. К., И. К. С., Й./Й./К. Т. и 1/2 ид.ч. общо за Ц. М. С. и В.М.С..
По този начин тринадесет съделители в доброволната делба - В.Д. Т., М.К. Д., И.К.С., Н.Й.Г., Д. Й.Я., С.Й.Т., К.Й.Т., И.Д.Т., М.Й.С., А.И.Д., Н.К.К., И.К.С., Й.(Й.)К. Т. са получили, всеки от тях, по 1/26 ид.ч от имота, а Ц. М. С. и В.М.С. са получили по 1/4 ид.ч. от имота, всяка една от тях.
Съответно, А.И.Д., баба на двамата ищци, също, получила 1/26 ид.ч. от имота, е подарила собствената си 1/26 ид.ч. от процесния недвижим имот, на сина си Г.Т.Д. посредством Нотариален акт за дарение на недвижим имот №101, том І, рег. № 1279, дело № 82/03.04.2008 г., като по този начин другите двама наследници по закон – ищците А.М.Б. и Р.М.Д. не са могли да наследят своята баба по отношение на процесния имот, тъй като същата е починала на **** г., след като се е разпоредила със собствените си 1/26 ид.ч от процесния имот и след като техният баща М. Т.Д., вече, е починал през **** г.
Поради което и съдът намира, че искът за делба по отношение на ищците А.М.Б. и Р.М.Д. е неоснователен и недоказан относно процесния имот и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Въззивният съд приема за правилен извода на районния съд, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становището на въззиваемите страни, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно, установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:
Процесният имот, представляващ Нива с площ 3.526 дка в местността „Терзиите”, четвърта категория, е получен от разделянето на имот № 100040 с площ 10.992 дка със собственици наследниците на Д. К. Т., бивш жител ***, въз основа на Решение по чл.14 ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ,/чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ/, за възстановяване на право на собственост в стари реални граници, №П-437 от 14.07.1994г.; регистрация на 27.11.1996г., собственик до 28.03.1998г., видно от представена по делото в заверен препис Пълна история на имот № 100073 към 09.05.2013г. с открита партида на 28.03.1998 г. издадена от ОСЗ гр. ****, /лист 11-13 от гр.д.1834/14г./. В т.н. са представени и заверени ксерокопия на Решение П-437 от 14.07.1994г. на ПК-****, както и от удостоверение за наследници на Д. К. Т., бивш жител ***, роден ****,починал ****./като разведен/, като негов законен наследник е и А.И.Д., негова внучка, починала ****., /лист 210-211, както и лист 220-224 от гр.д.1834/14г./, баба на двамата ищци, /които са деца на починалия преди нея син М. Т.Д., починал като вдовец ****./.
Представен е в заверен препис Договор за доброволна делба на недвижим имот от 19.09.1997г., вписан като Акт № 26, том ХІІІ, от 29.09.1997 г., от който се установява, че Нива, имот № 100073, с площ от 3.526 дка, местността „Терзиите”, четвърта категория, в землището на гр. **** е предоставена в дял както следва: 1/2 ид. ч. общо за В. Д. Т., М. К. Д., И. К. С., Н. Й. Г., Д. Й. Я., С. Й. Т., К. Й. Т., И. Д. Т., М. Й. С., А. И. Д., Н. К. К., И. К. С., Й.(Й.)К. Т. и 1/2 ид.ч. общо за Ц. М. С. и В.М.С., /лист 9-10 от гр.д.1834/14г./.
Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот №101, том І, рег. № 1279, дело № 82/03.04.2008г., с който А.И.Д. е подарила на сина си Г.Т.Д. собствените си 1/26 ид.ч. от процесния недвижим имот, /лист 95-96 от гр.д.1834/14г./.
Представено е Удостоверение за наследници на А.И.Д. ЕГН **********, починала на **** г., от което се установява, че същата е оставила като наследници по закон сина си Г.Т.Д. и децата на своя починал син М. Т.Д.,/починал **** г./, - А.М.Б. и Р.М.Д.,/лист 8 от гр.д.1834/14г./, предявили настоящия иск за делба.
Гореизложените писмени доказателства, представени от страните по делото, не са оспорени по надлежен ред, респективно, не са оспорени от ищците А.М.Б. и Р.М.Д. по делото.
Предвид гореизложените обстоятелства, въззивният съд намира, че по делото не са налице предпоставките по чл. 344 ал. 1 изр. първо от ГПК, тъй като ищците не се явяват съсобственици на процесния недвижим имот, /ведно с постройките върху него/, поради което искът за съдебна делба по отношение на тях следва да бъде отхвърлен. В тази насока, двамата ищци се явяват наследници по закон на лицето А.И.Д., с ЕГН **********, починала на **** г., тяхна баба, /а – не са преки такива на лицето Д. К. Т., бивш жител ***, роден ****.,починал ****., чиито наследници, между които и А.И.Д., са станали собственици на процесния имот, по реституция, и наследство/. Поради което и тъй като към датата на откриване на наследството на А.И.Д., - **** г., тя, вече, не е била собственик на 1/26 ид.част от процесния недвижим имот, /която ид. част е била придобита от същата по реституция и наследство/, то и нейните законни наследници, ищците, не са станали собственици на такава 1/26 ид. част, респ. съсобственици на същата.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира за изцяло неоснователни оплакванията във въззивната жалба, а обжалваното решение на районния съд, изцяло, следва да бъде потвърдено като обосновано и правилно. След като ищците са изключени от съсобствеността относно процесния имот, законосъобразно се явява допускане на съдебна делба относно имота по отношение на останалите съделители и притежавани от тях идеални части.
Поради неоснователност на въззивната жалба, въззиваемата страна, поначало, има право на направени по въззивното дело и претендирани разноски, арг.чл.78 ал. 1 от ГПК.
По отношение на разноски по въззивното дело, претендирани от адв. К., пълномощник на въззиваемия Г.Д., /пълномощно за преупълномощаване-стр. 80 от в.гр.д.372/20г./, се констатира от въззивния съд, че е налице списък с разноски по чл. 80 от ГПК- за 1000лв, заплатен адв. хонорар за проц. представителство по въззивно дело 372/20г., /лист 107 от в.гр.д.№372/20г./. От друга страна, обаче, въззивният съд не констатира наличие на представен договор за правна защита и съдействие по въззивното производство относно Г.Д., в т.ч. и в предходно образуваните въззивни дела-в.гр.д.№2174/19г., в.гр.д.№2961/19г., както и в настоящето в.гр.д. № 372/20г.- по описа на ПдОС, ІХгр.с. Поради което и по отношение на въззиваемия Г.Д. въззивният съд намира, че не са налице предпоставки по чл. 78 от ГПК за заплащане на разноски от противната страна, жалбоподателите, тъй като няма данни такива разноски да са направени по въззивното производство.
По отношение на разноски по въззивното дело, претендирани от адв. Ш., пълномощник на въззиваемите С., е налице пълномощно, /за преупълномощаване-лист 102 от в.гр.д.№372/20г./, както и договор за правна защита и съдействие по въззивното дело, с договорено възнаграждение от 720 лв, платимо по банкова сметка, /***, лист 105-106 от в.гр.д.№372/20г./. Поради което и по отношение на въззиваемите М.С.С. и А.М.С., /като законни наследници на въззиваемия М.А.С., платил сумата съгласно вносна бележка от 07 май 2019г.-лист106 от в.гр.д.№372/20г./, следва да се присъдят деловодни разноски за договорено и заплатено адв. възнаграждение, съгласно чл. 78 от ГПК, платими от страна на жалбоподателите. В тази насока, размерът на разноските е в рамките на минималния такъв, съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, при което и неоснователно е възражението на адв. Б., пълномощник на жалбоподателите, за тяхното намаляване.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 20.02.2019г. Решение на Пловдивския районен съд, ХІІІ гр. състав, по гр. дело № 1834 по описа на съда за 2014 година.
ОСЪЖДА А.М.Б., ЕГН ********** ***, и Р.М.Д., ЕГН **********, от гр. ****, чрез пълномощник адв. Ц.Б., със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.****, да заплатят на М.С.С., с ЕГН **********, и А.М.С., с ЕГН **********, чрез адв. Н. Ш.,***, в общ размер, сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева, направени по въззивното производство разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/