РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2240
гр. Пловдив, 19.11. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря
Р. П., като разгледа докладваното от
председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 596 по описа за 2021
год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 118 от Кодекс за социално осигуряване
(КСО), вр. с чл. 145 и
сл. по глава X от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
2. Образувано е по жалба на Х.И.С., с ЕГН **********, с адрес ***, ******* против Решение № 2153-15-23/08.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба на Х.И.С. срещу Разпореждане № РО-5-15-00856400/18.12.2020г.
на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив, за събиране на сума в размер на 1 730,51 лв., в това
число главница 1 464,35 лв. и лихва в размер на 266,16 лв., и същото е
потвърдено.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се
иска неговата отмяна. Претендира се и присъждане на сторените разноски по
производството.
3. Ответникът по жалбата –
Директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на
становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Подробни
съображения са изложени в приложено по делото писмено становище. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена
срещу годен за оспорване административен акт в предвидения за това срок и при
наличието на правен интерес. Това налага извод за процесуалната й ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Със Заповед №
ЗР-5-15-00827417/04.11.2020г./л.50/ на Ръководителя
на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 107 от КСО, е възложено извършването
на частична ревизия по разходите на ДОО от старши инспектор по осигуряването Г.С.К.и
старши инспектор по осигуряването Л.К.Ч., на д-р Я.Х. Л., д-р М.П.К.и д-р Х.И.С.,
във връзка с отменени актове на органите на медицинската експертиза. Ревизията
обхваща периода от 01.09.208г. до 31.07.2019г., като срокът за извършването ѝ
е определен в размер на 22 дни, считано от датата на връчване на заповедта (в
случая заповедта е връчена на д-р
М.П.К.на 26.11.2020г.).
В
хода на ревизията са проверени следните документи (Анализ към РА за начет –
лист 45 по делото): Експертно решение № 3896 от зас.№ 146 от 05.09.2018г., на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД; Решение
№ 10178 от зас. № 509 от 25.09.2018г. на Медицинската комисия при ТП на НОИ-Пловдив;
Експертно решение № 0432 от зас.№ 056 от 28.03.2019г. на НЕЛК-Специализиран
състав по неврологични и УНГ болести; Решение № 10305 от зас.№ 511 от 01.10.2019г.
на Медицинската комисия при ТП на НОИ-Пловдив; експертно решение №4781 от зас.
№157 от 19.09.2019г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД; Разпореждане №**********
№115/прот.№ N01036
от 25.01.2018г.; Разпореждане №********** от 12.10.2018г., считано от
02.09.2018г.; Становище от д-р Д. И., председател на МК в ТП на НОИ-Пловдив от
26.02.2020г., Разпореждане №********** от 11.10.2018г., Протокол № 2145-15-3 от
11.02.2020г.; Писмо-отговор с вх.№ Ц1029-15-14675#1/16.09.2020г. от РЗИ-Пловдив.
Въз основа на тези документи, ревизиращият орган е
установил, следното :
С Разпореждане № ********** от 25.01.2018 г. на лицето И.С.К.,
ЕГН ********** е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
на основание чл.74 от КСО, считано от 02.09.2018 г.
В Експертно решение № 2929 от зас. № 144 от 12.09.2017 г.
на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД са определени 54 % трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране – 12.09.2017г.
и срок на инвалидност 1 година, до 01.09.2018г.
С ЕР на № 3896 от зас.№ 146 от 05.09.2018г., пети състав
на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД, в състав д-р Я. Х. Л., д-р
М.П.К.и д-р Х.И.С. дава оценка и определя 60% трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране –
12.09.2017г.
С Разпореждане №**********/12.10.2018г., считано от
02.09.2018г. на К. е определена лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване до 01.09.2019г. Пенсията е изплатена за периода от 02.09.2018г. до
31.07.2019г.
С решение № 10178, зас. № 509 от 25.09.2018 г. на
Медицинската комисия на ТП па НОИ - Пловдив е обжалвано Експертно решение №
3896 от зас.№ 146 от 05.09.2018г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД пред
НЕЛК по отношение оценката на трайно намалената работоспособност.
С Експертно решение № 4781 от зас. № 158 от 19.09.2019 г.
пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД в състав д-р Я. Х. Л., д-р М.П.К.и
д-р Х.И.С. дава нова оценка и определя 75% трайно намалена работоспособност/вид
и степен на увреждане. Определена е и нова дата на инвалидизиране – 19.09.2019г.
и срок на инвалидност - 01.09.2020г.
С Решение № 10305 от зас.№ 511 от 01.10.2019г. на
Медицинската комисия при ТП на НОИ-Пловдив е потвърдено Експертно решение №
4781 от зас. № 158 от 19.09.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД.
Отпуснатата на И.К.пенсия е обжалвана от председателя на
медицинската комисия по реда на чл.112 от Закон за здравето.
С Писмо-отговор с вх.№ Ц1029-15-14675#1/16.09.2020г.,
РЗИ-Пловдив уведомява ТП на НОИ-Пловдив, че срещу ЕР № 4781 от зас. 157 от
19.09.2019г. на ТЕЛК не са постъпили жалби.
На база променената дата на
инвалидизиране с Експертно решение № 4781 от зас. № 158 от 19.09.2019 г. на
ТЕЛК – 19.09.2019г. и определения по-висок процент трайно намалена работоспособност/вид и степен
на увреждане, в периода от 02.09.2018г. до 31.07.2019г. вкл., на И.К.са
изплатени суми в размер на 1464,35 лв.
Посочената сума представлява щета за
ДОО, която е приета, че е в пряка причинна връзка с издаденото и отменено
експертно решение на ТЕЛК.
При това положение, на основание чл. 110, ал. 1 от КСО, е
издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00846893/27.11.2020 /л.
36/, с който на ревизираните лица /Я. Х. Л., М.П.К.и Х.И.С./ е установено
задължение за възстановяване в размер на 1 730,51 лв., от които главница 1 464,35 лв. и лихва
в размер на 266,16 лв., произтичащи от неправилно изплатена лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, тъй като с влязло в сила решение на НЕЛК е отменено
Експертно решение на ТЕЛК, издадено от посочените лекари.
След връчване на РА за начет, от страна на Х.И.С. е
подадено възражение вх. № Ц 1012-15-396/11.12.2020г. по описа на ТП на НОИ
Пловдив. Ревизиращият орган - главен инспектор по осигуряването С.А., е
изготвил в тази връзка Мотивирано заключение изх. № Ц 1012-15-396#1/18.12.2020 г. (лист
32-33 по делото).
6. Въз основа на
посочения РА за начет, е издадено Разпореждане № РО-5-15-00856400/18.12.2020г. на Ръководителя на контрола
по разходите на държавното обществено осигуряване(лист 16 по
делото), с което е разпоредено Я. Х. Л., М.П.К.и Х.И.С. да внесат
определената с ревизионния акт сума (в размер на 1 730,51 лв., от
които главница 1 464,35 лв. и лихва в размер на 266,16 лв.) по сметка на ТП
на НОИ – гр. Пловдив.
Този резултат е оспорен от Х.И.С. пред Директора на ТП на
НОИ – гр. Пловдив, който с Решение № 2153-15-23/08.02.2021 г. е оставил без
уважение жалбата им и е потвърдил процесното разпореждане.
ІV. За правото:
7. В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1, във
връзка с чл. 146 от АПК, за служебна проверка на обстоятелствата дали
административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът констатира, че
оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма.
Действително следва да се констатира, че Решение № 2153-15-23/08.02.2021 г. е подписано със запетая не от органа, сочен
като негов издател, но това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е
издадено от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани
доказателства, че оспореният административен акт е издаден от името на Директор
ТП на НОИ - Пловдив и е подписан от лицето Р.Л.П.на длъжност Началник отдел „Административен”
в ТП на НОИ Пловдив, поради обстоятелството, че титулярят - Р.Д., е била в законоустановен
отпуск за периода 08.02.2021г. -16.02.2021 г. включително (така
писмени доказателства на лист 11 по делото), поради което Д. е била замествана
при осъществяване на възложените и от закона функции, а в случая при
осъществяване на компетентността й по чл. 117 от КСО от друг служител на същото
учреждение. Необходимо е още да се добави, че съгласно задължителните
разяснения, дадени в ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в
случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да
ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато
функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед,
отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. В случая,
безспорно е налице тази хипотеза, тъй като Д., поради обстоятелството, че е
била в законоустановен отпуск, е била в обективна невъзможност да изпълнява
правомощията си за период от осем работни дни, поради което със Заповед № 2231/08.02.2021г.
г. е определено лицето, което да изпълнява правомощията на Директор на ТП на
НОИ гр. Пловдив, вкл. и при упражняване на компетентността по чл. 117 от КСО /л.
10/.
Оспореното Решение № 2153-15-23/08.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00856400/18.12.2020 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ
Пловдив, обаче са постановени при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон, водещи до тяхната отмяна. В следващото
изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.
8. Съобразно разпоредбата на чл.
110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически или юридически
лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно
извършени осигурителни разходи, включително неправилно удостоверяване на
осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската
експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по
издаването им.
Според последната хипотеза на цитираната норма, лекарите, участващи в състава на Териториална
експертна лекарска комисия, са носители на задължение за възстановяване на
причинените от техните действия щети на държавното обществено осигуряване,
произхождащи от неправомерно изплатени пенсии за инвалидност въз основа на
отменени впоследствие експертни решения за установяване на степен на трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, поради нарушаване на нормативни разпоредби по
издаването им. С РА за начет се поставя и начало на производството по
реализиране на имуществена отговорност по КСО, като с него контролният орган
следва да установи размера на вредата и нейния произход, причинителя ѝ и
дължимата обезвреда.
За събиране на сумите по РА за начет, длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в
съответното поделение на НОИ, издава разпореждания (чл. 110, ал. 3 от КСО). Съобразно разпоредбата на
чл. 110, ал. 1 от кодекса, актовете за начет не подлежат на самостоятелен
контрол за законосъобразност, а изпълняват функциите на мотиви за издаване на
разпореждането по чл. 110, ал. 3. Поради това, на основание общото правило на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, те следва да съдържат пълно изложение на фактическите и правните основания за определяне на задълженията.
9. Неправилна е
била преценката на решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред него
разпореждане.
В конкретния случай се твърди щета за ДОО - фонд пенсии,
настъпила в резултат на отменено ЕР на ТЕЛК, а именно : ЕР № 3896 от зас.№ 146
от 05.09.2018г. на ТЕЛК към УМБАЛ “Пловдив“ АД.
9.1. На първо място, за
да се направи правилен извод за реализирането на отговорността по реда на
чл.110, ал. 1 от КСО, то следва да са установени вреди от отменени актове на
ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването
им. Това означава според съда, че е необходимо да се докажат извършени
нарушения на императивни норми относно процедурата и работата на експертизата
от формална страна, като например да е игнорирана изобщо медицинска
документация, каквато е била представена или относно процедурата по издаване на
решението. Изложеното води до извод, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е
основание за търсене на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, а само
това, което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при
издаването му.
В тази връзка следва да се посочи, че актовете на
медицинската експертиза от една страна са експертни становища за заболяването и
неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице,
становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения
функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга
страна – актовете на медицинската експертиза са индивидуални административни
актове, за които са приложими общите и специални разпоредби за издаването им.
Според нормата на чл. 61 от Наредбата за медицинската
експертиза /НМЕ отм./, експертизата на трайно намалената работоспособност
включва определянето на обстоятелствата от т. 1 до т. 9, а експертизата на вида
и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2,
т. 1 - т. 5.
Съгласно разпоредба на чл. 62 от НМЕ /отм./, видът и
степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се
определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен
преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната
медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на
заболелия орган и организма като цяло.
В чл. 63, ал. 1 от НМЕ /отм./ пък е предвидено, че
установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно
Приложение № 1. Ако приетата
точка предвижда диапазон „от ... до“, процентът на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на
установения дефицит.
Повече от ясно е, че в решенията си
както членовете на ТЕЛК, така и тези на НЕЛК изразяват експертно мнение, въз
основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на
вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и
лабораторни изследвания за дадено заболяване. Различният подход и субективизъм
на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият
на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната
медицинска документация, не може да обуслови ангажиране отговорността на
членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии.
Необходимо е нарушаване на нормативните разпоредби, като под „нарушения на
нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза“, каза
се, следва да разбират нарушения на
законовите изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и
формата на индивидуалния административен акт, но не и разликите в
професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената
професионална квалификация и опит. Нещо повече, в случая дори не става ясно в
какво конкретно се изразяват посочените нарушения на разпоредбите, касаещи
експертизата на работоспособността, и
конкретно чл.62 и чл.63, ал.1 от НМЕ/отм./, доколкото разпоредбите съдържат
общо предписание за начина на определяне на работоспособността.
Изложените до тук съображения налагат извода,
че в настоящия случай няма такова нарушение на нормативните разпоредби, което
би могло да обоснове ангажирането на отговорност на членовете на ТЕЛК по реда
на чл. 110 КСО, доколкото различието на процента ТНР се дължи на различен
субективен подход от съставите на ТЕЛК и НЕЛК.
И двете експертизи действат в рамките
на своята професионална компетентност при определяне на % ТНР и не може да се
приеме, че са налице „нарушения на нормативни разпоредби при издаването на
отмененото експертно решение“, ако причината за отмяна е само разлика при
поставянето на точната диагноза.
Достатъчно в тази насока е да се
посочи, че оценката на ТНР на И.С.К., дадена с ЕР на ТЕЛК относно съществуващите
й заболявания, е в рамките на предвидения диапазон „от...до“ по съответната
отправна точка, която е приета за приложима. Наред с това в случая не е
установено, нито се твърди от ТЕЛК да е допуснато нарушение на процедурата и
работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета
предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е
налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е налице
действие или бездействие, изискуемо според правната норма. Дейността на
членовете на медицинската експертиза е експертна, същата се извършва по
правилата за медицинската експертиза, но същевременно се изразява в независима
субективна и според вътрешните убеждения и медицински знания оценка на фактите
и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното
лице. След като не са допуснали нарушения на нормативните изисквания, а са
обосновали извод във връзка с оценката на работоспособността при прилагане на
отправна точка от Приложение № 1 към НМЕ /отм./, лекарите - членове на ТЕЛК не
следва да носят отговорност за своята професионална дейност. При регламентиране
на отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността
по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО законодателят е имал предвид да се
избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската
експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение. Такива нарушения
не се установиха в настоящото производство.
9.2. На следващо място, за да са причинени
щети на държавното обществено осигуряване, означава тези щети да са в следствие
от неправилно извършени осигурителни разходи.
В случая няма спор, че са направени
осигурителни разходи, но тези разходи са направени на основание на законовата
разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и
НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112
от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на
съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска,
възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия
за старост. Т.е. предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен
акт е предвидено в закона, и следователно изплащането на личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в определен размер е осъществено на правно
основание, поради което следва, че осигурителните разходи за изплатената пенсия,
не са причинени пряко от отменените експертни решения на органа на медицинската
експертиза - ТЕЛК.
10. С оглед гореизложеното, в случая не
е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1 от КСО и не са налице условия за
ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК. В изложения
смисъл е и непротиворечивата съдебна практика на ВАС, шесто отделение, намерила
израз в редица постановени съдебни актове, като например Решение № 1690 от
09.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2016 г., VI о., Решение № 9108 от
21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2015 г., VI о., Решение № 4297 от
12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2015 г., VI о., Решение № 3364 от
24.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2015 г., VI о., Решение № 2672 от 06.03.2017
г. на ВАС по адм. д. № 12945/2016 г., VI о. и др.
11.
Изложеното
до тук, не е съобразено от горестоящия в йерархията административен орган при
постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, което е довело
до неправилната му преценка
за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.
Тези
съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на Решение № 2153-15-23/08.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00856400/18.12.2020
г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на
НОИ – Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени.
V. За разноските
:
12. При този изход на делото на жалбоподателките се дължи
присъждане на сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 10 /десет/ лева за заплатена държавна
такса.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-23/08.02.2021г. на Директора на
ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Х.И.С. срещу
Разпореждане № РО-5-15-00856400/18.12.2020г. на Ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, за
събиране на сума в размер на 1 730,51 лв., в това число главница 1 464,35 лв. и
лихва в размер на 266,16 лв.
ОСЪЖДА Национален осигурителен
институт,гр.София да
заплати на Х.И.С., с ЕГН **********, с
адрес ***, ******** сумата в размер на 10,00 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски за държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: