№ 1678
гр. Плевен, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20234430103363 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от Н. Е. П., с ЕГН
**********, постоянен адрес: ***, съд.адрес: ***, против *** ООД, с
правно основание чл. 124 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, че признава иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал. 1 от ГПК, тъй като
ответникът с писмена молба е направил изявление, че признава иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
1
признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и
следва да бъде уважен в предявения си размер.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо да излага
мотиви за това.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл. 124 от ГПК, за установено в
отношенията между страните *** ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: *** представлявано от Н. П. П. и Н. Е. П. с ЕГН
**********, че чл.3.10 - клауза за заплащане на сума за допълнителна услуга
от сключения между тях договор за паричен заем *** № ****** е нищожна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл.
1 от 33Д ответника „***" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Н. П. П., да заплати на Н. Е. П. с ЕГН
**********, сумата в размер 10 лева, като частичен иск от 200 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем *** №
******, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на настоящата искова молба до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „***" ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П.
П., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
съд.адрес: ***, направени разноски в размер на сумата от 50 лв. за ДТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 от ЗА, „***" ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П. П., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокатска кантора „М. и З.“, адрес:***, ***, направени
разноски в размер на сумата от 400 лв. за адв. възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3