№ 7686
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110115364 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове, с правно
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД (след изменение на иск в
хода на производството по реда на чл.214 от ГПК ) за заплащане на сумата от
24 000 лева, представляваща дължима главница по сключен между ищеца и К.
Н. Г. (наследодател на ответника) договор за заем от 30.08.2016 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 03.01.2024 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 2 400 лева, представляваща неустойка за забавено
плащане на дължимите суми по договора за заем, ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 03.01.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 30.08.2016 г. сключил договор за паричен заем с К.
Н. Г., по силата на който предоставил на последния сумата в размер на 24 000
лева със задължение за връщане в срок до 5 години, но не по-късно от
30.08.2021 г. Твърди, че падежът на вземането е настъпил и изпратил покана за
доброволно изпълнение до длъжника, но въпреки това не било извършено
плащане. Излага, че предвид забавата се дължи и неустойка за забавено
плащане в размер на 10% от предоставената сума.
Предвид настъпилата смърт на длъжника К. Г. насочва исковете си
срещу наследника Д. Й..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
1
молба.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже сключването на договор за паричен заем с К. Н. Г.; че е предал
заемната сума на длъжника; настъпване на падежа на вземането и неговия
размер; твърдяното наследствено правоприемство.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидна неустоечна клауза, настъпване на предвиденото
в нея основание за заплащането й (забава в плащането на дължимите суми),
както и нейния размер.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество – чл.240 ЗЗД.
Не е спорно по делото, че ответникът е получил от ищеца сумата от 24
000 лева, което е договорено изрично в чл.2, ал.1 от договора за заем от
31.08.2016г., а именно че предаването на заемната сума ще се извърши при
подписване на договора, което означава, че същият служи за разписка и
установява фактическото предаване на договорената сумата от заемодателя на
заемателя.
Не са ангажирани никакви доказателства от ответника в
производството, за да установи тя, че е изпълнен ангажиментът, съгласно чл.2,
ал.2 от договора за връщане на заетата от ищеца сума.
След като не е изпълнено насрещното задължение за връщане на
заетата сума по процесния договор за заем, предявеният срещу ответника Д.
А. Й., конституиран като такъв по реда на чл.227 от ГПК, на мястото на
починалия в хода на процеса ответник К. Г., с правно основание чл. 240, ал. 1
от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва бъде
осъден да върне получената в заем сума от 24000 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът
2
намира, че страните по процесния договор за заем са уговорили мораторната
неустойка по чл.6 от договора, да се начислява в размер на 0.5 % на всеки
просрочен ден, но не повече от 10 % от заемната сума.
Неустоечната клауза е ясна и конкретна. При безспорно установена
забава ответникът дължи на ищеца уговорената неустойка по чл.6 от
договора в размер на 10 % от 24 000 лева или 2 400 лева. От посоченото
следва, че искът с правна квалификация чл.92 от ЗЗД е основателен в пълния
си предявен размер и следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноските, които е направил в производството в размер на 1 056,00
лева – държавна такса.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. Й., с ЕГН: ********** (конституиран на мястото на
починалия в хода на процеса ответник К. Н. Г.) да заплати на В. Н. П., с ЕГН:
********** на основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 24 000 (двадесет и
четири хиляди ) лева, дължима съгласно договор за заем от 30.08.2016 г.,
ведно със законната лихва считано от 03.01.2024 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 2 400 (две хиляди и
четиристотин ) лева, представляваща неустойка за забавено плащане на
дължимите суми по договора за заем от 30.08.2016г., ведно със законната
лихва считано от 03.01.2024г. до окончателното плащане, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1071 лева – съдебни разноски по гр.д.
№ 15364/22, по описа на 176-ти състав на СРС, по ч.гр.д. № 3905/23 по описа
на СГС и ч.гр.д. № 65173/21 по описа на 176 - ти състав на СРС
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4