Присъда по дело №504/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 138/22.08.2024 година, постановена по НОХД
№ 504/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 233/2024г. по описа на ГПУ-Елхово, с който
подсъдимият М. Х. Х. /М. Н. Н./, гражданин на **********е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 31.07.2024 г. в района на гранична
пирамида № 274, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата
на БП – адв.Г. Д. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на делото по този ред. Съдът е счел, че разглеждането на
делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за изясняване на обективната истина
по делото.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол, С. С.,
поддържа повдигнатото против подсъдимия М. Х. Х. обвинение в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимия М. Х. Х. за виновен по повдигнатото му
обвинение и предлага на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК да му се наложи наказание 5
месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за
изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 500 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия М.
Х. Х. в лицето на адв.Д., в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и
намира обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства.
Пледира при индивидуА.зиране на наказанието спрямо подзащитния му да се вземат
предвид неговите обяснения и обстановката в държавата му по произход, както и тази в Р.
Турция, от където е влязъл, като прави искане за определяне на минимално предвиденото
наказание.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият М. Х. Х. е роден на ********** г., в гр.Халеб, Сирийска Арабска
Република и е гражданин на тази държава.
Съгласно обясненията на подс.М. Х. Х., дадени в хода на БП в качеството му на
обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди
около 10 години заедно с майка си, брат си и сестра си е напуснал родината си по произход –
Сирийска Арабска Република поради несигурността и водените военни действия, като
всички заедно са влезли нелегално в Република Турция и се установили в гр.Истанбул. Тъй
като от известно време живота в Турция станал труден и отношението към сирийците не
било добро, подсъдимият заедно с близките си решили да се придвижат до ФР Германия,
където желаели да се установят. Поради това, че не притежавА. необходимите документи и
надлежно разрешение да влязат на територията на държава-член на Европейския съюз, зетят
на подсъдимия се свързал с каналджия, който обещал срещу сумата от 5 000 евро на човек,
да преведе подсъдимият и близките му нелегално през границата на Република Турция в
Република България, а от там в Сърбия, от където допълнително да бъдат преведени до ФР
Германия.
След като подсъдимият оставил исканата сума на гарант, каналджията осигурил
1

транспорт и подс.М. Х. Х. заедно с още 9 лица, негови сънародници, в т.ч. сестра му Фатима
и съпругът й и 2-ма водачи, на 30.07.2024г. били събрани в гр.Истанбул и качени в микробус,
с който били извозени до гр.Одрин. След престой от няколко часа в гр.Одрин, микробусът с
пътниците му потеглил в посока към турско-българската граница. Спрял в близост до
гориста местност, находяща се в близост до турско-българската граница. Там подсъдимият
и останА.те 9 лица от групата били свалени и тръгнА. пеша през гората в посока към
границата, водени от двамата водачи, а микробусът и шофьора му потеглили в обратна
посока. Чуждите граждани вървели два часа след водачите си, които се ориентирА. чрез
навигацията на моб.си телефони и стигнА. до възпрепятстващото съоръжение, изградено на
границата между двете държави. Тогава водачите им обяснили, че след като преминат
съоръжението, ще влязат на територията на Р. България, но по техни указания групата
останала на място, изчаквайки удобен момент за преминаване през съоръжението. На
следващия ден /31.07.2024г./ около 14.00 часа, двамата водачи разпънА. скрита в
храсталаците стълба и я подпрели на съоръжението. Изкачвайки се по така поставената
стълба всеки един от групата заедно с двамата водачи преодолели възпрепятстващо
съоръжение и преминА. от другата страна на оградата. По този начин подсъдимият М. Х. Х.
на 31.07.2024г. /сряда/ влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България в района на гранична пирамида № 274, находяща се в землището на с. Лесово,
общ. Елхово, обл. Ямбол. По същия начин съоръжението е било преодоляно и от останА.те
от групата 9 лица и от двамата водачи.
След това подсъдимият М. Х. Х. и останА.те 9-ма негови спътници продължили
пеша към вътрешността на страната ни, водени от двамата водачи, като се движили няколко
часа. СтигнА. до река. На зетя на подсъдимия му прилошало, вследствие на което паднал на
земята. При него останА. подсъдимият и сестра му Фатима, а останА.те 7 лица от групата
продължили да следват 2-мата водачи в неизвестна посока. Известно време след това зетят
на подсъдимия издъхнал на място. Тъй като в района е имало изградено видеонаблюдение,
след час-два на място пристигнА. гранични полицаи.
Междувременно, на същата дата – 31.07.2024г. разпитаният по делото като свидетел
И. М. А. – на длъжност „ст.полицай“ в 02 ГОДГ при ГПУ – Елхово към РД“ГП“гр.Елхово,
бил на смяна като СГПН ОИГ, за времето от 21.00 ч. на 31.07.2024 г. до 09.00 ч. на
01.08.2024 г. Около 21.30 ч. на 31.07.2024 г. свидетеля А. получил разпореждане от
полицейски инспектор Г. П. да направи проверка с колегата си от наряда в района на
„Стария кльон", находящ се в землището на с. Лесово, общ. Елхово. Когато свидетелят и
колегата му пристигнА. в посочения район установили две лица, представили се за граждани
на Сирия, без документи за самоличност, едното от които било жена, а другото било мъж -
подс. М. Х. Х.. В близост, на около 3-4 метра полицаите установили още едно лице, което
било мъртво. По надлежния ред св.А. докладвал на ОДЧ и на Началника на 02 ГОДГ при
ГПУ-Елхово. Въз основа на получено разпореждане двете лица, чужди граждани, били
задържани и конвоирани до ПНЗЛ при ГПУ-Елхово, за изясняване на случая.
Вследствие на извършеното на същата дата – на 31.07.2024г. около 23.00 часа
прохождане на обратната следа от свидетеля К. К. Н. /на длъжност ст. полицай в 02 ГОДГ
при ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово/, е било установено, че подсъдимият и спътниците му
са преминА. турско-българската граница в района на 274 гранична пирамида, находяща се в
землището на с.Лесово, общ.Елхово. В района на посочената гр.пирамида са били
констатирани признаци за нарушение целостта на изграденото възпрепятстващо
съоръжение, изразяващо се в деформирано бруно в горната част на съоръжението, както и
следи от няколко лица с направление от Р. Турция към вътрешността на страната ни.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - М. Х. Х. /М. Н. Н./, роден на ********** г., в
2

гр.Халеб, **********гражданин на **********с начално образование, женен, безработен.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводач, пред разследващия орган, при
привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП
самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на
представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
240801005000328161 от 01.08.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
М. Х. Х. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същия
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите И. М. А. /на длъжност ст.полицай в 02 ГОДГ при ГПУ – Елхово към
РД“ГП“гр.Елхово/ и К. К. Н. /на длъжност ст. полицай в 02 ГОДГ при ГПУ-Елхово към
РД“ГП“-Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства,
приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я
доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат
фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и
такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление.
Показанията на разпитаните свидетели И. А. и К. Н. се кредитират от настоящия
съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за
предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с останА.я
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е
извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля Н. факти, са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние
и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че
деянието е извършено на 31.07.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение – чрез стълба, каквито констатации – деформирано бруно и
следи от лица е установил при прохождане на обратната следа св.Н. в района на гранична
пирамида № 274, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол. От своя
страна изложените от свидетеля А. в показанията му обстоятелства, са пряко относими към
мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия, като едно от двете лица /мъж и
жена/, сирийски граждани, установени в района на „Стария кльон", находящ се в землището
на с. Лесово, общ. Елхово. Показанията на св.А. са относими и към последвалото задържане
на чуждите граждани от служители на ГПУ-Елхово. Съпоставени с обясненията на
подсъдимия показанията на св. А. напълно кореспондират с изложената от М. Х. Х.
фактология по установяването им със сестра му Фатима и починА.я на 3-4 метра от тях
съпруг на Фатима и задържането им от граничните полицаи.
Писмените доказателства, приложени по БП № 233/2024г. по описа на ГПУ-Елхово
/справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 31.07.2024г.,
Декларация от подсъдимия от 31.07.2024г., Протокол за обиск на лице от 31.07.2024г.,
Разписка за върнати вещи и пари от 01.08.2024г., Приемо-предавателен протокол от
01.08.2024г., Евродак дактилоскопна карта, както и представеното от ЯРП уведомително
писмо с рег. № 105450-5035 от 20.08.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец/, се
прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останА.те доказателства
по делото, се кредитират от съда.
3

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият М. Х. Х. /М. Н. Н./, роден на
********** г., в гр.Халеб, **********гражданин на Сирийска арабска република, с
начално образование, женен, безработен, неосъждан, без документи за самоличност,
настанен в РПЦ-Харманли, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279, ал.1
от НК, тъй като на 31.07.2024 г. в района на гранична пирамида № 274, находяща се в
землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
М. Х. Х. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 31.07.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната ни, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница, като е задържан във вътрешността на страната ни – открит като един от 2-мата
чужди граждани, самоопределили се за граждани на Сирийската арабска република,
установени от св.А. и колегата му в района на „Стария кльон", находящ се в землището на с.
Лесово, общ. Елхово.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че М. Х. Х.
е предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал около 10 години,
след като преди това е напуснал родината си по произход – **********поради
несигурността и водените военни действия, с намерение да отпътува от страната ни за ФР
Германия, където желаел да се установи. Предприемайки пътуването си към Република
България, подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-
българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р.
България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в
страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била
формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реА.зира целта си – да влезе на територията на Република
България, от където да продължи към Сърбия, а от там за ФР Германия.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лице, което влезе в страната ни, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е
преминал границата без съответно разрешение по причини, свързани с неговия произход,
политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван заради своите
4

убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Не са
направени и доказателствени искания в тази насока от подсъдимия чрез неговия служебен
защитник както в хода на БП, така и в хода на съдебното следствие. Законът изисква да бъде
установено нА.чието на посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл.279,
ал.5 от НК, че влизането в страната е свързано единствено с желание, да се ползва от
правото на убежище по смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България,
като основанието за предоставяне на закрила - основателно опасение от преследване по
причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически убеждения или
принадлежност към определена социална група, следва да е нА.це по отношение на
конкретното лице – в случая на подсъдимия, гражданин на Сирийската арабска република.
Съобразявайки се в случая с причините, мотивирА. подсъдимия М. Х. Х. да напусне преди
около 10 години доброволно родината си – Сирийската арабска република и да влезе
нелегално на територията на страната ни и то след 10 годишен престой на територията на Р.
Турция, като взе предвид и обстановката в държавата по произход /липсата на безогледно
насилие, характеризиращо нА.чие на повсеместен въоръжен конфликт/, съдът в настоящия
си състав прие, че не са нА.це основанията за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК
спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него не попада в приложното поле на този
фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия М. Х. Х. /М. Н. Н./, гражданин на
Сирийската арабска република, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1
от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните мотиви, принудили подсъдимия да напусне доброволно родината си – Сирийската
арабска република, а впоследствие и Р.Турция, където пребивавал за период от 10 години, за
да премине на територията на държава-членка на ЕС, каквото се явява Р. България, от където
да се придвижи към ФР Германия, където желаел да се установи и да заживее.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. М. Х. Х. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА. подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му. Посочените смекчаващи
обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като изключителни и дават
основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации, и при нА.чие на многобройни и изключителни смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието,
съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия М. Х.
Х. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от
НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК минимум от 3 години
лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и на
основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно предвидено в престъпния
5

състав на чл.279 ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от свобода наказание глоба в
полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се съобрази с тежкото материално
състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че са
нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид /условно/
осъждане спрямо подс. М. Х. Х. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на което
бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на М. Х. Х. наказание лишаване
от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. М. Х. Х. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 45.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	138
Дата:	22 август 2024 г. (в сила от 10 септември 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200504
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 август 2024 г.

Присъда по дело №504/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите