№ 1523
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Е. П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300502322 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Йеттел България“ЕАД (с предишно
наименование „Теленор Бъргария“ ЕАД), ЕИК *****, чрез адвокат В. Н., против
решение № 261860/23.12.2020 г., постановено по г. д. № 15724/2018 г. по описа на РС
Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
от „Йеттел България“ЕАД против Е. Н. Т., ЕГН **********, искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗЗД и чл. 286, ал. 1 от ТЗ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер 288,00
лева, представляваща стойността на абонаментни такси и използвани услуги, от които:
16,25 лева - абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*****; 36,87 лева - абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*****; 93,22 лева – абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****; 79,57 лева
- абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +*****; 18,91 лева - абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****; 43,18 лева - абонаментни
такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, за които суми е
издадена Заповед № 5543/18.06.2018 г. по ч. г. д. № 9948/2018 г. по описа на РС
Пловдив.
В жалбата се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, противоречащо на материалния закон
и събраните по делото доказателства, както и постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила. Отправено е искане въззивният съд да отмени
първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това уважи предявените
искове и за посочените размери. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Е. Н. Т. не взема становище по жалбата.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗЗД и чл. 286, ал. 1 от ТЗ, както и
по чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени от “Теленор България” ЕАД против
Е. Н. Т. за заплащане на сумата от сумата от 1 185, 92 лева, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и неустойки по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*****, Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*****, Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*****, Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***** и Договор за лизинг към него, Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*****, Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***** и Договор за лизинг към него.
В исковата молба се съдържат твърдения, че между ищцовото дружество и
ответницата са сключени следните договори: 1/ Договор за мобилни услуги от
26.03.2010 г., изменен с Допълнително споразумение от 05.02.2011 г., Допълнително
споразумение от 28.12.2012 г. и Допълнително споразумение от 01.12.2014 г., по
силата на което ищецът е поел задължение да предоставя на ответницата мобилни
услуги по програма „Резерв 13,99 Коледа 2014" с предоставен предпочетен номер
+*****, срещу насрещното задължение на потребителя да заплаща месечна
абонаментна такса от 13, 99 лева; 2/ Договор за мобилни услуги от 18.03.2012 г.,
изменен с Допълнително споразумение от 29.01.2014 г. и Допълнително споразумение
от 01.12.2014 г., по силата на което ищецът е поел задължение да предоставя на
ответницата мобилни услуги по програма „Резерв 13,99 Коледа 2014" с предоставен
предпочетен номер +*****, срещу насрещното задължение за заплащане на месечна
абонаментна такса от 19, 99 лева; 3/ Договор за лизинг от 01.12.2014 г. по силата на
който ищецът е поел задължение да предостави на ответницата мобилно устройство
Lenovo А 606 Black за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение
за заплащане цената на устройството от 197, 57 лева на двадесет и три месечни вноски,
всяка в размер от 8, 59 лева; 4/ Договор за лизинг от 10.07.2015 г., по силата на който
ищецът е поел задължение да предостави на ответницата мобилно устройство Prestigio
5507 Dual Black за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение за
заплащане цената на устройството от 328, 67 лева на двадесет и три месечни вноски,
всяка в размер от 14, 29 лева; 5/ Договор за мобилни услуги от 01.04.2014 г., по силата
на който ищецът е поел задължение да предоставя на ответницата мобилни услуги по
програма „Go Web Start" с предоставен предпочетен номер +*****, срещу насрещното
задължение за заплащане на месечна абонаментна такса от 5, 90 лева; 6/ Договор за
мобилни услуги от 01.12.2014 г., по силата на който ищецът е поел задължение да
предоставя на ответницата мобилни услуги по програма „GLOBUL Web & Talk 13.99"
с предоставен предпочетен номер +*****, срещу насрещното задължение за заплащане
на месечна абонаментна такса от 13, 99 лева; 7/ Договор за мобилни услуги от
01.12.2014 г., по силата на който ищецът е поел задължение да предоставя на
ответницата мобилни услуги по програма „GoWeb Start" с предоставен предпочетен
номер +*****, срещу насрещното задължение за заплащане на месечна абонаментна
такса от 5, 90 лева; 8/ Договор за мобилни услуги от 15.04.2015 г., по силата на който
ищецът е поел задължение да предоставя на ответницата мобилни услуги по програма
„Резерв 13,99 с тарифиране на интервали от 60 секунди" с предоставен предпочетен
2
номер +*****, срещу насрещното задължение за заплащане на месечна абонаментна
такса от 13, 99 лева; 9/ Договор за лизинг от 15.04.2015 г. по силата на който ищецът е
поел задължени да предостави на ответницата мобилно устройство Samsung Galaxy
Grand Neo Plus Dual Black за временно и възмездно ползване срещу насрещното
задължение за заплащане цената на устройството от 312, 57 лева на двадесет и три
месечни вноски, всяка в размер от 13, 59 лева. С оглед неизпълнение на задълженията
на абоната за заплащане на дължимите месечни плащания по посочените договори и
споразумения същите били прекратени, а за дължимите по тях такси за услуги,
лизингови вноски и неустойки, за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г.,
индивидуализирани във фактура № **********/18.03.2016 г.; фактура №
**********/18.04.2016 г.; фактура № **********/18.05.2016 г.; фактура №
**********/18.06.2016 г. и фактура № **********/18.07.2016 г. от страна на
дружеството „Йеттел България“ЕАД (с предишно наименование „Теленор Бъргария“
ЕАД), било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и издадена Заповед №
5543/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Е.
Н. Т. по ч. г. д. № 9948/2018 г. на РС Пловдив, срещу която длъжникът е подал в срок
възражение по чл. 414 от ГПК. В тази връзка на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, удостоверено в
заповедта за изпълнение, с което се обосновават предявените по делото искове в
законоустановения едномесечен срок.
Ответникът не взема становище по иска.
С постановеното по същество на спора решение № 261860/23.12.2020 г. е прието
за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, по исковете с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 342, ал. 1 от ТЗ по отношение на Е. Н. Т., че „Теленор
България” ЕАД, е носител на паричните притезания в размер на сумата от общо 457, 49
лева, формирана, както следва - 77, 31 лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски за отчетен период от 18.02.2016 г. до 17.07.2016 г. по Договор за лизинг от
01.12.2014 г. за предоставено мобилно устройство Lenovo А 606 Black, в размер от 214,
35 лева – незаплатени лизингови вноски за отчетен период от 18.02.2016 г. до
17.07.2016 г. по Договор за лизинг от 10.07.2015 г. за предоставено мобилно
устройство Prestigio 5507 Dual Black и в размер от 165, 83 лева – незаплатени
лизингови вноски за отчетен период 18.02.2016 г.- 17.07.2016 г. по Договор за лизинг
от 15.04.2015 г. за предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Neo Plus
Dual Black, за които е издадена Заповед № 5543/18.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. г. д. № 9948/2018 г. на РС Пловдив, като
са отхвърлени исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от
ЗЗД и чл. 286, ал. 1 от ТЗ, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 457, 49 лева до пълния
им предявен размер от 1 185, 92 лева, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги и неустойки по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*****, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****,
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*****, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*****, за които е издадена Заповед № 5543/18.06.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. г. д. № 9948/2018 г. на РС
Пловдив.
За да постанови решението, в атакуваната му сега част, с която са отхвърлени
предявените претенции за заплащане на суми, представляващи незаплатени
далекосъобщителни услуги, за размер от общо 288,00 лева, както следва: 93, 22 лева -
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г.
по Договор за мобилни услуги от 26.03.2010 г., изменен с Допълнително споразумение
3
от 05.02.2011 г., Допълнително споразумение от 28.12.2012 г. и Допълнително
споразумение от 01.12.2014 г.; 79, 57 лева - абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 18.02.2016 г.- 17.05.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 18.03.2012
г.; 16, 25 лева - абонаментни такси за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. по
Договор за мобилни услуги от 01.04.2014 г.; 36, 87 лева - абонаментни такси за отчетен
период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 01.12.2014 г.; 18,
91 лева - абонаментни такси за отчетен период 18.02.2016 по Договор за мобилни
услуги от 01.12.2014 г. и 43, 18 лева - абонаментни такси за отчетен период
18.02.2016г.-17.05.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 15.04.2015 г., районен съд е
приел, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение съгласно
посочените договори, но по делото не е установено, че ищецът е доставил услугата,
заплащането на чиято стойност претендира, доколкото фактурите и счетоводните
записвания не доказват предоставянето, респективно ползването на услугата, нито
коректното и таксуване, а отразяват единствено финансовата отчетност на ищеца.
Посочил е, че доколкото документите не носят подпис на ответника, същите не го
обвързват.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно, а в обжалваната му
част и допустимо. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснато от
първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните правила поради
непроизнасяне по направено искане за постановяване на неприсъствено решение по
реда на чл. 238 от ГПК, въведено като аргумент за неговата недопустимост. Липсата на
своевременно направено искане за постановяване на неприсъствено решение в първото
по делото съдебно заседание, води до липса на задължение на съда да се произнесе с
определение по направено в предишен или последващ момент искане за постановяване
на неприсъствено решение (в този смисъл определение № 50850/21.11.2022 г. по г.д.№
2595/2022 г., 4-то г.о. на ВКС). В случая искането за произнасяне с неприсъствено
решение е обективирано в становище вх.№ 38038/10.06.2019 г. за съдебно заседание по
делото, насрочено за 19.06.2019 г. В същото обаче ход на делото не е даден с оглед
нередовното призоваване на ответната страна и е отложено за друга дата – 11.09.2019
г., когато е обявен за окончателен доклада по делото и е извършено произнасяне по
предявени доказателствени искания. В съдебното заседание от 11.09.2019 г., което се
явява първото съдебно заседание по делото, обаче не е присъствал представител на
ищеца и искане за постановяване на неприсъствено решение не е заявено, поради което
и съдът не е дължал произнасяне по такова.
Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, които
въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази
насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС,
поради което и по отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
По посоченото в жалбата относно правилността на първоинстанционното
решение в обжалваната част:
С оглед заявените във въззивната жалба възражения, спорен между страните е
въпросът дали ищцовото дружество е установило предоставянето на услугите, чиято
стойност претендира, по което и да е от правоотношенията за процесния период.
Не се спори относно приетите за установени от първостепенния съд факти, във
връзка с предмета на спора пред въззивната инстанция, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че страните се намират в договорни отношения
по силата на Договор за мобилни услуги от 26.03.2010 г., изменен с Допълнително
4
споразумение от 05.02.2011 г., Допълнително споразумение от 28.12.2012 г. и
Допълнително споразумение от 01.12.2014 г., Договор за мобилни услуги от 18.03.2012
г., Договор за мобилни услуги от 01.04.2014 г., Договор за мобилни услуги от
01.12.2014 г., Договор за мобилни услуги от 01.12.2014 г. и Договор за мобилни услуги
от 15.04.2015 г. В тях са предвидени условията за ползване на предоставяните услуги –
срока на действие, вида на услуга, посочен е приложимия абонаментен план, както и
конкретен номер по всеки договор, с който потребителят се идентифицира сред
абонатите на оператора и предадената СИМ карта, осигуряваща достъп на потребителя
до мрежата и услугите на мобилния оператор. От посоченото следва извод, че абонатът
е поел задължение да заплаща уговорената месечна абонаментна такса за предоставени
мобилни услуги, във връзка с подписаните договори за мобилни услуги. Цената на
абонамента от своя страна е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на
оператора, предоставено чрез активиране на съответната СИМ карта с уникален
телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите участници в
мрежата като абонат, като за доказването на това вземане в полза на оператора е
достатъчно позоваването на подписаните от потребителя договори за съответния
абонаментен план. Извод за това, че ответницата е разполагала с активни СИМ – карти,
годни за употреба следва да се направи и от представения Сертификат за пакетни
услуги от 01.04.2014 г. (л. 38 от делото на РС) относно посочените мобилни номера, в
който въззиваемата е декларирала ползването им и желанието си то да бъде
продължено. Поради това е без значение обстоятелството, дали същата е ползвала или
не мобилните услуги, тъй като абонатът съгласно условията на договорите дължи
заплащането на уговорената такса в договора всеки месец, абонаментно. Така следва да
се приеме, че в полза на жалбоподателя е възникнало вземане за договорените месечни
абонаментни такси, за претендираните отчетни периоди. Относно начислените суми за
услуги към мобилни номера +***** и +*****, в процесния отчетен период, пък следва
да се посочи, че няма оспорване от ответницата в посока, че не е ползвала
фактурираните услуги. Претендираните размери от своя страна съответстват на
установените от заключението по допуснатата по делото съдебно счетоводна
експертиза, което настоящата инстанция кредитира, като обективно и компетентно
изготвено. Страните са договорили дата на фактуриране на ползваните услуги 18-то
число на месеца, като съгласно приложимите общи условия на жалбоподателя (л. 58 от
делото на РС), дължимите месечни суми са платими в указаните във фактурите
срокове, но не по - късно от 18 дни от издаването на месечната фактура. Така след
изтичането на този срок сумата е станала изискуема. Твърдение за извършени от
абоната плащания не са въведени, съответно и доказателства за такива не са
ангажирани, поради което за същите е налице забава и претенцията за заплащане на
сумата от общо 288,00 лева, представляваща стойността на абонаментни такси и
използвани услуги, за отчетен период 18.02.2016 г. – 17.05.2016 г. по посочените
договори за мобилни номера +*****; +*****; +*****; +*****; +***** и +*****, се
явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
Не до същите правни изводи е достигнал първостепенният съд, поради което
подадената въззивна жалба се явява основателна, а решението, в атакуваната с нея
отхвърлителна част, следва да бъде отменено, вместо което предявената установителна
претенция за сумата от 288,00 лева, представляваща стойността на абонаментни такси
и използвани услуги, по сключени между страните договори за предоставяне на
мобилни услуги, уважена. С оглед на изложените дотук съображения не се налага
разглеждане на останалите, предявени с нея доводи и анализ във връзка с тях на
събраните доказателства по делото.
Предвид крайния изход от спора, като законна последица, следва да бъдат
присъдени пропорционално допълнително разноски на жалбоподателя за заповедното
5
и първоинстанционното производство, както и такива, сторени пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В заповедното производство разноските
са 385 лева, от които са присъдени 148, 52 лева и се дължат още 93,50 лева. В
първоинстанционното производство са сторени разноски от 477, 62 лева (25 лева –
държавна такса; 375, 62 лева –адвокатско възнаграждение и 100 лева – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза), от които присъдени са 184, 25 лева и се дължат още
115,99 лева. Съгласно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК за настоящото
производство са сторени разноски в размер на 325,00 лева, от които 25 лева – държавна
такса и 300,00 лева – адвокатско възнаграждение, платено в брой, съгласно договор за
правна защита на л. 11 от делото на ОС. Същите следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261860/23.12.2020 г., постановено по г. д. № 15724/2018 г.
по описа на РС Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК от „Йеттел България“ЕАД (с предишно наименование „Теленор
Бъргария“ ЕАД), ЕИК ***** против Е. Н. Т., ЕГН **********, искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗЗД и чл. 286, ал. 1 от ТЗ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 457,49 лева до
размера от 745,49 лева, представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги, за
размер от общо 288,00 лева, както следва: 93, 22 лева - абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. по договор за
мобилни услуги от 26.03.2010 г. с предпочетен номер +*****, изменен с допълнително
споразумение от 05.02.2011 г., допълнително споразумение от 28.12.2012 г. и
допълнително споразумение от 01.12.2014 г.; 79, 57 лева - абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 18.02.2016 г.- 17.05.2016 г. по договор за мобилни
услуги от 18.03.2012 г. с предпочетен номер +*****; 16, 25 лева - абонаментни такси за
отчетен период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. по договор за мобилни услуги от 01.04.2014
г. с предпочетен номер +*****; 36, 87 лева - абонаментни такси за отчетен период
18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. по договор за мобилни услуги от 01.12.2014 г. с
предпочетен номер +*****; 18, 91 лева - абонаментни такси за отчетен период
18.02.2016 по договор за мобилни услуги от 01.12.2014 г. с предпочетен номер +*****
и 43, 18 лева - абонаментни такси за отчетен период 18.02.2016г.-17.05.2016 г. по
договор за мобилни услуги от 15.04.2015 г. с предпочетен номер +*****, за които е
издадена заповед № 5543/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. г. д. № 9948/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 9 от ЗЗД и чл. 286, ал. 1 от ТЗ, че Е. Н. Т., ЕГН ********** дължи на „Йеттел
България“ЕАД (с предишно наименование „Теленор Бъргария“ ЕАД), ЕИК *****,
сумата от общо 288,00 лева, представляваща разликата над уважения размер от
457,49 лева до обжалвания размер от 745,49 лева, представляващи незаплатени
далекосъобщителни услуги, както следва: 93, 22 лева - абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. по договор за
мобилни услуги от 26.03.2010 г. с предпочетен номер +*****, изменен с допълнително
споразумение от 05.02.2011 г., допълнително споразумение от 28.12.2012 г. и
допълнително споразумение от 01.12.2014 г.; 79, 57 лева - абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 18.02.2016 г.- 17.05.2016 г. по договор за мобилни
6
услуги от 18.03.2012 г. с предпочетен номер +*****; 16, 25 лева - абонаментни такси за
отчетен период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. по договор за мобилни услуги от 01.04.2014
г. с предпочетен номер +*****; 36, 87 лева - абонаментни такси за отчетен период
18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. по договор за мобилни услуги от 01.12.2014 г. с
предпочетен номер +*****; 18, 91 лева - абонаментни такси за отчетен период
18.02.2016 по договор за мобилни услуги от 01.12.2014 г. с предпочетен номер +*****
и 43, 18 лева - абонаментни такси за отчетен период 18.02.2016г.-17.05.2016 г. по
Договор за мобилни услуги от 15.04.2015 г. с предпочетен номер +*****, за които е
издадена заповед № 5543/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по ч. г. д. № 9948/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Е. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. *****, да заплати на „Йеттел
България“ЕАД (с предишно наименование „Теленор Бъргария“ ЕАД), ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, още 93,50 лева – разноски в заповедното
производство по ч. г. д. № 9948/2018 г. по описа на РС Пловдив и 115,99 лева –
разноски в исковото производство по г.д. № 15724/2018 г. на РС Пловдив, както и
325,00 лева - разноски в производството по в. г. д.№ 2322/2022 г. на ОС Пловдив.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7