№ 51215
гр. София, 17.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110113098 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В.. Н. М.
срещу „М.-М.“ ЕООД.
Съдът, след извършената проверка по реда на чл. 312 ГПК и като
констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по
чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на
основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между него и ответното дружество е съществувало трудово
правоотношение, въз основа на трудов договор № **********г., по силата на
който заемал длъжността „П. с. п.“. Със Заповед № ************** г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, трудовото
правоотношение между страните било прекратено – с предизвестие от
11.01.2024 г., считано от 11.02.2024 г. Ищецът счита, че уволнението му е
незаконно, поради липса на реално съкращаване на щата, тъй като
1
изпълняваната от него трудова функция продължавала да съществува,
независимо под какво наименование е в щатното разписание. В тази връзка
сочи , че ответното дружество. Сочи още, че работодателят не е изпълнил
императивното си задължение да извърши подбор, като не е назначена
комисия за извършването му и не са взети предвид всички обстоятелства,
обуС.ящи законосъобразното прилагане на чл. 328, ал.1, т.2, предл. 2-ро КТ.
Ищецът твърди още, че трудовото му възнаграждение за месец декември 2023
г. е изплатено със закъснение – на 06.03.2024 г., а преди този момент е получил
частично плащане – в размер на сумата от 1000 лв.
При тези твърдения моли съдът да постанови решение с което: 1. Да
признае уволнението му за незаконно и да го възстанови на заеманата
преди това длъжност; 2. Да осъди ответника да му заплати сумата от 12 048,16
лева /дванадесет хиляди и четиридесет и осем лева и шестнадесет стотинки/ -
обезщетение за времето, през което е останал без работа - за периода от
11.02.2024г. до 11.04.2024 г., в размер на 2 брутни трудови възнаграждения,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -
07.03.2024 г.; 3. Да осъди ответника да му заплати сумата от 36.77 лв.
/тридесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава
върху сумата от 4000 лв. – трудово възнаграждение за м. 12.2023 г., начислено
за периода 11.02.2024 г. – 06.03.2024 г.; 4. Да осъди ответника да му заплати
сумата от 23,99 лв. - обезщетение за забава върху сумата от 1 361.55 лв. –
трудово възнаграждение за м. 01.2024 г., изчислено за периода 11.02.2024г. -
28.03.2024 г. и сумата от 17.58 лв. - обезщетение за забава върху сумата от 900
лв. – трудово възнаграждение за м. 01.2024 г., изчислено за периода
11.02.2024г. до 02.04.2024г.
В условията на евентуалност - в случай, че предявеният иск по чл. 344.
ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно не бъде уважен,
претендира присъждане на обезщетение в размер на едно брутно месечно
възнаграждение в размер на 6 024. 08 лева /шест хиляди двадесет и четири
лева и осем стотинки/ за оставането му без работа в продължение на 1 месец -
от 11.02.2024г. до 11.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2024 г. до
окончателното й плащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
2
молба, с който оспорва като неоснователни предявените искове за отмяна на
незаконно уволнение, за възстановяване на работа и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението. Не оспорва
основанието и размера на заявените претенции за заплащане на законна лихва
върху изплатени със забавяне трудови възнаграждения /респ. части от тях/ за
месец декември 2023г. и месец яну. 2024 г. По отношение на претендираното в
условията на евентуалност заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за
период от един месец, следващ уволнението, сочи, че ако действително
ищецът е останал без работа в периода 11.02.2024г. - 11.03.2024 г., то
обезщетение на посоченото основание му се дължи, но лисват доказателства в
тази насока. Възразява относно определената от ищцовата страна начална дата
на претендираната законна лихва върху евентуално дължимите обезщететения
по чл.225, ал.1 КТ или по чл.222, ал.1 КТ, като сочи, че при дължимост на
съответното обезщетение, законна лихва е дължима, но не от датата на
подаване на исковата молба, а от по-късен момент. Признава и не оспорва
твърденията на ищеца за съществувало между страните трудово
правоотношение за изпълнение на длъжността „п. с. п.”, възникнало по силата
на трудов договор от 20.04.2018г. и прекратено на 11.02.2024г. на основание
чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ - поради съкращаване на щата, след
отправено преди това до служителя предизвестие от 11.01.2024г. Не оспорва
размера на договореното месечно трудово възнаграждение, което служи за
основа при определяне на обезщетенията по чл.225, ал. 1 КТ и по чл.222, ал. 1
КТ - брутно трудово възнаграждение в размер на 6024.08 лева, респ. нетен
размер - 5000 лева.
В отговора на исковата молба се излагат съображения, че уволнението
на ищеца от заеманата длъжност било извършено законосъобразно, въз основа
на осъществено реално, а не фиктивно съкращаване на щат, след извършен
законосъобразен подбор измежду всички лица, изпълняващи идентични, респ.
сходни длъжности в предприятието, при спазване на критериите по чл.329,
ал.1 КТ и при обективно съответствие на извършената крайна преценка с
действително проявените професионални качества и квалификация на
служителите, участващи в подбора, с оглед на възложената работа. Твърди се,
че при определяне на конкретното лице, което да бъде освободено, бил
извършен съответен сравнителен анализ и обективна оценка, както на
образованието и професионалната квалификация на участниците в подбора,
3
така и на точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите
задължения от страна на всеки участник. Сочи се, че преценката относно
необходимостта от съкращаване на щат е субективно право на работодателя и
не подлежи на съдебен контрол. До съкращаването, довело до
освобождаването на ищеца, щатните длъжности за п.и при ответното
дружество били общо осем, от които две длъжности за младши п.и, като е
съкратена една длъжност. В месеците, следващи уволнението на ищеца,
периодично били съкращавани още щатове за п.и, като към месец май 2024 г.
от наличните щатни длъжности са останали само две. Оспорва твърдението за
публикувана от страна на работодателя, от негово име или на негов
електронен сайт обява за търсене на заместващ длъжността на ищеца п..
Поради неоснователността на главния иск за незаконност на
уволнението, счита за неоснователен обусловения от него акцесорен иск за
възстановяване в длъжност, като сочи, че дори по някаква причина
уволнението да бъде преценено като незаконно, то възстановяване в длъжност
не би било възможно, защото щатната длъжност на ищеца не съществува.
С оглед неоснователността на главната претенция за отмяна на
уволнението, изразява становище за неоснователност и на акцесорният иск за
заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В условията на евентуалност
въвежда възражение, че ищцовата страна не е положила дължимите усилия за
активно търсене на работа, както и за заемане на свободна подходяща
длъжност, за която притежава квалификация, поради което и евентуалното му
оставане без трудови доходи не е единствено по причина на уволнението, а и
поради собственото му бездействие. По отношение на претенцията за законна
лихва върху евентуално дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ сочи, че
законна лихва може да бъде търсена най-рано от 11.04.2024 г.
При тези твърдения моли съдът да постанови решение с което да
отхвърли предявените искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на
работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал. 1 КТ - за оставане без
работа в резултат на незаконно уволнение за периода 11.02.2024г.-11.04.2024г.
В случай, че ищецът поддържа исковете за заплащане на законни лихви върху
забавени възнаграждения, не възразявам по уважаването им. В случай, че
ищецът действително е останал без работа след 11.02.2024г., не възразява по
присъждането на обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ, като заплащането на
4
евентуална законна лихва върху главницата на обезщетението бъде
определено с начален момент от 12.11.2024 г. Претендира разноски за
производството.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ и чл. 86 ЗЗД, а в
условията на евентуалност – иск с правно основание по чл. 222, ал. 1 КТ,
както следва:
Иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението
на В.. Н. М., извършено със Заповед № ************** г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, с предизвестие връчено на
11.01.2024 г.
Иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на В.. Н. М. на
заеманата при ответника „М.-М.“ ЕООД, преди уволнението длъжност „П. с.
п.“.
В условията на евентуалност – иск с правно основание по чл. 222, ал.
1 КТ за осъждане на ответника „М.-М.“ ЕООД да заплати на ищеца В.. Н. М.
сумата от 6 024,08 лв. - обезщетение за оставането му без работа в
продължение на 1 месец за периода 11.02.2024г.-11.03.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.03.2024 г. до окончателното й плащане.
Иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ за осъждане на ответника
„М.-М.“ ЕООД да заплати на ищеца В.. Н. М. сумата от 12 048,16 лева -
обезщетение за времето, през което е останал без работа - за периода от
11.02.2024г. до 11.04.2024 г., в размер на 2 брутни трудови възнаграждения,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -
07.03.2024 г.;
Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „М.-
М.“ ЕООД да заплати на ищеца В.. Н. М. сумата от 36,77 лв. - обезщетение за
забава, върху сумата от 4000 лв. – трудово възнаграждение за м. 12.2023 г.,
начислено за периода 11.02.2024 г. – 06.03.2024 г.;
Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „М.-
М.“ ЕООД да заплати на ищеца В.. Н. М. сумата от 41,57 лв. - обезщетение за
5
забава, върху сумата от 2261,55 лв. – трудово възнаграждение за м. 01.2024 г.,
начислено за периода 11.02.2024 г. – 02.04.2024 г.;
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
по делото при условията на пълно и главно доказване, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на уволнителната
заповед/ заеманата от ищеца длъжност е съкратена въз основа на решение на
компетентен орган, като са спазени формалните изисквания за уволнение на
основание съкращаване на щата, свързани с извършване на подбор, съобразно
изискванията на чл. 329 КТ, в случай че такъв е бил задължителен /ако не са
съкратени всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност и е
съществувала/и друга/и длъжност/и с еднородни, близки или сходни трудови
функции, в която хипотеза подборът е задължителен /Тълкувателно решение
№ 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК /.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между
страните няма срочен характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи по
делото при условията на пълно и главно доказване, че след прекратяване на
трудовото правоотношение между страните за периода от 11.02.2024 г. –
11.04.2024 г., е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение,
че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението /Тълкувателно
решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението, както и че размерът на дължимото се
обезщетение за процесните 2 месеца е 12 048,16 лв.
По иска с правно основание чл. 222 КТ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи по
делото при условията на пълно и главно доказване, че трудовото му
6
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване на щата, че в резултат на уволнението е останал без работа,
времето през което е останал без работа, както и размера на последното
брутно трудово възнаграждение.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД – В тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ, на осн. чл. 146, ал.1, т. 3 и 4 ГПК и
ненусждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото,
следните обстоятелства:
1. Наличието на сключен между страните безсрочен трудов договор №
**********г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „П. с. п.“.
2. Прекратяване на трудовия договор със Заповед № ************** г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, считано от
11.02.2024 г., за което ищецът е уведомен с предизвестие от 11.01.2024 г.,
3. Размерът на брутното трудово възнаграждение по трудов договор №
**********г. възлиза на сумата от 6024,08 лева, респ. нетен размер - 5000
лева.
4. Ответникът е заплатил на ищеца трудово възнаграждение за м. 12.2023
г. в размер на сумата от 4 000 лв. на 06.03.2024 г., а трудовото възнаграждение
за м. 01.2024 г. е заплатено както следва – на 28.03.2024 г. – сумата от 1 361.55
лв. и на 02.04.2024 г. – сумата от 900 лв.
ПРИЕМА представените с исковата молба и уточнителна молба от
11.04.2024 г. документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане на ССчЕ,
за първото открито съдебно заседание, като му указва, в срок до насроченото
заседание, с писмена молба с препис за ответника да формулира точно и ясно
задачи към вещо лице, които да са относими към предмета на делото и
предявените искове.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на осн. чл. 190 ГПК, в срок до насроченото
първо по делото открито съдебно заседание да представи по делото трудовото
досие на ищеца.
7
УКАЗВА на ответника, че във връзка с разпределената с проекта на
доклад по делото доказателствена тежест, следва да ангажира писмените си
доказателства в срок до насроченото първо по делото открито съдебно
заседание.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от страна на ответника за насроченото
първо по делото открито съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго. Делото ще приключи в значително по-кратък срок, а
страните ще спестят допълнително извършване на разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за
доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.01.2025 г., от 13,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи, на посочените от тях съдебни адреси.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8