№ 432
гр. Горна Оряховица, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120100231 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д. И. Б. твърди, че сключила с ответника “Стик-кредит“ АД
договор за кредит № 709699/02.07.2021 г., по силата на който й бил
предоставен кредит от 600 лв., който тя се задължила да върне за 8 месеца
при възнаградителна лихва 92,75 лв. Твърди, че била задължена да заплати и
неустойка от 324,69 лв. поради неосигуряване на обезпечение в 3-дневен срок
от сключване на договора. Счита, че клаузата, предвиждаща заплащането на
неустойката, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради
неравноправния й характер в хипотезите на чл.143, т.5 и т.19 ЗЗП. Моли за
постановяване на решение, с което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от
324,69 лв. – неустойка по договор за кредит № 709699/02.07.2021 с
присъждане на сторените разноски и адвокатски хонорар в хипотезата на
чл.38, ал.1, т.3, предл.2 ЗАдв.
Ответникът “Стик-кредит“ АД признава сключването на договор за
кредит с твърдяното от ищцата съдържание, в т.ч. и уговарянето на клауза за
заплащане на неустойка от 324,69 лв. при необезпечаване на кредита. Твърди,
че тя е уговорена индивидуално между страните и ищецът е изразил изрично
своето съгласие за сключване на договора с това съдържание. Счита, че за
неустойката не са приложими разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, тъй
като тя представлява самостоятелно съглашение. Посочва, че неустойката
имала обезщетителна функция и се дължала само за времето, в което
кредитът бил необезпечен – 0,9 % от заетата сума на ден. Сочи, че
1
неустойката в случая изпълнява и обезпечителна, и санкционна функция.
Посочва, че липсва нормативна забрана за размера на неустойката, като той
може да надвишава и главното задължение. Ако неустойката се счете за
прекомерна, то би следвало размерът й да бъде намален, а не клаузата да бъде
прогласена за недействителна. Моли за отхвърляне на предявения иск с
присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори и от представените договор за потребителски кредит №
709699/02.07.2021 г. с погасителен план и общи условия към него, както и от
заявление от 02.07.2021 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити и разходен касов ордер №
*********/02.07.2021 г., се установява, че ответникът предоставил на ищцата
кредит в размер на 600 лв. при фиксирана лихва от 36 % или 92,75 лв. за
целия срок на договора – до 02.03.2022 г., до когато задължението следвало да
бъде погасено на осем неравни месечни анюитетни вноски съгласно
погасителен план. Бил определен годишен процент на разходите по кредита
от 42,58 % при допускане, че договорът за кредит ще има действие за срока,
за който е сключен, бъде усвоена цялата сума на кредита незабавно и изцяло и
страните изпълняват точно и в срок задълженията си.
Съгласно чл.17 от договора и чл.19-чл.22 от Общите условия, кредитът
следвало да се обезпечи с поръчителство от дееспособно физическо лице
навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно
местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и
здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на
подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно
правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за
прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на
подаване на заявката за кредит, получавало е редовно възнаграждението си за
последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, има
минимален осигурителен брутен доход 1500 лв., работило е по валидно
трудово или служебно правоотношение най-малко 6 месеца при последния си
работодател, липсват записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение,
загуба и т.н., не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или
небанкова финансова институция и не е кредитополучател при ответника и е
представило служебна бележка за дохода си от работодателя за 6 месеца
назад считано от датата на предоставянето й пред ответника. Предвидена била
възможност за обезпечаване на задълженията чрез предоставяне на банкова
гаранция, издадена в полза на ответника от лицензирана банка със седалище в
Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва
дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка,
лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на
2
Република България директно или чрез клон при условията на взаимно
признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на ответника всички задължения по договора за кредит в срок от един
работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане
за заплащане на тези задължения, със срок на валидност на банковата
гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно 19,
ал.1 и ал.3 от общите условия поръчителят подлежи на предварителна
проверка и одобрение по преценка на ответника за спазване на изискванията и
възможността му да изплати кредитното задължение, като ответникът има
право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт,
едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя.
Съгласно чл.27 от договора и чл.46 от Общите условия при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение се дължи заплащане на
неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение или
съгласно погасителния план – 324,69 лв. за целия срок на договора.
Неустойката била платима на неравни месечни вноски на падежите на
погасителните вноски по кредита, но сборът от които всеки месец бил равен –
127,18 лв.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1, предл.3 ГПК – за установяване, че парично вземане не съществува, в
случая поради нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането му.
Съдържанието на договора между страните е безспорно и установено от
представените писмени доказателства, като основните спорни въпроси са не
фактически, а правни – дали клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка
при непредставяне на предвидените обезпечение е нищожна на някое от
наведените от ищцата основания – накърняване на добрите нрави или поради
неравноправния й характер в хипотезата на чл.143, т.5 или т.19 ЗЗП. За да се
отговори на тези въпроси на първо място следва да се посочи, че с оглед
съществените елементи на правоотношението между страните, сключеният
между тях договор по своята правна характеристика той отговаря на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК. Клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка има акцесорен характер и
самостоятелността й с претендираното от ответника съдържание е изключена
от забраната на чл.10, ал.2 ЗПК. Въпреки посоченото, доводът на ответника за
неприложимост на ЗПК и Директива 2008/48 към клаузата за заплащане на
неустойка, е ирелевантен. Ищецът не черпи основание за частична
нищожност от правилата на специалния закон, а от чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и
уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 –
148 ЗЗП), приложима не само поради препращането на чл.24 ЗПК, а и на общо
основание – чл.1, ал.2, т.3 ЗЗП, вр. § 13, т.1 ДР ЗЗП и чл.2 и чл.3 от Директива
3
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Неустойката се претендира да е дължима за неизпълнение на
договорното задължение на ищцата да предостави обезпечение в тридневен
срок от сключване на договора – поръчителство на физическо лице, за
финансовата надеждност на което са поставени множество конкретни условия
или банкова гаранция. Ответникът, извършващ по занятие дейност по
кредитиране, е регламентирал в общите си условия (чл.11 и сл.)
извършването на проверката за платежоспособността на кандидатстващия за
кредит, предхождаща сключването на договора. Въз основа на събраните
данни и икономическия анализ на финансовото състояние на лицето, подало
заявката, и възможностите му за бъдещо изпълнение, ответникът има
възможност да откаже сключването на договора (чл.18 ЗПК), да предостави
по-нисък размер от искания кредит или да сключи договора съгласно
заявката (чл.16 от общите условия). Осигуряването на обезпечение не е
предварително условие за сключване на договора или усвояване на кредита,
т.е. в случая ответникът изначално е преценил ищцата като платежоспособна.
Поставяйки изискване за последващо осигуряване на обезпечение, без дори
да е налице някакво неизпълнение, ответникът неоправдано и без основание е
прехвърлил риска от лошата си преценка в тежест на ищцата.
Поставените изисквания към поръчителя са многобройни и
несъобразени с размера на предоставения заем, като за част от тях ищцата не
би могла да получи информация и да се снабди с доказателства в определения
срок, доколкото са свързани с евентуални запитвания от различни държани
институции /НОИ, НАП, БНБ и др./. Следва да се отбележи също, че да се
вменява на кредитополучателя да изследва дали бъдещият поръчител не е
страна по друг кредит с кредитора, който сам разполага с тази информация, се
намира в сериозно противоречие с изискванията на добросъвестността.
Цялата информация за икономическото и финансово състояние на
предложените поръчители ищцата би могла да получи много по-трудно и по-
бавно от кредитора, който с оглед предмета на дейността си, има
необходимите знания, умения и достъп до информация за да извърши и сам
проверка на предвидените от самия него обстоятелства. Прехвърлянето на
тези задължения на ищцата и поръчителя, който ще бъде предложен, съчетано
с определянето на изключително кратък срок за изпълнението им и
предвиждането, че въпреки удовлетворяването на предварителните
изисквания, ответникът може да откаже да приеме личното обезпечение или
да постави допълнителни, непредвидени отнапред изисквания (чл.16 и чл.19,
ал.1, изр.посл. от общите условия), води до извод, че условията на клаузата са
предвидени по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни и
единствената й цел е да се създаде предпоставка за начисляване на
неустойката. Същото е важимо и за другата алтернатива за обезпечаване на
дълга – предоставяне на банкова гаранция. Това обезпечение е
непропорционално по вид спрямо размера на дълга и естеството на кредита,
4
дължимо е отново в изключително кратък срок, явяващ се невъзможен
предвид обичайно необходимото време за издаването на гаранцията,
доколкото на общо основание тя също подлежи на обезпечаване. Дори само
поради тези особености на естеството на задължението, което обезпечава,
неустойката накърнява добрите нрави, което я прави нищожна на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД (така т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС).
При анализа на клаузата за неустойка, съдът намира, че по начина на
уговарянето й, тя излиза извън присъщите на този договорен ангажимент
функции – да обезпечава, обезщетява и санкционира в случай на
неизпълнение, което е още едно самостоятелно основание за нейната
нищожност поради противоречие с добрите нрави. Главното задължение на
заемателя по договора за заем (кредит) е да върне заетата сума и да плати
уговореното възнаграждение на кредитора, а не да предостави обезпечение.
Изцяло липсва обезпечителния елемент на неустойката, тъй като такава би се
дължала и при точно и пълно изпълнение на основното задължение на
длъжника. Не е налице обезщетителната функция на неустойката, защото
неустойката не гарантира възстановяване на вредите от евентуално бъдещо
неизпълнение на длъжника, нито го мотивира да изпълни точно. Формално
тази неустойка е уговорена не като обезщетителна, а като санкционна, но
същата не зависи от вредите от неизпълнението на допълнителното
задължение за предоставяне на обезпечение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Това е така, защото към
момента на изтичане на 3-дневния срок, кредиторът не би могъл да търпи
вреди от липсата на обезпечение, тъй като не е настъпил падежът дори на
първата погасителна вноска. Вярно, че съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД вредите от
неизпълнението, за което е предвидена неустойка, не се доказват, но това не
означава, че не трябва да са претърпени. Предварителното съглашение, че в
тази хипотеза кредиторът търпи вреди (чл.27, ал.1 от договора), в случая няма
значение, защото съгласно чл.83, ал.2 ЗЗД не подлежат на обезщетяване тези
вреди, които кредиторът е могъл да избегне, полагайки грижата на добър
стопанин. При положение, че договорът за кредит е консенсуален – сключва
се със съгласието на страните, а не с предаването на заемната сума,
ответникът е бил във възможност да забави или да откаже предоставянето на
уговорената сума, ако не получи обещаните обезпечения, и така да
предотврати вредите от неизпълнение на договорния дълг – аргумент от
чл.90, вр. чл.23 ЗЗД. След като е можел да избегне вредите от
неизпълнението, ищецът не би могъл да начислява или претендира неустойка
за това неизпълнение. По тези съображения няма никакво значение също, че
неустойката е уговорена на ден и обезпечението би могло да се предостави и
след изтичане на 3-дневния срок, тъй като вредите биха могли още изначално
да се избегнат от самия ответник.
Неустойката е предвидена за заплащане без да се намира в никакво
отношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на ищцата да
5
върне заетата сума и за обезщетяване на вреди, които кредиторът не е
претърпял, а ако и да беше – е могъл при добросъвестно поведение да
избегне. Включена по този начин и като падежно вземане в дължимото от
кредитополучателя с всяка погасителна вноска, претендираната сума по
правната си същност не съставлява неустойка, а добавък към кредиторовото
възнаграждение, наред с договорната лихва, като допълнителната печалба е
единствената цел на начисляването й. Това е изводимо и пряко от
погасителния план, който в изпълнение на изискването на чл.11, ал.1, т.11
ЗПК посочва в резюмето размер на месечната вноска с включена неустойка –
127,18 лв., вместо вноската само по главница и лихва, каквато би била при
точно изпълнение на договорното задължение.
Дори неустойката да изпълняваше някоя от присъщите й функции,
съдържанието на клаузите на договора, които предвиждат заплащането й,
сочат на нищожността й на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, поради
неравноправност в хипотезата на чл.143, т.5 ЗЗП. Общите условия съдържат
декларация, че размерът на неустойката е индивидуално уговорен (чл.46), но
обстоятелството, че размерът се съдържа в т.4.3. от стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, на
съдържанието на който ищцата не може да влияе, прави явно, че същата е
предварително определена от ответника. Освен това декларативното
изявление, че неустойката е индивидуално уговорена влиза в явно
противоречие с клаузите на същите общи условия, сочещи подробно
изискванията за точно изпълнение на договорното задължение, така и
размера на неустойката – 0,9 % от заемната сума на ден. От посоченото е
видно, че и основанието, и размерът на неустойката са част от
предварителните условия на ответника, на които ищцата не е могла да влияе,
поради което клаузата не е била индивидуално уговорена. Обсъжданата
договорна клауза е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, като задължава последния при
неизпълнение на неговото задължение да заплати необосновано висока
неустойка. Последното е изводимо от съпоставката между размера на
заемната сума – 600 лв. и на неустойката – 324,69 лв. От това съотношение е
явно, че неустойката се равнява на близо 55 % от сумата по кредита. Такъв
размер е икономически необоснован, защото определя паричната стойност на
несъщественото задължение по договора като по-висока от възнаграждението
за ползването на заетата сума и обезщетението за забава в изпълнението на
основното задължение на кредитополучателя, а и защото кредиторът не търпи
вреди от неизпълнение на задължението, за което неустойката се начислява.
Посоченото в чл.46 от общите условия съгласие на страните, че неустойката
не е прекомерна не изключва противното, защото според чл.92, ал.2 ЗЗД тази
преценка е резултат на съпоставка с действително претърпените вреди или
изпълнената част от задължението, което страните не могат и няма как да
знаят и съобразят към момента на сключване на договора. Информирането на
6
ищцата и изразеното в договора съгласие с условията за обезпечаване на
кредита, не изключва нищожността на клаузата поради неравноправния й
характер или на друго основание.
С оглед всичко изложено, клаузата на чл.27 от договора за кредит,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение от
ищцата, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради
неравноправния й характер в хипотезата на чл.143, т.5 ЗЗП. Въз основа на
тази клауза не може възникне задължение за ищцата, поради което искът й, че
не дължи на ответника сумата от 324,69 лв. на това основание е основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право да й бъдат присъдени
сторените разноски. Тя е представила доказателства да е сторила такива от 50
лв. за заплащане на държавна такса. Представен е договор за правна защита и
съдействие, по силата на които ищцата е възложила на адв.М.
осъществяването на процесуално представителство по предявения от нея иск
и страните са се съгласили възнаграждението да не се заплаща, тъй като
ищцата е близка на адвоката – хипотезата на чл.38 ал.1, т.3, предл.2 ЗАдв.
Договорът удостоверяват безвъзмездното възлагане на процесуално
представителство, а в тази хипотеза правоотношението между адвоката и
клиента не включва заплащане на възнаграждение и размерът му не подлежи
на договаряне от страните, а на определяне от съда (арг. от чл.38 ал.2 ЗАдв).
В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение по иска на
ищцата, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 300 лв.
Съобразявайки липсата на фактическа или правна сложност на спора по иска,
както и обема на осъществената защита – изготвяне на искова молба и
писмено становище без явяване в проведеното заседание, съдът намира, че
съответният на усилията на защитата размер на възнаграждението се равнява
на минималния. На основание чл.38 ал.2, изр.посл. ЗАдв ответникът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 300 лв. на адвоката.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “СТИК - КРЕДИТ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
пл.”Оборище” № 13Б, представлявано от Изпълнителния директор Стефан
Николаев Топузаков, че Д. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***,
ул. *** не дължи сумата от 324,69 лв. /триста двадесет и четири лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща неустойка по договор за
кредит № 709699/02.07.2021 г.
ОСЪЖДА “СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК *********, със седалище и
7
адрес на управление: гр.Шумен, пл.”Оборище” № 13Б, представлявано от
Изпълнителния директор Стефан Николаев Топузаков да заплати на Д. И. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. *** сумата от 50 лв.
/петдесет лева/, представляваща направени разноски за заплащане на
държавна такса в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА “СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, пл.”Оборище” № 13Б, представлявано от
Изпълнителния директор Стефан Николаев Топузаков да заплати на адв. Д.
В. М. - АК П., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. ***, бул. *** и
банкова сметка IBAN: ***, разкрита при „Уникредит Булбнак“ АД, сумата от
300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на Д. И. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. ***, ул. *** в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8