№ 22982
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110138624 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца А. М. Х. конститутивни искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 0000-
678/07.05.2025г. на ответника „Юробанк България“ АД, за възстановяване на заеманата
до уволнението длъжност „Старши консултант Клиенти“ в клон ФЦ Васил Левски 561
– чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителeн иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225 КТ за заплащане на сумата от 7309,08 лв., представляваща обезщетение за вредите
от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение и за по – ниско платено
възнаграждение вследствие на незаконното уволнение за периода от 12.05.2025г. до
12.11.2025г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете – 27.06.2025г. до
окончателното плащане.
Ищцата А. М. Х. твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение по
силата на което заемала длъжността „страши консултант клиенти в клон ФЦ Васил
Левски“ при ответника. Поддържа, че на 09.05.2025г. й била връчена Заповед №
410/08.05.2025г., с което трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 12.05.2025 г., като била и връчена Заповед № 0000-
678/07.05.2025г. за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Навежда
доводи, че правото й на защита в рамките на дисциплинарното производство е
нарушено. Излага съображения, че за да е налице пране на пари, следвало преди това
да има предикатно престъпление, като банката на различни места сочела, че била
претърпяла вреди под формата на измама. Излага съображения от фактическа страна
във връзка с процесния случай в хронологичен аспект, като сочи, че е изпълнила
1
надлежно служебните си задължения. Посочва, че на 13.03.2025г. клиент Д. Д. бил
настанен на бюрото от управителя на клона г-жа Д. В., за да направи няколко превода.
При справка установила, че клиентът получил около 2 500 000 лв. по сметката си от
„Револют“ с неговите имена и желанието му било да нареди суми към физически лица,
фирми и към негово дружество. Твърди, че част от данните на преводите са били
изпратени от Василева по вайбър, а остатъкът го въвежда, гледайки от телефона на
клиента. Сумите, които нареждала изисквали попълване на декларация за произход на
средства, като клиентът декларирал, че се касае за печалба от онлайн казино. През
следващите няколко дни последвали още преводи и изтегляне на суми на каса в
банката. На 17.03.2025г. - посещава офиса, за да изтегли сума и тогава електронната
система изпраща съобщение до колежката на каса Р. Р., съответно тя сезира служител в
отдел МОРКО, че трябва да се извърши разширена комплексна проверка (РКП).
Ищцата прави РКП веднага по нареждане на служителя МОРКО, като информацията,
която ползва е от системата, предоставената от клиента и от събраните от
управителката на клона данни. Заявява, че на 18.03.2025г. се получава мейл до целия
клон за блокиране на всички сметки на клиента без обяснение за причината. След
проведен телефонен разговор, разбира, че причината е неправомерен превод от клиент.
Оспорва твърденията на работодателя, че приложената и подписана от клиента
декларация за произход на средства е с непълно съдържание и че е следвало да
детайлизира източника на средства към момента на придобиването им. В допълнение
посочва, че РКП е назначена от управителя на клона още първия ден, но след като
служителят МОРКО прави справка във вътрешните процедури, възлага на ищцата
извършването на такава едва на петия ден, след като почти всички трансакции са
извършени. След извършената проверка е установено,ч е данните събрани при
проверката съвпадат, т.ч. няма промяна в профила на клиента и едва в края на шестия
ден се получава мейл за блокиране на сумата. Посочва, че обстоятелствата отразени в
процесните заповеди не отговаряли на обективната действителност, което обосновава
подробно. Излага съображения от правна страна за спазване на правилата на ЗМИП,
както и приетите във връзка с това вътрешни правила на ответника. Твърди, че самия
ответник не бил спазил ЗМИП, като не бил дал ясни и точни критерии във вътрешните
си правила, което водело и до невъзможност работниците и служителите стриктно да
изпълняват трудовите си задължения. В случая следвало да се вземе и предвид факта,
че клонът където полагала труд обслужвал множество клиенти, като ежедневно се
извършвали над 100 транзакции, вкл. често със суми над 100 000,00 лева. Твърди, че
ответника не бил спазил правилото на чл. 193 КТ, тъй като изначално бил направил
изводите си, преди да изслуша служителя, респ. да вземе предвид неговите обяснения.
Поддържа, че брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец е в размер на 2218,18 лева, поради което в случая с оглед незаконното
уволнение ответникът дължал сумата от 7309,08 лева, представляващи обезщетение за
2
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 12.05.2025г. до
12.11.2025г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„Юробанк България“ АД, като се сочи, че предявените искове са процесуално
допустими, но неоснователни. Твърди, че процесната уволнителната заповед е
законосъобразна, като е издадена и връчена на ищцата в срока по чл. 194 КТ, както и
била спазена процедурата по установяването и налагането на дисциплинарно
наказание. Поддържа, че от ищцата са изискани обяснения по реда на чл. 193 КТ, като
установеното неизпълнение на служебните задължения е съобразено с тежестта на
нарушението по смисъла на чл. 195 КТ и е наложено предвидено в чл. 189 КТ
дисциплинарно наказание, което е наложено със заповед издадена от лице, което
упражнява надлежно дисциплинарна власт по смисъла на чл. 192 КТ. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор № 92 от 14.02.2020г. за длъжността „Старши
Експерт Индивидуално банкиране", код по НКПД 2412-5008, в Банката, сектор
„Банкиране на дребно", управление „Клонова мрежа", регион София Изток, София – В.
Левски - ФЦ 561, секция „Индивидуално банкиране", както и последвали го
допълнителни споразумения, в т.ч. ДС № 6873/19.12.2024г., с което длъжността е
променена на „Старши консултант Клиенти“. В допълнение посочва, че първото
възникнало между страните правоотношение е по силата на трудов договор №
1398/08.10.2009г., с който ищцата е назначена на длъжност експерт „Обслужване на
клиенти и продажби“ в банката, прекратен по взаимно съгласие на страните през
2018г. Развива подробни доводи за това какви са били трудовите задължения на
ищцата във връзка със заеманата от нея длъжност към момента на процесното
уволнение, с които била запозната, като й била връчена длъжностна характеристика.
Посочва, че в периода 2009 – 2025г. ищцата преминала редица тестове, обучения и
програми за повишаване на квалификацията, съответно е служител с натрупан
професионален опит и умения в банковата дейност. Твърди, че противно на
твърденията на ищцата, последната не била уволнена поради инцидент със сметките
на клиент – Д. А. Д., а на основание чл. 187, ал, т. 3 и т. 10 КТ, поради неспазване на
изисквания на длъжностната характеристика, както и неспазване на процедурите на
банката, които били общовалидни за всички служители. Твърди, че се касае за
нарушение на процедурни изисквания и пропуски на конкретни оперативни стъпки в
работата допуснати при всяка от платежните операции по сметката, изпълнени от
служителката. Сочи се, че съгласно Инструкцията за прилагане на разширена
комплексна проверка, такава задължително се извършва от всеки служител, експерт,
обслужващ клиент, в конкретно описаните случаи, след което изготвената РКП
подлежи на проверка от МОРКО. Оспорва такава проверка да е била назначавана от
3
управителката на клона. Посочва, че именно ищцата като служител с права на първи
подпис, създаващ нареждане за превод от сметката, уведомява системата – т.е.
сигнализира вътрешните звена. Излага съображения, че в случая са били налице
условията съгласно Инструкцията, ищцата да направи РКП на всяка от трансакциите
поотделно, поради необичайността им, сравнени с трансакциите на клиента през
предходната година. Ответникът счита, че допуснатите пропуски показват небрежност
и незаинтересованост на ищцата към преводите, получени от клиента , както и техния
произход. Поддържа, че с оглед поведението на клиент на банката, за които ищцата не
била извършила съответни проверки и не се била усъмнила в поведението му касаело
класическа хипотеза на пране на пари, като ищцата не била спазила необходимите
процедури на банката, което аргументира. Навежда доводи, че вътрешните правила на
банката били ясни и конкретни, като същите били съобразени със ЗМИП и
европейското законодателство, освен това самата банка била осигурила примери, като
регулярно провеждала и обучения. Развива съображения, че в случая ищцата не
познавала клиента, който принципно не бил нов за банката, но индиция, че има
проблем бил дори оборота по сметката му за предходната година, съответно в
процесния случай, когато с множество преводи през изключително кратък период от
време била получена голяма парична сума, с която след това лицето се разпоредило
към трети лица. Заявява, че е дал възможност на ищцата да изрази своята гледна точка
по извършените нарушения и е взел предвид изявленията . Сочи се, че описаните в
заповедта за уволнение действия представляват тежки нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, предложение първо и т. 10 КТ, като
дисциплинарното наказание „уволнение“ е документално и правно обосновано и
съответства на тежестта на допуснатите нарушения. Предвид изложено, с оглед
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото отделно и в тяхната
съвкупност, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във
вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на
работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание
уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил
виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на
преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверката на
база релевираните от ищеца доводи в тази насока / Решение № 167 от 30.07.2014 г. на
4
ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК). Не на последно място, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при
определяне на съответното на нарушението наказание следва да се съобразяват
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя.
Следователно основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие
на следните предпоставки, чието установяване е в тежест на ответника:
дисциплинарното наказание на ищеца да е наложено при спазване на
процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на
дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което
включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от
работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да
съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно
на нарушението.
По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение въз основа на трудов договор № 92 от 14.02.2020г., като ищцата
заемала длъжността „Старши експерт Индивидуaлно банкиране“, с код по НКПД 2412-
5008, сектор „Банкиране на дребно“, управление на клонова мрежа“, регион София
Изток, София – В. Левски – ФЦ 561, секция „Индивидуално банкиране“, изменено с
подписано допълнително споразумение № 6873/19.12.2024г., с което длъжността е
променена на „Старши консултант Клиенти“ с код по НКПД 2412-5008, както и че
същото е прекратено, чрез ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата със
Заповед № 0000-678/07.05.2025г. за налагането на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и Заповед № 410/08.05.2025г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и 2 КТ, работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е
приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание на
формално основание, без да разглежда спора по същество. От значение е дали на
служителя е осигурена възможността за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ,
както и дали тези обяснения са достигнали до работодателя и същият се е запознал с
тях преди налагането на дисциплинарното наказание. Искането за даване на обяснения
за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено с оглед
осигуряване възможност за защита на работника и с оглед възможността на
работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното
дисциплинарно нарушение. Дали на работника е предоставена реална възможност да
5
даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки
конкретен случай. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или
бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат
работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за
обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде.
Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна
проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено
след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени.
Поначало разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения, който позволява на
дисциплинарно уличения, след като се ориентира във фактите, да изложи обмислен
коментар на твърденията или отговор на въпросите в писмена форма, да изрази
субективното си отношение, включително ако е допуснал нарушението (така решение
№ 137/02.03.2010 г. по гр. дело № 20/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 254 от
04.11.2014 г. по гр. д. № 7086/2013 г., ІV ГО на ВКС решение № 53 от 31.05.2017 г. по
гр. д. № 2943/2016 г., ІІІ ГО. на ВКС и др.).
В случая въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме,
че работодателят е спазил изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ – отправено е искане за
обяснения (л. 182-184), и в него са описани конкретните вменени на работника
нарушения на трудовата дисциплина. Ищцата се е възползвала от правото си на защита
и е депозирала писмени обяснения с вх. № 85/25.04.2025г., с които е оспорила
извършването на сочените от работодателя дисциплинарни нарушения. Следва да се
посочи също така, че работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на
работника или служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно наказание
свидетелства, че той не е приел обясненията за оневиняващи, а дали те действително
са такива е въпрос, който е относим към законосъобразността по същество на
наказанието, а не представлява формално нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1
КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е
въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания
работник/служител да се защити ефективно, поради което, когато изложените мотиви
са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Нито поканата за обяснения, нито заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание трябва да съдържа всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние. Достатъчно е нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника/служителя начин,
6
като работодателят не е длъжен и да посочва кои факти е приел за установени – в този
смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 230/03.10.2013г.
по гр. д. № 1328/2012 г. на ВКС, ІV ГО (с което е обобщена задължителната практика
на ВКС по приложението на чл. 193 и чл. 195 КТ), решение № 209/02.05.2012г. по гр.
дело № 768/2011г., ІV ГО, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009г., ІV
ГО, решение № 171/23.02.2010г. по гр. дело № 68/2009г., ІІІ ГО, решение №
205/26.03.2010г. по гр. дело № 267/2009г., ІІІ ГО, решение № 237/24.06.2010г. по гр.
дело № 826/2009г., ІV ГО, решение № 688/23.11.2010г. по гр. дело № 114/2009г., ІV
ГО, решение № 352/03.12.2013г. по гр. д. № 62/2013 г., ІV ГО, решение № 7 от
23.01.2018г. по гр. д. № 1393/2017г., ІІІ ГО, решение № 135 от 08.06.2021г. по гр. д. №
3135/2020г., ІV ГО, решение № 55 от 30.05.2022г. по гр. д. № 2161/2021г., ІІІ ГО и
др.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание от 07.05.2025г., съдържанието на последната е достатъчно
конкретно и ясно и покрива изискването за мотивираност, предвидено в разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 КТ, и изискването за детайлно описание на вменените нарушения на
трудовата дисциплина от обективна и субективна страна, целта на което е осигуряване
на възможността на уволнения служител да узнае за какви нарушения е наказан, за да
може да се защити пълноценно при оспорване на наложеното му наказание. Безспорно
е в съдебната практика и теория, че при няколко посочени нарушения на трудовата
дисциплина при наложено дисциплинарно наказание е необходимо изследване на
всяко едно от тях. Следва да се посочи и, че е ирелевантно дали работодателят
правилно е класифицирал нарушенията - така напр. Решение № 105 от 11.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4992/2013 г., III г. о., ГК на ВКС.
В атакуваната Заповед от 07.05.2025г. субектът на дисциплинарна власт е
ангажирал отговорността на ищцата А. М. Х. за извършени нарушенията по на
трудовата дисциплина, които е подвел под нормите на по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр.1 и т. 10
КТ, с подробно описание на фактическата обстановка както следва: На 13.03.2025 г. А.
М. Х. е въвела в системата на Банката 12 изходящи превода (обща сума 2 574 600
лева) и на 14.03.2025г. един изходящ превод (в размер на 49 150 лева) от сметката на
клиент на Банката Д. А. Д. с IBAN BG73 ВРВ1 7940 4090 0158 01 /служител с първи
подпис в системата/, при което 1. При въвеждане на преводите на 13.03.2025г. е приела
документ с непълно съдържание, не е изяснила декларирания произход на средствата
получени чрез преводи от карта на клиент в Револют - Приложение 6 (Декларация по
ЗМИП) към „Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари
и финансирането на тероризъм“; 2. При въвеждане на преводите на 13.03.2025г. след
като не е изяснила произхода на средства чрез Декларация по ЗМИП и при изпълнение
на операции с необичен произход не е изготвила Разширена комплексна проверка на
клиента /РКП/ - Приложение 3 към Инструкцията за прилагане на разширена
7
комплексна проверка; 3. При въвеждане на преводите на 13.03.2025г. не е изготвила
Приложение 9 - Доклад за необичайна операция до управление „Правомерност“ по
реда на чл.7.1. от „Вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането
на пари и финансирането на тероризъм; 4. При въвеждане на превода на 14.03.2025г. за
сума от 49 150 лева е приела документ с непълно съдържание, не е изяснила отново
декларирания произход на средствата, получени чрез преводи от карта на клиент в
Револют - Приложение 6 (Декларация по ЗМИП) към „Вътрешни правила за контрол и
предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм; 5.
Неколкократно през деня на 13.03.2025г. в различни часове е достъпвала сметката на
клиента и е наблюдавала салдото и движението по сметката. Независимо от това какво
констатира относно движението по сметката, Служителката не уведомява управление
Правомерност за евентуално възникнали съмнения, не иска поправка и/или допълване
на представените документи за произход на средства, не извършва РКП, не изготвя
Допълнителна информация за клиент по образец и др.; 6. На 17.03.2025г. при приемане
на заявка за теглене за 99 000 лв. изготвя Разширена комплексна проверка на клиента -
Приложение 3 (към Инструкция за прилагане на разширена комплексна проверка) с
попълнена непълна и отчасти невярна информация. Несъответствието конкретно се
изразява в следното: Липсва информация, че е собственик на фирма (непълна
информация), като е написано е, че клиентът е безработен, а Д. А. Д. все още
неофициално работи в "Театро" (невярна информация); Липсва информация за
свързани лица (непълна информация), като е посочено, че клиентът не е с висок риск,
а всъщност РКП е била изискуема поради вдигнат Висок риск на клиента (невярна
информация); Липсва проверка на информацията, че операциите са от онлайн печалба
(непълна информация), като е отбелязано е, че клиентът е попълнил формуляр
Приложение 4а „Допълнителна информация от клиент“; В попълнената информация
за трансакции през последните 12 месеца са описани единствено транзакциите от
13.03. до 17.03.2025г. (непълна информация), като е отбелязано е, че клиентът е
предоставил документи за произхода на средствата, че е проверена информацията за
произход на средствата в рамките на групата, че са проследени паричните потоци и те
са с ясен произход, както и че операциите на клиента са изяснени и са обичайни
(невярна информация). Посочено е също, че при изготвянето на РКП и неустановяване
прецизно на произхода на средствата, служителката не е изготвила и изискала от
клиента да подпише Приложение 4а /Допълнителна информация от клиент/. На
17.03.2025 не е изготвила и Приложение 9 - /Доклад за необичайна операция/ до
управление Правомерност по реда на чл. 7.1. от „Вътрешните правила за контрол и
предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм“.
За установяване на факта на твърдяното дисциплинарно нарушение съобразно
доводите на носителя на дисциплинарна власт за осъществено от работника
неправомерно бездействие, по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
8
От представените по делото писмени доказателства, се извежда, че за
последната заемана от ищцата длъжност е съставена длъжностна характеристика /л.
49-51 и л.55-57/, редовно връчена на служителя срещу подпис на 14.02.2020г.,
съответно на 19.12.2020г.
Не е спорно между страните и, че към момента на сключване процесния трудов
договор от 14.02.2020г.,, както и към момента на прекратяване на правоотношението с
ищеца, в банката са действали: Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на
изпирането на пари и финансирането на тероризъм /л. 98-127/; Инструкция за
прилагане на разширена комплексна проверка /л. 128-135/, Политика за прилагане на
мерките срещу изпиране на пари/финансиране на тероризмът и спазване на
санкционни режими /л. 136-146/, както и Кодекс за етично поведение на служителите
на „Юробанк България“ /л. 147-176/ , с чието съдържание ищцата е била надлежно
запозната, съобразно представени към отговора на исковата молба декларации, носещи
подписа на последната.
От разпита на свидетелката Василева, управител на клона, в който работела
ищцата се установява, че същата е запозната със случая, като получила телефонно
обаждане от клиента Д. Д. и прегледала сметката преди идването му. Видяла, че има
множество суми, получени от негова сметка в Револют, като на отправен въпрос от
къде са същите, той отговорил, че се касае за печалби от онлайн залагания. Посочва,
че се запознала с историята му назад и установила, че той основно играе в казина, като
спечеленото премества от Револют по сметката си в Юробанк и обратно. На поставен
въпрос – къде работи, - казал, че работел от три години в заведения, но от една
седмица бил безработен. Свидетелката допълва, че настанила клиента на бюрото на
ищцата Х., където отново изискала нужната информация за преводите. Заявява, че - не
фигурирал в системата на банката като рисков клиент, въпреки, че се занимавал с
хазартна дейност. Изяснява, че клиентът в продължение на пет дни бил в клона на
банката, като през първия ден направили запознаване с клиента и събиране на
информация, тъй като за излъчване на преводите служителите могат да изискват
документи, както и декларация за произход на средствата. През втория ден получили
запитване от друг отдел, във връзка с автентичност на един от преводите. След като
ищцата се свързала с клиента и получила нужната информация преводът бил
потвърден. На третият ден - дошъл, за да изтегли парична сума, но поради липса на
такава наличност в клона, си тръгнал и едва на четвъртия ден при идването му, в
системата имало индикация, че се нуждае от РКП, която била извършена от ищцата и
изпратена до клона, в който била открита сметката на клиента. Свидетелката Василева
заявява, че на шестия ден получили имейл, в който било отразено спешно блокиране
сметките на клиента. Посочва, че предвид позицията на ищцата и вменените
9
задължения, именно последната следва да изиска необходимите документи за превода,
в случая декларация по Закона за мерките срещу изпиране на пари, тъй като се касае
за сума над 30 хил.лв. В случая с клиента -, в декларацията за произход на средства,
същият бил посочил – печалба от онлайн казино, като не изискали от него посочването
на срок, за който е получил парите. Свидетелката споделя, че направило
впечатление, че се касае за преводи на малки и еднакви суми, които приличали на
печалби.
От показанията на свидетелката Р. Р., оторизирала преводите с втори подпис на
служител на въпросния клиент се извежда, че в конкретния случай се касае за
електронен превод – клиентът е казал на ищцата Х. сумата и основанието на превода,
попълва се декларация за произход на средства, той проверява това, което е написано
и се разписва на превода. Допълва, че на третия или четвъртия ден светнала
нотификация в системата за извършване на разширена комплексна проверка, като
такова съобщение липсвало предходните дни. Отрича да е имало случаи, в които по
собствена инициатива на служител на банката да извършва такава
проверка.
При разпита на свидетелката Ивелина Анкова, на длъжност началник отдел
„Предотвратяване на измами“ се установява, че след получен сигнал за възникнал
инцидент във финансов център „Васил Левски“, била извършена проверка по
отношение действията на служителите в клона относно редица преводи. Направили
проверка на документите, преглед на записите от камерите, преглед на системните
записи, както и кой служител кога е достъпвал сметките на въпросния клиент.
Проверили във връзка с преводите, какви са били задълженията на отделните
служители и как те са изпълнявани, след което провели разговор с тях. При прегледа
на документите изготвени от ищцата Х. било установено, че в декларацията за
произход на средства посочената информация е неточна, непълна и невярна, т.е. не
бил изяснен произхода на средствата при нареждане на преводите. Свидетелката
изяснява, че при предоставяне на услуга на клиент и извършване на трансакция, е
необходимо събиране на допълнителна информация или документация. Посочва, че в
системата на банката автоматични сигнали за необичайни операции има единствено
ако са от трети високорискови държави. Заявява, че преценката дали се касае за
необичайна трансакция се взима на ниво служител и може да бъде от различно
естество. В конкретиката на случая посочва, че действително трансакциите по
сметката на Д. Д. са необичайни, тъй като не е имал такъв обем, какъвто е получил за
по – малко от 24 часа и е наредил за по – малко от 4 часа, през последните две години
сумарно. Заявява, че такива трансакции на клиент, който е регистриран като
безработен, се възприемат като необичайни, съответно е необходимо да бъде
извършена допълнителна проверка и да събрана допълнителна информация.
Свидетелката заявява, че РКП е следвало да бъде изготвена още на първия ден –
10
13.03.25г, предвид необичайния характер на трансакциите, а е сторено едва на
17.03.25г. В допълнение изяснява, че е нетипично клиент, който е безработен и в
последните две години не е имал сумарно повече от 10 хил. лева по сметката си, да се
сдобие през нощта със сума в размер над 2 млн. и половина лева с входящи над 2100
превода извършени през 13 до 18 секунди и на сутринта по – най бързия начин да ги
изкара към около 15 различни лица в различни банки. В случая получената от -
информация не съответства на сумата, която е получил, доколкото няма документи,
представени от страна на клиента, които да показват произхода на тези средства, т.е.
такива които да установят откъде клиентът се е снабдил с тях – от търговия, от
договор, от дарение, от превод, от печалба, като това трябва да бъде доказано с
документи, а не с деклариране. Уточнява, че в конкретния случай клиентът - е
следвало да покаже документ, удостоверяващ, че е получил сумите от онлайн казино –
извлечение, принт – скрийн от телефона си или друго, което би установило, че
приходите по сметката на - в Револют са влезли от онлайн казино. Свидетелката
Анкова разяснява, че високият рисков профил на клиента произтича от обема на
трансакциите - 2170 бр. в рамките на по – малко от 24 часа, както и обстоятелството,
че същият не може да докаже произход на средствата, като в същото време бърза да ги
премести от сметката си. Подчертава, че на няколко места във вътрешните актове на
роботодателя, в т.ч. в инструкцията за извършване на РПК, са посочени реквизитите
на декларацията за произход на средства, както и че всички правила, процедури и
образци на документи са качени в хелпдеск, до който свободен достъп имат всички
служители от първия си ден на работа.
При разпит на свидетеля Ц. А., работещ на длъжност Началник отдел „Мерки
срещу изпирането на пари“ в банката се установява, че в кореспонденцията от
14.03.25г. за потвърждаване на автентичност на превод на клиента -, е включен в копие
ръководения от него отдел, като същият е по повод на имейл от Международни
разплащания към Първа инвестиционна банка. В показанията си уточнява, че в
системата на банката няма няма автоматични сигнали за разпознаване на необичайно
поведение на клиентите, като за разпознаване признаците на такова банката осигурява
въвеждащи регулярни обучения на служителите. В тези обучения са включени
примери за съмнителни операции и поведение, като такива са инкорпорирани и във
вътрешните правила на банката. Уточнява, че във вътрешният портал (Хелпдеск) са
качени всички процедури и политики на баката, респективно всички служители имат
достъп до тях. В заключение посочва, че при извършената вътрешна проверка е
констатирано, че операциите осъществени от Д. Д. не отговарят на профила на
клиента, с който банката е разполагала до момента на изпълнение на същите от
13.03.25г. като брой и вид.
С оглед въведените в атакувания акт на работодателя конкретни нарушения на
трудовата дисциплина, съобразно константната съдебна практика, съдът дължи
11
произнасяне по всяко от тях.
Във връзка с проявеното бездействие на служителя да извърши проверка за
произход на средствата, получени по сметка на клиента Д. Д., в това число да провери
дали декларираният произход е документално обоснован, приемайки документ с
непълно съдържание:
Видно от приетата длъжностна характеристика на ищцата именно последната
има задължения при осчетоводяване операциите по сметките на клиентите да
проверява съдържанието на всички реквизити на приетата от клиентите документация,
да спазва принципа на документална обоснованост съгласно Закона за счетоводството
и вътрешните правила и процедури на банката, да проверява съдържанието на всички
реквизити на приетата от клиентите документация, в т.ч. да информира директно
управление „Правомерност“ относно подозрителни трансакции и действия на клиенти
съгласно Закона за мерките срещу изпиране на пари вътрешните правила и процедури
на банката. Горните изсквания към служителите са подробно развити в действащите в
предприятието Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на
пари и финансирането на тероризъм и Политика за прилагане на мерките срещу
изпиране на пари/финансиране на тероризм и спазване на санкционни режими,
безспорно доведени до знанието на ищцата.
Видно от съдържанието на Вътрешните правила на работодателя, задължително
изискване при извършването на превод над определена стойност, е клиентът да
представи надлежно попълнена декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП. Съгласно
приложение № 6 към акта издаден от ответника, е посочено в конкретика
съдържанието, което следва да присъства в декларацията.
По делото са представени и писмени доказателства за проведени на ищцата Х.
регулярни обучения /л. 197-201/.
Същевременно видно от приложените по делото декларации по чл. 66, ал. 2
ЗМИП на клиента Д. Д. от 13.03.2025г. /л. 285, 289, 292, 295, 298, 301, 304 и 306/, във
всяка от тях, касаеща извършването на превод на минимална стойност от 200 000 лева,
клиентът е посочил като произход „печалба от онлайн казино“.
Видното от представените извлечения за движението по банковата сметка на
клиента -, всички входящи преводи /над 2000 на брой/ са от личната сметка на
последния в Револют Банк. Тоест дори формалният анализ на данните за банковите
преводи, води до еднозначен извод, че клиентът сочи произход, различен от
декларирания – онлайн казино. В този случай, при липса на пряка установимост на
произхода на средствата, съобразно вътрешните правила в предприятието ищцата е
следвало да изиска представянето на документи, удостоверяващи декларираното
обстоятелство – а именно, че сумите, превеждани от личната сметка в Револют на
клиента, имат посочения източник /печалба от онлай казино/. В конретния случай,
12
изпълнението на това задължение безспорно не е осъществено, поради което съдът
намира, че се установява твърдяното от работодателя дисциплинарно нарушение.
Във връзка с твърдението за проявено бездействие на служителя Х. да извърши
разширена комплексна проверка на клиента, съдът съобрази следното:
Съобразно твърденията изложени в исковата молба, необходимостта от
извършване на РКП се поражда единствено при наличието на нотификация от
софтуерната система на банката или фигурира такова изискване за изготвяне на РКП в
справката получена следващия ден относно съмнителни операции, като служителите
нямат възможност да извършват преценка за нуждата от изготвяне на разширена
проверка. Този довод на ищеца, по мнение на настоящия състав се намира в пълно
противоречие със събрания по делото доказателствен материал. От показнията на
разпитаните свидетели Анкова и Арсов еднозначно се установява, че в системата на
банката няма автоматични сигнали за необичайни трансакции, които да предполагат
извършването на РКП, като преценката за наличие на такива, се взима на ниво
служител, за което са проведени регулярни обучения за разпознаване на съмнителни
операции и поведение с включени примери във вътрешните актове наработодателя, до
които служиутелите имат свободен достъп, чрез вътрешния портал на банката
/Хелпдеск/.
Горното намира потвърждение от своя страна в т.4.12 от Вътрешните правила за
контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, на
основание подточка 4, 6 и 8, за банковите служители, в това число за ищцата, е
съществувало задължение да инициира извършването на Разширена комплексна
проверка още на 13.03.2025г. Същият извод безспорно се налага и от прочита на
приложение № 8 към Вътрешните правила, където е поместен Примерен списък на
индикации за операции с висок риск, сред които попадат: Получени или наредени
преводи, които в контекста на профила на клиента изглеждат необичайни по размер,
честота, основание, контрагенти и др.; Получени или наредени преводи, при които
документите основания на преводите са с липсващи или противоречащи си реквизити;
Използване на множество свързани операции в рамките на един или няколко дни;
Значителни кредитни обороти по сметките на клиент, които многократно надхвърлят
официалните му доходи/приходите съгласно финансовите му отчети – всички
приложими за конкретния клиент и конкретните трансакции.
Приложими към конкретния случай примери са уредени и в приетата
Инструкцията за прилагане на разширена комплексна проверка, с последна корекция
10.07.2024 г., а именно в пункт II, т. 5: При извършване на операции или сделки, които
са несъвместими с обичайно извършваните от клиента и/или с неговото бизнес
поведения, дейности и икономически профил или за осъществяването на които няма
ясна цел от икономически, бизнес или личен характер и т. 6. При всички случаи, при
13
които в служителя възникне съмнение за изпиране на пари и/или финансиране на
тероризъм.
С оглед съвпупната преценка на доказателствения материал, съдът приема, че за
служителя е било налице задължение да инициира извършването на разширена
комплексна проверка в първия ден от посещението на клиента - в клона на банката –
на 13.03.2025г., обусловено от характера - брой и размер на входящи трансакции по
сметката му в Револют за периода 12.03 и 13.03.2025г. и изходящите трансакции на
13.03.2025г. /продължили до 18.03.2025г./, при съпоставка със съществуващия до
процесния момент – 13.03.2025г. профил на клиента, което му поведение разкрива
признаците на съмнителни и необичайни операции, съгласно вътрешните актове на
работодателя.
Неизпълнение на служебните задължение се наблюдава дори след изготвянето в
последващ момент /на 17.03.2025г./ на РКП, доколкото същата е с непълно и от частни
невярно съдържание: в същата липсва информация, че клиентът е собственик на
фирма /проверима в публичния ТР/; Липсва информация за свързани лица; Липсва
проверка на информацията, че операциите са от онлайн печалба; Липсва информация
за всички извършени от клиента транзакции през последните 12 месеца, а са описани
единствено транзакциите от 13.03. до 17.03.2025 г.; Посочено е, че клиентът не е с
Висок риск, а към момента на РКП е била налице нотификация в системата за такъв по
отношение на клиента; Погрешно е отбелязано, че клиентът е попълнил формуляр
Приложение 4а "Допълнителна информация от клиент"; че е предоставил документи
за произхода на средствата; че е проверена информацията за произход на средствата в
рамките на групата; че са проследени паричните потоци и те са с ясен произход; че
операциите на клиента са изяснени и са обичайни. Това от своя страна води до
изводите за доказаност и на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина по т. 6 от
процесната Заповед № 410/08.05.2025г.
По твърдението за бездействие по повод изпращането на Доклад за необичайна
операция до управление „Правомерност", съдът намира следното:
Видно от чл. 7.1. от Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на
изпирането на пари и финансирането на тероризъм, във всички случаи, при който в
резултат на приложената разширена комплексна проверка не може да се намери
логично обяснение за извършените операции, както и при съмнение за изпиране на
пари, финансиране на тероризъм или наличие на средства с престъпен произход,
съответният служител забавя изпълнението на операцията, ако е възможно, и
уведомява незабавно Управление „Правомерност; посочва и документира
хронологично подробностите по случая, включително всички необичайни или
съмнителни обстоятелства; предоставя на Управление „Правомерност" цялата налична
информация за клиента и транзакциите му чрез попълването на Доклад за необичайна
14
операция (Приложение 9) и го изпраща по електронната поща или по вътрешната
поща до Управление „Правомерност".
Това задължение за служителя безспорно не е изпълнено от ищцата, като
същата аргументира пасивното си поведение с неидентифициране на клиента като
рисков, евентуално с наличието на предприети действия от други банкови служители и
отразяване на предупреждение в системата на банката. Следва да се посочи, че самата
неправилна преценка за липса на необичайно поведението на клиента /при наличието
на очевидни индикации за това и данни за възникнало съмнение у ищцата в тази
насока/ представлява дисциплинарно нарушение, поради което същата не би могла да
се тълкува в полза на служителя. От друга страна изискването за уведомяване на отдел
„Правомерност“ е лично такова на всеки един служител, с оглед на което
изпълнението, респективно – неизпълнението му от друг, не би могло да освободи
служителя от отговорност пред работодателя за осъщественото бездействие по повод
очертаното и вменено с длъжностната характеристика и с вътрешните актове на
банката задължение.
С оглед изложеното съдът намира, че описаните в процесната Заповед№ 0000-
678/07.05.2025г. за прекратяване на трудовото правоотоношение нарушения по чл. 187,
ал. 1, т. 3, пр. 1 – неизпълнение на възложената работа и т. 10 - неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение от Кодекса на труда се установиха по
делото. Съдът счита и, че наложеното наказание съответства на нарушението,
извършено от ищеца, поради което исковата претенция с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ:
Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението.
Настоящият съдебен състав не достигна до такъв фактически и правен извод, поради
което акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност – „Старши консултант Клиенти“ в клон ФЦ Васил
Левски 561 при ответното дружество и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за
заплащане на сумата от 7309,08 лв., представляваща обезщетение за вредите от
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение и за по – ниско платено
възнаграждение вследствие на незаконното уволнение за периода от 12.05.2025г. до
12.11.2025г., също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски в производството, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, има само ответникът.
Ответникът претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско
15
възнаграждение в размер на 6000 лева с ДДС, съобразно представения по делото
списък на разноските, Договор за правни услуги от 25.07.2025г., фактура от
04.08.2025г. и платежно нареждане от 15.08.2025г. Ищецът своевременно е релевирал
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът, при съобразяване с действителната
правна и фактическа сложност на делото, броя предявени искове, броя проведени
открити съдебни заседания, обема от ангажирани доказателства по делото, реално
извършената от адвоката дейност по подаване на отговор на исковата молба с
ангажиране на доказателства, становище по проектодокалада, процесуално
представителство в проведеното открито съдебно заседание, депозирането на писмени
бележки, както и посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004г. възнаграждения за
адвокатска работа, които приема за ориентир за стойността на адвокатските услуги,
намира за основателно, поради което определя възнаграждението на сумата от 4000
лева, който съдът намира за справедлив. Към същата следва да бъде начислен и
претендирания ДДС, с оглед на което, в полза на ответника следва да се присъди общо
сумата от 4800 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. Х., ЕГН **********, срещу „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за
отмяна на уволнението, извършено поради налагане на дисциплинарно наказание със
Заповед № 0000-678/07.05.2025г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Старши консултант Клиенти“
в клон ФЦ Васил Левски 561, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за
заплащане на сумата от 7309,08 лв., представляваща обезщетение за вредите от
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение и за по – ниско платено
възнаграждение вследствие на незаконното уволнение за периода от 12.05.2025г. до
12.11.2025г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. М. Х., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, сумата от 4800 лв.
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16