О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-2040
24.10.2019
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова
въззивно гражданско дело № 1562 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Боянка Рахнева – с
представено по делото пълномощно (л. 5), против Решение № 1901 от 22.07.2019
г., постановено по гр .д. № 6775/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е отхвърлен искът, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
приемане за установено по отношение на ответника В.Г.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца по договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-12612527, сключен на 19.01.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и длъжника, което вземане е прехвърлено на цесионера „Агенция за събиране на
вземания” ООД (което дружество е преобразувано в „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК *********), с
приложение № 1 от 23.10.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., сумата от 5111, 32 лева – главница, сумата от 4484, 22 лева – представляващи договорна лихва за периода от
05.09.2017 г. до 05.02.2021 г., сумата от 655,
80 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 06.10.2017
г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва считано от датата
на постъпване на заявлението – 30.04.2018 г. до пълното изплащане на
задължението.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
доводи, че мотивите на съда касаят вземания, произтичащи от банкови кредити, а настоящия
случай не е такъв, тъй като страна по процесния договор не е банка, а ,,БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вписано като небанкова финансова институция. По
същите съображения въззивникът счита за неприложимо към небанковите финансови
институции приетото от ВКС в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК. Излагат съображения, че съдът не се е произнесъл по
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за непадежиралите вноски
по процесния кредит, с което е допуснал процесуално нарушение, довело до
ограничаване на правата на ищцовото дружество и постановяването на един
незаконосъобразен акт. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да се
произнесете по същество на спора, като в случай, че потвърди
първоинстанционното решение, да уважи предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск. Претендира за присъждане на разноските, направени в хода на
заповедното и първоинстанционното производство, както за настоящото производство
– за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350, 00 лева.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата В.Г.Х. чрез адвокат
И.С. – особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК с Определение № 131 от 07.01.2019 г. (л. 50). Оспорва
изложените във въззивната жалба оплаквания с позоваване на съдебна практика.
Счита за неприемливо оплакването за неправилно приложение на т.18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК. Намира,
че не следва да се разглежда евентуалния осъдителен иск. Оспорва становището,
че предсрочната изискуемост може да се доведе до знанието на длъжника чрез
получаването на съдебна призовка, респ. исковата молба. Моли съда да остави
въззивната жалба без уважение.
При служебно извършената проверка по реда на чл. 267 ГПК
съдът констатира, че въззивната жалба е нередовна, тъй като не е внесен депозит
за възнаграждение на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК с Определение № 131 от 07.01.2019 г. (л. 50) особен
представител на въззиваемата страна. Ето защо на въззивника следва да се укаже в
срок до първото съдебно заседание по делото да внесе по депозитна сметка на Окръжен
съд – Бургас разноски за възнаграждение за особен представител на въззиваемата
в размер на 400 лева и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение на
дадените указания въззивната жалба следва да бъде върната на основание чл. 262,
ал. 2, т. 2 ГПК, а делото – прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Боянка Рахнева, и отговора на
въззиваемата В.Г.Х., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адвокат И.С. – особен представител, назначен по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК, съобразно мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на
въззивника в срок до първото съдебно заседание по делото да внесе по депозитна
сметка на Окръжен съд – Бургас разноски за възнаграждение за особен
представител на въззиваемата в размер на 400
лева и да представи квитанцията по делото.
УКАЗВА на
въззивника, че при неизпълнение на дадените указания въззивната ще бъде върната
като нередовна, а делото – прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, включително
и на посочената от въззивника в
търговския регистър електронна поща.
Препис от определението, ведно с призовката за насрочване
на съдебното заседание, да се връчи на
въззиваемата и по месторабота: „Интер“ ООД, гр. Бургас, улица „Цар Симеон I“ № 102.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.