РЕШЕНИЕ
№ 12663
гр. София, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110112720 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
Б. Х. Б. против /фирма/, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55
ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.04.2012 г. бил издаден изпълнителен лист срещу
неговия баща Х.Б.Г. /починал на 28.02.2019г./, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр.д.№ 429/2010 г. на РС- Ботевград, с който
бащата на ищеца бил осъден да плати на /фирма/ сумата в размер на 402,88 лева, ведно
със законната лихва, считано от 08.03.2012г., сумата от 132, 33 лева, неолихвяеми
вземания, представляваща мораторни лихви, обезщетения и др., както и 125,00 лева
присъдени разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 20127860404392 по описа на ЧСИ М.М.. Излага доводи, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителните действия в
продължение на две години, прекратяването на изпълнителното производство става по
право и новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. Твърди още, че бил погасил изцяло задължението си
по издадения изпълнителен лист, вкл. и разноски, удържани от частния съдебен
изпълнител. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 1217,38 лева, която твърди, че е заплатил без основание по изпълнителното
1
дело за погасяване на погасено вече въз снова на изтекла давност задължение, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното плащане. Претендира сторените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 е постъпил отговор от ответника. Със същия
оспорва предявения иск. Твърди, че в исковата молба били налице признание и
платежно нареждане, от които било видно, че процесното задължение било платено
лично и доброволно от ищеца към взискателя по изпълнителното дело, образувано
пред ЧСИ М.М.. Твърди още, че в случая не се било стигнало до принудително
събиране на сумата, т.е не било налице принудително изпълнение. Счита, че в случая
била приложима нормата на чл. 118 от ЗЗД. Не споделя твърдението на ищеца
относно извършеното доброволно плащане, тъй като същото било предприето във
връзка с принудително изпълнение. Поддържа, че извършеното доброволно плащане
съставлявало признание от страна на ищеца относно неговата основателност и
дължимост. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения
иск като неоснователен и недоказан.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1
от ГПК) и въведените от страните твърдения, в тежест на ищеца е да докаже, че е
платил процесната сума, а в тежест на ответника, че е било налице валидно основание
за нейното плащане.
Не е спорно между страните, че между ответника и наследодателя на ищеца е
възникнало облигационно правоотношение, като за ищеца е възникнало задължение да
заплати стойността и размера, обективиран в издадения изпълнителен лист от
06.04.2012 г., издаден по заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 429/2012 г. на РС-
Ботевград.
Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във
въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното
дружество, за които е издаден процесният изпълнителен лист, или не е, съответно
дължима ли е била платената от ищеца в хода на изпълнително дело №
20127860404392 по описа на ЧСИ М.М. сума от 1217,38 лв.
Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от
06.04.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 429/2012
г. на РС- Ботевград, с която е констатирано, че наследодателят на ищеца е осъден да
заплати на /фирма/ сумата в размер на 402,88 лева, ведно със законната лихва, считано
от 08.03.2012г., сумата от 132, 33 лева, неолихвяеми вземания, представляваща
мораторни лихви, обезщетения и др., както и 125,00 лева присъдени разноски.
Не се оспорва от ответника и обстоятелството, удостоверено от ищеца с
2
преводно нареждане от 14.02.2022 г., че Б. Х. Б. е превел по сметка на частния съдебен
изпълнител сумата от 1492,20 лв.
Наведеното с исковата молба твърдение за за погасяване по давност на сумата
от 1217,38 лева е основният въпрос, който подлежи на обсъждане в настоящото
производство, доколкото положителен отговор на същия би обусловило основателност
на предявените искове.
От приложеното по делото съобщение по изпълнително дело №
20127860404392 по описа на ЧСИ М.М. и с район на действие СГС се установява, че
същото е образувано по молба на „/фирма/“ ЕАД. Тъй като по делото липсват
доказателства на коя дата е влязла в сила заповедта по чл. 410 от ГПК, въз основа на
която е издаден процесния изпълнителен лист, съдът приема за такава датата на
издаване на самия лист, а именно – 06.04.2012 г. Съдът приема, съгласно съдебната
практика, че заповедта за изпълнение на парично задължение, когато е влязла в сила, се
приравнява по силата си на пресъдено нещо на съдебното решение, поради което за
погасяване на вземанията по една влязла в сила заповед по чл. 410 или чл. 417 от ГПК
се погасяват всякога с 5-годишна погасителна давност, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид това, съдът счита, че към момента на образуването на процесното
изпълнително дело пред ЧСИ М. на 06.11.2012 г. вземанията изпълнителен лист от
06.04.2012 г. не са били погасени, съответно давността е спряна. В хода на
изпълнителното производство са извършвани действия по събиране вземането на
взискателя, като по негово искане частният съдебен изпълнител е проучил имотното
състояние на длъжника. Връчена му е и покана за доброволно изпълнение на
21.01.2013 г. В хода на изпълнителното производство, по искане на /фирма/ и
предоставен на частния съдебен изпълнител договор за цесия, с разпореждане от
20.05.2015 г. като взискател по делото е конституирано ответното дружество. По
изпълнителното дело е приложено и доказателство за това, че длъжникът е бил
надлежно уведомен за извършената цесия на 02.05.2015 г. Поради настъпила смърт на
длъжника по изпълнителното дело на 28.02.2019 г. и по искане на взискателя, на
основание удостоверение за наследници, на 12.02.2020 г. като длъжник по делото е
конституиран Б. Х. Б., законен наследник на Х.Б.Г.. На новоконституираният
длъжник няма доказателства по изпълнителното дело да е връчвана призовка за
доброволно изпълнение, но със запорно съобщение от 11.02.2022 г. на Х.Б.Г. му е
наложен запор върху трудовото възнаграждение. По разпореждане на съдебния
изпълнител запорът е отменен на 14.02.2022 г. Видно от отбелязването на гърба на
приложения по делото изпълнителен лист на 17.03.2022 г. е събрана сумата по него в
размер на 1291 лв. По молба на взискателя, на 14.04.2022 г. съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното дело.
Въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства, съдът
3
обосновава извода, че давността относно главницата и лихвите, обективирани в
изпълнителния лист е била изтекла преди да бъдат преприети действия по
принудително изпълнение спрямо длъжника Б. Х. Б.. В конкретния случай са налице
основания да се счита, че изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК преди да бъде наложен запор върху
трудовото му възнаграждение. Това е така, тъй като от датата на образуване на
изпълнителното дело /06.11.2012 г./, освен връчването на поканата за доброволно
изпълнение на Х.Б.Г. на 21.01.2013 г. до 14.02.2022 г., когато е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на новоконституирания длъжник Б. Х. Б. не са извършвани
изпълнителни действия, с които се прекъсва давността, като започва да тече нова, без
да е изтекъл период от пет години. Доколкото са изтекли повече от две години между
посочените извършени действия, следва да се приеме, че са налице основания за
приложение на перемцията по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Нещо повече, в
настоящия случай е изтекла и петгодишната давност по отношение на процесните
вземания.
Неоснователни са възраженията на ответника за това, че сумите по процесния
изпълнителен лист са били платени от длъжника доброволно, тъй като на същия не е
била връчена призовка за доброволно изпълнение, а от приложените по
изпълнителното дело документи не може да се мотивира извод, че сумите, събрани в
хода на изпълнителното дело са заплатени доброволно от длъжника Б. Х. Б..
Предвид горното, съдът счита, че исковата претенция е изцяло доказана и
основателна и следва да се уважи, като на ищеца се присъдят направените по делото
разноски в размер на 400 лв., в това число за държавна такса 50 лв. и за адвокатски
хонорар 350 лв., съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от
02.03.2022 г., приложен по делото. Ответникът няма право на разноски при този изход
от спора.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/ ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, представлявано от управителите Д.М., Х.М. и П.Ш. ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на Б. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, сумата от
1217,38 лева, която е заплатил без основание, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 10.03.2022 г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА /фирма/ ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, представлявано от управителите Д.М., Х.М. и П.Ш. ДА ЗАПЛАТИ на Б. Х. Б.,
ЕГН **********, с адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 400,00 лева
(четиристотин лева), представляващи сторени по делото разноски.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5