№ 35501
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20251110141714 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Настоящото дело е образувано по искова молба на К. С. М. против “Ес ес джи логистик”
ООД
Подадената искова молба отговаря на формалните изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК,
налице е активна и пасивна процесуална легитимация, както и валидна размяна на книжа,
което обуславя насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Представените от страните писмени доказателствени средства- писмени доказателства,
съдържат релевантни към предмета на доказване обстоятелства, което обуславя
основателността на искането за събирането им.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
На страните следва да бъде съобщен, изготвения от председателя на състава доклад по
делото; следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
Въз основа на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в публично съдебно заседание за 20.10.2025г. от 15,30
часа, за която дата да се призоват страните.
ДОПУСКА писмените доказателства, представени към исковата молба и отговора на
исковата молба.
На основание чл. 146 ГПК, съобщава на страните проект на доклад по делото:
1
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществувало
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 07.04.2023г., по
силата на което заемал длъжността “шофьор на товарен автомобил”. Сочи, че след
сключване на трудовия договор е била командирована по реда на чл. 121а, ал. 1. т. 1, б. “б”
КТ да извършва международни превози в полза на предприятието ползвател “Роуд карго
сървис” ООД.
В исковата молба се навеждат твърдения, че с писмено изявление от 17.01.2025г. ищцата е
изразила воля да прекрати трудовия договор между страните на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ, поради неплатени трудови възнаграждения. Работодатателят заявил, че не е съгласен да
удовлетвори молбата поради споразумение за командироване с краен срок м. април 2025г.,
като предложил на ищцата да подаде молба за прекратяване на договора по взаимно
съгласие.
На 27.01.2025г. ищцата получила искане за даване на обяснения поради неявяване на
работа в периода 16.01.2025г.- 21.01.2025г. На 30.01.2025г. ищцата отговорила, че е
прекратила едностранно трудовия договор на 17.01.2025г., поради което след тази дата няма
задължение да се явява на работа.
Със заповед № 3/ 04.02.2025г. работодателят пректратил трудовия договор между страните
поради налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”.
Ищцата счита, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна.
Същата твърди, че работодателят е не е спазил изискването да поиска обяснения, като
умишлено е забавил получаването на обясненията на ищцата и е издал заповедта за
уволнение без да се съобрази с тях. Сочи, че в заповедта за уволнение липсва прекратителен
диспозитив.
Същата развива съображения, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание
трудовият договор между страните е бил вече прекратен на друго основание- чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ. В т.см. в исковата молба се сочи, че след прекратяване на трудовият договор на
17.01.2025г. (датата на получаване на заявлението на ищцата), за ищцата не е съществувало
задължение да се явява на работа.
На следващо място, ищцата навежда твърдения, че работодателят изменил мястото на
работа от седалището в гр. София на седалището на предприятието ползвател в Република
Италия, съотв. за срока на командироване е отпаднало задължението на ищцата да се явява
на работа при ответника.
При изложените фактически съображения, ищцата моли съда да постанови решение, с
което да отмени уволнението като незаконосъобразно. В условията на евентуалност, ищцата
моли да бъде поправено основанието за прекратяване на трудовия договор, вписано в
трудовата книжка и като такова да бъде вписано чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. В хипотеза на
уважаване на иска за поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор,
вписано в трудовата книжка, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да плати сумата 1866 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на
2
трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на исковете.
Ответникът навежда доводи, че уволнението е законосъобразно и е извършено при
спазване на правилата, регламентирани в Кодекса на труда. Същият сочи, че в случая не са
налице предпоставки за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ. Според ищеца молбата не представлява предизвестие за прекратяване, а е формулирана
като такава за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. В т.см. сочи, че
молбата представлява съгласие за прекратяване на трудовия договор, адресирано до
работодателя. Сочи, че в молбата няма твърдения за забава в плащането на трудово
възнаграждение.
В отговора се навеждат доводи, че в случая няма забава в плащанията на трудовото
възнаграждение, поради което не са налице предпоставките за прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове са правно основание чл. 344, т. 1
КТ, чл. 344, т. 4 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 154 ГПК, всяка една от страните следва да докаже твърдените от нея факти.
Всяка страна носи тежестта на доказване на изгодните за нея факти в процеса.
Относно исковете с правно основание чл. 344, т. 1 КТ.
Ответникът следва да докаже обстоятелството, че законосъобразно е упражнил своята
дисциплинарна власт, а именно: обстоятелството, че ищецът не се е явил на работа в два
последователни дни.
Относно иска с правно основание чл.344, т. 4 КТ:
В тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е
платил трудовите възнаграждение на ищцата в срок.
Относно иска с правно основание чл. 221, ал. 1 ГПК:
Ищцата следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че уволнителното
основание, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните е сред
визираните в нормата на чл. 221, ал.1 КТ такива, изискващи плащане на обезщетение от
страна на работодателя.
НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от разпореждането да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по
делото заседание, като на ищецът се връчи и препис от писмения отговор, на основание чл.
140, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4