№ 9112
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110132138 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.422 ГПК.
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е предявило искове по чл.410,
ал.1, т.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Столична община за сумата от 814,52 лева –
невъзстановена сума за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
за щети върху л.а. марка „Б***“ с рег. № **СX, причинени при ПТП на 09.12.2019г. при
преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно в гр.София на „Околовръстен път“ в посока бул. „Симеоновско шосе“, който
автомобил е бил обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане,
обективиран в застрахователна полица № 0306X0489972, ведно със законна лихва от
08.02.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, както и за сумата от 269,96 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 06.02.2021г. - 06.02.2024г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7271 по описа за 2024г. на СРС, 64 – ти
състав.
Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние за вреди върху автомобил,
обект на сключен с него договор по застраховка „каско“, причинени при ПТП вследствие на
попадане на автомобила в необозначена и несигнализирана неравност на пътно платно в гр.
София. Твърди, че мястото на инцидента е общински път и задължение за поддържането му
в изправно състояние, както и за сигнализирането на неравност на пътното платно по закон,
е на ответника. Наличието на необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно
се дължало на неизпълнение на тези задължения. Бездействието на лицата, натоварени от
ответника със задълженията за осигуряване на необходимите условия за безопасно
преминаване по платното за движение, било основание за ангажиране на регресната
отговорност на ответника за платеното обезщетение и ликвидационните разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Навежда довод за това, че не е изяснено конкретното място, на което се
твърди, че е възникнало произшествието, защото в протокола за ПТП било посочено, че
1
същото е настъпило на „Околовръстен път Ат. Дуков – 15 м. Самоковско шосе“, а в
подаденото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение като място на
произшествието било посочено „след кръговото на Младост по Околовръстен път“. При
това можело да се направи извод, че проценото ПТП е настъпило на ул. „Околовръстен път“
след кръговото кръстовище с ул. „Проф. Александър Танев“ с посока ул. „Самоковско
шосе“. Възразява, че не било доказано, че причина за пътнотранспорното произшествие е
твърдяната несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, като в тази
връзка сочи, че процесното МПС е излязло от пътното платно и съответно да се е увредило
извън него, за което не следвало да се ангажира отговорността на ответника. Представеният
протокол за ПТП не се ползвал с обвързваща съда доказателствена сила относно механизма
на събитието, защото същото не е възникнало в присъствие на съставилите го длъжностни
лица. С оглед изложеното оспорва твърдения механизъм на ПТП, както и причинна връзка
между увреждането и твърдяната неравност на пътното платно. Прави възражение за
съпричиняване, обосновано с това, че водачът на увредения автомобил е допуснал
нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с
пътните условия скорост, тъй като в заявлението за изплащане на застрахователно
обезщетение водачът декларирал, че към датата на произшествието е имало гъста мъгла,
поради което водачът е следвало да бъде по – внимателен поради намалената видимост.
Поради съпричиняването на вредоносния резултат размерът на обезщетението следвало да
бъде намален.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществено застраховане е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди,
които са причинени вследствие на преминаване на процесния автомобил, обект на
застрахователния договор, през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно
на платно за движение на посоченото в исковата молба място, че настъпилото събитие
представлява покрит от застраховката риск, както и действителния размер на причинените
вследствие на събитието вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че
06.12.2019г. в гр. София водачът на МПС „Б*“ с рег. № * СХ, се е движил по „Околовръстен
път“ с посока на движение към „Симеоновско шосе“, в тъмната част от денонощието, като
по време на движение преминал през несигнализирана и необезопасена неравност,
находящо се в дясната част на платното за движение, вследствие на което автомобилът бил
увреден.
За да направи горните изводи, съдът взема предвид показанията на разпитания като
свидетел водач на горецитирания автомобил – В. Д.. Същата съобщава за претърпян от нея
пътен инцидент през м.12.2019г., свързан с преминаване на управлявания от нея автомобил
през неравност на пътното платно, което събитие възникнало на „Околовръстен път“ в
посока на движение от бул. „България“ в гр. София към гр. Елин Пелин. Произшествието
настъпило след „Технолопис“, около Горубляне, на път за гр. Елин Пелин. На пътното
платно било налице препятствие, което представлявало изрязан път. Свидетелката посочва,
че на конкретното място нямало обозначение за пътно препятствие, по - нататък на същия
път било налично такова обозначение. Съобщава още, че се е движила със скорост около 40 –
50 км/час. Вследствие на произшествието настъпили увреждания по предна и задна дясна
гума и джанта на автомобила. Местопроизшествието било посетено от орган на полицията.
Вследствие на нанесените щети автомобилът не можел да бъде придвижван на собствен ход.
За произшествието е съставен приетия като доказателство по делото протокол за
ПТП с материални щети № 1733315 от 08.12.2019г. (чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г.), изготвен след посещение на полицейски орган. Макар този документ да не се
2
ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно отразения в него механизъм на
събитието, доколкото събитието не е пряко възприето от полицейския орган, то с
обвързваща съда доказателствена сила се ползват непосредствено възприети от полицейския
орган и отразени в протокола обстоятелства като видими щети върху процесния автомобил
(арг. чл.179, ал.1 ГПК).
Настъпването на произшествието при описания механизъм се подкрепя и от
заключението по съдебно – автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което се
кредитира от съда и съгласно което увреждането по процесния автомобил от техническа
гледна точка отговаря да е получено при описания механизъм.
По възражението относно това, че не е изяснено конкретното място на възникване на
произшествието съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че
произшествието е настъпило на „Околовръстен път“ в района на кв. „Горубляне“ в посока
към „Симеоновско шосе“, като това място на настъпване на произшествието е съобщено от
водача на автомобила при разпита му и съответства и на декларираното от водача при
подаване на заявлението за изплащане на обезщетение за вреди на МПС (л.39 от делото).
Действително е налице несъответствие между съобщеното от свидетеля място на настъпване
на инцидента и посоченото в протокола за ПТП, в който е записано, че мястото на
произшествието е „Околовръстен път Ат. Дуков – 15 м посока бул. Самоковско шосе“. Съдът
приема, че се касае за грешка при вписване на наименованието на ул. „Ат. Дуков“ в
протокола за ПТП, защото местонахождението на тази улица не съответства на
местоположението на „Самоковско шосе“ и „Околовръстен път“, така, както са обозначени в
схемата на ПТП в протокола. При това за достоверен източник на сведения относно
конкретното място на ПТП съдът приема свидетелските показания, които съответстват и на
посоченото в протокола за ПТП в частта относно това, че произшествието е настъпило на
„Околовръстен път“ в посока „Самоковско шосе“.
Ответникът е направил възражението за съпричиняване на произшествието от водача,
обосновано с управление на автомобила с несъобразена скорост. По данни на разпитания
като свидетел водач В. Д., чиито показания не се опровергават от останалите събрани по
делото доказателства, същата е управлявала автомобила със скорост около 40 – 50 км/час. Не
може да се приеме, че конкретният избор на скорост не е бил съобразен с атмосферните
условия съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП, дори и да се вземе предвид наличие на гъста мъгла, което
се сочи в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение. При наличие на такива
фактори, намаляващи видимостта, не се установява обективна необходимост ищцата да
занижи избраната скорост под 40 км/час. А отделно от това не е безспорно доказано, че и
при управление на автомобила с по – ниска скорост, водачът би избегнал попадането в
неравността на пътното платно. Не е установено с оглед конкретните атмосферни условия от
какво разстояние водачът е могъл да забележи конкретната пътна неравност. При това
ответникът не е провел пълно и главно доказване на възражението си за съпричиняване (арг.
чл.154, ал.1 ГПК) и съдът го приема за недоказано.
Ответникът е навел довод, че при настъпване на произшествието процесният
автомобил е излезнал извън пътното платно. Следва да се посочи, че дори и да е налице
напускане на автомобила на платното за движение, последното е вследствие от обективната
невъзможност за овладяване на автомобила поради преминаване на същия върху
необозначена и необезопасена неравност на пътното платно. При това ответникът носи
отговорност и за щетите, причинени при излизането на автомобила от пътното платно,
защото същите са в причинна връзка с установеното пътно препятствие.
Няма спор по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че към
датата на процесното събитие л.а. марка „Б***“ с рег. № **СX, е бил предмет на сключен
при ищеца договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица №
0306X0489972. Приети като доказателства са и Общите условия към застрахователния
3
договор, като не се спори и се установява, че процесното събитие е покрит по застраховката
риск.
Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че по
повод процесното събитие по процесната щета № 10019030132179 е извършен ремонт на
автомобила за сметка на ищеца в размер на 804,52 лева.
При тези доказателства съдът намира, че пътният участък, на който е настъпило
събитието, е Околовръстен път София, който е републикански път съгласно списък на
републиканските пътища в Република България, утвърден с Решение № 945 на МС от
1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –
винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от
Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, приет
на основание чл.3, ал.4 от Закона за пътищата. Поначало Агенция “Пътна инфраструктура”
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища - чл.30, ал.1 ЗП. Съгласно чл.30, ал.2 ЗП Агенцията и общините осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта
на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по
реда, определени с правилника за прилагането на закона. По делото няма твърдения и данни
за сключено споразумение с такъв предмет относно процесния пътен участък. Затова съдът
счита, че в случая приложение следва да намерят нормите на чл.48, т.1 и т.2, б. “в”
/редакция, до изм. бр. ДВ 90 от 2016г./ от Правилника за прилагане на закона за пътищата,
съгласно които организирането на дейностите по поддържането на републиканските пътища
в границите на селата и на селищните образувания, както и извън урбанизираните
територии, е задължение на АПИ, а организирането на дейностите по поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната община. В
случая се установи, че събитието - попадането на автомобила в необозначена и
необезопасена неравност на пътното платно, е настъпило на републикански път в границите
на град София. За поддържането и ремонта на този път по смисъла на чл.47 ППЗП
отговорност носи ответникът Столична община - чл.48, т.2, б. “в” ППЗП. Общината като
адресат на задължението по чл.167, ал.1 и чл.13, ал.1 ЗДвП в качеството си на стопанин на
пътя е длъжна да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно
препятствията по него и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Съдържанието на
задължението за поддръжка на пътното платно включва полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности - чл.47 ППЗП. Следователно,
констатираната неравност на пътното платно е резултат от неизпълнение на задълженията на
служители на ответника за ремонт и поддържане, както и задължението за сигнализиране на
участниците в движението за пътните опасности, вследствие на което неизпълнение на
законови задължения са настъпили процесните вреди. Ето защо е налице противоправно
поведение под формата на бездействие, което е основание за ангажиране на отговорността
на Столична община в качеството й на възложител на работата по чл.49 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в
натура (чл.406 КЗ) застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите - чл.410, ал.1, т.2 КЗ. Обемът на
отговорността включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните
разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава
застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2
КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
4
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). В
случая ответникът отговаря и за направените разходи за репатриране на автомобила поради
невъзможността след събитието същият да се придвижва на собствен ход, защото тези
разходи са в причинна връзка с увреждането на автомобила и дължимостта им на
застрахования е уговорено в договора за застраховка „каско“.
Съгласно изслушаното заключение по съдебно - автотехническата експертиза, прието
без възражения, което се кредитира от съда, по средни пазарни цени към датата на
процесното събитие стойността на труда и авточастите, необходими за възстановяване на
нанесените вследствие на процесното ПТП щети, възлиза на 830,98 лева. При недоказано
възражение за съпричиняване няма основание за намаляване на размера на вземането на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Платеното от ищеца застрахователно обезщетение е в по – нисък
размер от дължимия. При това в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане по
чл.411 КЗ в размер на 814,52 лева – платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 10 лева, чийто размер съдът намира за обичаен и установен съгласно
чл.162 ГПК.
От изложеното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи в предявения
размер, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение (когато искът се счита предявен – чл.422 ГПК) до окончателното плащане.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД :
Съгласно чл.412 ал.3 КЗ ответникът изпада в забава за плащане на главния дълг след
изтичане на 30 дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата,
удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане.
От доказателствата е видно, че такава покана е получена от ответника на 10.02.2020г.,
на която дата същата е заведена в деловодството на Столична община с вх. № СОА20- ТД26-
1672. От това следва, че за процесния период се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва и то възлиза на претендираната сума по иска за акцесорното вземане, който
размер съдът определя на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2, вр. ПМС №
426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения. При това искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи в пълния предявен размер.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което
следва да се присъди сумата от 495 лева съгласно списък по чл.80 ГПК, вкл. и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева поради
невисоката правна и фактическа сложност на делото съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78,
ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Столична община, адрес:
гр. София, ул. “Московска” № 33 дължи на „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 814,52 лева –
невъзстановена сума за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
за щети върху л.а. марка „Б***“ с рег. № **СX, причинени при ПТП на 09.12.2019г. при
преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
5
платно в гр.София на „Околовръстен път“ в посока бул. „Симеоновско шосе“, който
автомобил е бил обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане,
обективиран в застрахователна полица № 0306X0489972, ведно със законна лихва от
08.02.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, както и сумата от 269,96 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 06.02.2021г. - 06.02.2024г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7271 по описа за 2024г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. “Московска” № 33 да плати на
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 495 лева – разноски.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN : BG 79
CECВ 9790 1061 9050 00.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6