Определение по дело №289/2025 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано въз основа на материали, изпратени по компетентност от АССГ (адм.дело №1108/25г. по описа на АССГ), съдържащи искова молба от С. А. А. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора [населено място], против ГДИН.

Към исковата молба са приложени молби за освобождаване от заплащане на държавна такса за образуване на делото и предоставяне на правна помощ.

С разпореждане от 17.03.25г. съдът е изискал служебно справки от Затвора Белене,вкл. от системата „Prizoners“, НБДН, НАП, НОИ, Община и Дирекция „Местни данъци и такси“ и сектор Пътна полиция“ при ОД на МВР по постоянен адрес на лицето.

Видно от справките по делото ищецът не разполага с недвижими имоти и моторни превозни средства, не получава доходи вкл. пенсия. Д. е в добро общо здравословно състояание. Същевременно видно от справката от системата „Prizoners“, лишеният от свобода разполага със сумата от 1,32 лв., като не е получавал през последните 6 месеца доход от трудова дейност, пенсия, обезщетения или друг паричен превод.

С оглед на горното, съдът приема, че молбата е допустима и основателна. Следва ищецът да бъде освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото, както и да му бъде предоставена правна помощ.

Съображенията на съда за това са следните: Дължимостта на таксите и разноските от ищеца се определя от обстоятелството, че правораздаването е публична услуга. За да се осигури достъп до правосъдие законодателят с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложимана основание чл.144 АПК, е установил, че по преценка на съда, но съобразно законоустановени критерии, поради липса на достатъчно средства да ги заплатят, от такси и разноски за производството се освобождават физически лица, т.е.освобождаването е с оглед на конкретната преценка на съда за възможностите на определено лице да понесе разходите за производството.Законодателят в цитираната разпоредба на чл. 83 на процесуалния закон е посочил, че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;3. семейното положение;4. здравословното състояние;5. трудовата заетост;6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

Конкретният случай е именно такъв. Съобразявайки така декларираните от ищеца данни и постъпилите по делото писмени доказателства, съдът приема, че ищецът не разполага с достатъчно средства да заплати в пълен размер държавната такса и евентуалните разноски по предявения иск, поради което и следва да бъде освободен от задължението за внасянето им. Аналогични са мотивите на съда и по отношение на предоставянето на правна помощ на лишения от свобода, поради което и молбата в тази насока следва да бъде уважена.

Воден от горното, АС-Плевен, девети състав,

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 от ГПК вр. чл.144 АПК С. А. А. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора [населено място], от внасяне на държавна такса и разноски по адм.дело №289/25г. по описа на АС-Плевен до приключването му.

ВЗЕМА РЕШЕНИЕ на основание чл.23, ал.2 и ал.3 вр. чл.21 т.2 от Закона за правната помощ да бъде предоставена на С. А. А. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора [населено място], безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство по адм.д.№289/2025г. по описа на АС –Плевен.

На АК – Плевен да се изпрати препис от настоящето определение с копие от исковата молба и приложенията към нея на С. А. А., ведно с искане за определяне на адвокат от списъка при Националното бюро за правна помощ за представител на оспорващата по адм.д.№289/25г. по описа на АС – Плевен във вид на процесуално представителство.

Препис от определението да се изпрати на С. А. А. за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.