Р Е Ш Е Н И Е
№ 35 15.01.2016 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 15.12 2015 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря В. Д.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 324 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д.Д.Д. *** против Д.Г.Й. ***, К.А. *** и С.А. *** пасивно субективно съединени искове, с които се претендира признаването за установено по отношение на тримата ответници, че ищцата е собственик по силата на договор за доброволна делба на следния недвижим имот:нива с площ от 5.047 дка, ІV-та категория, в местността „***”, съставляваща имот № **** по КВС на землището на с.Х., обл.Я., при граници имоти № ***и осъждане на ответника Д.Г.Й. да й предаде владението върху посочения имот.
С исковата молба се твърди, че въз основа на договор за доброволна делба на съсобствен наследствен недвижим имот от 10.01.2001 г. ищцата е придобила собствеността върху следния недвижим имот:нива с площ от 5.047 дка, ІV-та категория, в местността „***”, съставляваща имот № *** по КВС на землището на с.Х., обл.Я., който е бил образуван от имот № ***. В резултат на делбата освен придобития от ищцата имот били образувани още имот № ***, придобит от съделителката М. С. И., имот № ***, придобит от съделителката С. Н. Р. и имот № ., придобит в общ дял от съделителките К.А.Д. и С.А.Л.. Твърди се, че от датата на сключване на договора за доброволна делба до 18.06.2014 г. ищцата е упражнявала правото си на собственост върху имота, като го владеела трайно, непрекъснато и необезпокоявано и извличала доходи от него, като го предоставяла за ползване на трети лица, включително и ответника Д.Й..
Твърди се, че междувременно в резултат на промяна на плана за земеразделяне на землището на с.Х., изразяваща се в преработката му в изпълнение на съдебно решение № ***/01.07.1996 г., постановено по гр.д.№ ***/1995 г. по описа на ЯОС, била извършена промяна в имотните номера по КВС в землището на селото, която засегнала и имотите, образувани от имот № ***, като притежавания от ищцата имот получил нов имотен номер - № ***, имот № **, придобит по договора от съделителката М. С. И. получил нов № ., имот № ., придобит по договора от съделителката С. Н. Р. получил нов № . а имот № ., придобит в общ дял от съделителките К.А.Д. и С.А.Л. получил нов № ***.
С цел удостоверяване на съответствието между номерата, с които имотите фигурирали в договора за доброволна делба и новите имотни номера, придадени им след преработката на плана за земеразделяне, ПК „Тунджа” по молба на собствениците била издала удостоверение за идентичност изх.№ ***/25.06.2001 г., а прилагайки това удостоверение за идентичност към документа си за собственост през 2005 г. К.А.Д. и С.А.Л. продали на трето лице придобития от тях имот с № ***.
На 18.06.2014 г., без да приложат към договора за доброволна делба удостоверението за идентичност К.А.Д. и С.А.Л. продали на Д.Г.Й. имот № ** по КВС на с.Х. и оттогава последният владеел и ползвал този имот. Ищцата твърди, че към датата на сключване на посочената сделка за покупко-продажба на 18.06.2014 г. тя е била собственик на имота, съставляващ имот № *** по КВС на с.Х., поради което е била лишена неоснователно от правомощията си да владее, ползва и да се разпорежда с имота. Прави искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на нотариалния акт, обективиращ договора за покупко-продажба от 18.06.2014 г.
Претендира се уважаване на исковете, както и присъждането на направените в делото разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника Д.Й., с който предявения срещу него иск е оспорен като неоснователен.
Изложени са възражения, че той владее имота въз основа на годно правно основание, което го легитимира като собственик, т.к. е закупил имота по силата на валиден договор за покупко-продажба, който е произвел вещно-транслативния си ефект, доколкото е сключен с продавачи, които се легитимират като собственици.
Оспорва се твърдението за извършена промяна в плана за земеразделяне на землището на с.Х. по силата на решение № ***/01.07.1996 г., постановено по гр.д.№ ***/1995 г. по описа на ЯОС, като се сочи, че ако такава е настъпила то във времето това се е случило след извършването на договора за доброволна делба.
На следващо място се възразява, че една такава промяна няма действие по отношение на ответника Й., предвид, че съдебното решение по горепосоченото дело няма субективни предели по отношение на неговите праводатели, предвид че не са били страна по делото.
Сочи се, че за сключване на договора за покупко – продажба от 18.06.2014 г. ОСЗ „Тунджа” – Ямбол е издала скица на К.А.Д. и С.А.Л., съобразно която същите са собственици на имот с № *** по КВС на с.Х.
Претендира се отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба и от ответницата К.А.Д., с който предявения срещу нея иск е оспорен като неоснователен.
Възразява се, че по силата на договора за доброволна делба К.А.Д. и С.А.Л. са били собственици на имот с № *** по КВС на с.Х. и за сключване на договора за покупко-продажба са се снабдили от ОСЗ „Тунджа”- Ямбол със скица на имота, в която е било отразено, че двете са собственици именно на имот № **, която и са представили пред нотариуса.
В тази връзка се оспорва, че не е налице твърдяната от ищцата промяна в имотните номера, произтичаща от промяна в плана за земеразделяне на с.Х. през предходни години.
Претендира се отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата и процесуалните й представители.
Ответниците Й. и Д. оспорва исковете чрез процесуални представители.
Ответницата Л. не се явява в с.з. и не изразява становище по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните и видно от приложени договор за доброволна делба съсобствен наследствен недвижим имот от 10.01.2001 г. ищцата е придобила собствеността върху следния недвижим имот:нива с площ от 5.047 дка, ІV-та категория, в местността „***”, съставляваща имот № *** по КВС на землището на с.Х., обл.Я., който е бил образуван от имот № ***. В резултат на делбата са били образувани още имот № ***, придобит от съделителката М. С. И., имот № ***, придобит от съделителката С. Н. Р. и имот № ***, придобит в общ дял от съделителките и ответници в настоящото производство - К.А.Д. и С.А.Л.. Делбените имоти са възстановени на наследниците на С. А. С. с решение №4201 от 25.05.1998 год. на ПК Тунджа – Ямбол.
Във връзка с възражение на ответниците по делото е представен в цялост проект за делба на имот №*** – 4 стр., видно от който проект от делбата на имота са получени 4 новообразувани такива, всеки от които с площ 5,047 дка. Представена е и скица проект към делбата.
Ищцата е приложила заверено копие от удостоверение №***/25.06.2001 год. на ПК Тунджа – Ямбол, /оспорено от ответниците/издадено на М. И., Д.Д., С. Р., К. С. и С.Л., в уверение на това, че имот №*** е идентичен с имот №*** по процесния договор за доброволна делба/дял 1 на М.И./ и имот №*** е идентичен с имот №*** по процесния договор за делба/дял 7 на К.Д. и С. Л/.
С НА №***/21.12.2005 год. ответниците Д. и Л. са продали на ЕТ „Е. – Е. Т.“ ниви сред които и имот №***, нива с площ 5,046 дка , 4 – та категория, в местността „***“ по плана за земеразделяне на с. Х.. Видно от горепосочения нотариален акт продавачите са се легитимирали като собственици с договор за доброволна делба от 10.01.2001 год., както и са представили удостоверение за идентичност на имот.
С НА №***/18.06.2014 год. , ответниците Л. и Д. са продали на ответника Д.Й. , следния имот №*** – нива, с площ 5.047 дка, в местността „***“, в землището на с. Х., 4 – та категория. Към настоящото дело е приложено заверено копие от нотариално дело №***/2014 год. на нотариус М. Д.. В същото е приложена скица на имота, издадена на 05.06.2014 год. и заверена от ОСЗ Тунджа Ямбол, в която като собсттвеници на имота са вписани ответниците Д. и Л..
Ищцата е представила удостоверение за идентичност на имот №.***/24.01.2015 год./оспорено от ответниците/, издадено от ОСЗ Тунджа – Ямбол, съгласно което имот. №*** по договор за доброволна делба от 10.01.2001 год. е идентичен с имот №*** по КВС на землището на с. Х.. Приложена е и пълна история на имот към 24.01.2015 год., в която като последен собственик на имота е посочен ответникът Д.Й. по силата на НА от 18.06.2014 год., а като бивши собственици, останалите две ответници и ищцата.
Във връзка с изисканото от ЯОС копие от решение по гр. Дело № ***/1995 год., по делото е постъпило писмо изх. №1731/08.06.2015 год., съгласно което горепосоченото дело е унищожено, поради изтекъл срок за съхранение и решението не е запазено. Видно от описната книга на ЯОС е било образувано по жалба на М. М. от с. Х. против Община „Тунджа“, а с решението по делото е изменен плана за земеразделяне на с. Х., съобразно скица – проект. Решението не е подлежало на обжалване.
Приети са още договор за обработване на земеделска земя под аренда от 21.09.2005 год., сключен между ответника Й. и ищцата Д., по силата на който последната е отдала за временно ползване собствената си земя, сред която и нива – 5,047 дка, в местността ***, парцел №*** за срок от 5 години срещу уговорено арендно плащане. Договорът е регистриран в ОДЗГ „Тунджа – Ямбол“, като имотът е посочен със същия номер.
Видно от удостоверение изх. №***/12.12.2015 год. на ОСЗ Тунджа – Ямбол в уверение на това, че удостоверение изх. №***/25.06.2001 год. е издадено от ПК „Тунджа – Ямбол“, като оригиналите са предоставени на страните и такъв не е запазен в ОСЗ.
Във връзка с направените в отговора на исковата молба оспорвания, ответникът Д. е представил писмо на „Геострой –Инженеринг“ЕООД – Ямбол до ПК „Тунджа – Ямбол“, в което е посочено, че във връзка с протокол от 01.02.2000 г.по изпълнението на съдебно решение №***/01.07.1996 год. не може да бъде изпълнено разместване на имотите на парцелите в масив 20, защото за имот №**** има извършен проект за делба. Поискано е съдействие за справяне с изложените в писмото проблеми. Представен е и протокол от 24.03.2000 год. на ПК „Тунджа – Ямбол“, в т.3 от който е посочено, че след направена справка в ЯРС се е установило, че няма регистрирана делба по пр. 1270 , по която е отреден имот ***. Изпратено е писмо до съдията по вписванията и до нотариусите за спиране регистрирането на делбата. ПК счита, че следва да ес придвижи регистрирането на съдебно решение 95, като съделителите следва да бъдат уведомени, за да си коригират делбата. Във връзка с това фирмата следва да извърши промяна в цифровия модел по разработка на лицензиран специалист.Представена е друга кореспонденция между страните, както и НА №***/20.11.2001 год., по силата на който съделителката М. С. И. е продала на Д. В. И. собствената си земеделска земя, сред която и нива с площ 5,047 дка, четвърта категория в м.****, с. Х., с №***. При изповядване на сделката, видно от НА са били представени договора за доброволна делба и удостоверение ***/25.06.2001 год. на ПК „Тунджа“.
По делото е разпитана свидетелката Д., която в показанията подробно излага какво си спомня във връзка с обстоятелствата, при които са били издадени оспорените от ответниците удостоверения от 2001 и 2015 год. Свидетелката посочва, че има съдебно решение , с което е променен плана за земеразделяне на с. Х., като и за възникнали нередности във връзка с процесния договор за доброволна делба, в който описаните номера не отговаряли на тези по КВС, което и заложило издаване на удостоверения за идентичност на имотите. Свидетелката посочва, ч познава ответницата Д. по повод извършена от последната сделка от 2014 год., при която се появил проблем във връзка с регистрирането на нотариалния акт. В момента в системата на ОСЗ Тунджа Ямбол, нямало имот, който да се води по процесния договор за делба на ищцата. Твърди, че е заверила представената по делото скица от 05.06.2014 год. Скицата била изготвена от фирмата по поддръжка, която и нанасяла промените в КВС.След като фирмата била изготвила скицата и имало подпис и печат , съответно и свидетелката я подписала, като скицата се приподписвала с датата, на която била изготвена.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правните основания на предявените искове са съответно по чл.108 от ЗС срещу ответника Д.Г.Й. и по чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответниците К.А.Д. и С.А.Л., както и искане с правно основание чл. 537,ал.2 ГПК за отмяна на НА №***/18.06.2014 г.
Във връзка с откритото производство по чл. 193 от ГПК по оспорване верността на съдържанието на удостоверение за идентичност на имот №***/2001 год.; удостоверение за идентичност на имот 25.01..2015 год. и партида на имот №****/24.01.2015 год.: Горепосочените документи са официални свидетелстващи документи издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, чиято вярност на съдържанието беше оспорена от ответниците в съответните процесуални срокове. Съдът счита, че по делото не беше доказано несъответствието на отразеното в документите с обективната действителност. Съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, включително представените от ответниците такива води до единствения и категоричен извод, че КВС на с. Х. е претърпяла промяна в следствие на постановено от ОС – Ямбол решение, която промяна е засегнала имотните номера във връзка с имота предмет на делба между страните № 20012, както и че оспореното удостоверение за идентичност на имот от 2001 год. е издадено от действалия тогава компетентен орган – ПК „Тунджа – Ямбол“ /удостоверение изх. №***/12.12.2015 г.; НА №***/20.11.2001 год., към приложенията в който е записано цитираното удостоверение и видно от който продадения от неучастваща в настоящото производство съделителка имот е с номер вписан в това удостоверение №***; НА №***/21.12.2005 год., в приложенията към който е посочено и удостоверение за идентичност на имот, както и един от имотите продаден от двете ответници е вписан с номер съответстващ с този в удостоверението -№***, в м. ***
Всичко изложеното до тук води до извода, че документите отразяват действителното фактическо положение и като такива не следва да бъдат изключвани от доказателствения материал по делото.
По исковете с правно основание чл. 124 ГПК, съдът намира следното:
Така предявените искове срещу ответниците съдът намира за допустими, предвид следното: Съгласно съществуващата към настоящия момент задължителна съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Той се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, и ответникът оспорва или смущава правото му на собственост. Разпореждането с вещ, извършено от несобственик, несъмнено представлява такова действие, с което се засяга правото на собственост на действителния собственик. В тази хипотеза той може да защити правото си на собственост като предяви иск само против приобретателя, но дори и да бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото, а мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо. Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който с действията си фактически му оспорва това право./ Решение 289/10.03.2014 г. по гр.д. № 3412/2013 г., ВКС, І г.о./
С оглед на изложеното и предвид оспорване собственическите права на ищцата от страна на ответниците, съдът счита, че за същата съществува правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост и спрямо прехвърлителите по сделката.
По същество съдът намира исковете за основателни. От представените писмени доказателства, съдът намира за безспорно установено, при условията на главно и пълно доказване притежанието на правото на собственост от ищцата по отношение на процесния имот. Същата се легитимира като такъв по силата на представения договор за доброволна делба, ценен в съвкупност с приетите по делото удостоверения за идентичност на имот, по отношение на които съображения бяха изложени по-горе в настоящите мотиви. Твърденията на ответницата Д., че заедно със сестра си са собственици на имота единствено по силата на приетия договор за доброволна делба се опровергават от останалите доказателства. Тези твърдения в пълна степен се разколебават и остава неясно по делото обстоятелството как при положение, че по силата на договора за делба двете ответници получават в общ дял един имот в м. ***, с. Х., с площ 5,047 дка, през 2005 год. се разпореждат с него, чрез покупко – продажба, чрез посочване на имотния номер вписан в оспореното от тях удостоверение за идентичност на имот от 2001 год., а именно №*** и отново през 2014 год. се разпореждат с имот в м. ***, с. Х., с площ 5,047 дка , посредством покупко – продажба вече в полза на третия ответник . Действително към НА от 2014 год. е приложена скица на имота, в която като собственици фигурират двете ответници, но скицата освен, че не следва да бъде ценена като титул за собственост, според съда не отразява действителното фактическо положение, както стана ясно от показанията на св. Д., и противоречи на останалите ценени по делото писмени доказателства. Представените от ответника Й. писмени доказателства – кореспонденция между ПК „Тунджа – Ямбол“ и фирма „Геострой Инженеринг“ ООД не водят до различни изводи. При внимателен прочит на същите става ясно, че решението на ЯОС за промяна в КВС на с. Х. е изпратено за изпълнение, както и че са възникнали проблеми във връзка с поделения доброволно имот №*** за което фирмата е изискала съдействие за отстраняване на проблема.
С оглед на всичко изложено до тук исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта, предмет на иска, че същата се намира във владение или държане на ответника и че ответникът я владее или без основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен.
В процесния случай съдът приема за безспорно установено, че ищцата е собственик на процесния имот на твърдяното основание. Ответникът не е оспорил обстоятелството, че владее имота, като претендира да е негов собственик на годно правно основание – НА за покупко -продажба на недвижим имот.Както беше вече посочено, съдът приема за безспорно установено, че ответниците Л. и Д. не са били собственици на имота, описан в НА към момента на продажбата. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че продажбата на чужда вещ не е нищожна. Действителността на договора обаче, не означава, че действителния собственик е загубил правото си на собственост поради самия факт на сключването му и че не може да поиска възстановяването й. Приобритателят, в случая ответника Й. не може да придобие повече права от своите праводатели и щом последните не са били собственици на имота, то и той не е станал негов собственик. Този резултат е следствие на обстоятелството, че действителния собственик не е загубил своите права, които може да защити като предяви ревандикационен иск срещу кое да е лице, което държи вещта, без да може да му бъде противопоставена сделката, сключена без негово участие.
С оглед на изложеното съдът приема, че безспорно са доказани по делото трите кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на иска срещу ответника Д.Й..
По искането с правно основание чл. 537,ал.2 ГПК:
Така предявеното от ищцата искане, което не представлява предявяване на самостоятелен иск /Решение № 299/ 19.12.2012 год. по гр.д. 587/2012 год. на ВКС/ не следва да бъде разглеждано. Съгласно тълкувателната практика на ВКС - на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, какъвто е и процесния нотариален акт.
По разноските:
Предвид уважаване на предявените искове и съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.1 от ЗС ищцата има право на заплатените такси, разноски и възнаграждението за един адвокат. С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че ищцата е упълномощила и втори адвокат, то разноските във връзка с това упълномощаване не следва да бъдат присъждани в тежест на ответниците. Искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено до размера на 1378 лв., съобразно представения списък и след приспадане на сумата от 600 лв. по второто адвокатско пълномощно. Възраженията на процесуалния представител на ответницата Д. , че сумите , отразени договорите не са реално внесени не следва да бъдат разглеждани. Съгл. т.1 на ТР №2/2012 год. на ОСГТК - Когато възнаграждението е заплатено в брой,този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.В процесния случай в представените договори за правна защита и съдействие сумите са вписани като договорени и внесени.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.А.Д., ЕГН ********** и С.А.Л., ЕГН **********, че Д.Д.Д., ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот -нива с площ от 5.047 дка, ІV-та категория, в местността „***”, съставляваща имот № *** по КВС на землището на с.Х., обл.Я., при граници имоти № ****
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.Й., ЕГН **********, че Д.Д.Д., ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот- нива с площ от 5.047 дка, ІV-та категория, в местността „***”, съставляваща имот № *** по КВС на землището на с.Х., обл.Я., при граници имоти №***. и ОСЪЖДА същия да й предаде собствеността и владението върху имота.
Оставя без разглеждане искането за отмяна по реда на чл. 537,ал.2 от ГПК на нотариален акт № ***/18.06.2014 год.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК К.А.Д., ЕГН **********, С.А.Л., ЕГН ********** и Д.Г.Й., ЕГН **********, да заплатят на Д.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 1378 лв. -разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: