Присъда по дело №264/2024 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 75/14.05.2024 година по НОХД № 264/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Ю. З. /Y Z/, роден на ********** година в гр.Кабул, Афганистан,
гражданин на Афганистан, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.279, ал.1 от НК, за това, на 21.04.2024година в района на гранична пирамида №195 в
землището на с.Воден, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник -
адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин. Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено
наказание при условията на чл.55 от НК, а именно - лишаване от свобода за срок от шест
месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години, както и глоба в размер на 600.00 лева. Искането си за определяне на наказание на
подсъдимия при условията на чл.55, ал.1 от НК прокурорът аргументира с чистото съдебно
минало на подсъдимия и оказано от последния съдействие за разкриване на извършеното
престъпление.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. П. Т. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения не оспорва доказаността на обвинението. Пледира наказанието на подзащитния му да
бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като съдът съобрази чисто съдебно
минало на подзащитния му и пълните му самопризнания в хода на досъдебното
производство, както и оказаното от последния съдействие на органите на разследването.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Ю. З. /Y Z/, роден на ********** година в гр.Кабул,
Афганистан, гражданин на Афганистан, със средно образование, живущ в гр.Кабул,
Афганистан, без документи за самоличност.
Подсъдимият Ю. З. в края на 2023 година напуснал държавата си по произход
Ислямско емирство Афганистан и влязъл в Република Турция, с намерение да достигне до
република Австрия, където живеел брат му.
Тъй като подсъдимия не притежавал надлежни документи, даващи му право да влезе
в република Австрия или друга държава на територията на ЕС, бащата на подсъдимия се
свързал с неустановено лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило да
организира пътуването на подсъдимия към република Австрия, вкл. и да организира
влизането на подсъдимия, не по установения от закона ред в република България, като част
от пътя на подсъдимия към република Австрия. В изпълнение на договореното на
21.04.2024 година подсъдимият тръгнал от гр. Истанбул, република Турция заедно с още 7
лица, имащи намерение да влязат в република България не по установения от закона ред, и
едно неустановено по делото лице - водач на групата, към турско българската граница. На
1

21.04.2024 година групата в която се намирал подсъдимия достигнала до
възпрепятстващото съоръжение на турско – българската граница. Привечер на 21.04.2024
година водачът на групата направил отвор във възпрепятстващото съоръжение на българо –
турската границата, в района на 195 гранична пирамида, находяща се в землището на
с.Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, след което подсъдимия на 21.01.2024 година преминал
през отвора във възпрепятстващото съоръжение и влязъл от република Турция в република
България, в района на 195 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Воден, общ.
Болярово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. Останалите седем
лица от групата, както и водача на групата, влезли в република България по идентичен
начин, по същото време и на същото място.
При влизането си в страната ни на 21.04.2024г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република
България. След влизането си в страната ни подсъдимия и спътниците му, водени от водача
продължили движението си на територията на република България. На 22.04.2024година
около 21.00 часа подсъдимия заедно с останалите седем лица от групата се придвижвал с л.а.
„Фолксваген Пасат“, с румънски регистрационен номер, управляван от лице румънски
гражданин, по път в местността „Кошу дере“, находяща се в землището на с. Стефан
Караджово, обл.Ямбол. По същото време от страна на полицейски наряд на ГПУ –
Болярово били предприети действия по спиране на автомобила. Автомобила не спрял и
служители на ГПУ – Болярово извършен обход на района. Малко по - късно същата вечер
автомобилът бил установен в землището на с. Попово, община Болярово, обл.Ямболи и
след подаден му от св. Г. Г. - полицай в ГПУ – Болярово при РДГП-Елхово, водача на
автомобила спрял.
След преустановяване на движението на превозното средство, св. Г. извършил
проверка на водача и превозното средство. При полицейската проверка в МПС били
установени подсъдимия и другите 7 лица, с които последния влязъл в република
България, след което намиращите се в автомобила лица, вкл. и подсъдимия били
задържани. Подсъдимият при извършената му полицейска проверка от св. Г. не представил
документи за самоличност, нито в последствие представил такива.
При извършена от св. Д. Х. – ст. полицай в ГПУ-Болярово при РДГП – Елхово
последваща проверка на линията на държаната граница, разпоредена във връзка със
задържаните лица в землището на с.Попово, между които и подсъдимия, било установено,
че групата, в която се е намирал подсъдимия е преминала държавната граница в района на
195 гр. пирамида в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, през отвор във
възпрепятстващото съоръжение.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетелите Г. Г. и Д. Х., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени са от лица
незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Д. Х. факти са пряко
2

относими към механизма на осъществяване на престъпното деяние, а тези на св. Г. Г. към
действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените
доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите
доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Ю. З. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 21.04.2024 година в района на
гранична пирамида №195, в землището на с.Воден, обл.Ямбол, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Ю. З. е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед произхода му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетеля Г. Г.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница,
като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК –
„без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава – република Австрия,
преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход - Ислямско емирство Афганистан,
както и в държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни
граница - Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в
защита на международно признати права и свободи.
Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за намерението му да се укрива от органите на властта и за
3

липсата на намерение у подсъдимия влизането му в страната ни да е с цел да се ползва от
правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са
налице основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Ю. З. за виновен в престъпление
по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания
в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната
истина по делото, добросъвестното му поведение в хода на полицейската проверка и
досъдебното производство, както и младата му възраст.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието шест месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в
съдебното производство са за сметка на съда. Поради това, на основание посочената
законова разпоредба от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач
в хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа,
който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	75
Дата:	14 май 2024 г. (в сила от 30 май 2024 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20242310200264
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 май 2024 г.

Присъда по дело №264/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите