Присъда по дело №17275/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 280
Дата: 13 май 2025 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20231110217275
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 декември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 280
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
СъдебниПавлинка Д. И.

заседатели:Росен Мл. Миронов
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.
и прокурора Г. Анд. М.
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20231110217275 по описа за 2023 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. И. И., с ЕГН:**********, роден
*************, с българско гражданство, неосъждан, неженен, със средно
образование, работи ****************************** ЗА НЕВИНЕН в
това, че нa 02.02.2023г., около 23:30ч., в жилище, на адрес в гр. София,
********************** се заканил с убийство в условията на домашно
насилие на А. С. Г. с думите „Ако те видя с друг ще ви убия и двамата! Ще
заплашвам цялото ти семейство, знам какви коли карат сестра ти и баща ти!“,
като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.304 НПК, го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144,
ал.3, пр.1 и пр.3, вр. ал.1 НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. И. И., с ЕГН:**********,
1
роден***************с българско гражданство, неосъждан, неженен, със
средно образование, работи като охранител в***************************,
ЗА ВИНОВЕН в това, че нa 02.02.2023г., около 23:30ч., в жилище на адрес в
гр. ***********************чрез нанасяне на удари с ръце по тялото и
блъскайки я в мебелите на жилището, в условията на домашно насилие
причинил на А. С. Г. разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и
чл.129 НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана на главата, която
реализирала медикобиологичния признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 НК,
поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание
ГЛОБА в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
Веществените доказателства: компакт дискове, да останат на
съхранение по делото.
ОСЪЖДА подсъдимия А. И. И., с ЕГН:********** /с посочени по-горе
данни за самоличност/ да заплати разноските за експертизи, направени в хода
на производството, както следва:
- направените в хода на досъдебното производство разноски за експертиза
в размер на 163,80 /сто шестдесет и три лева и 80 ст. / лева, в полза на
държавния бюджет и по сметка на СДВР, на осн. чл.189, ал.3 НПК;
- направените в хода на съдебното следствие разноски за възнаграждение
на вещи лица в размер на 1591,46 /хиляда петстотин деветдесет и един лева и
46 стотинки/ лева, в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд, на осн. чл.189, ал.3 НПК
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски
градски съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 280/13.05.2025 г. по НОХД № 17275/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, Н.О., 129-ти състав

Предмет на настоящoто дело е внесен в Софийски районен съд от Софийска
районна прокуратура обвинителен акт срещу подсъдимия А. И. И., с ЕГН **********,
с повдигнати обвинения за това, че:
1. Ha 02.02.2023г., около 23:30 ч., в жилище, на адрес в гр. София, ж.к. „Дружба“,
се заканил с убийство в условията на домашно насилие на А. С. Г. с думите „Ако
те видя с друг ще ви убия и двамата! Ще заплашвам цялото ти семейство, знам
какви коли карат сестра ти и баща ти!“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1
и пр. 3, вр. ал. 1 НК
и за това, че
2. На 02.02.2023г., около 23:30 ч., в жилище на адрес в гр. София, ж.к. „Дружба“, ,
чрез нанасяне на удари с ръце по тялото и блъскайки я в мебелите на жилището,
в условията на домашно насилие, причинил на А. С. Г. разстройство на здравето,
извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана
на главата, която реализирала медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК
Съдебното следствие е проведено по реда на Глава XX от НПК.
В пледоарията си, представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като
излага, че от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал се
установяват по безспорен начин съставомерните признаци на посочените
престъпления. Поддържа, че в хода на съдебното следствие е доказано, че на
инкриминираната дата, подсъдимият е причинил на пострадалата А. Г. лека телесна
повреда по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, както и че отправил
към нея словесна закана за убийство, която закана възбудила основателен страх у
пострадалата. Сочи, че престъпленията са извършени в условията на домашно
насилие, защото през цялото време на фактическото им съжителство, на неустановени
дати в периода от месец октомври 2022 г. до 02.02.2023 г. подсъдимият е упражнявал
системно физическо насилие над пострадалата. Относно доказателствата - счита, че
показанията на свидетелите С. Б., А. Т. и И. И. не следва да бъдат кредитирани, тъй
като същите са заинтересовани от изхода на делото, а и тяхната защитна версия е
изградена едва в края на съдебното следствие. Като допълнителен аргумент сочи, че
твърденията на горепосочените свидетели за състоянието, в което се е намирала А. Г.
на инкриминираната дата, се опровергава, както от нейните показания, така и от
назначената КСППЕ, която по никакъв начин не разколебава деянието.
По изложените аргументи моли съдебния състав да признае подсъдимия за
виновен в извършване на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения.
Относно индивидуализацията на наказанието, като смекчаващо вината обстоятелство
сочи необремененото съдебно минало на подсъдимия. С оглед на това, предлага на
съда по отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1 от НК да
наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което на основание чл. 66
от НК да се отложи за срок от 4 години, а за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр.
чл. 130, ал. 1 от НК, да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1
година, което на основание чл. 66 от НК да се отложи за срок от 3 години, като на
основание чл. 23, ал. 1 от НК моли съда да наложи най-тежкото наказание измежду
1
определените. Относно вещественото доказателство – оптичен носител - моли да
остане по делото.
Защитникът на подсъдимия И. – А. М. моли за постановяване на оправдателна
присъда. Сочи, че обвинението не е доказано по безспорен начин, тъй като е въведена
контра теза с разпита на петима свидетели, сред които двама са посочени към списъка
към обвинителния акт. Коментира показанията на свидетелите А. Т. и С. Б., като сочи,
че те казват, че по времето на това събиране на инкриминираната дата не е имало
физическо нападение от страна на подсъдимия, имало е само някакво разногласие
между подсъдимия и пострадалата, но размяна на удари не е имало, кръв не е имало.
Сочи, че според показанията на свидетеля И. И. по главата на пострадалата не е имало
кръв, което опровергавало твърденията на А. Г., че е удряна и блъскана в парното.
Излага, че през това време е дошла неговата близка Д. Г., която живеела на семейни
начала с И. И., дошла е майката на подсъдимия, а на място бил и свидетелят В. И.,
като в хода на съдебното следствие бил описан подробно от тях начина на падане на
пострадалата, къде се била ударила и т.н. Относно изложените данни за случаи на
нанесен побой в дискотека „Плаза“ в ж.к. „Студентски град“ защитата сочи, че нямало
никой, който да е видял, че А. И. е нанасял удари на А. Г., а за случая в гр. Созопол
имало данни единствено от сведенията на пострадалата. Относно заканата, защитата
навежда, че никой не я бил чул, а като допълнителен аргумент сочи, че след 02.02.2023
г. А. Г. се е връщала многократно при подсъдимия, да живеят заедно. Позовава се на
заключението на комплексната съдебно-психиатрична, съдебно-психологична и
съдебно-токсикологична експертиза, като навежда, че пострадалата е имала тежко
пиянство и не е знаела какво прави на 02.02.2023 г. Относно признака „домашно
насилие“, сочи, че за наличието му трябва жертвата и насилникът да живеят трайно
време заедно, за което обстоятелство нямало категорични данни.
Подсъдимият се възползва от правото си на лична защита и в хода на съдебните
прения излага, че след инкриминираната дата пострадалата пак не е живеела
постоянно с подсъдимия, а е ходела и при родителите си.
В последната си дума подсъдимият моли съда да вземе категорично решение, в
смисъл че той не е проявил насилие върху пострадалата и не я е заплашвал.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства и приобщените доказателствени средства и
способи на доказване, намира за несъмнено установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А. И. И., ЕГН:**********,
Подсъдимият А. И. и пострадалата А. Г. се познавали от 2020 г., като били
интимни приятели (партньори). Двамата решили да заживеят във фактическо
съжителство през октомври 2022 г. на адрес в гр. София, кв. „Дружба-2“, . През цялото
време на фактическото им съжителство, на неустановени дати в периода от м.
октомври 2022 г. до 02.02.2023 г. подсъдимият А. И. упражнил физическо насилие над
пострадалата Г. - посягал е много пъти (около 4-5 пъти), като я блъскал и я е удрял с
шамари.
На 02.02.2023г., около 23:30 ч. подсъдимият А. И., пострадалата А. Г. и
свидетелите А. Т. и С. Б. се намирали в жилището, където живеели подсъдимият и
пострадалата, находящо се в гр. София, кв. „Дружба“, Подсъдимият, св. Т. и св. Б.
пиели бира, а пострадалата пиела вино. По телефона на подсъдимия А. И. постъпило
съобщение от момиче. А. Г. видяла това, тъй като мобилният телефон на подсъдимия
И. се намирал върху кухненския бар-плот в помещението, в което са били. А. Г. и
подсъдимият И. се скарали по повод полученото съобщение и тогава А. Г. казала на
2
подсъдимия, че иска двамата да приключат отношенията си. Пострадалата започнала
да събира вещите си, при което подсъдимият се ядосал и отправил към пострадалата
думите „Ако те видя с друг ще ви убия и двамата! Ще заплашвам цялото ти семейство,
знам какви коли карат сестра ти и баща ти!“, като започнал и да нанася удари с
ръце по тялото и да я блъска и хвърля към мебелите в жилището. Вследствие ударите
в мебелите пострадалата получила нараняване, изразяващо се в разкъсно-контузна
рана в областта на задната част на главата, като от раната започнало да тече кръв.
Уплашена от случващото се, А. Г. се обадила по телефона на майка си - св. А. Г.,
като съобщила, че главата е разбита. Докато пострадалата разговаряла с майка си
и след като видели развилия се физически конфликт между пострадалата и
подсъдимия, свидетелите А. Т. и С. Б. напуснали жилището. Пострадалата казала на
подсъдимия И., че не е в състояние да шофира сама, а трябва да отиде до болницата с
оглед раната на главата , като помолила подсъдимия да я закара до там. А. Г. взела
багажа си, който била приготвила, заедно със себе си. Въпреки колебанията си и страха
от стореното, както и от възможността да понесе отговорност за действията си,
подсъдимият И. закарал А. Г. до болницата с нейната кола. Родителите на
пострадалата - свидетелите А. Г. и С. Г., я чакали пред болницата. И двамата видели
кръвта, стичаща се от раната на главата на дъщеря им, като раната се намирала в
областта на тила. Свидетелят С. Г. останал отвън, пред лечебното заведение, а майката
на пострадалата – св. А. Г. влязла в Спешното отделение на Окръжна болница
(УМБАЛ „Света А.“) заедно с пострадалата. В болницата била направена снимка на
главата на пострадалата, при което било установено, че тя има рана в областта на
задната част на главата с размер от няколко сантиметра, която лекарите впоследствие
решили да не я шият, а да я залепят. Пострадалата отказала да бъде хоспитализирана и
била прибрана от родителите в техния дом, като от този момент А. Г. заживяла с
тях. Подсъдимият и пострадалата отново се събрали и заживели заедно около половин
година след случката, като отношенията им били окончателно прекратени на
24.12.2023 г.
От заключението на назначената, изготвена и приета по делото
съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че пострадалата Г. е получила
разкъсно-контузна рана на главата, като по своята характеристика това увреждане и е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота и.
В хода на съдебното следствие е назначена и приета и комплексна съдебно-
психиатрична, съдебно-психологична и съдебно-токсикологична експертиза, съгласно
заключението на която А. Г. е преживяла протрахирана остра стресова реакция, която
по-късно е прераснала в смесено тревожно депресивно разстройство. Г. е могла да
разбира свойството и значението на случилото се и да ръководи постъпките си към
датата на деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт и за което се
отнасят показанията и. Психичното и състояние към този момент и е позволявало
правилно да възприема фактите и обстоятелствата по делото и достоверно да ги
възпроизвежда. Към датата на деянието Г. е била вероятно в лека до към средна степен
на обикновено алкохолно опиване, като е направено позоваване към амбулаторния лист
при прегледа и непосредствено след случката, в който е описана като „контактна,
адекватна, ориентирана, в добро общо състояние, без неврологичен дефицит.“ Вещите
лица са стигнали до заключение, че в резултат на случилото се А. Г. е преживяла остра
стресова реакция, развила се на фона на протрахиран стрес /дистрес/ при нея, който е в
отговор към стресогенно събитие, което е причинило и носи характеристиките на
специфичното емоционално състояние, съотносимо с категорията „основателен страх
за здравето и живота“. Посочено е още, че в минал епизод след инкриминираната дата,
за период от около 6 месеца Г. е била със смесено тревожно-депресивно разстройство –
често се е разплаквала; не можела да спи, напълно загубила интереса и желанието си
3
за интимност, с ниска себеоценка, лесно ранима, предпазлива, с понижено
самочувствие. Изложено е, че при освидетелстването, на базата на проведени
личностни тестови въпросници, се констатират обективни данни, че Г. е жертва на
домашно насилие /физически и психически тормоз/. Генерирането на страх и
тревожност, като ефекти на упражнявано емоционално и физическо насилие над нея, е
довело до уязвимост в чувството за защитеност, както и до неустойчиви емоционални
решения. Налице са данни за разстройство в емоционалния баланс. Високите
резултати от личностните въпросници по скалата „тревожност“ отразяват преживяван
дистрес, тревожност, дискомфорт и емоционален дисбаланс. При лица с такива
резултати е възможно да се проявят и бъдещи психосоматични смущения в здравето.
А. Г. е със запазени психични годности да възприема, разбира и да отговаря на
въпроси, свързани с водените съдебни процедури. Няма данни за органични промени,
психологични нарушения на мисленето и интелектуален дефицит, както и за психична
болест в тесния и широкия смисъл на думата. Със запазена годност е да участва във
всички фази на наказателното производство. А. Г. е в състояние да преразкаже в
хронологична последователност случилите се събития. Не се наблюдават данни за
личностова дисхармония, както и няма никакви обективни данни за симулиране и/или
преувеличаване на неслучили се неща. Данните по личностовите въпроси показват
консистентно отговаряне, без опити за манипулиране на впечатленията за себе си.
Посочено е още, че амбивалентното отношение към бившия приятел я правят
несигурна, дори негативистична към производството, както и колеблива и неуверена в
някой от разказите и. Посочено е, че продължава да изпитва страх, омерзение от
чутото за нея в съда, чувства вина към семейството си, не желае да ги натоварва
повече.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка се установя по несъмнен и категоричен
начин от анализа на събраните доказателства в хода на съдебното следствие, както и от
доказателствените средства, удостоверяващи извършени действия по разследването в
хода на досъдебното производство, както и от писмените доказателства, приобщени
чрез прочитането им на основание чл. 283 от НПК, а именно: гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели:
А. Г., С. Г., А. Г., Д. Г., А. Т., С. Б.. Съдът подложи на анализ, но не се довери на
показанията на свидетелите И. И., А. И., Д. Г., В. И.; писмени доказателства и
доказателствени средства: справка за съдимост на подсъдимия И., медицинска
документация, издадена от Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „Света А.“ – София АД; способите за доказване – СМЕ и КСППТЕ.
За да изгради изводите си за осъществяването на самото изпълнително деяние,
съдът постави на централно място показанията на пострадалата А. Г., дадени в
качеството на свидетел в хода на съдебното следствие. Съдът намира, че
показанията трябва да бъдат внимателно преценени, тъй като освен основно
доказателствено средство, са и пряк източник на значима по делото информация.
Фактът, че Г. е пострадала от престъплението не е основание нейните показания да
бъдат изключени от доказателствената маса, тъй като само този факт не е достатъчен
да се презюмира тяхната недостоверност, а следва да се разглежда като основание за
по-задълбочен анализ. Нещо повече, съдебната практика е константна, че осъдителна
присъда може да бъде обоснована дори само на показания на пострадалото лице, стига
да се подкрепят от останалия доказателствен материал. С оглед същественото им
значение на основен източник на обвинителни доказателства срещу подсъдимия И.,
тези гласни доказателствени средства следва да бъдат внимателно проверени от гледна
точка на вътрешната им логичност, обективност и убедителност, като се подходи
внимателно и задълбочено към информацията, съдържаща се в тях.
4
Настоящият състав прие еднопосочно на базата на съвкупната преценка на
свидетелските показания на всички свидетели, че А. Г. и подсъдимият А. И. са
живеели във фактическо съжителство, а и от изложеното от пострадалата се
установява, че двамата си били интимни партньори и са живеели в едно домакинство в
периода от м. октомври 2022 г. до 02.02.2023 г. Съдът счете за несъществено
разминаването между показанията на свидетелите относно обстоятелствата дали, кога
и за какви периоди пострадалата се е прибирала в дома на родителите си, след като
еднопосочно беше установено, че двамата все пак са партньори и през по-голямата
част от периода са живеели в едно домакинство.
Съдът счита, че показанията на пострадалата се явяват логични, последователни
и непредубедени досежно фактите, предмет на доказване, а именно – време, място,
обстановка, отправяне на заплашителни реплики спрямо нея, механизма на
причиняване на телесното увреждане, наличието на телесно увреждане и авторството
на деянията. За да достигне до този извод съдът съобрази цялостното поведение на
пострадалата при даването на нейните показания в хода на съдебното следствие,
обстоятелството, че същата излагаше последователни и житейски логични данни, а не
на последно място – между показанията, дадени от нея в хода на досъдебното
производство и тези, дадени в хода на съдебното следствие, е налице пълна хармония
относно релевантните към предмета на доказване факти и обстоятелства.
Допълнителен аргумент съдът намери в заключението на приетата КСППТЕ, от което
се установява, че А. Г. е могла да разбира свойството и значението на случилото се и
да ръководи постъпките си към датата на деянието, за което е повдигнато обвинение в
обвинителния акт и за което се отнасят показанията и. Психичното и състояние към
този момент и позволявало правилно да възприема фактите и обстоятелствата по
делото и същата е била със запазени психични годности да възприема, разбира и да
отговаря на въпроси, свързани с водените съдебни процедури.
От показанията и се установява, че на 02.02.2023 г., около 23:00-23:30 ч. тя,
подсъдимият И. и свидетелите А. Т. и С. Б. се намирали в апартамента, в който
живеели подсъдимият и пострадалата, находящ се в гр. София, кв. „Дружба“, Между
А. Г. и подсъдимия възникнал конфликт по повод съобщение, получено по телефона
на подсъдимия И.. Конфликтът първоначално бил словесен, а впоследствие прераснал
и във физически сблъсък, в който именно подсъдимият я удрял, хвърлял и блъскал по
мебелите в жилището. Тези факти се установяват еднопосочно както от показанията на
пострадалата Г., така и от анализа на показанията на свидетелите Т. (дадени в хода на
съдебното следствие и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 , т. 1 от НПК) и Б.
(дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 ,
т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК). От анализа на показанията на пострадалата, както и от
съвкупния анализ на показанията на св. А. Т., дадени в хода на съдебното следствие и
прочетените от досъдебното производство, съдът стигна до категоричния фактически
извод, че след възникналия скандал по главата на пострадалата А. Г. е имало кръв,
която е била вследствие на удар на главата в някой от мебелите, до който удар се е
стигнало вследствие действията на подсъдимия И.. С оглед последователността на
изложеното в хода на съдебното следствие и с оглед идентичността му с разказаното
от пострадалата в хода на досъдебното производство, съдът намира за установено и че
подсъдимият И. в действителност е отправил изрази със заплашително съдържание
спрямо пострадалата, а именно: „Ако те видя с друг ще ви убия и двамата! Ще
заплашвам цялото ти семейство, знам какви коли карат сестра ти и баща ти!“.
Показанията на А. Г. се явяват информативни и относно обстоятелствата,
осъществили се непосредствено след причиненото и травматично увреждане и по-
конкретно, че свидетелите Т. и Б. си тръгнали от жилището в този момент, че същата
се е обадила по телефона на майка си и взела багажа си с намерение да напусне
5
жилището, превозването от подсъдимия до лечебното заведение, където отпред
чакали свидетелите С. Г. (баща на пострадалата) и А. Г. (майка на пострадалата).
Съдът се довери на показанията на А. Г. в тази има част, тъй като същите освен че са
логични и последователни, кореспондират и с изложеното от свидетелите Т. и Б.
относно момента, в който двамата са си тръгнали от жилището – след разразяване на
физическия сблъсък между пострадалата и подсъдимия, както и кореспондират с с
показанията на свидетелите С. Г. и А. Г. относно изложените данни касаещи
пристигането на пострадалата пред лечебното заведение.
Съдът кредитира с доверие изложеното от св. А. Г. и за предходни случаи на
упражнено физическо и психическо насилие спрямо нея от страна на подсъдимия И..
Съдът намира, с оглед подробността в показанията на пострадалата и като съобрази
логичността и последователността на изложеното, както и съответствието между
показанията в хода на досъдебното производство с изложеното от нея в хода на
съдебното следствие, че в действителност А. Г. е била жертва на физическо насилие от
партньора както преди инкриминирания период, така и в периода от м. октомври
2022 г. до 02.02.2023 г. Пострадалата изложи пред съдебния състав, че през
инкриминирания период - м. октомври 2022 г. – 02.02.2023 г. също е била обект на
физическо насилие от страна на подсъдимия, като се е случвало много пъти (според
нея около 4-5 пъти) да бъде ударена с шамар и да бъде блъскана от подсъдимия.
Настоящият състав приема, че А. Г. не излага подробни данни за насилието през
инкриминирания период, а само за тези случаи, които са били значително по-
интензивни и са оставили дълбок и траен отпечатък в съзнанието . Съдът, след
съвкупния анализ на доказателствата по делото, се доверява на изложеното от А. Г. за
действителното наличие на подобни посегателства от подсъдимия през
инкриминирания период, тъй като намира за нормално пострадалата да не може да
изложи толкова подробни данни за време, място и обстановка, отнасящи се до
обстоятелства, които макар и да са се съхранили в съзнанието , са избледнели, тъй
като не са били с подобен интензитет, с какъвто са били посегателствата, за които тя
подробно излага данни пред разследващите органи и впоследствие и пред настоящия
състав. Тук е моментът да се отбележи, че при преценката за съставомерността на
деянието съдът не взе предвид показанията на А. Г., отнасящи се до случаите, в които
подсъдимият е упражнявал спрямо нея насилие извън инкриминирания период, а
именно – за събитията, развили се между двамата през периода 2021 г. до лятото на
2022 г., включително. Тези обстоятелства съдът взе предвид само и единствено
относно формиране на преценката си за характеристичните данни на подсъдимия И.,
както и за индивицуализацията на неговото наказание.
При анализа на показанията на другите разпитани в хода на съдебното следствие
свидетели, съдът прие, че с оглед систематизация на изложението си, може и следва да
ги обособи в отделни групи.
Към условно обособена първа група съдът причисли свидетелите А. Г. и С. Г..
При анализа им съдът съобрази и евентуалната им заинтересованост и взе предвид
обстоятелството, че тези свидетели са майка и баща на А. Г.. Техните показания се
явяват релевантни и информативни досежно предмета на доказване дотолкова,
доколкото същите, макар и да не са преки очевидци на изпълнителното деяние, са
непосредствени свидетели на състоянието на пострадалата минути след като и било
причинено травматичното увреждане. Двамата са били уведомени за посегателството
спрямо пострадалата непосредствено след реализирането му и именно от самата нея
посредством телефонно обаждане от пострадалата до майка и - А. Г.. И двамата
свидетели категорично потвърждават, че А. Г. била закарана до лечебното заведение
от подсъдимия А. И., както и че по главата на пострадалата е имало кръв. Данните,
изложени от тези двама свидетели, за наличие на кръв по главата на пострадалата са в
6
синхрон, както с показанията на пострадалата, така и с изложеното от свидетеля Т. в
хода на досъдебното производство и неотречено в хода на съдебното следствие /като
същият само заяви, че не е съхранил спомен за този факт към момента на даване на
показания в хода на съдебното следствие, а когато е давал такива в хода на ДП си е
спомнял/, а и с описаното в медицинската документация, изготвена при прегледа и. От
показанията им се установява и че свидетелят С. Г. е останал да чака отвън – пред
болницата, а А. Г. е влязла вътре в лечебното заведение, съпровождайки дъщеря си.
Относно изложените от тези двама свидетели данни и за други случки на
посегателство спрямо А. Г. от страна на подсъдимия И., които са извън
инкриминирания период, съдът подходи критично, като съобрази обстоятелствата, че
същите не са преки очевидци и показанията им за тези обстоятелства се явяват
косвено доказателство, като взе предвид и обстоятелството, че тези данни нямат пряко
отношение към самото изпълнително деяние и предмета на доказване. Тези данни
могат да служат на съда само за проверка на изложеното от пострадалата, като съдът
съобрази и вече споменатото по-горе, че така изложените данни следва да бъдат
преценявани само на плоскостта на индивидуализация на наказанието на подсъдимия
и изводите на съда за характеристичните му данни.
Към тази група свидетели, макар и условно, съдът причисли и показанията на
свидетелката Д. Г. (сестра на пострадалата). Същата излага данни за предходно
нанесени на пострадалата побои от страна на подсъдимия, които са в синхрон с
изложеното както от пострадалата, така и от родителите и. Гореизложеното досежно
неотносимостта на тези факти към изпълнителното деяние е важимо и тук. Тъй като
този свидетел не изложи данни, които пряко да е възприела и които да са релевантни
към съставомерността на деянията, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия,
от нейните показания съдът извлече само данни, които нямат пряка касателност към
изпълнителното деяние, а са относими само към характеристичните особености на
подсъдимия. От показанията на свидетелите Д. Г., А. Г. и от изложеното от
пострадалата съдът изведе обстоятелството, че партньорските отношения между А. Г.
и подсъдимият А. И. са окончателно прекратени на 24.12.2023 г.
В условно обособена втора група съдът постави показанията на свидетелите А. Т.
и С. Боронзузов. От показанията им се установява, че на 02.02.2023 г., около 23:30 ч. те
двамата са били на гости в апартамента, в който живеели подсъдимият И. и
пострадалата Г.. С оглед съвкупния анализ на показанията им, дадени в хода на
съдебното следствие и дадените в хода на досъдебното производство, съдът възприе,
че между А. И. и А. Г. е възникнал скандал, който бил под формата на словесен
конфликт и който впоследствие прераснал във физическа разправа. Съдът подходи с
по-голямо доверие към показанията, дадени в хода на досъдебното производство
относно изграждане извода си за релевантните към изпълнителното деяние факти.
Това е така, тъй като в хода на досъдебното производство и двамата свидетели
заявяват, че са били очевидци на физическо спречкване между подсъдимия и
пострадалата, а за това обстоятелство нагласата им в хода на съдебното следствие
беше по-скоро да завоалират изложените от тях в хода на разследването данни и едва
ли не да отрекат, че са били очевидци на физически конфликт между подсъдимия и
пострадалата. Съдът съобрази противоречията в показанията им, както и
обстоятелството, че към момента на депозиране на техните показания пред
разследващите органи спомените на Т. и Б. са били доста по ясни, а впоследствие е
възможно същите да са избледнели, което наложи и прочитането на показанията им от
досъдебното производство. От анализа на показанията на свидетеля А. Т. се
установява и обстоятелството за наличие на кръв по главата на А. Г. след настъпилото
спречкване, което е в синхрон с изложеното от свидетелите С. Г., А. Г., показанията на
пострадалата, както и медицинската документация. Това обстоятелство не беше
7
отречено от Т. в хода на съдебното следствие, като същият само заяви, че към този
момент вече няма спомен за този факт, но по време на даване на показания в 07 РУ-
СДВР си е спомнял. Това е още един признак, че Т. е бил пряк очевидец на нанасянето
на ударите от подсъдимия и блъскането на пострадалата в мебелите.
Според настоящия съдебен състав в хода на съдебното следствие тези свидетели
по-скоро се стараеха да изложат по-пестеливо възприетите от тях и релевантни към
предмета на доказване обстоятелства, като се концентрираха върху изграждане на
негативен образ на пострадалата, за което няма никакви обективни данни и дори
индикации в хода на досъдебното производство. Тези свидетели излагат, че
пострадалата е употребявала алкохол, като това обстоятелство не се отрича и от самата
нея. Наблюдава се обаче съществено разминаване относно обстоятелството дали А. Г.
е била повлияна и в каква степен от употребения алкохол. В хода на цялото съдебното
следствие беше направен опит не само от тези свидетели, но и от свидетелите И. И., А.
И. и В. И., да се изгради версия, че пострадалата е била в силно опиянено състояние,
което обстоятелство обаче се оборва както от самата нея, така и от медицинската
документация, изготвена около половин час след часа на деянието, както и от
заключението на КСППТЕ. Нещо повече, съдът констатира вътрешни противоречия в
показанията на посочените по-горе свидетели относно степента на алкохолно опиване
на пострадалата (което обстоятелство ще бъде изложено по-подробно по-насетне в
изложението), поради което реши да не кредитира с доверие изложеното от
свидетелите Т. и Б. относно степента на алкохолно опиване на св.А. Г..
В хода на съдебното следствие тези двама свидетели завяват и че не са видели
физическо насилие, което противоречи на изложеното от тях в досъдебната фаза. Нещо
повече, едва в хода на съдебната фаза двамата свидетели заявяват, че на излизане от
апартамента са се срещнали с бащата на подсъдимия – св. И. И.. Съдът съобрази, че
подобни данни – за алкохолно опиване на пострадалата и за среща с бащата на
подсъдимия - тези двама свидетели не са излагали в хода на досъдебното производство
и с тях по-скоро се стремят да обогатят показанията си с цел изграждане и развиване
на защитна теза в полза на подсъдимия. С оглед противоречията в показанията им с
останалия кредитиран доказателствен материал, като съобрази обстоятелството, че
тези двама свидетели са в приятелски отношения с подсъдимия, както и че излагат
пред съда чак в хода на съдебното следствие данни, които не са изложили в
досъдебното производство, настоящият състав прецени да не кредитира техните
показания относно тези обстоятелства – степента на алкохолно опиване на
пострадалата и срещата им със свидетеля И. И. и прие, че тези обстоятелства не са се
осъществили в обективната действителност, а са изложени с оглед изграждане
защитна теза на подсъдимия.
В условно обособена трета група съдът постави показанията на свидетелите И. И.
(баща на подсъдимия), А. И. (майка на подсъдимия), Д. Г. /живееща на семейни начала
със св. И. И./ и В. И. /семеен приятел на сем. И.и/. Съдът анализира внимателно
показанията на тези свидетели и ги съпостави с останалия кредитиран доказателствен
материал, при което стигна до еднопосочната преценка, че не следва да се доверява на
изложените от тези свидетели показания, респ. не следва да приема за установени
изложените от тях факти и по-конкретно тези, отнасящи се до състоянието и
поведението на пострадалата, както и досежно механизма на причиняване на
травматичното увреждане в областта на главата и.
На първо място огромна част от тези показания са абсолютно неотносими към
съставомерността на деянията, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия А. И..
Така, в свидетелските си показания Д. Г. излага данни само и единствено за събития,
които нямат нищо общо с деянието, като с изложеното от този свидетел се цели по-
8
скоро изграждане на непристоен личностен образ на пострадалата. В допълнение,
съдът намира, че показанията на свидетелката Г. са необективни и силно изопачени.
Същата потвърждава, че няма никакви лични възприятия за инкриминираните деяния,
а данните, които излага са и споделени от свидетеля И. И.. С оглед изложеното, съдът
прие, че не следва да кредитира показанията и.
В голяма част от показанията на свидетелката А. И. също се съдържат само и
единствено данни за неотносими събития, с които отново се цели изграждане на
негативен образ на А. Г. и които нямат отношение към инкриминираните деяния.
Съдът счита, че това е важимо и за голяма част от показанията на свидетеля И. И..
При съвкупния анализ на доказателствения материал съдът стигна до извода, че
свидетелите И. И., А. И. и В. И. не са присъствали на посочените време и място.
Индикация за това съдът намира в противоречията и разминаванията, както в
показанията на тези свидетели помежду им, така и с показанията на останалите
свидетели по делото. На първо място, свидетелката А. Г. не споменава никъде да е
виждала нито един от тези свидетели. Дори и да се приеме, че същата умишлено е
премълчала това, то съдът намира опора за извода си и в показанията на свидетелите
А. Т. и С. Б.. Както беше споменато по-горе в изложението, тези двама свидетели не са
дали дори индикация в хода на досъдебното производство за присъствието на някой от
тези свидетели. В хода на съдебното следствие обаче изведнъж излагат данни, че били
срещнали бащата на подсъдимия – свидетеля И. И., от което обстоятелство
впоследствие се появяват и още трима свидетели, сред които двама, които твърдят, че
са дори очевидци на механизма на причиняване на травматичното увреждане на
пострадалата, което според техните показания се дължало на падане и удряне на
главата и в дърво или камък.
По-конкретно, при анализа на показанията на свидетеля И. И. настоящият състав
съобрази роднинската му връзка с подсъдимия и вероятната му заинтересованост
срещу ангажирането на наказателната отговорност на сина му, както и пълната липса
на индикации в хода на досъдебното производство за присъствието на този свидетел.
На следващо място, в показанията си свидетелят И. И. заявява пред съда, че
домоуправителят на Цариградски комплекс му се обадил, за да му каже, че в
жилището, обитавано от неговия син – подсъдимия – имало скандал. Свидетелката А.
И. обаче твърди, че подсъдимият бил повикал нея и свидетеля И. И., което е първото
разминаване в показанията им. На следващо място, свидетелят И. И. твърди, че
приближавайки блока е видял на терасата пострадалата А. Г., която била със свалена
тениска и крещяла непристойни изрази. Такова обстоятелство, което категорично би се
отразило и оставило отпечатък в съзнанието на всеки свидетел, още повече на
родител, не е изложено от свидетелката А. И., въпреки че и двамата свидетели
твърдят, че са били заедно, като заедно са отишли до блока, св. И. И. се качил до
апартамента, а св. А. И. останала „долу да пуши цигара“ /съгласно нейните показания/.
В този ред, съдът не кредитира показанията на свидетеля И. И. и в частта, в която
излага данни относно състоянието на пострадалата непосредствено след физическия
конфликт, разразил се между нея и подсъдимия. Свидетелят И. И. твърди, че
пострадалата е била неадекватна, едва ли не в безсъзнание вследствие на алкохолното
опиване, както и че нямала кръв по главата си, което съдът не възприема за истина.
На първо място, налице е разминаване между неговите показания и тези на
свидетелите А. Т. и С. Б. по отношение и на двете посочени по-горе обстоятелства –
двамата в действителност в хода на съдебното следствие излагат, че пострадалата е
била пияна (което, както вече беше изложено, съдът не приема за достоверно), но
съдът констатира и допълнително разминаване в показанията на тези двама свидетели
с показанията на св.И. И. относно степента на опиване. Ако в действителност Т. и Б. са
9
се срещнали непосредствено след излизането им от апартамента със свидетеля И. И.,
то житейски логично е последният да е влязъл в апартамента секунди или минута по-
късно. Тези двама свидетели сочат, че пострадалата е била пияна, но не излагат данни
да е изпадала чак в безсъзнание, имайки предвид, че описват словесен скандал между
нея и подсъдимия и последващ физически конфликт. Според показанията на свидетеля
И. И. обаче едва ли не А. Г. е била до такава степен опиянена, че дори е била
изпаднала в безсъзнание и е била абсолютно неадекватна и неконтактна. С оглед
разминаването в показанията, и като констатира тяхната житейска нелогичност, съдът
не прие изложеното от свидетеля И. И. за истина. Не на последно място, тезата за
тежко опияненото и нетрезво състояние на пострадалата е начената и развита едва в
хода на съдебното следствие. На нея противостоят както показанията на св.А. Г., така и
останалите обективни доказателства по делото. По-конкретно, изложеното от
свидетеля И. И. се опровергава от медицинската документация (лист за преглед на
пациент в КДБ/СО), изготвена при прегледа на пострадалата малко след полунощ на
03.02.2023 г., което е около половин час след деянието, и в който лист е описана
констатацията на преглеждащия лекар, а именно че А. Г. е контактна, адекватна,
ориентирана и в добро общо състояние, което се подкрепя и от назначената по делото
комплексна СППТЕ.
На следващо място, съдът не възприема с довереие изложеното от свидетеля И.
И. и относно това, че по главата на А. Г. нямало кръв, тъй като това се оборва не само
от показанията на А. Г., но и от показанията на А. Т., който в показанията си от
досъдебното произвдоство излага, че е видял кръв по главата на пострадалата преди да
си тръгне от жилището. В разказа си свидетелят И. И. сочи, че той е влязъл в
апартамента известно време след като А. Т. вече е бил излязъл, което дори и
хипотетично да се приеме за осъществено изключва възможността И. И. да не е видял
кръв по главата на А. Г.. Поради това, съдът прие, че изложеното от свидетеля И. И.
изобщо не се е осъществило в обективната действителност. Настоящият състав счита,
че показанията на свидетеля И. И. са необективни и недостоверни, противоречащи си
с останалия доказателствен материал, целящи изграждане на позорящ образ на
пострадалата и способстващи за лансиране на защитна теза в полза на подсъдимия,
поради което не ги кредитира.
Съдът не кредитира и показанията на свидетелите А. И. и В. И., отнасящи се до
механизма на осъществяване на травматичното увреждане в областта на главата на
пострадалата Г.. Както вече беше посочено по-горе, съдът намира, че тези двама
свидетели изобщо не са присъствали на процесните време и място, респ. няма как да
са възприели подобни обстоятелства. На първо място, разказът им е изолиран и
некореспондиращ с останалия коментиран по-горе кредитиран доказателствен
материал и най-вече с показанията на свидетелите А. Д., А. Т. и С. Б., които излагат
данни за физически конфликт между подсъдимия и пострадалата. Нещо повече, както
вече беше посочено неколкократно, обстоятелството за наличие на кръв по главата на
А. Г. преди тя да излезе от жилището, респ. за наличие на травматично увреждане в
областта на главата и се установява еднопосочно от показанията на А. Г. и А. Т..
Твърде лаконично се явява и описанието на механизма на падането. Житейски
нелогично и неестествено е травмата на пострадалата да бъде причинена в задната
част на главата от спъване при движение (ходене) напред. От показанията на свидетеля
И. пък се установява, че пътната настилка не е била заледена, което прави още по-
малко вероятно падане назад при движение напред. С оглед изложеното съдът намира,
че изложеното от свидетеля В. И., че пострадалата е ударила главата си в камък или
дърво не отговаря на обективната истина, а е изложено единствено с цел изграждане
защитна теза на подсъдимия.
В подкрепа на изложеното, че свидетелите А. И. и В. И. не са били пред входа на
10
блока се явява и обстоятелството, че има разминаване между техните показания по
отношение на факт, който не би останал незабелязан от случайно присъстващ на
мястото минувач, за какъвто се представя св. И.. Разминаването се състои в това, св. А.
И. твърди, че след като излязла от блока св. А. Г. минала покрай тях двамата залитайки
и псувайки и по-конкретно твърди, че се е сопнала на нея, а св. И. не твърди да е
възприел каквато и да е вербална реплика от страна на Г. към И., камо ли псувня, а
поддържа, че видял „момиче в нетрезво състояние, клатушкайки се, падна и майката
на А. ми каза: Това е приятелката на А.“. Следователно, независимо от твърдението
им, че са присъствали по едно и също време на едно и също място двамата свидетели
не твърдят да са възприели едни и същи факти /както по същество, така и като
хронология/, явяващи се контролни при оценка достоверността на техните показания,
поради което съдът не беше убеден в тяхното твърдение, че са присъствали на
посоченото от тях място, по посоченото време и са възприели фактите, които описват.

От изложеното е видно, че в показанията на тримата свидетели И. И., А. И. и В.
И., които твърдят да са преки очевидци на обстоятелства около инкриминираното
деяние, са нехармонични, противоречиви помежду си и нелогични. Същите са
необективни и с тях се излагат обстоятелства, които не са се осъществили в
обективната реалност, поради което съдът прецени да не ги кредитира, респ. да не
приема за установено изложеното от свидетелите И. И., А. И. и В. И..
Съдът намира, че заключенията по приетите съдебно-медицинска и комплексна
съдебно-психиатрична, съдебно-психологична и съдебно-токсикологична експертиза
са отговорили на поставените въпроси, същите са пълни, ясни и обосновани, като
вещите лица изчерпателно са отговорили, както в самото заключение, така и в хода на
съдебното следствие на зададените им въпроси въз основа на специалните знания, с
които разполагат в съответните области, поради което ги кредитира.
От справката за съдимост на подсъдимия И. се установява чистото му съдебно
минало.
Съдът намери за неотносими към предмета на доказване представените пред съда
и приети в хода на съдебното следствие писмени доказателства – констативен
протокол за ПТП (л. 194), както и медицинската документация - резултат от образно
изследване (л. 195), Амбулаторен лист (л. 196) и Епикриза (л. 197) на А. И..
От правна страна:
По обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 и пр. 3, вр. ал.
1 от НК:
Съгласно чл. 144, ал. 1 от НК: „Който се закани на другиго с престъпление против
неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се
наказва с лишаване от свобода до три години.“.
Приложимата към датата на деянието редакция на чл. 144, ал. 3 от НК е
предвиждала: „Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице
по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, или е извършено в условията на домашно насилие,
наказанието е лишаване от свобода до шест години.“
Изпълнителното деяние по чл. 144 НК се изразява в заканването на другиго с
извършване на престъпление. Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК – закана с
убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК – закана с
престъпление. Заканата сама по себе си трябва да бъде годна да възбуди основателен
страх у пострадалия, че престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина
осъществено. Когато заканата не е била от естество да възбуди основателен страх у
11
заплашения, т.е. когато е отправена така, че не сочи на действителна заплаха или
действително налично намерение за реализиране на заканата, деянието е
несъставомерно. За съставомерността на деянието не се изисква у заплашения реално
да е възникнал страх.
След анализа на фактите по делото, съдът стигна до правния извод, че следва да
оправдае подсъдимия по така повдигнатото му обвинение, тъй като деянието е
несъставомерно от обективна страна, доколкото с оглед на време, място, начин и
обстоятелства по отправяне на заканата, както и с оглед на отношенията между дееца
и заплашвания, не може да бъде прието, че същата е била от естество да възбуди у
пострадалата основателен страх за реализиране на заканата, възприемайки същата като
действителна и като такава, която подсъдимият действително има намерение да
реализира.
Настоящият съдебен състав, като съобрази естеството на отношенията между
подсъдимия и пострадалата, обстоятелството, че същата е била обект на насилие
многократно, както и характеристиките на подсъдимия, извлечени от
доказателствения материал, но и като взе предвид и обстоятелството, че същата е била
отправена в състояние на силен емоционален заряд на подсъдимия, провокиран от
изявленията на пострадалата, че иска да прекрати взаимоотношенията си с него, а
също и факта, че след инкриминираното събитие пострадалата се е върнала при
подсъдимия и двамата отново имали връзка, приема, че макар и обективно
подсъдимият да е казал на А. Г. „Ако те видя с друг ще ви убия и двамата! Ще
заплашвам цялото ти семейство, знам какви коли карат сестра ти и баща ти!“, то
изречените думи не изпълняват обективния критерий за престъпната съставомерност
на деянието, т.е. същите не са били от естество да възбудят основателен страх у А. Г.,
че престъплението, с което е заплашена, може да бъде наистина осъществено.
Заявеното от подсъдимия по адрес на пострадалата несъмнено не отговаря на
стандартите за нормално човешко общуване, но анализирайки доказателствения
материал по делото, съдът достига до извод, че поведението на подсъдимия (по-
конкретно изричането на тези изрази), макар и формално да има заплашителен
характер, не представлява нищо повече от израз на ескалация на конфликта помежду
им. Освен това следва да се отбележи, че съгласно показанията на разпитаните по
делото свидетели / А. Г., А. Г. и Д. Г./ такъв тип думи и изрази са обичайни за
използвания речник от подсъдимия, особено в състояния на емоционални изблици, но
в нито един момент, нито от пострадалата, нито от нейните близки тези закани не са
били възприемани като реални.
Съдът кредитира заключението на комплексната СППТЕ, но счита, че острата
стресова реакция на пострадалата към инкриминирания момент (около 23:30 ч. на
02.02.2023 г.) се дължи най-вече на осъщественото спрямо А. Г. физическо
посегателство, а не на изречените от подсъдимия думи. Тук е моментът да се отбележи
също, че заключението на приетата по делото КСППТЕ не променя крайния извод, че
по обвинението срещу подсъдимия съдът следва да постанови оправдателна присъда.
В случая трябва да се вземе предвид какви факти се включват в предмета на доказване
при наличието на обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК. В
конкретната хипотеза не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само
да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи /от мотивите на
Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по Н. Д. № 47/1989 г., ОСНК на ВС/.
Следователно, значението на комплексната СППТЕ, с която е освидетелствана
пострадалата, в настоящия случай не се свежда до установяването на съставомерен
елемент на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.
Съдът приема, че по-скоро цялостното поведение на подсъдимия в хода на
12
връзката му с пострадалата - натрупването на случаи на упражнявано насилие спрямо
нея - е причината за състоянието и, а не конкретно изолирания случай, който е предмет
на обвинението по чл. 144, ал. 3, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1 от НК. От изложеното в разпита
на пострадалата става ясно, че подобно агресивно поведение не е инцидентно, но от
друга страна се установява също, че след това деяние двамата отново са били във
връзка.
Поради гореизложеното съдът счете, че конкретните изрази, за които е
повдигнато обвинението срещу подсъдимия А. И. са обективно несъставомерни, тъй
като стигна до извода, че в случая не може да бъде прието, че при изричането им е
съществувало основание, че заканата би могла да се осъществи, т.е. И. да пристъпи
към активни действия по нейното реализиране.
След като съдът прецени, че е налице несъставомерност на деянието, то не следва
да бъде обсъждано наличието на допълнителния квалифициращ признак „в условията
на домашно насилие“, който ще бъде обсъден при анализиране на съставомерните
признаци на другото престъпление, за което е повдигнато обвинение на И. и в
извършването на което същия е признат за виновен от съда.
Предвид несъставомерността на деянието от обективна старана, съдът намира, че
не следва да обсъжда субективната страна на същото.
По изложените съображения и като съобрази разпоредбата на чл. 304 НПК, съдът
призна подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1 от НК.
По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а,
вр. чл. 130, ал. 1 от НК:
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131
ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.1 НК, тъй като нa 02.02.2023г., около 23:30ч., в жилище на адрес
в гр. София, ж.к. „Дружба“, , чрез нанасяне на удари с ръце по тялото и блъскайки я в
мебелите на жилището, в условията на домашно насилие, причинил на А. С. Г.
разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в
разкъсно-контузна рана на главата, която реализирала медикобиологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Обект на престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 5а вр. чл. 130 ал. 1 НК са обществени
отношения, които осигуряват телесната неприкосновеност на лицата и по-конкретно
запретяват посегателства, засягащи анатомичната цялост или физиологичните
функции на тъкани и/или органи в човешкото тяло.
Категорично се установиха по делото всички съставомерни признаци на деянието
от обективна страна. По несъмнен начин е установено извършеното деяние, неговото
авторство, причинната връзка между него и причиненото травматично увреждане,
механизмът на получаването му, както и медико-биологичната му характеристика.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 131 ал. 1
т. 5а вр. чл. 130 ал. 1 НК е осъществено чрез действие - подсъдимият е нанесъл удари с
ръце по тялото на А. Г. и я блъскал в мебелите на жилището, като вследствие на това
негово поведение пострадалата си ударила главата в тилната област в един от
мебелите /вероятно радиатор/, при което и е причинено разстройство на здравето,
което е извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна
рана на главата, която реализира медикобиологичния признак временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Деянието е извършено при наличието на квалифициращ признак - в условието на
домашно насилие по смисъла на чл. 93 т. 31 НК, като същото е предшествано от
13
системно, (преди измененията на чл.93 т.31 НК с отпадане на признака „системност“),
упражняване на физическо и психическо насилие. В хода на производството се
установи, че посягането на физическата неприкосновеност на постр. Г. на 02.02.2023г.
не представлява изолиран случай, а се касае за системна проява на домашно насилие.
Деянието е извършено при условията на домашно насилие по смисъла на чл.93, т.31
НК, защото през цялото време на фактическото им съжителство, на неустановени дати
в периода м.октомври 2022г. до 02.02.2023г. подсъдимият И. упражнил физическо
насилие над пострадалата Г. – посягал на физическата и неприкосновеност около 4-5
пъти, като и нанасял удряли с дланта на ръката си - шамари или я блъскал.
Преценявайки поведението на подсъдимия въз основа на фактите от обективна
страна, с оглед преценка на психическото отношение на дееца към деянието и
общественоопасните последици, настоящият съдебен състав намира, че от субективна
страна подсъдимият А. И. И. е извършил престъплението с пряк умисъл, по смисъла на
чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК - съзнавал е неговия общественоопасен характер, предвиждал е
и е искал настъпването на неговите общественоопасни последици.
Поради изложеното съдът прие, че са налице достатъчно доказателства, че
деянието представлява престъпление, извършено е от подсъдимия и е извършено
виновно, като на основание чл. 303, ал. 2 от НПК реши, че следва да признае
подсъдимия А. И. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК
Относно наказанието:
Съдът като съобрази обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен само
по едно от повдигнатите му обвинения – за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, то следва въпросът за наказанието да бъде разгледан
само по отношение на него.
Настоящият състав, като съобрази санкционната част на разпоредбата на чл. 131,
ал. 1, т. 5а НК и по-конкретно, че предвиденото наказание е до три години лишаване
от свобода при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, както и обстоятелството,
че подсъдимият не е осъждан, а и от престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди, прие, че са налице всички предпоставки за прилагане
разпоредбата на чл. 78а от НК. От изложеното следва, че подсъдимият А. И. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно
наказание „глоба”, в размер, който би способствал за постигане на целите на
наказанието и превенцията по отношение на подсъдимия.
При определяне размера на наказанието съдът съобрази като смекчаващо вината
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът прие изразителната тенденция към грубо отношение, често
ексалиращо във физическа агресия спрямо пострадалата, което освен че е
осъществявано системно през процесния период, е осъществявано и преди него, и е
оставило травми в съзнанието на пострадалата, съгласно заключението на КСППТЕ.
Цялостният анализ на доказателствата по делото сочи наличието на трайни нагласи у
подсъдимия към такова поведение - по незачитане честта, достойнството и телесната
неприкосновеност на А. Г..
С оглед изложеното и като отчете относителния превес на отегчаващите над
смекчаващите вината обстоятелства, съдът прие, че за постигане целите на
наказанието най-справедливо ще бъде подсъдимият да бъде осъден с налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият А. И.
14
И. беше осъден да заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното
производство разноски в общ размер на 163,80 лв. (сто шейсет и три лева и осемдесет
стотинки). В полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен
съд подсъдимият беше осъден да заплати направените в хода на съдебното следствие
разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 1591,46 лв. (хиляда петстотин
деветдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки). Горепосочените разноски за
експертизи са направени за доказване преимуществено на обвинението, по което
подсъдимият А. И. беше признат за виновен, а именно на това по чл. чл. 131 ал. 1 т. 5а
вр. чл. 130 ал. 1 НК, макар и назначената в хода на съдебното следствие КСППТЕ
съдържаше отговори на въпроси на защитата, които обичайно се задават при
назначаване на такъв тип експертизи в хода на наказателни производства с обвинение
за престъпление по чл.144, ал.3 НК, но принципно не са относими към
съставомерността на деянието. В случая, както бе посочено по-горе според мнението
на настоящия съдебен състав, което е съобразено с преобладаващата съдебна практика
по този въпрос, вкл. със задължителната за приложение от съдилищата такава / съгл.
Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК: Не е необходимо
лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата
би могла да се осъществи / тези въпроси не касаят съставомерен признак от състава на
престъплението по чл.144, ал.3 от НК, поради което независимо, че по това обвинение
подс. И. беше признат за невиновен, в негова тежест бяха възложени всички разноски,
направени в хода на производството, с оглед признаването му за виновен по
обвинението за доказване на което са направени разноските за допуснатите
експертизи, на осн.чл.189, ал.3 и ал.4 от НПК.
Относно веществените доказателства:
Съдът намери, че веществените доказателства – компакт дискове, следва да
останат на съхранение по делото.
Воден от изложените фактически и правни съображения, съдът постанови
присъдата по делото.


Съдия при Софийски районен съд:_____________________
15
Съобщи за изтекли лични данни