№ 35998
гр. София, 29.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110139423 по описа за 2025 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК, и като съобрази, че
предявеният иск не е за недължимост на сумите по заповедта, а за нищожност на разпоредба
от договора – следователно, не е налице прелузия на процесуални права и отвода на
ответника за недопустимост на производството е неоснователен, не е налице сила на
пресъдено нещо по твърденията в исковата молба и
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отвода на ответника за недопустимост на
производството.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът А. Й. Т. твърди в исковата молба, че на 15.7.2020г. сключил с ответника
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит, при главница 4563,16 леваза срок
15 месеца, посочен ГПР 49,56 % и ГЛП 58,44%, като погасила малка сума от кредита.
Твърди, че по заявление на ответника било образувано заповедно производство по чл.417
ГПК и против нея е издаден изпълнителен лист , и било образувано изпълнително дело.
Сочи, че не е подала възражение. Ищцата счита, че разпоредбата на чл.9,1 от договора е
нищожна, защото противоречи на добрите нрави, при условие, че ГЛП надхвърля
трикратния размер на законната лихва, като предявява установителен иск. Счита, че искът е
допустим, защото заповедният съд не е извършил проверка по чл.7,ал.3 ГПК, като е издал
заповед по всички претенции по заявлението.
Ответното дружество, в срока по чл.131 , е подал писмен отговор оспорва
1
допустимостта на иска, като счита, че при условие, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила, доводите на ищцата са преклудирани, защото защитата й следва да се изрази
единствено в искове по чл.424 или 439 ГПК. Оспорва се основателността на иска, като се
позовава на измененията на чл.19,ал.4 ЗПК, от 23.7.2014г., като за защита правата на
потребителя е предвиден праг с тази разпоредба, касаещ ГПР, не възнаградителната лихва.
Сочи се, че ГПР възлиза на 49,56 %, като същият е формиран от ГЛП, като е взет предвид
четиримесечният гратисен период от сключване на договора до първата месечна вноска –
15.7.2020г.- 15.11.2020г., и същият е по – малък от 5 – кратния размер на законната лихва.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл.
26 ЗЗД за нищожност на разпоредбата на чл.9,1 от договора за кредит – поради
противоречие с добрите нрави.
ІІІ.Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за
кредит.
УКАЗВА на ответното дружество, че носи тежестта да докаже правопогасяващите си
възражения, включително твърдението, че по договора е налице четиримесечният гратисен
период от сключване на договора до първата месечна вноска – 15.7.2020г.- 15.11.2020г.
ІV. Безспорни факти.
Безспорно е , че на 15.7.2020г. ищецът сключил с ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
договор за потребителски кредит, при главница 4563,16 лева, за срок 15 месеца, посочен
ГПР 49,56 % и ГЛП 58,44%, главницата била усвоена от ищеца, че на 25.2.2022г. ответникът
подал заявление по чл.417 ГПК, като на 7.3.2022г. ве негова полза била издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа документ - извлечение от счетоводни книги и
изпълнителен лист за вземания по същия кредит: 4 485,40 лева (четири хиляди
четиристотин осемдесет и пет лева и 40 стотинки), представляваща главница за период от
08.02.2022 г. , ведно със законна лихва за период от 24.02.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 1 751,31 лева (хиляда седемстотин петдесет и един лева и 31 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 15.11.2020 г. до 15.01.2022 г., сумата 1 758,91
лева (хиляда седемстотин петдесет и осем лева и 91 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.11.2020 г. до 08.02.2022 г., както и държавна такса в размер на 159,91
лева (сто петдесет и девет лева и 91 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150,00 лева (сто и петдесет лева), както и че към предявяване на иска, между страните е
висящо изпълнително дело, образувано въз основа на този изпълнителен лист, заповедта е
връчена на ищеца, който не е подавал възражение в срок.
Съобщава на станите, че му е служебно известно, че към датата на сключване на
договора, законната лихва възлиза на 10 %.
. VІ. По доказателствените искания на страните.
2
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на: ищеца - за представяне на справка за
плащания, същата е неотносима към спора, както и за допускане на ССЕ, предвид
представените с отговора доказателства и отделеното за безспорно и на страните, за
изискване на заповедното дело – предвид отделеното за безспорно. .
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по[1]-
кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 3.10.2025 г. от
13,30ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3