№ 15864
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110159567 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. И. Г. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи поради изтекла погасителна давност сумата от 1781,03 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м.01.2004г. до
м.04.2007г., сумата от 690,41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.03.2004г. до 11.06.2008г., сумата от 49,43 лева, представляваща разноски по делото и
сумата от 40,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е
издаден изпълнителен лист от 12.05.2016г. по ч.гр.д. № 25422/2008г. по описа на СРС, 46-ти
състав и е образувано изп.д. № 20168410407461 по описа на Ч. М., рег. № 841 в КЧСИ.
Ищцата твърди, че е получила съобщение за образувано срещу нея изп.д. №
20168410407461 по описа на Ч. М., към което бил приложен изпълнителен лист, издаден на
основание чл. 410 ГПК въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение от 29.08.2008г. по
ч.гр.д. № 25422/2008г. по описа на СРС, 46 състав. Вземанията по заповедта били признати
за установени с Решение от 01.12.2009г. по гр.д. № 38487/2008г. по описа на СРС, 50-ти
състав. Решението било влязло в сила на 25.02.2011г., изпълнителният лист бил издаден на
16.05.2016г., а изпълнителното дело било образувано на 03.08.2016г. С оглед на това сочи, че
считано от датата на влизане в сила на решението /25.02.2011г./ петгодишната погасителна
давност за процесните вземания на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекла на 25.02.2016г. –
преди датата на образуване на изпълнителното дело. С оглед на това последващите действия
по изпълнение не били годни да прекъснат вече изтеклата към датата на предприемането им
давност. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че в негова полза е
издаден соченият от ищцата изпълнителен лист за процесните суми. Сочи, че на 04.08.2016
г. е депозирана молба за образуване на изпълнително дело, с която било възложено и
извършване на действия по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Аргументира, че по изпълнителното
дело са предприети изпълнителни действия, както и че от негова страна в качеството му на
взискател са депозирани молби на 19.07.2019 г., 03.09.2019 г. и 06.10.2021 г. с искане за
предприемане на изпълнителни действия. Излага, че по изпълнителното дело са постъпвали
и плащания. Позовава се на практика съгласно която ако по изп. дело е настъпила перемпция
и взискателят поиска извършването на нови действия, то съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни новия способ, а следва да образува новото искане в ново изп. дело, като
дори да не е образувано ново изп. дело, искането прекъсвало давността. Обръща внимание,
че за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давност не е текла. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си
интерес от предявяването им. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване/спиране на погасителната давност по
отношение на процесните вземания.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че за процесните суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 25422/2008 г. и гр.д. 38487/2008 г. по описа на СРС, 50-ми състав, въз основа на който е
образувано изп.д. № 20168410407461 по описа на Ч. М..
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от приетия препис
от изпълнителния лист, както и от изпълнителното дело.
Следователно правният интерес на ищеца от предявените отрицателни установителни
искове се установява от доказателствата по делото. При това положение, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността за процесните вземания. В тази насока съдът намира следното.
С Решение от 01.12.2009г., постановено по гр.д. № 38487/2008г. по описа на СРС, 50-ти
състав, е признато за установено, че Г. И. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
1781,03 лева, главница за доставена топлинна енергия за периода м.01.2004г. – м.04.2007г. и
сумата от 690,41 лева обезщетение за забава за периода 01.03.2004г. – 11.06.2008г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 25422/2008г. на СРС, 46
състав. Видно от представения по делото препис, решението е влязло в сила на 25.02.2011г.
На 12.05.2016г. е издаден изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение
2
по ч.гр.д. № 25422/2008г. по описа на СРС, 46-ти състав, за така посочените признати за
установени с решението суми, както и за разноските в заповедното производство в размер
на 49,43 лева – разноски по делото и 40 лева – юрисконсултско възнаграждение.
От приетия препис от изп.д. № 20168410407461 по описа на Ч. М. се установява, че
същото е образувано въз основа на издадения изпълнителен лист за процесните вземания по
молба на „Топлофикация София“ ЕАД с вх. № 111561 от 03.08.2016г. на Ч. М..
От гореизложената хронология се установява, че за периода от датата на влизане в сила
на решението – 25.02.2011г. до датата на образуване на изпълнителното дело – 03.08.2016г.,
петгодишната погасителна давност за процесните вземания е изтекла. Съгласно чл. 416, пр.
3 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила на датата на влизане в сила на съдебното
решение за установяване на вземанията по нея. От тази дата започва да тече нова
погасителна давност, която е всякога петгодишна съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В конкретната
хипотеза решението, с което са признати за установени вземанията по заповедта за
изпълнение, е влязло в сила на 25.02.2011г., следователно заповедта за изпълнение също е
влязла в сила на така посочената дата. Както е изяснено с Тълкувателно решение № 3 от
26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист, респективно снабдяването с такъв, не прекъсва течението на
погасителната давност. С оглед на това и доколкото ответникът не твърди и не доказва да са
налице други обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността преди
образуваното от него изпълнително дело, следва изводът, че считано от 25.02.2011г.,
давността за процесните вземания е изтекла на 25.02.2016г. – преди датата 03.08.2016г., на
която е подадена молбата за образуване на изп.д. № 20168410407461 по описа на Ч. М.. При
това положение подадената молба за образуване на изпълнителното дело, както и
поисканите и предприети действия за изпълнение по него, не са годни да прекъснат вече
изтеклата погасителна давност.
Ето защо предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 556 лева, платено напълно в брой, които
следва да й бъдат присъдени. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на
възнаграждението е неоснователно, тъй като възнаграждението съответства напълно на
материалния интерес по делото, извършените процесуални действия по него, както и на
обичайния размер на възнагражденията, определян в практиката по такъв вид дела с
подобен материален интерес. На следващо място, тъй като ищцата е била освободена от
внасяне на държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза и по сметка на СРС сумата от 102,43 лева, представляваща
дължимата такса по предявените искове.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Г. И. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Връбница 1“, бл. 516, ет. 7, ап. 26, не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*******, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, поради изтекла погасителна давност
сумата от 1781,03 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
от м.01.2004г. до м.04.2007г., сумата от 690,41 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 01.03.2004г. до 11.06.2008г., сумата от 49,43 лева, представляваща разноски по
делото и сумата от 40 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които
вземания е издаден изпълнителен лист от 12.05.2016г. по ч.гр.д. № 25422/2008г. по описа на
СРС, 46-ти състав и е образувано изп.д. № 20168410407461 по описа на Ч. М., рег. № 841 в
КЧСИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Г. И. Г., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 556 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати в полза и по сметка на Софийски
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 102,43 лева, представляваща
дължимата държавна такса по предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4