№ 7077
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20241100515037 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е е по въззивна жалба, подадена от ищеца, срещу Решение № 14721 от
28.07.2024 г., постановено по гр. д. № 72629/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 24-и
състав, с което е отхвърлен предявеният от В. Г. Д. срещу „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи
сумата в размер на 1605, 89 лева – главница, представляваща стойността на начислена
електрическа енергия по фактура № ********** от 22.11.2021 г., начислена за периода от
19.08.2021 г. до 18.11.2021 г. по партида с клиентски № 530001910082 за електроснабден
имот, находящ се на адрес в гр. ****. Във въззивната жалба се излагат следните
съображения срещу правилността на решението: Счита, че въпреки че тежестта на доказване
по делото била на ответника, съдът е приел констативния протокол за достоверно
доказателство, без да са представени доказателства за реална консумация или за
обстоятелствата, описани в протокола; първата инстанция необсновано не допуснала
допълнителна експертиза, която да установи реалното количество неотчетена енергия и
влиянието на токовия ограничител. Твърди се още, че съгласно Закона за енергетиката,
правото на корекция било предоставено изключително на крайния снабдител, какъвто
ответникът (мрежов оператор) не е. Правото на корекция, въведено в подзаконовия
нормативен акт ПИКЕЕ (чл. 56, ал. 1-3), било нищожно, тъй като КЕВР нямала делегирани
правомощия да променя императивни правни норми; корекцията била предназначена за
случаи на неоснователно обогатяване при неизмерване, но в случая липсвали доказателства
1
за факта на неизмерване или за точния му момент, което било от съществено значение за
определяне на корекционния период. На следващо място се поддържа, че действията на
въззиваемата страна предтавлявали злоупотреба с право, заради монополното му положение.
Навежда още, че снабдителят не изпълнил задължението си да издаде Общи условия с
уреден ред за уведомяване на клиентите за извършена корекция, като фактът на получени
писма не замествал липсващите нормативни правила. Поддръжа се и че Съдът необосновано
е приел процесната сума за правилно изчислена, тъй като липсвали доказателства за
ценообразуващите елементи. Моли съдът да отмени процесното решение и да уважи
предявеният иск.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
С процесното решение СРС е отхвърлил предявения от В. Д. срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК, за признаване за установено, че В. Д., не дължи на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД сума в размер на 1605,89 лева –
главница, представляваща стойността на начислена електрическа енергия по фактура №
********** от 22.11.2021 г., начислена за периода от 19.08.2021 г. до 18.11.2021 г. по партида
с клиентски № 530001910082 за електроснабден имот, находящ се на адрес в гр. ****.
За да постанови така обжалваното решение, първата инстанция е приела, че от събраните
по делото доказателства се установява, че ищецът е потребил констатираното от ответника
допълнително количество електроенергия, което не е било отчетено от средствата за
търговско измерване, и чиято стойност била правилно изчислена съобразно одобрените цени
на електрическа енергия за процесния период от КЕВР, както и че при проверка в
електронния масив на ответното дружество не били установени данни за проверки и/или
смяна на електромера, обслужващ процесния имот в период от 3 месеца преди проверката,
поради което ищецът дължи заплащането на процесната сума. По изложените съображения
първата инстанция е приела, че фактическият състав, даващ право на ответното дружество
да извърши едностранна корекция на сметката на ползвателя на мрежата, е осъществен,
процесните суми се дължат от ищеца, поради което предявения отрицателен установителен
иск следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
2
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът е следвало
да установи при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало, в
случая това е възникнало в негова полза право за коригиране размера на отчетената
електрическа енергия, предпоставките за неговото упражняване, както и че размерът на
сумата съответства на договорения механизъм.
Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. По делото не е спорно, че ищецът е бил
потребител на електрическа енергия за процесния период.
От представеният по делото констативния протокол № 1026687/ 18.11.2021 г. се
установява, че на 18.11.2021 г. е извършена проверка от служители на ответното дружество
на електромера в монтирано на адреса дървено табло и с фабричен № 12.145.146,
обслужващ обекта на ищеца. От протокола и събраните гласни доказателства пред първата
инстанция се е установило, че проверката е извършена от служители на ответното
дружество, в присъствието на един свидетел от Федерацията на потребителите, както и че
при проверката е констатирано, че преди средството за търговско измерване е направено
присъединение с проводници на фази R и S, като в единия си край присъединението е
свързано към захранващия кабел на електрическото табло в стената, а в другия си край
захранва част от електрическата инсталация на обекта на адреса. В констативния протокол е
посочено, че присъединението е било премахнато.
По възраженията свързани с редовнността и доказателствената сила на протокола
съдът намира следното: От събраните по делото доказателства се установява спазване на
процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ за съставяне на процесния констативен протокол -
протоколът е съставен при отсъствие на ползвателя или негов представител при условията
на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. Присъствието на собственика, респ. ползвателя на проверката не
е поставено като задължително изискване, неизпълнението на което да води до опорочаване
на процедурата по проверка. При отсъствието на собственика на имота участието на един
свидетел е достатъчна гаранция за правомерното осъществяване на проверката, като в
случая това е налице. Събраните по делото гласни доказателства потвърждават отразеното в
протокола и установяват обективност на проверката. Не са основателни доводите изложени
във въззивната жалба, че първата инстанция необосновано не е кредитирала показанията на
св. Георги Михайлов Д. според които по време на проверката служителите на ответника
премахнали кабели, които не били свързани към електрическата инстаналация. Същите
първо са дадени от заинтересовано лице- баща на ищеца и следва да бъдат ценени съобразно
чл.172 от ГПК и второ същите противоречат на останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че въззиваемият – ответник в
първоинстанционното производство не е материалноправно легитимиран да претендира
3
суми, представляващи корекция на сметки, тъй като правото на корекция било предоставено
изключително на крайния снабдител, какъвто ответникът (мрежов оператор) не бил, респ. че
правилата на ПИКЕЕ са нищожни, тъй като противоречат на по- горестоящ нормативен акт.
С разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакцията след изменението, обн. в
ДВ, бр. 54/12 г. / е делегирано на КЕВР правомощието да приеме подзаконов нормативен акт
– Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, включително и
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. С решение по т. 1 от протокол № 67/24.04.2019 г. на КЕВР са приети ПИКЕЕ /обн.
ДВ, бр. 35/19 г. /.Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в актуалната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/21 г. на ВКС,
III г. о., и Решение № 115/17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/21 г. на ВКС, IV г. о., според което
както предходната, така и действащата редакция на ЗЕ, изрично възлагат на подзаконовата
нормативна уредба – ПИКЕЕ реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа
енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Правната
уредба, обективирана в нормите на чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35/19 г. /, е в рамките
на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по – висока степен. Прието
е, че е налице подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата,
вместо доставчика да го начисли и получи, и това възлагане не противоречи на нормативен
акт от по – висока степен. В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и
подзаконов нормативен акт, освен специалния характер на последния, е и начина, по който
са приети ПИКЕЕ – по предложение на доставчика и разпределителя на електрическа
енергия. Следователно налице е законово основание за електроразпределителното дружество
да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми,
представляващи реално потребена електрическа енергия. Без правно значение е дали
потребителят се е съгласил с процедурата за преизчисляване. То възниква по силата на
закона и общите условия, когато са налице основанията за това, поради което и това
оплакване е неоснователно. Със закона и правилата е вменено единствено задължение за
потребителя да не променя схемата на свързване и да не ремонтира, преустройва или заменя
елементите на СТИ, което гарантира правилното измерване на електрическата енергия.
На следващо място трябва да се отбележи, че ПИКЕЕ има характер на подзаконов
нормативен акт. Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА ако постановление, правилник, наредба или
инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните
органи прилагат по-високия по степен акт. С разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2
ЗЕ законодателно е делегирано на КЕВР правомощието да приеме подзаконов акт - Правила
за измерване на количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване, които правила намират приложение в
настоящия случай.
4
По отношение на възражението, че по делото не е установено реалното количество
употребена електиречска енергия съдът намира следното. Съгласно чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ
при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия
период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се
извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. От събраните по делото доказателства ( КП и
СТЕ) се установява, че въззиваемото дружество е спазило законовото изисквания на
чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ, тъй като е била установена промяна в схемата на свързване на
електрическата измервателната система, което води до неотчитане на потребената
електрическа енергия през присъединенията за фази R /първа/ и S /втора. На следващо място
вещото лице е установило, че извършеното преизчислено е направено при спазване
чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ. При констатирана неправомерно извършена промяна в схемата на
свързване на ел. измервателната система раздел IX от ПИКЕЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1 т. 6
от Закона за енергетиката нормативно определя начина, по който да се извършва
преизчисление на сметката за минал период, като същото не се отнася за измерване на
реалното потребление, което при промяна в схемата на свързване на ел.
измервателната система няма как да се извърши.
По възражението на въззивника, че отказа на първата инстанция да назначи
допълнителна експертиза е довел до неправилно установена фактическа обстановка съдът
намира ,че първата инстанция правилно е приела, че изследване на пропусквателната
възможност към предходен момент е невъзможно предвид изминалия период от над година
от проверката в резултат на която е издаден констативния протокол.
Възражението за злоупотереба с право съдът също не намира за основателно.
Злоупотребата с право е нормативно уредена в чл.57,ал.2 от Конституцията, чл.8,ал.2 от ЗЗД,
чл.289 от ТЗ и чл.3 от ГПК. В най-новата съдебна практика злоупотребата с права се
определя като противоправна, като недобросъвестно упражняване на право – за да бъдат
увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в
противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД), когато е налице съществено
разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва.
В случая за злоупотреба с право не може да става въпрос, тъй като въззиваемото дружество
не е упражинло правото си на корекция в противоречие с интереса на обществото или за да
увреди интереса на въззиваемия. В случая са били налице предпоставките за приложението
на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ, като въззиваемото дружество е спазило всички нормативно уредени
изисквания към съдържанието на протокола и е изчислило в съотвествие с действащата
нормативно уредба дължимата от въззивника сума.
5
По възражението, че снабдителят не изпълнил задължението си да издаде Общи
условия с уреден ред за уведомяване на клиентите за извършена корекция, като фактът на
получени писма не замествал липсващите нормативни правила съдът намира следното:
Приложимите към настоящия случай ПИКЕЕ /2019 г. / предвиждат ред за уведомяване, такъв
е предвиден и в действащите към процесния период Общи условия. Следва да се посочи и
това, че дори в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
да не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
това нарушение би било пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като
основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по
съдебен ред ( виж в този смисъл Решение № 77 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2021
г., III г. о., ГК).
В заключение съдът намира, че по настоящия случай е установено съществуването на
фактическото и правно основание за начисляването на корекционна сметка за процесния
период, поради което неоснователни решението на първата инстанция следва да бъде
потвърдено, а подадената въззивна жалба- оставена без уважение.
По разноските: При този изход на спора на въззивникът не се дължат разноски. На
въззиваемия следва да се присъдят разноски на основание чл.78,ал. 3 и 8 ГПК вр. с чл.37 от
ЗПП във вр. с чл.25 от НЗПП в размер на 200 лева.
По подадената частна жалба: Въззивникът е подал и частна жалба срещу
Определение № 46312 от 13.11.2024 г., постановено по гр. д. № 72629/ 2021 г. по описа на
СРС, 24 състав, с което е оставена без уважение подадената от В. Д. молба за изменение на
решението в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение
е незаконосъобразно, тъй като съдът следвало да намали присъдените в полза на ответника
разноски, а именно: 330 лева- депозит за вещо лице; 30 лева- депозит за призоваване на
свидетел и 100 лева- юрисконсултско възнаграждание. Съдът намира подадената частна
жалба за неоснователна по следните съображения: първо в действищия ГПК не съществува
процесуален механизъм посредством който да бъдат намалени сторените разноските за
експертиза, респ. призавоване на свидетел, като този извод следва по аргумент a contrario от
разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК. Трябва да бъде напомнено и че отговорността за
разноски по чл.78 от ГПК е безвинновна и обективна и почива на принципа, че този който е
предизвикъл правния спор с неоснователното оспорване на едно право, респ. с неговото
неоснователно отричане ( какъвто е и настоящия случай), следва да понесе отговорността за
разноските, които е направила насрещната страна. Възражението за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение съдът също не намира за основателно, тъй като то е
определено в абсолютния минимум съобразно правилото на чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК. По
изложените съображения определението на първата инстанция в частта за разноските следва
6
да бъде потвърдено.
На основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14721 от 28.07.2024 г., постановено по гр. д. № 72629/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, 24-и състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 378769/25.11.2024 г. подадена от В.
Г. Д., ЕГН: ********** срещу Определение № 46312 от 13.11.2024 г., постановено по гр. д.
№ 72629/ 2021 г. по описа на СРС, 24 състав, с което е оставена без уважение подадената от
В. Д. молба за изменение на решение Решение № 14721 от 28.07.2024 г., постановено по гр.
д. № 72629/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 24-и състав в частта за разноските.
ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН ********** да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с чл.273 ГПК сумата
от 200 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7