О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2095 21.10.2020г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ AДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХІХ СЪСТАВ
на тридесети септември две хиляди и двадесета година в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Димитров
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христо Христов
2. Яна Колева
при секретаря И. Л.,
с участието на прокурора Колев при Окръжна прокуратура Бургас
като разгледа докладваното от съдия Димитров
адм.дело № 2007
по описа на БРС за 2021г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, вр. чл.80, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК и е образувано по инициатива на адв. И.А., като процесуален представител на И.В., който в срока за обжалване на Определение от 24.06.2021г. по н.а.х.д.№5343 по описа на Районен съд Бургас за 2020г. иска отмяната му, касателно отказа да бъде допълнено Решение №260228/11.03.2021г. по същото дело в частта за присъдените разноски.
В о.с.з. представител на жалбоподателя не се явява.
Ответникът не взема становище по спорния въпрос.
Прдставителят на Прокуратурата на Република България изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното от страна на въззивната инстанция решение за допълване на основното.
Административен съд Бургас, в настоящия състав, за да се произнесе съобрази следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със свое Определение от 24.06.2021г. състав на РС Бургас е Отменил електронен фиш за глоба , серия К №3976195 на ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.1 и 2 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 ЗДвП, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, на жалбоподателя И.В. е било наложено наказание глоба в размер на 400,00 лева.
Със същото решение Районният съд е отказал да присъди разноски в полза на жалбоподателя, тъй като по делото не са били представени доказателства за заплащането им.
С допълнителна молба процесуалният представител на жалбоподателя е поискал допълване на решението в частта за разноските, като изложил становище, че по делото не са били представени доказателства за извършването на претендираните разходи.
С оспореното определение въззивната инстанция е оставила без уважение молбата на жалбоподателя и процесуалния му представител за допълване на решението в частта за разноските. Против същото е била депозирана частна жалба, с която се иска отмяната му и постановяване на друго, с което бъде присъдено на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
За са се произнесе по спора, съдебният състав след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Съгласно чл.143, ал.1 и ал.4 АПК страната, която се е оказала права в спора, има право да иска заплащането на всички направени от нея разноски. Същите се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. В хипотезите на чл.143 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, вр. чл.63, ал.3 АПКсъдът присъжда направени по делото разноски само, когато същите са поискани– чл.81 от ГПК и е доказано с надлежен документ, че са извършени. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6/2012 на Върховен касационен съд (ВКС), според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В производството по обжалване на процесния електронен фиш, пред БРС жалбоподателят е бил представляван от процесуален представител, на основание представено по делото пълномощно. Същият не е представил доказателства, че е заплатил на адвоката някакво възнаграждение, дори и такова в минимален размер, поради което правилно е преценено от страна на съдебния състав липсата на доказателства за наличие на една от предпоставките за присъждане на възнаграждението, а именно предварителното му заплащане.
Настоящата съдебна инстанция възприема такаизложените мотиви, като в
допълнение следва да бъде посочено и това, че искането за допълване на
решението е направено извън нормативноопределениете срокове по чл.248, ал.1 и
чл.250, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК.
С оглед такаизложеното, мотивите на оспореното определение са правилни и обосновани и не е налице основание за отмяната му.
Воден от горното и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК, Административен съд Бургас, ХIX-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 24.06.2021г. на LI състав на БРС по н.а.х.д.№5343 по описа на Районен съд Бургас за 2020г.
Определението е окончателно и не подлежи на оспорване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.