№ 245
гр. Шумен, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20253630200870 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №*********/08.04.2025г. на
Началник РУ гр. Шумен, с което на П. А. И., с ЕГН********** с постоянен
адрес: гр.Шумен, е наложено административно наказание “глоба” в размер на
50 /петдесет/ лева, на основание чл.80, т.5 от Закона за българските лични
документи /ЗБЛД/.
Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление.
Процесуалният представител на РУ гр. Шумен - административно-
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
оспорва жалбата, като счита, че липсват основания наказателното
постановление да бъде отменено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 08.03.2025. год. около 11,55 часа в гр. Шумен, на ул.“1300г.
България“ до дом № 10, при извършена проверка за установяване
самоличността на лицето П. А. И., с ЕГН**********, същата не представила
лична карта.
Повод за проверката бил сигнал, подаден на 112 от св. И.Й. поради
обстоятелството, че жалбоподателката блъснала с ръка по рамото съпругата
1
му /управляваща велосипед/, докато се разминавали по пътя към паметник
„Създатели на българската държава“.
При пристигане на полицейските служители, изяснили обстоятелствата,
наложили подаването на сигнала, като предприели извършване на служебна
проверка и поискали документ за самоличност на жалбоподателката.
Жалбоподателката не представила документ за самоличност.
От служебна справка бил установен адресът по лична карта на П. А. И.,
с ЕГН**********.
За констатираното нарушение, на жалбоподателката бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №********* от 08.03.2025г.
Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.80, т.5, във вр. с чл.6 от ЗБЛД. Актът е бил съставен в присъствието на
нарушителя и е подписан от него.Впоследствие не се е възползвал от
законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, е издадено Наказателно
постановление №*********/08.04.2025г. на Началника на РУ гр. Шумен, с
което на П. А. И., с ЕГН********** с постоянен адрес: гр.Шумен, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, на
основание чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства – от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя и на свидетелите по акта –С. Й. Б. К., свидетеля
И.Й., свид. Д. С. Д., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
По делото е приобщена преписка вх. № 1262/2025г. по описа на РП –
Шумен, приключила с постановление за отказ да се образува наказателно
производство на прокурор при ШРП, като е направена преценка, че липсват
данни за извършено престъпление от общ характер.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани
достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление,
поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е
накърнено.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. Видно от материалите по делото, при
извършена полицейска проверка /отразено в НП/ именно за установяване на
самоличността на лицето, то не е изпълнило това свое задължение и по време
на проверката не е представило документ за самоличност.
Нарушението се доказва по безспорен начин от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя и
на свидетеля по акта. Ето защо, съдът счита, че наказващият орган е действал
законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно
нарушение по чл.6 от ЗБДС.
За неизпълнение на това задължение, административно-наказателната
2
разпоредба на чл.80, т.5 от ЗБДС предвижда налагане на „глоба” в размер от
50 до 300 лв. за физическото лице, което не представи български личен
документ при поискване от компетентните длъжностни лица.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.80, т.5
от ЗБЛД. Нарушението е установено по несъмнен начин, като са установени
нарушителят и неговата вина.
При определяне размера на наказанието, АНО е приел, че в настоящия
случай не да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът не споделя извода на АНО за неприложимост на маловажен
случай по казуса, като счита, че административно-наказващият орган е
следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1 от
12.12.2007 г. на НК на ВКС преценката за маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверка
относно законосъобразността на преценката по чл. 28 от ЗАНН.
За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди
степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово
обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай, видно от материалите, приложени по
преписката, е, че нарушението е първо за жалбоподателката.
Съобразявайки всички обстоятелства около инцидента, особеностите в
поведението, проявено от жалбоподателката по време на проверката, факта,
че все пак жалбоподателката е посочила трите си имена и ЕГН и в хода на
проверката е била установена самоличността й и с нейно съдействие,
настоящата инстанция намира, че извършеното от жалбоподателката е с
незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за
държавно управление. Поради това следва да се приложи разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.
При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28
ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН, както и е бил длъжен да отчете
наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват
отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от
ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление,
АНО не е изложил конкретни мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28
от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 ДР на НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта на ЗАНН е
налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя
към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските
субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да
се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да
не се налага наказание, като се предупреди нарушителят чрез съответен
способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на лицето е
формално, респ. от него не настъпват вреди нито за държавата, нито за
гражданите. Няма доказателства жалбоподателката да е наказвана за
3
идентично нарушение на закона, т.е. се касае за инцидентен случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е
следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 б. "а" от ЗАНН, като
нарушителят следва да бъде предупреден на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно
наказание.
Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани, съобразно чл. 12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. второ от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №*********/08.04.2025г. на
Началника на РУ гр. Шумен, с което на П. А. И., с ЕГН********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, на
основание чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи .
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, П. А. И., с
ЕГН**********, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4